РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Радомир, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20231730200002 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление №./07.11.2022г. на Директора на Д „ИТ”- Перник, на
основание чл.416, ал.5, във вр.с чл.414, ал.3 от КТ е наложено на „И. –Тр.“ ЕООД, ЕИК..,
със седалище и адрес на управление: с.Пр., общ.Р., представлявано от Ив.Мл. П.- управител,
имуществена санкция в размер на 1 500 лева за нарушение по чл.62, ал.1 , във вр. с чл.1 ал.2
от Кодекса на труда.
Недоволно от така наложеното му наказание дружеството-жалбоподател чрез
адвокат-пълномощника си, адв.П., по подробно изложени съображения във въззивната
жалбата, в с.з, както и в представени по делото Писмени бележки моли съда да отмени
същото. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от АНО при
съставяне на АУАН. По същество на спора се пледира за несъставомерност на деянието,
като се твърди, че дружеството-жалбоподател не е извършило административното
нарушение, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност с
атакуваното НП. Претендират се и направените по делото разноски на основание чл.63д,
ал.1 ЗАНН.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител - юк.М., по подробно
изложени в с.з. съображения моли атакуваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира се на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение съобразно
1
действителната фактическа и правна стойност на делото.
Радомирският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този
смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
От фактическа страна:
Във връзка с извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от
служители на Дирекция „ИТ“гр.Перник на 10.10.2022г. по документи в сградата на Д „ИТ"
Перник, гр. Перник, пл. «Кракра» №1, Синдикален дом, ет.6, стая 602 на „И.-ТР." ЕООД,
ЕИК: . са констатирали, че „И.-ТР.." ЕООД, ЕИК; ..., в качеството му на работодател по
смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ е представил само проект на
трудов договор № 9 от дата 27.07.2022г , между ,,И.-ТР." ЕООД и лицето С. Т. М., с ЕГН:
********** на основание „чл. 67, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 70 от КТ', за длъжност
„Шофьор". Констатирано е от проверяващите, че договора е подписан и подпечатан само от
страна работодателя, но за „работник" на графата липсва положен подпис от М.. При
направена служебна справка в информационната система на ИА „ГИТ“, контролните органи
на Инспекцията са констатирали, че Уведомлението до съответната ТД на НАП за
регистриране на сключен трудов договор е подадено на 28.07.2022 г.
С оглед на така установените обстоятелства контролните органи на инспекцията са
установили, че дружеството-жалбоподател ,,И.-ТР.." ЕООД в качеството на работодател е
подал уведомление за сключен трудов договор без да е налице такъв т.е , че трудовия
договор не е сключен преди постъпването на работника на работа в писмена форма, което
представлява нарушение по чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Проверката е обективирана в Протокол за извършена проверка от
ПР2232173/26.09.2022г.
Въз основа на тези констатации свидетелят П. Т. П. на длъжност „ гл.инспектор“ в Д
„ИТ“, Перник , в присъствието на св.В. В. П. на длъжност „ ст.инспектор“ в същата
дирекция е съставил АУАН №...../10.10.2022г. , който е връчен надлежно на управителя на
дружеството –жалбоподател на същата дата. Въз основа на този АУАН е и издадено
атакуваното в настоящето производство НП.
От правна страна:
2
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва
служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на обжалваното НП и процесния АУАН.
Настоящият състав на решаващия съд намира ,че при провеждане на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с
императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които
са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата
рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа
на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като както в
АУАН, така и в НП са описани и доказателствата. Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“–Перник.
По същество на спора, настоящият състав намира, че горната фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства:
Наказателно постановление №..../07.11.2022г. на Директора на Д „ИТ”- Перник, АУАН
№./10.10.2022г. , ..Заверено Ксерокопие на Договор за финансов лизинг №....../01.04.2022г.,
Удостоверение ,обр.УП-2 издадено на С. М./л.22/, Дневен рапорт от функциите на работа на
регистриращото устройство на товарен автомобил с рег.№СВ.. ТЕ за 28.07.2022г. и
29.07.2022г., Заверено копие от Приемо –предавателен протокол от 28.07.2022г./л.27/,
Заверено ксерокопие на Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ, с
вх.№..... от 28.07.2022г. на НАП, Заверено копие на Трудов договор №./27.07.2022г.,
Заверено копие на Заповед №./01.08.2.022г. за прекратяване на трудовото
правоотношение/л.36/, Заверено копие на Служебна бележка №6/27.07.2022г., /л.37/,
заверено копие на Разчетно-платежна ведомост за м.юли 2022г. /стр.38/.
Кореспондиращи и в подкрепа на горните факти са и показанията на разпитаните в
хода на съдебното дирене свидетели П. Т. П. и В. В. П. .И двамата свидетели са
категорични, че трудовият договор не е бил подписан от страна на работника и независимо
от това обстоятелство е било изпратено уведомление от страна на дружеството-работодател
за регистрирането му в съответната ТД на НАП. Като последното обстоятелство се
потвърждава и от свидетелките Г. Ат., която е служител в дружството на жалбоподателя и
св.Л. З., която обслужва счетоводно дружеството и, която е изпратила уведомлението до ТД
на НАП –Перник. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля С. М., а именно че не е
полагал труд в дружеството на процесните дати като шофьор и, че не притежава валидна
тахогравска карта, тъй като същите стоят изолирани и са в противоречие с целия събран по
делото доказателствен материал. В тази връзка настоящият състав следва да отбележи, че в
хода на производството по делото бяха ангажирани от страна на дружеството-жалбоподател
гласни и писмени доказателства, включително и представени експертни заключения по
изготвени експертизи /съдебно-графологическа / по висящ гражданско-правен спор с правно
основание чл.74, ал.3, вр.ал.1 КТ между Дирекция „Инспекцията по труда „гр.Перник и „И.
-Тр.“ ЕООД , както и Удостоверение, изд. от ИА „Автомобилна администрация“ рег.
3
№...../10.05.2023г., видно от което С. Т. М. има издадена тахогравска карта със срок на
валидност от 10.09.2021г. до 09.09.2026г. Безспорно е установено, както от разпечатката на
тахографа представена в настоящето производство така и от представените писмени
документи: Приемо-предаватален протокол от 28.07.2022г.съставен в гр.Бр. и подписан от
една страна от представител на “С.Пл.“. и от друга от дружеството-жалбоподател,
представлявано и подписано от „Шофьор С. М.“ за доставени 99бр. пластмасови палета, че
за периода от 27.07.2022г. до 29.07.2022г. С. М. е управлявал товарен автомобил,
собственост на дружеството като в тази връзка е полагал труд по трудово правоотношение в
качеството си на работник на дружеството на длъжност „шофьор“.
При така събраните и посочени по-горе по делото доказателства, съдът стигна до
извода, че отношението между жалбоподателя и лицето С. М. съдържа основните елементи
на трудовоправно отношение като място на работа, характер на работата, трудово
възнаграждение, продължителност на работния ден и седмица.
При това фактическо положение съдът намира, че наказващият орган правилно е
приел, че е налице отсъствието на сключен в писмена форма трудов договор между
работодателя „И.-ТР.“ ЕООД и работника С. Т. М., след като последния реално е изпълнявал
трудови задължения, което представлява нарушение на чл. 61, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ,
подлежащо на административно наказание. Т.е безспорно бе доказано по делото, че не е
налице сключен договор в изискуемата по закон писмена форма и в същото време М. е
полагал труд като „шофьор“ в дружеството-жалбоподател. Наличието на недобросъвестно
поведение от страна на работника и неподписване от негова страна на изготвеният трудов
договор, поради наличие на „извънредни обстоятелства“ , като напр. ПТП с материални
щети, както се сочи от дружеството-работодател не освобождава последното от
задължението да спазва трудовото законодателство, като сключи трудов договор с
работника в изискуемата от закона писмена форма, преди постъпването му на работа, което
безспорно е доказано, че работодателя не е сторил. Съгласно константната пракитка на ВКС
съобразно чл.62, ал.1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, която е условие за
валидността му, като за да е налице действителен трудов договор е необходимо да е
отразено авторството на изразените от двете страни волеизявления. За правна пълнота
настоящият състав на съда, следва да отбележи,че доказателства събрани пред гражданския
съд и сочени от страните в настоящето административно-наказателно производство относно
действителността на трудовото правоотношение и крайният съдебен акт по същото ще имат
правни последици за страните, които обаче на засягат административно-наказателната
отговорност на работодателя за това,че е допуснал на работа в дружеството работник, преди
да е налице сключен трудов договор със същия в изискуемата от закона писмена форма, за
което е ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност
по арг. от чл. 83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от
субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от
фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Както посочи по-горе
4
настоящият състав жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като
юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил
това следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба.
Относно размера на наложената санкция същата е в предвидения от закона
минимален размер, поради което не се явява несправедлива и не следва да бъде изменяна.
По разноските:
С оглед изхода на делото на въззиваемата страна, предвид обстоятелството, че е
представлявана от юрисконсулт, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН, във вр. с чл.37 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
дружеството-жалбоподател и предвид фактическата и правна сложност на делото следва да
заплати сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изхода на делото няма основание за присъждане на възнаграждение на
другата страна, каквото се претендира.
Водим от горното, както и на основание чл.63, ал.2,т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №.../07.11.2022г., с което Директора на
Д „ИТ”- Перник, на основание чл.416, ал.5, във вр.с чл.414, ал.3 от КТ е наложил на „И.-
Тр.“ ЕООД, ЕИК..., със седалище и адрес на управление: с.Пр., общ.Р., представлявано от
Ив. Мл. П.- управител, имуществена санкция в размер на 1 500 лева /хиляда и петстотин
лева/за нарушение по чл.62, ал.1 , във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „И.- Тр.“ ЕООД , ЕИК., със седалище и адрес на управление: с.Пр. ,
общ.Р., представлявано от Ив.Мл. П.-управител ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция "Инспекция по
труда" – Перник, с адрес гр. Перник, пл. Кракра № 1, сума от 100.00 лева /сто лева/,
представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред Пернишки
административен съд в 14- дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено с
мотивите.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5