Р Е Ш Е Н И Е
23.11.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.о. II
Районен съд – Дупница състав
17.11. 2020
на Година
Маргарита
Алексиева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 581 2020
дело № по описа за година.
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от Г.Д.Т., с ЕГН ********** *** чрез адв. Д.Р.Д.,***
със съдебен адрес:*** против Наказателно постановление №20-0348-000281 от
21.05.2020 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което
на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание ,,глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител излага
доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли
за неговата отмяна.
Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното от фактическа страна:
На 16.05.2020 г. е съставен е Акт за установяване на
административно нарушение № 65285 от Й.К. – мл. автоконтрольор при ОДМВР
Дупница, РУ Дупница в присъствието на свидетеля Н.С. за това, че на 16.05.2020
г. в 14:46 ч. в гр. Дупница на кръстовището на ул. ,,Княз Борис I“ и ул. ,,Св. Иван Рилски“ - кръстовище регулирано от
трисекционна светофарна уредба, работеща в нормален режим, Г.Д.Т. като водач на
лек автомобил ,,Мерцедес“ с рег. № РА1783ВМ преминал на червен сигнал на
светофарната уредба. Прието е, че водачът виновно е нарушил разпоредбата на чл.
6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. В акта за нарушение в графа ,,възражения“ водачът е
посочил, че няма такива. Такива не са направени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което е пресъздадена фактическата обстановка
отразена в акта и на нарушителя е наложено горепосоченото административно
наказание.
Свидетелят Н.С. - свидетел при установяване на нарушението
заявява по време на разпита на съдебното следствие, че няма спомен за случая,
но след като е съставен акт, със сигурност водачът е преминал пред техния
автомобил на червен сигнал на светофарната уредба. След предявяване на акта за
запознаване, свидетелят отново заявява, че няма спомен за процесния случай.
При така
установените факти, съдът прави следните правни изводи:
С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е основателна, по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от Началника на РУ Дупница в качеството му на оправомощено лице въз основа на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.на Министъра на вътрешните работи, приложена по делото.
За да се произнесе по съществото на правния спор, съдът съобрази, че настоящото производство е от административнонаказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административнонаказващия орган, тъй като именно той е субекта на административнонаказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение, и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 16 от НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
За извършеното нарушение на правилата по ЗДвП, на жалбоподателя е съставен АУАН, с който му е вменено виновно извършване на нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП. Съдът намира, че при издаването на НП са налице пороци, които определят неговата незаконосъобразност и поради неотстранимостта на същите, следва издаденото НП да бъде отменено. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. От представеното в настоящето производство НП е видно, че същото страда от непълнота при описание на нарушението, извършено от жалбоподателя. Като описание на обстоятелствата, при което е било извършено нарушението е посочено, че водачът преминал на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим. Липсват данни за посоката на движение на МПС управлявано от жалбоподателя, както и мястото, на което са били контролните органи, когато са констатирали нарушението.
Следва да се подчертае, че предвид служебното начало, регламентирано в чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 13 от НПК, по делото бе разпитан Н.С. – свидетел по акта, който по време на съдебното следствие заяви липсата на спомен относно нарушението. За установеността на описаната фактическа обстановка, административнонаказващият орган се позовава единствено на съставения на 16.05.2020 г. АУАН № 65285.
Действително, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, но така установената от специалния закон доказателствена сила на редовно съставен АУАН не е обвързваща за съда в съответствие с разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 305, ал. 3 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Съобразно постановките в Постановление № 10/1973 г. при сега съществуващия режим на ЗАНН, съдът е длъжен разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Това се потвърждава и от чл. 84 от ЗАНН, която препраща към разпоредбите на НПК. В този случай е приложим чл. 16 от НПК, при което положение посочения за нарушител се счита за невиновен до доказване на противното.
В настоящия случай съдът намира, че установяването на административното нарушение не може да почива единствено въз основа на съставения АУАН. За доказване на извършеното нарушение доказателствената тежест е на административнонаказващия орган Същият не само не ангажира доказателства във връзка с установяване на нарушението, дори напротив, въпреки положените усилия от съда, такива не бяха събрани.
В тази връзка следва да се има предвид и нормата на чл. 14, ал. 2 НПК, съобразно която доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. Приемане на противното, на практика би довело до разместване тежестта на доказване в административнонаказателния процес и да създаде презумпция за виновност на наказаното лице. Поради изложените съображения съдът намира, че нарушението не се явява установено по несъмнен начин, поради което и по аргумент от нормата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 16 НПК, не може да се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Така постановеното НП следва да бъде отменено.
С атакуваното наказателното постановление по отношение на жалбоподателя е посочено, че се отнемат общо 8 контролни точки. По отношение на контролните точки, съгласно Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение. Отнемането на контролните точки се извършва въз основа на влязло в сила НП. Според чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата - чл. 6, в НП се отбелязва броя на отнетите контролни точки. Следователно отнемането на контролните точки настъпва по силата на закона - чл. 157 от ЗДвП и същото има контролно – отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС, отнемането на контролните точки няма санкционен характер – същото не представлява нито административно наказание, нито принудителна административна мярка, а само последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на закона. В този смисъл отбелязването в НП на контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция.
Следователно, то не подлежи нито на самостоятелно обжалване, нито на съдебен контрол, едновременно с обжалването на наложеното наказание. Законосъобразното отнемане на контролни точки е предмет на съдебна проверка в производството по оспорване на заповеди по чл. 171, т.4, вр. с чл. 157, ал.4 от ЗДвП. Отнемането на контролни точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП, но само по себе си отнемането им не съставлява административно-наказателна санкция. Понятието е законово дефинирано - контролните точки са средство за отчет на извършваните нарушения от водача при упражняване на вече признатото му право. С оглед на това съдът няма право в производството по обжалване на НП да обсъжда отнемането на броя контролни точки, нито да изменя техния брой или да отменя отнемането.
С оглед изложеното съдът намира, че наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №20-0348-000281 от 21.05.2020 г., издадено от Началник РУ към
ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на Г.Д.Т., с ЕГН ********** *** на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
,,глоба“ в размер на 100 (сто) лв. за нарушение на
чл. 6, т. 1 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Кюстендил с касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: