Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.София,
07.07.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при секретаря Г.С., разгледа
търговско дело № 4569 по описа за 2015г. и взе предвид следното:
Производството
е по предявени от Д.С.К. срещу „К.Д.“ ООД искове с правно основание чл. 74, ал.
1 ТЗ за отмяна на решения от 15.06.2015г. на общо събрание на ответното
дружество за изключване на ищцата като съдружник в дружеството, за намаляване
на капитала на дружеството със сумата 2 500 лв., представляваща номиналната
стойност на дела на изключения съдружник, увеличаване на капитала със сумата
2 500 лв., представляваща номиналната стойност на записан нов дял от
съдружника Е.С.Л. и за приемане на нов учредителен акт на „К.Д.“ ЕООД.
Като
основания за незаконосъобразност на решението за изключване на ищцата като
съдружник са заявени липса на връчено писмено предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ и липса на основания по чл. 126, ал. 3, т. 1 и 3 ТЗ за изключването й като
съдружник.
Незаконосъобразността
на решението за изключване на ищцата като съдружник е заявена като единствено
основание за незаконосъобразност на последващите решения, взети от името на
общото събрание, проведено на 15.06.2015г.
Ответното
дружество оспорва исковете.
Не е предмет на спор между страните,
но се и установява по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТР, че към
датата на провеждане на процесното общо събрание съдружници в ответното
дружество са ищцата Д.С.К. и Е.С.Л. с равни дялове с номинална стойност от по
2 500 лв. от капитала на ответното дружество.
Съдържанието на процесните решения,
за чиято отмяна са предявени конститутивните искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ, се
установява от приетия като писмено доказателство по делото констативен протокол
от 15.06.2015г., видно от който решенията са приети с гласуване „за“ от
съдружника Е.С.Л..
Законосъобразността на всички
решения е предпоставена от законосъобразността на решението за изключване на
ищцата като съдружник в дружеството, тъй като останалите решения са приети за
уреждане на последиците от това изключване.
От своя страна законосъобразността
на решението за изключване на съдружник се предпоставя на първо място от
нарушаване на задълженията на съдружника за лоялност и съдействие, а на
следващо място от връчване на писмено предупреждение до съдружника за
преустановяване на нарушенията и отстраняване на последиците от тях.
Нарушенията на задълженията на
съдружник за лоялност и съдействие към дейността на дружеството, които са
основание за изключването му по чл. 126, ал. 3 ТЗ, могат да представляват само
конкретни действия (индивидуализирани по време, място и начин на извършване,
както и с посочване на конкретните неблагоприятни последици, настъпили за
дейността на дружеството като пряка и непосредствена последица от тях) или бездействия
(индивидуализирани чрез конкретните обстоятелства, които са наложили
предприемане на действия от съдружника за съдействие за осъществяване на
дейността на дружеството).
Конкретни действия или бездействия
на ищцата, индивидуализирани по посочения начин, не са описани в протокола за
приемане на решението за изключването й като съдружник в дружеството, нито в останалите
писмени доказателства по делото, които съдържат данни за изявленията на страните,
направени по повод на това решение, в това число и в протокола за проведено
общо събрание на дружеството на 29.05.2015г., в което според доводите на
пълномощника на ответника е отправено писмено предупреждение до ищцата по
смисъла на чл. 126, ал. 3 ТЗ.
Само по себе си това обстоятелство е
достатъчно да обуслови незаконосъобразност на решението за изключване на ищцата
като съдружник в дружеството, тъй като правото на общото събрание на дружество
с ограничена отговорност да изключи съдружник от дружеството може да бъде
упражнено по повод на конкретно нарушение, което следва да бъде
индивидуализирано както в предупреждението до съдружника по чл. 126, ал. 3 ТЗ,
така и в самото решение за изключване на съдружника, но за пълнота следва да се
отбележи, че конкретни нарушения на задължения на ищцата като съдружник не се
установяват и от събраните гласни доказателства по делото. Нещо повече –
показанията на разпитаните по делото свидетели сочат по-скоро на обратни
изводи, но подробното им обсъждане в случая не е необходимо, тъй като в тежест
на ответното дружество е да установи с пълно и главно доказване в образуваното
исково производство основанията за вземане на решението за изключване на ищцата
като съдружник, а както вече се посочи доказателства за конкретни действия на
ищцата, които да са довели до конкретни вреди за дружеството, или за конкретни
факти, които да са породили необходимост от извършване на определени действия
от ищцата за осъществяване на дейността на дружеството, не са събрани по
делото. Само индиция за обратен извод могат да бъдат показанията на свидетеля В.С.,
че „ищцата е извършвала конкурентна дейност на ответното дружество“, като е
„закарвала някакви мебели в гр. П.“ и „оттам нататък дирите на мебелите и
парите се губят“, както и че „ищцата е назначавала главен счетоводител без да
знае другия съдружник“. Първата група от цитираните показания освен, че не
индивидуализират конкретните действия на ищцата, не дават възможност дори за
извод дали се касае за извършване от ищцата на дейност, която е конкурентна на
дейността на ответното дружество, или се касае за действия в упражняване на
дейността на ответното дружеството, приходите от които не са отчетени. Втората
група от цитираните показания касае сключване от ищцата на договори от името на
дружеството – правомощия, каквито ищцата видно от записите по партидата на
дружеството в търговския регистър няма, тъй като единственият вписан управител
на дружеството е другият съдружник Е.С.Л., което пък означава, че дори ищцата
да е сключвала някакви договори от името на дружеството (конкретното им
съдържание също не става ясно от показанията на свидетеля или от други
доказателства по делото), те ще са сключени без представителна власт, поради което
поначало не могат да доведат до неблагоприятни последици за дружеството (също
хипотетични, тъй като доказателства за конкретни вреди за ответното дружество,
настъпили от действия или бездействия на ищцата въобще не са ангажирани по
делото).
При изложените съображения и
последици на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК предявените
конститутивни искове за отмяна на решенията от 15.06.2015г. на общо събрание на
ответното дружество се явяват основателни, което предпоставя основателност и на
претенцията на ищцата за присъждане на разноските, които е направила за
съдебното производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл. 74, ал. 1 ТЗ решенията от 15.06.2015г. на общото събрание на „К.Д.“
ООД с ЕИК **** за изключване на Д.С.К. като съдружник в дружеството, за
намаляване на капитала на дружеството със сумата 2 500 лв., представляваща
номиналната стойност на дела на изключения съдружник, за увеличаване на
капитала със сумата 2 500 лв., представляваща номиналната стойност на
записан нов дял от съдружника Е.С.Л., и за приемане на нов учредителен акт на „К.Д.“
ЕООД.
ОСЪЖДА „К.Д.“ ООД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Д.С.К. с ЕГН ********** и адрес *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2 160,00 лв. – разноски за съдебното
производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: