РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Варна, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Милен П. С. Въззивно гражданско дело №
20223000500156 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадени въззивни жалби и насрещна
въззивна жалба от страните в първоинстанционното производство срещу
различни части на решение № 366/14.10.21г., поправено с решение №
402/28.10.21г., постановени по т.д. № 1083/20г. на ВОС, както следва:
1.Въззивна жалба от ЕЛ. Б. Р. от гр. Варна чрез адв. Св. С. от АК-
Варна, насочена против решението в частите му, с които са отхвърлени
исковете й за присъждане на разликата над сумата от 75 000 лв. до 140 000
лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания, емоционален стрес, както и законната лихва върху тази
разлика, считано от 13.12.19г. до окончателното изплащане на сумата, както и
в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска й за присъждане на
разликата над присъдените 2 962.91 лв. до 3 950.54 лв., претендирана като
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
извършване на всеки разход до окончателното изплащане на сумата.
Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части и уважаване на
исковете в претендираните размери, ведно с присъждане на разноските за
двете инстанции, както и дължимото адвокатско възнаграждение. Поддържа
се, че безспорно е било установено чрез всички събрани доказателства, че
ищцата не се е възстановила в пълен обем и поради това се счита, че
присъденият размер на обезщетението е занижен с оглед конкретиката на
1
случая. Освен това за неправилен се счита правният извод на съда, че ищцата
е съпричинила вредите и то с обем от ¼ . Поддържа се, че водачът на
мотоциклета се движил със скорост над 90 км/ч в градски условия,
наближавайки спирка, светофарна уредба и пешеходна пътека и вместо да
изпълни изискването на закона и да намали, е ускорил своята скорост, поради
което и въобще не е възприел адекватно пътната обстановка и е причинил
ПТП. Ако същият се е движил със съобразена скорост, то ПТП изобщо е
нямало да настъпи. Изложено е, че за периода от 03.09.-07.09.21г.
въззивницата е претърпяла нова оперативна интервенция под обща анестезия
за отстраняване на 6 бр. винтове от имплантираната плака в дясното бедро.
Освен това, изпълнявайки предписанията на лекарите е извършвала
своевременно необходимите превръзки на оперативната рана, както и
предписанията за нова рехабилитация. Последната обаче не е довела до
видим за нея резултат и нейното състояние е обусловило продължителна
неработоспособност. В тази връзка са представени с въззивната жалба
медицински документи, за да се установи, че е налице ограничение в
движението на дясната колянна става, свързано и с болки; хипотрофия на
мускули; ограничения в движението на глезенната става, свързано с болка;
разлика в дължините на крайниците с 1 см., което е трайно и необратимо е
променило походката и движението на снагата на ищцата за цял живот.
Претендира се да бъдат приети като писмени доказателства следните
документи: Епикриза от МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД за болничен престой от
03.09.-07.09.21г.; Амбулаторни листи с фискални бонове за извършени
превръзки на раната от 08.09.21г., 14.09.21г. и 17.09.21г.; Медицинско
направление от 20.09.21г. за извършване на рехабилитация след издаден
Амбулаторен лист от същата дата за извършен първичен медицински преглед
от специалист; Амбулаторен лист от 06.10.21г. с мнение от специалиста-
ортопед за удължаване на нетрудоспособността за 30 дни, считано от
08.10.21г. с насочване към ЛКК; Направление за хоспитализация от 08.10.21г.
и амбулаторен лист от 08.10.21г. за извършване на балнеосанаториално
лечение за подобряване на двигателния дефицит и качеството на живот;
Амбулаторен лист от 16.10.21г. с насочване към ТЕЛК за становище за
продължаване на временната нетрудоспособност поради незавършен курс на
лечението; Медицински протокол от 16.10.21г. на ЛКК – насочва се към
ТЕЛК за становище за продължаване на временната неработоспособност
поради незавършен курс на лечение; Амбулаторен лист от 21.10.21г. със
становище от специалиста – за протокол от ТЕЛК за временна
неработоспособност или процент на инвалидност, поради това, че от
03.09.21г. са били ползвани 351 дни за 3 години, от които 279 дни без
прекъсване.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна - ответника Гаранционен фонд, гр. София чрез адв. Л. В.
от АК-Добрич, с който същата е оспорена като неоснователна и необоснована
и се претендира потвърждаване на решението в обжалваните му части.
2
Направено е изявление, че се оспорват всички приложени към жалбата
документи като дати и съдържание и счита, че не следва да бъдат приемани.
Сочи, че относно необходимостта от оперативна интервенция за отстраняване
на металната плака от дясната бедрена кост, е била налице констатация и в
заключението на СМЕ. Освен това епикризата е била изготвена преди датата
на последното с.з. пред първоинстанционния съд и е следвало да бъде
представена своевременно.
В указания срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба и от
третото лице-помагач на ответника – В. ПЛ. Г. от гр. Варна, с който същата е
оспорена като неоснователна. Същият счита, че представените документи не
следва да се приемат като доказателства по делото, тъй като страната е
разполагала с тях преди последното с.з., видно от датата на епикризата от
07.09.21г. Сочи, че такива документи не са му били връчени и претендира
след връчването да му се предостави възможност да изрази становище. Счита
се, че е неоснователно оплакването за определяне от съда на несправедлив
размер на обезщетението за неимуществени вреди. Поддържа се
възражението, че пострадалата с поведението си е допринесла за причиняване
на вредите и то с обем, надвишаващ ¼. Изложени са правни съображения при
интерпретация на събрания по делото доказателствен материал и основавайки
се на задължителна съдебна практика се поддържа, че пострадалата е
нарушила ограниченията на чл. 113, ал. 1, т. 1 и 3 и чл. 114 от ЗДвП, поради
което и се претендира въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
2. Насрещна въззивна жалба от Гаранционен фонд, гр. София чрез
адв. Л. Велева от АК-Добрич, насочена против решението в частта, с която е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 60 000 лв.
до присъдените 75 000 лв., тъй като този размер се счита за прекомерен и
несправедлив. Оспорва се и началния момент на присъдената законна лихва,
тъй като споразумение № 296/23.06.20г. по НОХД №2367/20 на ВРС е
одобрено от съда много след като е изтекъл срока за произнасяне от ГФ по
извънсъдебната покана на ищцата. Поради това отказът за изплащане на
обезщетение при липсата на доказателства за виновното и противоправно
поведение на делинквента е бил законосъобразен. Счита се, че лихвата
следва да се присъди от датата на подаване на исковата молба по
настоящото дело. Претендира се присъждането на разноски за двете
инстанции.
Не е депозиран отговор на насрещната въззивна жалба от ЕЛ. Б. Р..
3. Въззивна жалба от третото лице-помагач на ответника - В. ПЛ.
Г. от гр. Варна срещу решението в частите му, с които в полза на ищцата са
присъдени обезщетения за неимуществени вреди в размер на 75 000 лв. и за
имуществени вреди в размер на 2 962.91 лв., ведно със законните лихви върху
тях от 13.12.19г. до окончателното им изплащане. Сочи се на допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение, тъй като в първото по
делото с.з. е бил даден ход на делото в негово отсъствие и са били извършени
3
процесуални действия без негово участие, с което му е било нарушено
правото на защита. В тази връзка се претендира да се постанови от въззивния
съд съдебен акт, с който да се разпредели доказателствената тежест и да се
дадат указания на страните в този смисъл. Счита се, че обжалваното решение
е постановено при неправилен анализ на доказателствения материал по
делото, при липсата на мотиви и необоснованост поради игнориране на част
от доказателствата. В тази връзка се сочи, че няма доказателства за това
евентуално налична при ищцата психотравма да е резултат от процесното
ПТП, тъй като са изминали повече от 2 години от същото, а същевременно
няма данни пострадалата да е потърсила специализирана медицинска помощ.
Заключението на психиатъра не е било основано на документи, които да са
били изискани от личен лекар или от Здравната каса, за да се установи прием
на медикаменти от ищцата преди датата на процесното събитие. Поддържа се,
че експертът в открито с.з. на 09.09.21г. е потвърдил, че пешеходката би
могла да осъществи процесното пресичане умишлено. Отделно от това не е
била анализирана и констатираната при нея тревожност от шум на мотор,
визирана в психиатричната експертиза. Твърденията на ищцата за наличието
и понастоящем на болки са субективни оплаквания, които освен това могат да
са резултат и на грешки при медицинското лечение, неправилна
рехабилитация или неизпълнение на медицински предписания. Освен това
неправилно вещото лице по медицинската експертиза е посочило, че е
установен пневмоторакс, а в медицинските документи е отбелязан
„минимален пневмоторакс“, което рефлектира върху степента на
уврежданията. Поради това съдът не е следвало да приема експертизите в
тези им части. Поддържа се, че белезите и състоянието на дясната колянна
става, установени от експерта и наложили според него артроскопия на
08.10.20г., са вследствие на неправилно извършени хирургични манипулации
при неспазен медицински протокол и/или неправилна и несвоевременна
рехабилитация или е възможно да са настъпили по други причини извън
процесното ПТП. Неправилно се считат интерпретирани от съда и
свидетелските показания, както и заключението на САТЕ. В тази връзка се
поддържа, че по делото следва да се приеме за установено, че пешеходката
преди да навлезе на пътното платно не се е съобразила с приближаващите се
пътни превозни средства, инициирала е пресичането на забранителен за нея
светлинен сигнал и е пресякла платното при ограничена видимост, което е
било внезапно за останалите участници в движението. Отделно от това е
изложено, че показанията на св. Ц. не следва да се коментират, тъй като
въззивникът е бил лишен от възможността да участва в това процесуално
действие и поради това същото не следва да се ползва в негова вреда.
Подробно се обосновава тезата, че вредите на ищцата са изцяло в причинно-
следствена връзка с нейното поведение, тъй като водачът на мотоциклета е
бил лишен от възможността да предотврати настъпването на ПТП поради
внезапното навлизане на пешеходеца на пътното платно. В тази връзка се
счита, че макар и да е управлявал МПС с несъобразена скорост, той не е бил
4
длъжен да предполага за евентуално неправомерно поведение на другите
участници в движението, още повече, когато е бил обективно лишен от
възможността да възприеме тяхното движение. Поради това се счита, че
претенциите са неоснователни, а евентуално присъдените обезщетения следва
да се намалят със 70%.
В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от
насрещната страна Е.Р., с който същата е оспорена като неоснователна. Счита
се, че не са били нарушени процесуалните правила на третото лице-помагач,
което е участвало активна чрез процесуален представител и е ангажирало
писмени и гласни доказателства. Оспорва се оплакването, че решението е
постановено при неправилен анализ на събрания по делото доказателствен
материал. Счита се, че жалбоподателят пропуска факта на влязлото в сила
споразумение, одобрено от наказателния съд, по което същият се е признал за
виновен в извършването на престъплението по причиняване на процесното
ПТП, ведно с уврежданията на ищцата. Поддържа се, че при толкова много
получени травматични увреждания е нормално ищцата да не се е
възстановила и към настоящия момент. Като цинично се определя
становището на въззивника, че състоянието на ищцата не се е подобрило
поради допуснати медицински грешки, тъй като от заключението на СМЕ
такива не са установени. Поддържа се, че пешеходката е предприела
пресичане в момент на смяната на светлинния сигнал, поради което и
автомобилите в дясната пътна лента все още са били спрели и са осигурили
възможност тя да продължи движението си по пешеходната пътека. Водачът
на мотоциклета, приближавайки пешеходната пътека, вместо да намали, е
ускорил скоростта си, което не му е позволило да спре. Счита се, че
показанията на свидетелката В. Н. не следва да се ценят, тъй като тя не е
имала обективната възможност да възприеме правилно обстановката преди
инцидента, а освен това е заинтересована от изхода на делото, тъй като живее
с въззивника. Като цинично се определя и изложеното във въззивната жалба,
че ищцата се била „блъснала“ в мотора. Сочи се, че ако поведението на
водача на мотоциклета е било съобразено с изискванията на ЗДвП, същият е
нямало да реализира това ПТП. Поддържа се, че е налице превратно
тълкуване и интерпретиране на целия доказателствен материал от
жалбоподателя, поради което и обжалвания от него съдебен акт следва да
бъде потвърден.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частите му, с които е
отхвърлен иска на ищцата за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди за разликата над 3 950.54 лв. до 4 170.54 лв., както и за
присъждане на законна лихва върху обезщетението за претърпени
неимуществени вреди от 12.09.19г. до 13.12.19г.
Въззивните жалби са подадени в съответните процесуални срокове, от
страни с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт в
съответните му части и при надлежна представителна власт за ищцата и
ответника.
5
В с.з. процесуалните представители на ищцата и третото лице-помагач
поддържат становищата, изразени във въззивните им жалби и отговорите на
същите. С писмено становище ответникът Гаранционен фонд поддържа
подадената от него въззивна жалба и становището по съществото на спора.
За да се произнесе настоящият състав на съда приема следното от
фактическа и правна страна:
С оглед релевираните от ищцата твърдения в исковата и уточняващата
молба от 09.10.20г. и отправеното до съда искане за осъждане на
Гаранционния фонд, гр. София (поради това, че е отказал да заплати по
извънсъдебно предявената до него претенция) да й заплати обезщетения за
претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 17.04.19г. в гр. Варна, в резултат на виновно и противоправно
поведение на водача на МПС, за което няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, правната
квалификация на иска е по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“, вр. чл. 558, ал. 5 от КЗ.
Наведените от ищцата твърдения в исковата и уточняващата молба от
09.10.20г. са свързани с това, че вследствие на получените от процесното
ПТП на 17.04.19г. травматични увреждания, тя е претърпяла силни болки и
страдания в един продължителен период от време и към момента на подаване
на исковата молба същата не се е възстановила. Лекувана е била по спешност
в интензивно отделение за период от 17.04.19г. до 22.04.19г., а след това в
ортопедично отделение до 10.05.19г., когато е била изписана. Останала е в
болнични до 13.09.20г. и е получила инвалидна количка и комбиниран стол за
баня и тоалет. Била е напълно обездвижена за период от около 2 месеца, след
това се е придвижвала с количката за около още 2 месеца, а след това е
започнала да се придвижва с проходилка и патерици, което продължило за
около 1.5 месеца. През цялото време е била принудена да се ползва от
помощта на своя съпруг. Били ограничени социалните й контакти. Наред с
това тя е претърпяла силен емоционален стрес, съпроводен с негативни
психични изживявания, свързани с нарушен сън – често сънувала кошмари,
липсвал й апетит, изпитвала страх от пресичане. Претендира обезщетение за
неимуществените вреди в размер на 140 000 лв. Освен това е твърдяла, че във
връзка с проведеното лечение ищцата е направила и разходи за закупуване на
санитарни материали, на медикаменти, заплащала е потребителски такси,
извършвала е разходи във връзка с проведена рехабилитация, всички
възлизащи на обща стойност от 4 170.54 лв., която сума претендира като
обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Ответникът Гаранционен фонд, гр. София е оспорил предявените
искове, поддържайки, че претендираното обезщетение за неимуществени
вреди е завишено по размер; че някои от извършените разходи, които се
претендират като обезщетение за претърпени имуществени вреди не са
свързани с лечението на телесните увреждания, а други е можело да се поемат
от НЗОК; че няма доказателства за реално проведена рехабилитация.
6
Налице е хипотезата на чл. 300 от ГПК, предвид одобреното по НОХД
№ 2367/20г. на ВРС, ХV с-в споразумение № 296/23.06.20г. (цялото
наказателно дело е приобщено към доказателствения материал по настоящото
дело), с което е прието, че В. ПЛ. Г. е осъществил от обективна и субективна
страна следните престъпления:
по чл. 345, ал. 1, пр. 1 от НК, затова че на 17.04.2019г. в гр. Варна при
управление на моторно превозно средство - мотоциклет „Сузуки
ГСХР600“ с рама № JS1 AD111100105917, си служил с табела с
регистрационен номер А 240 8К, издадена за друго моторно превозно
средство - мотоциклет „Хонда ВТХ-1300“ с рама №
1HFSC55264A000291;
по чл. 345, ал. 2 от НК, затова че на 17.04.2019г. в гр. Варна, управлявал
моторно превозно средство - мотоциклет „Сузуки ГСХ-Р600“ с рама №
JS1AD111100105917, което не е регистрирано по надлежния ред,
предвиден в чл. 140, ал. 1от ЗДвП;
по чл. 343, ал. 3, пр. 4, 7 и последно, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“,
пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, затова че на 17.04.2019 г. в гр. Варна при
управление на моторно превозно средство - мотоциклет „Сузуки
ГСХР600“ с рама № JS1AD111100105917, нарушил правилата за
движение: чл.21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране на скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в km/h: за пътно-превозно средство от
категория „А“ в населено място „50“; чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП: „Когато
преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с
пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно
средство е длъжен: след подаване на сигнал, който му разрешава
преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на
пешеходната пътека“; и с това по непредпазливост причинил средни
телесни повреди на повече от едно лице, а именно: на Е. Б. Р.,
изразяващи се в травматичен шок, който обусловил разстройство на
здравето, временно опасно за живота; счупване на левите ребра от 2-ро
до 10-то и счупване на дясно 2-ро ребро, които обусловили трайно
затруднение на движението на снагата за период около 2 месеца,
навлизане на кръв и въздух в гръдната кухина /пневмоторакс/ и контузия
на белите дробове, които обусловили разстройство на здравето,
временно опасно за живота; счупване на горен и долен клон на лявата
7
срамна кост, счупване на кръстеца и хълбочната кост вляво, дискретна
фрактура на левия страничен израстък на последния поясен прешлен;
разкъсно-контузна рана на дясното бедро с подлежащо косо счупване на
бедрената кост в долната й 1/3 с разместване на фрагментите; счупвания
в областта на дясната глезенна става - фрактура на малкопищялната кост
и фрактура на голямопищялната кост; счупване на лявата малкопищялна
кост в областта на глезена, които обусловили трайно затруднение на
движението на двата долни крайника за период от около 6 месеца при
обичаен ход на оздравителния процес и без развитие на усложнения;
счупване на 1-ви и 2-ри горни десни зъби, което обусловило затруднение
на дъвченето и говоренето; и на Виктория Димитрова Николаева,
изразяващи се в многофрагментна фрактура на тибия в дистална трета с
ангажиране на малеолите с дислокация на фрагментите, фрактура на
латералния малеол на фибулата с дислокация под ъгъл и луксация на
талокрурална става, обусловили трайно затрудняване на движенията на
левия крак за около 4-5 месеца при обичаен оздравителен процес, без да
има необходимата правоспособност и деянието е извършено на
пешеходна пътека.
Съобразно цитираната норма на чл. 300 от ГПК настоящият съд, който
разглежда гражданските последици на описаното по-горе деяние, е обвързан
от приетото от наказателния съд относно извършването от В. ПЛ. Г. на
противоправно деяние, както и относно неговата вина. Тъй като причинените
телесни увреждания са част от състава на престъплението, за което водачът е
бил признат за виновен, то настоящият граждански съд е обвързан и относно
вида и характера на същите.
Няма спор между страните по делото, че към момента на реализиране на
ПТП – 17.04.2019г., водачът В. ПЛ. Г. е управлявал описаното МПС без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
Видно от представената на л. 13 застрахователна претенция, че ищцата
е депозирала такава в Гаранционния фонд на 12.09.19г. с искане за
присъждане на обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени
вреди. Няма доказателства за изготвен отговор на тази претенция, а и
ответникът не твърди да е изготвил такъв, нито да е заплащал обезщетение.
Конституираният въз основа на искането по чл. 219, ал. 1 от ГПК с
определение № 140/05.02.21г. като трето лице-помагач на ответника
Гаранционен фонд-София, В. ПЛ. Г., в проведеното на 22.04.21г. открито
съдебно заседание, за което същият за първи път е бил редовно призован, е
оспорил предявените искове по основание и размер и е релевирал възражение
8
за съпричиняване на вредите от пострадалата. В тази връзка същият е навел
твърдения, че пострадалата е нарушила правилата на чл. 113, т. 1 и т. 3 от
ЗДвП (като при пресичането на платното по пешеходната пътека ищцата не се
съобразила с приближаващите се пътни превозни средства преди да навлезе
на платното за движение и не е спазила светлинните сигнали, тъй като е
пресичала на забранителен за нея светлинен сигнал) и на чл. 114, т. 1 и т. 2 от
ЗДвП (че ищцата е навлязла внезапно на платното за движение и е пресичала
платното за движение при ограничена видимост). Поради това се е
поддържало, че съпричиняването на вредите от пострадалата е в обем от
минимум 70%.
Възражението на ответника за наличието на съпричиняване на вредата,
релевирано в първото с.з., е допустимо за разглеждане от настоящия съд.
Това е така, защото влязлата в сила присъда, решение, респ. споразумение
пред наказателен съд, не би следвало да се възприема като акт, с който се
преклудира въпроса за съпричинителството, ако престъплението, за което
подсъдимият е признат за извършител, не обхваща във фактическия си състав
и поведението на пострадалия. Поради това и изследването на приноса на
увредения за настъпването на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е на
общо основание допустимо /решение № 25/17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г.
на ВКС, ТК, II т. о., решение № 22/05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС,
ТК, I т. о. и решение № 55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г. на ВКС, ТК, I т.
о. и решение № 36/28.02.2012 г. по т. д. № 319/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о./.
Относно претърпените от ищцата вреди и дължимото за тях
обезщетение.
Видно от Епикриза от Отделение по анестезиология и интензивно
лечение на МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД, че на 17.04.19г. в 22:30 ч. ищцата Е.
Р. е била доведена от екип на ЦСМП, била е ало-психично ориентирана, но с
множество травми (съчетана травма) - глава, гръден кош, гръбначен стълб,
таз, крайници. Контузия на главата, Комоцио, Счупване на носа. Контузия на
гръден кош и бял дроб. Счупване на ІІ-Х ребра вляво. Счупване на L5.
Счупване на таз и счупване на дясно бедро. Намерени са рани по челото и
долната устна, оплаквала се е от болки в лява гръдна половина, болка в дясно
коляно, таз и сакрум. Извършени са съответните биохимични и образни
изследвания. Отбелязано е, че е настъпил травматичен шок като усложнение.
На 18.04.19г. е била проведена под местна анестезия торакоцентеза вляво и е
бил евакуиран въздух и оскъдно количество кръв. Изписана е на 22.04.19г. в
8:40 ч. и е насочена за оперативно лечение в Клиниката по ортопедия и
травматология на същата болница.
От Епикризата, издадена от Клиниката по ортопедия и травматология се
установява, че ищцата е постъпила там на 22.04.19г. и е лекувана стационарно
до 10.05.19г. Посочената окончателна диагноза е: счупване на долния край на
бедрената кост, закрито вдясно, множествени счупвания на лумбосакралната
част на гръбначния стълб и таза. Описани са като придружаващи
9
заболявания: множествени счупвания на подбедрицата, закрито вдясно,
множествени счупвания на ребра вляво, контузия на гръден кош, мозъчно
сътресение, счупване на костите на носа. На 25.04.19г. е била извършена
операция, продължила от 9:30 ч. до 13:00 ч., при която под обща анестезия е
извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация фемур – д-р
А.; открито наместване с вътрешна фиксация на фрактурата на лява секро-
илиачна става и на дясно бедро със заключваща LCP плака. Поставен външен
фиксатор на таза, както и гипсова имобилизация на десен долен крайник.
След това на ищцата са били разрешавани последователно и
непрекъснато с болнични листове отпуски за временна неработоспособност за
периода до 20.01.20г. (л. 25-28 и л. 80-82), а междувременно с протокол на
ЛКК от 27.05.19г.са били отпуснати помощни средства – рингова инвалидна
количка с чужда помощ, комбиниран стол за баня и тоалет и проходилка. От
представените амбулаторни листи се установява, че за периода от м. май
2019г. до м. август 2019г. ищцата е извършила множество посещения при
лекари-специалисти. На 12.08.19г. е било издадено и направление за лечение
в МЦ „Павел баня“ ЕООД.
От показанията на разпитания като свидетел съпруг на ищцата, които
съдът преценява с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, се установява, че той е
успял да види съпругата си на следващия ден след инцидента. Тя е била в
интензивното отделение, цялата била в белези и имала шевове. Състоянието й
било тежко, имало едни тръби в тялото й, не е можела да говори. Свидетелят
сочи, че всеки ден е посещавал съпругата си в болницата, след като е била
преместена в ортопедичното отделение и дори по 2-3 пъти на ден я е хранел.
След изписването от болницата приблизително 2 месеца ищцата е била на
легло и била много отчаяна – постоянно плачела, страхувайки се, че няма да
проходи. По-късно започнала леко да стъпва с проходилката и това
продължило около месец. В повечето случаи свидетелят е помагал за
хигиената на съпругата си, тъй като майка й е идвала от време на време. След
това били проведени няколко курса в медицинска клиника, а по-късно
отишли в гр. Павел баня за рехабилитация. Преди процесния инцидент
ищцата постоянно е работила. След около година след произшествието тя
отново започнала да работи, но по-късно е трябвало да извадят чрез операция
имплантите от таза. Сочи, че към момента на разпита (11.03.21г.) съпругата
му е по-добре психически, но общо взето травмата е голяма.
От заключението на СМЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено се установява, че лечението на ищцата е продължило - на
12.06.19г. ищцата е постъпила в Клиниката по ортопедия и травматология на
МБАЛ „Св. Анна“ и на следващия ден е била оперирана – отстранен външния
фиксатор на таза. Изписана е била с препоръка за рехабилитация. На
20.06.19г. е посетила лекар-физиотерапевт, при който е установено, че
ищцата е провела ФТР процедури по повод болков синдром и невъзможност
за движение в ставите, както и че пациентката е в количка с болка в таза,
дясна колянна и глезенна става. Същото е описанието на обективното
10
състояние и при проведените прегледи на ищцата на 02.07.19г. и 29.07.19г. На
26.09.19г. е била проведена операция за отстраняване на метала, съединяващ
счупения сакрум, а на 08.10.20г. поради продължаване на болките и
ограничеността в движенията на дясна колянна става, й е направена
артроскопия на дясната колянна става, при което са намерени множество
сраствания, промени в хрущяла; направена била и хондропластика. При
извършения на 06.04.21г. преглед от вещото лице се е установило, че
походката е самостоятелна, но с леко накуцване на десния крак. Описани са
наличните белези от травматичните увреждания и проведените оперативни
лечения. Констатирана е деформация на лявото бедро в средно-горната
третина по външната повърхност – леко издуване на площ 10/5 см., най-
вероятно от организиран хематом. Експертът е посочил, че са налице
ограничени движения в дясната колянна става от 0-0-95 градуса при норма 0-
0-110 градуса. Ограниченото свиване на колянната става прави невъзможно
бягането, пълното клякане и бързото ходене. Вещото лице е приело въз
основа на цитираните и по-горе медицински документи, че при процесното
ПТП ищцата е получила: Съчетана травма глава, гърди крайници, причинила
травматичен шок и обусловила разстройство на здравето временно опасно за
живота; Счупване на леви 2-10 и 2-ро дясно ребра с контузия на белия дроб и
хемо- и пневмоторакс, обуславящо разстройство на здравето временно опасно
за живота; Счупване на таза /лява пубисна кост и ляв сакрум и илиячна кост/,
обусловило трайно затруднение на движението на снагата за повече от два
месеца; Счупване на дясна бедрена кост, обусловило трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за около 6 месеца; Счупване на
фибуларен малеол вляво, обусловило трайно затруднение на движенията на
долния крайник за повече от 30 дни; Контузия на главата. Мозъчно
сътресение. Разкъсно-контузии рани на лицето, дясно бедро, лява колянна
става. Счупване на носни кости. Вещото лице сочи, че всички увреждания
заедно и поотделно обуславят временно разстройство на здравето неопасно за
живота. Белезите останали от раните обуславят загрозяване. В обобщение
експертът сочи, че след ПТП ищцата е приета в реанимацията на МБАЛ
„Света Анна“, гр. Варна и след стабилизиране на състоянието е преведена в
Клиниката по ортопедия и травматология на същата болница, където е
проведено оперативно лечение на счупения таз и дясна бедрена кост. След
изписването е била на легло 6 седмици, като след сваляне на външния
фиксатор на таза е започнала рехабилитация. Поради продължаващи болки и
ограничени движения в дясната колянна става, на 08.10.20г е направена
артроскопия. Лечението не е завършило, предстои операция за изваждане на
метала от дясна бедрена кост. В съдебно заседание вещото лице допълва, че
цялостната травма би могла да доведе до развитието на травматичен шок и да
бъде опасност за живота, при неоказване на навременна медицинска помощ.
Според експерта приложените към делото фактури за разходи за
медикаменти, консумативи и услуги са необходими за лечението на
получените от ищцата травматични увреждания в резултат на ПТП и
11
последствията от тях.
Липсва въззивна жалба срещу първоинстанционното решение от
ищцата относно приетият размер на извършените разходи за медицински
услуги, консумативи, лечение и рехабилитация, които са в непосредствена
връзка с претърпените от нея телесни увреждания, поради което и въз основа
на приетите по делото писмени доказателства за извършени разходи за
лекарства, медицински изделия, медицински консумативи, за нощувки по
повод рехабилитация в МЦ „Павел баня“, следва да се приеме, че същите
възлизат на 3 950.54 лева.
Освен физическите болки в резултат на телесните увреждания, ищцата е
получила и психическа травма. Съгласно заключението на вещото лице по
проведената и приета пред първоинстанционния съд съдебно-психиатрична
експертиза, преди преживения инцидент ищцата не е страдала от психични
разстройства, което се потвърждава от отсъствието на съответната
медицинска документация. В заключението си вещото лице сочи, че
психическото състояние на ищцата в периода непосредствено след
преживяното ПТП се обуславя от тежките травми и обективната
невъзможност за самообслужване, тъй като е била налице перспективата от
трайна инвалидизация, а от друга страна – необходимостта от чужда помощ
за елементарни ежедневни битови действия. Ищцата е споделила за
подтиснато настроение, тревожност, безпокойство, мисли за малоценност,
изводими от реалната житейска ситуация. Често плачела, чувствала се
безпомощна и в тежест на околните. Това й състояние е било в пряка връзка с
преживяното ПТП и последиците от него и е продължило около 10-12 месеца,
като след това по-голяма част от симптомите постепенно са се редуцирали и
дезактуализирали. От момента на прохождането и до настоящия момент при
ищцата е налице ситуативна тревожност и страхови преживявания в
ситуации, напомнящи за инцидента – същата изпитва трудности при
пресичане на улици поради страх от нов инцидент, изпитва тревожност при
пътуване в автомобил или градски транспорт. Според експерта това психично
състояние на ищцата за този период съответства на диагнозата „Разстройство
в адаптацията, протрахирана депресивна реакция (F43.21 по МКБ-10)“, което
се характеризира с леко до умерено изразени депресивни симптоми. Ищцата е
споделила, че социалните й контакти са били и към момента все още са
ограничени, като това се дължи предимно на първоначално тежкото
соматично състояние и затрудненията, които изпитва при самостоятелно
придвижване. Тя не е търсила специализирана помощ от психиатър или
психолог и не е провеждала лечение с психотропни медикаменти. Според
вещото лице към момента на експертното изследване ищцата е психично
здрава, като единствено се наблюдава остатъчна ситуативна тревожност,
особено когато се налага да се придвижва самостоятелно в града или да
пресича улица, което затруднява ежедневното й функциониране. Счита, че
евентуална психотерапевтична интервенция би могла да ускори процеса на
възстановяване. Последващите епизодични нарушения в съня са обусловени
12
от соматичното състояние и са свързани най-вече с болковите оплаквания. Не
е налице промяна в годността на ищцата да упражнява труд, което да е
обусловено от психичното й състояние.
Не са събрани по делото доказателства ищцата да е имала психични или
телесни заболявания преди инцидента, които да са повлияли негативно върху
нейното състояние и оздравителния процес от причинените й на 17.04.19г.
травми. Не се установи от третото лице-помагач, чиято е доказателствената
тежест за доказване на релевираното от него възражение, че оздравителният
процес при ищцата е бил усложнен от допуснати грешки от медицинските
специалисти. Поради това всички телесни увреждания и разстройството в
психичната дейност при ищцата са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
За да се определи размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди съдът съобрази следните обстоятелства в конкретния
случай: към датата на инцидента ищцата е била на 35 години, активно
работеща и семейна с деца, без здравословни проблеми, с нормална социална
реализация. При процесното ПТП същата е претърпяла множество
травматични увреждания, вкл. и животозастрашаващи такива – съчетана
травма на глава, гръден кош, гръбначен стълб, таз, крайници. Контузия на
главата, Комоцио, Счупване на носа. Контузия на гръден кош и бял дроб.
Имала е и рани по челото и долната устна. Била е проведена под местна
анестезия торакоцентеза вляво и е бил евакуиран въздух и оскъдно
количество кръв още в интензивното отделение на 18.04.19г. Конкретизирани
са получените от ищцата травматични увреждания от медицинските
документи и от експерта по настоящото дело - счупване на долния край на
бедрената кост, закрито вдясно, множествени счупвания на лумбосакралната
част на гръбначния стълб и таза; множествени счупвания на подбедрицата,
закрито вдясно, множествени счупвания на 2-ро до 10-то ребра вляво и 2-ро
дясно ребро, контузия на гръден кош, мозъчно сътресение, счупване на
костите на носа. Ищцата е претърпяла и съответните инвазивни и
неинвазивни лечебни дейности - на 25.04.19г. е била извършена операция,
продължила от 9:30 ч. до 13:00 ч., при която под обща анестезия е извършено
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация фемур; открито
наместване с вътрешна фиксация на фрактурата на лява секро-илиачна става и
на дясно бедро със заключваща LCP плака. Поставен външен фиксатор на
таза, както и гипсова имобилизация на десен долен крайник. През първите два
месеца след болничното лечение ищцата е била обездвижена, със силен
болков синдром и изцяло зависима от грижите на своите близки. След това е
била принудена да ползва инвалидна количка с чужда помощ, а по-късно и
проходилка, за да се придвижва. Въпреки своевременно проведена
рехабилитация пълнотата в движенията на десния долен крайник не е
възстановена /с перспектива да се възстанови след премахването на
металните пластини, което е извършено на 03.09.21г. – л. 6 от настоящото
дело/. Временната нетрудоспособност на ищцата е продължила за период от
13
над 1.5 година, през който същата е изпитвала в началото интензивни болки и
страх за живота си, а по-късно и за своето адекватно възстановяване и
пълноценно социално функциониране. В тази връзка са били силно
ограничени социалните й контакти. Белезите, останали от раните са
причинили загрозяване. Ищцата е ограничена да върши трудоемка и по-
продължителна работа, тъй като изпитва болки и изтръпвания на краката при
по-дълго стоене в една и съща позиция. През целия период на лечение и
възстановяване ищцата е била обезсърчена и на психическо ниво се чувствала
безполезна и безперспективна. Според вещото лице-психиатър, в първите 10-
12 месеца след инцидента психическото състояние на ищцата съответства на
„Разстройство в адаптацията, протрахирана депресивна реакция (F43.21 по
МКБ-10)“, което се характеризира с леко до умерено депресивни симптоми -
тя е била тревожна, преобладавало е чувството за безпокойство, мисли за
малоценност; често плачела, чувствала се безпомощна и в тежест на
околните; нощният й сън бил нарушен. Понастоящем персистират страхови
преживявания и прояви на ситуативна тревожност, изразяващи се в психично
напрежение при пресичане на улица, пътуване в автомобил или градски
транспорт.
Всичко това описва състояние на физически болки и морални
страдания, които се характеризират с висока интензивност и
продължителност, надхвърляща обичайното развитие на оздравителните
процеси, при което една жена в сравнително млада възраст е преживяла рязка
промяна в живота си. Това изисква определянето на адекватно и справедливо
по размер обезщетение, изразимо в парична равностойност (макар и
несъвършено, но единствено възможно в този случай), като се вземе предвид
и икономическата конюнктура в страната (към момента на настъпване на
вредите минималната месечна работна заплата за страна е била 560 лв., а
средния паричен годишен доход на едно лице по данни на НСИ за 2019г. е
бил 6 529 лв.). При това положение съдът намира, че дължимото обезщетение
за неимуществените вреди следва да е в размер на общо 100 000 лв. /около 15
средно годишни парични доходи за страната за едно лице, определени към
момента на настъпването на ПТП/.
По възражението за съпричиняване на вредите от пострадалата.
По искане на третото лице-помагач е разпитана като свидетел втората
пострадала от процесното ПТП - В. Д. Н., която е била пътник на
мотоциклета, управляван от Г., чиито показания съдът преценява с оглед
нейната заинтересованост в негова полза /тя е майка на детето му, родено на
30.07.21г. – л. 45 от въззивното дело/. Същата излага, че трафикът по
булеварда е бил натоварен, тъй като е имало доста коли и те са се движили с
мотоциклета бавно, тъй като свидетелката имала сърдечни проблеми и я било
страх при по-високи скорости (въпреки, че самата тя настояла да се
придвижват с мотора). Движили се в лявата пътна лента, а в дясната лента
имало 2-3 спрени коли. Когато П. намалил, свидетелката чула клаксони на
коли и погледнала, но не видяла пешеходец на пешеходната пътека, нито на
14
бордюра. При второто му рязко намаляване, Николаева отново погледнала и
усетила сблъсък в десния си крак. За мотоциклета светофарът светел зелено,
от поне 3-4 секунди преди инцидента.
Според свидетеля Р., който е бил водач на автомобил на мястото на
ПТП, той е изчаквал зелен сигнал на светофара, непосредствено до
пешеходната пътека в дясната лента на пътното платно. Според него ищцата
била на пътното платно пред автомобила му, когато за него вече светел
разрешителен зелен сигнал. Счита, че пешеходката е тръгнала на зелен
сигнал, защото той все още е чакал и едва тогава за него е светнал зеления
сигнал. Той обаче не потеглил, но в същото време чул как мотоциклетът
ускорява. Поради това свидетелят започнал да свири на пешеходката, която е
била пред него. В това време другите водачи на автомобили пък започнали да
свирят на свидетеля, тъй като не потеглял. Тогава ищцата погледнала
свидетеля и се учудила защо й свири, тъй като тя е на пешеходната пътека, а
Р. е искал да предотврати удара, чувайки шума на мотоциклета през
отворения си прозорец. Свидетелят счита, че пешеходката е пресичала със
забързан ход, но не се е огледала, излизайки на пешеходната пътека. След
като свидетелят започнал да свири, пешеходката не е ускорила хода си, нито
се е забавила, но според него тя не е разбрала, че за нея не е вече зелено.
Мотоциклетът се е движил в лявата лента, която е била абсолютно празна в
този момент. Свидетелят го е видял в огледалото след като е чул неговия рев
– в началото шумът от мотора е бил нормален, но след това изведнъж се
превърнал в рев. Р. не знае дали мотоциклетът е намалил своята скорост, тъй
като е свирил с клаксона си на пешеходката и е гледал към нея в този момент.
След удара пешеходката е била на земята и не е мърдала.
Свидетелят Н. е управлявал автомобил в лявата лента на пътното
платно. При потегляне от предходния светофар на булеварда е бил
изпреварен отдясно от моторист. Последният бил на около 30 метра от
следващия светофар с пешеходната пътека, когато за автомобилите светвало
жълто. В този момент мотористът е подал газ и е засилил, а стигайки на
пешеходната пътека за него вече е светело зелено. Свидетелят е видял, че на
пешеходната пътека се е показал човек, непосредствено преди удара. Нямало
е как да реагира по никакъв начин и единият и другият. В този момент
пешеходката е минавала средата на пешеходната пътека и вървяла с нормално
темпо. Пешеходката не променила хода си, дори и след като моторът е бил
форсиран.
За изясняване на механизма на настъпване на ПТП с оглед
възражението за съпричиняване на вредите от пешеходката, пред
първоинстанционния съд са изслушани заключенията на САТЕ и
допълнително такова на психиатричната експертиза. От последното се
установява, че при проведеното експертно изследване и по делото няма данни
за медицинско състояние, вкл. и депресивна симптоматика, което да е
повлияло върху поведението на ищцата към момента на ПТП. Изяснява се
още от експерта, че след инцидента ищцата свързва звука на мотор като
15
стимул за преживяната психотравма, като символ на травматичната ситуация,
което води до афективно отреагиране, изразяващо се в психично напрежение,
тревожност и соматовегетативни реакции. Но последното не може да доведе
до извод, че ищцата е възприела звука от приближаващия се мотор преди
навлизането на пътното платно.
Според вещото лице по САТЕ, което е основало заключението си освен
на коментираните по делото гласни и писмени доказателства /вкл. и от
материалите по ДП/, но и на представените от ОП „ТАСРУД“, община Варна
информация и циклограми за работата на светофарната уредба при спирка
„Осъм“ на бул. „Трети март“ в гр. Варна, на 17.04.2019г. преди посочената
спирка „Осъм“, гледано в посока ж.к. „Вл. Варненчик“ е възникнало ПТП
между пешеходец и мотоциклет. В конкретната пътна обстановка на две
пътни ленти в посока, пресечени от пешеходна пътека, сигнализирана и
определяна като предимство от светофарна уредба и наличен разделителен
остров, е допуснато ПТП в лява пътна лента в зоната на ширината на
пешеходната пътека, гледано в посока кв. „Вл. Варненчик“. Водачът на
описания мотоциклет, при скорост на движение над 50 км/ч, допуснал удар с
пресичащата отдясно на ляво за него, на пешеходна пътека Е. Ц.а. Към
началото на опасната ситуация пешеходката се е движила в дясна пътна лента
пред изчакващи я автомобили, като без промяна на хода си или спиране, е
навлязла в лява пътна лента, където около средата й е настъпил удара с
преминаващия мотоциклет. След изследване на приложената по делото
циклограма вещото лице сочи, че при зелен сигнал на платната за движение
на автомобили, съответства червен такъв за пешеходци; при подаване на
пешеходен сигнал от бутони, междинното време за отброяване между сигнал
за автомобили и пешеходци започва да тече след края на предходния цикъл.
Междинното време е „2-7“ - т.е. 5 секунди. В рамките на това време за
автомобилите светва жълто за 3 секунди и за 2 секунди червено, като
междувременно за пешеходците все още е червено. Едва след като за
автомобилите е светел 2 секунди червен сигнал светва зелен сигнал за
пешеходците. Пешеходният зелен сигнал трае 15 секунди, след който за
автомобилите има 2 секунди закъснение на червен сигнал, 3 секунди жълт
сигнал и едва тогава започва да свети зелен сигнал и да се изпълнява отново
Фаза № 1 за 1А и 2А - зелен сигнал за движение на автомобили 37 секунди
или повече при отсъствие на заявка от пешеходен бутон. Задължително
пешеходците след подаден сигнал изчакват 42 секунди преди светване на
зелен сигнал за пресичане. От изложеното следва, че пешеходката е имала
зелен сигнал 14 секунди за преминаване, след който има междинно време от 5
секунди, преди да светне зелен сигнал за автомобилите, в което се
предполага, че пешеходци със среден ход биха завършили пресичане до
крайна точка или разделителен остров. При разглеждане пола и възрастовата
група на пешеходеца в конкретния случай средната скорост на пресичане
следва да бъде определена, както следва: бавен ход - 3.8 км/ч - 1.06 м/с;
спокоен ход - 5.2 км/ч - 1.44 м/с; бърз ход - 6.5 км/ч - 1.8 м/с; спокойно бягане
16
- 9.8 км/ч. Според вещото лице при движение на пешеходката с бърз ход от
1.8 м/с и време между сигналите за завършване на пресичане от 5 секунди,
последната е следвало да премине разстояние от около 9 метра, което е по-
голямо от ширината на конкретните пътни ленти – 7.1 м. В случай, че тя се е
движила с този ход и е стъпила в самия край на зеления сигнал за пешеходци,
то тя би имала възможност да завърши пресичането безопасно до
разделителния остров. В случай, че е стъпила на пътното платно след края на
зеления сигнал, то тя е разполагала с 2 секунди преди да светне жълт сигнал
за автомобилите (при съобразяване с показанията на св. РадоС.). След
светване на жълт сигнал мотористът е ускорил, като при рева от ускорение
пешеходката все още се е движила в дясна пътна лента пред св. Р.
Същевременно и според показанията на св. Н. мотоциклетът се е ускорил
едва след изтичане на времето за преход от 2 секунди червено за
автомобилите и 3 секунди начало за жълт сигнал. Предвид свидетелските
показания пешеходката се е движила с бърз ход, т.е. около 1.8 м/с, при което
от самото стъпване на пътното платно до точката на ПТП от 5.3 метра тя се е
намирала на платното около 3 секунди. Така, доколкото пешеходката е била
ударена след начало на жълтия сигнал, и е имало забавяне на дясна лента -
колона от автомобили при зелен сигнал (св. Р.) - то категорично ударът е
настъпил след края на зеления сигнал за пешеходци и края на 5 секунди
интервал между зелените сигнали за пешеходци и автомобили. Или, в
обобщение след като в момента на движение на пешеходеца в дясна пътна
лента сигналът за пешеходци вече е бил забранителен (тоест вече са били
изтекли 5 секунди „междинно време“), то ищцата е стъпила на пътното
платно при светнал червен сигнал за пешеходците. Същата не е променяла
посоката си на движение от началото на предприетото пресичане до момента
на ПТП. Пресичането не е инцидентно, същото е по пешеходна пътека пред
спрели в дясна пътна лента автомобили. По делото няма данни за внезапно
навлизане на пешеходката на пътното платно. Според извършените
изчисления мотоциклетът е навлязъл спрямо ширината на пешеходната
пътека при зелен сигнал на светофара, който е бил наблюдаван предходно за
времето от около 3 секунди. С оглед скоростите на движение на участниците
в това ПТП и изминатото разстояние от всеки един от тях от определена
изходна точка, вещото лице е заключило, че в конкретния случай технически
е нямало възможност ударът да бъде избегнат. Сочи се, че ако мотоциклетът
се е движил със скорост от 42 км/ч, то тогава ударът би бил предотвратен
посредством аварийна маневра. Няма обаче данни за намаляване на скоростта
на мотоциклета, а напротив – скоростта е била ускорявана до самия момент
на удара. Експертът сочи, че средната минимална (обобщителна от трите
използвани при експертното изследване методики) скорост на движение на
мотоциклета, е била от около 76 км/ч към момента на удара, при безопасна
скорост от 41.4 км/ч. При тази скорост опасната зона е била от 62.2 м., а ако
се приеме максимално изчислената по един от методите скорост от 105 км/ч,
то опасната зона е била с дължина от 100.9 м.
17
В с.з. вещото лице М. допълва, че скоростта на мотоциклета към
момента на ПТП е била по-висока от позволената за района и счита, че най-
реалната скорост е била около 100 км/ч и по-висока . Всички други методики
за определяне на последната са били използвани само за пълнота на
изследването, но те не биха могли да обхванат пълноценно всички относими
към настъпването на ПТП фактори. Сочи още, че пешеходката най-вероятно е
навлязла при светване на забранителен светлинен за нея сигнал или най-късно
в момента на смяната му. Въпреки всичко при пресичане в края на зелен за
нея сигнал пешеходката е следвало с по-стегнат и бърз ход да стигне до
средата на разделителната линия на двете пътни платна. Експертът обаче не
може да каже дали пешеходката е видяла, че светва за нея червен сигнал и
тогава да е стъпила на платното или е видяла зеления сигнал, огледала се е и
без повече да гледа светофара е започнала пресичането, което обаче е станало
в момент на светнал междувременно забранителен за нея сигнал. Поддържа,
че пешеходката се е движела с бърз ход, а не с бягане и това произтича от
факта, че тя е била ударена с предна дясна част и е върната напред и вдясно –
в обратна посока на нейното движение.
В съдебната практика се приема, че съпричиняването е обективен факт,
който се определя единствено от наличието на пряка причинно-следствена
връзка между поведението на пострадалия с вредоносния резултат, а не и от
наличието на вина в действието или бездействието на пострадалия (решение
№ 444 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК).
Установяването на съпричинителството е в тежест на страната, която го
твърди като доказателствената тежест включва задължението за главно и
пълно доказване на противоправното действие/бездействие на пострадалия и
причинната връзка между него и настъпилия вредоносен резултат.
От съвкупния анализ на гласните доказателства и експертното
заключение следва да се приеме, че ищцата е предприела пресичането на
пътните ленти, стъпвайки на пешеходната пътека при забранителен за
пешеходците сигнал на светофарната уредба. Пресичането не е било
предприето внезапно. Същата се е движела с бърз ход, изчислен от вещото
лице на 1.8 м/сек, при което в момента, в който е светнал зелен сигнал за
ППС, тя се е намирала на 1.8 м. от тротоара, от който е тръгнала - пред
автомобила, спрял в дясната пътна лента, управляван от св. Р. Последният
обаче не е предприел привеждане на автомобила си в движение, а чувайки
рева на приближаващия мотор е подал непрекъснат звуков сигнал на
пешеходката. Няма данни по делото мотористът да е възприел наличието на
пешеходец, пресичащ пред спрелия автомобил в дясната пътна лента, а
същевременно са налице данни, че възприемайки жълтия сигнал на светофара
същият е ускорил скоростта на мотоциклета и към момента на пресичане на
пешеходната пътека и удара с пешеходката, сигналът за ППС е бил зелен.
Изчислената според вещото лице скорост на движение на мотоциклета към
момента на удара е била около 100 км/ч и по-висока при ограничение от 50
км/ч. /чл. 21 от ЗДвП/ Според вещото лице при движение на мотоциклета със
18
скорост от 42 км/ч ПТП не би настъпило, тъй като при тази скорост е налице
възможност за аварийното избягване на удара. Така от една страна е налице
извършено нарушение от ищцата на изискването на чл. 113, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП - при преминаване на пътното платно да се съобразява със светлинните
сигнали, а от друга страна е налице нарушение на водача на мотоциклета на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – при избиране на скоростта на движението да се
съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие; както и да
намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението.
Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, когато
преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен
светофар или от регулировчик, след подаване на сигнал, който му разрешава
преминаването, водачът на ППС е длъжен да пропусне пешеходците, които
все още се намират на пешеходната пътека. В конкретния случай,
действително ако пешеходката не беше предприела пресичане на
забранителен сигнал, то до инцидента не би се стигнало, но при това нейно
действие и при проявено внимание в нужната степен от водача на мотора /при
непотеглящи автомобили в дясната пътна лента, което в такава ситуация
най-често е сигнал за наличието на пешеходец на пешеходната пътека пред
тях, пресичащ отдясно-наляво/, както и при управление на мотоциклета с
максимално допустимата скорост от 50 км/ч, то до инцидента не би се
стигнало или ако се стигне, то вредите нямаше да бъдат изобщо в този им
обем и с този интензитет. В случая скоростта е била около 100 км/ч и по-
висока, а оттам по физичните закони силата на удара върху пешеходката е
значително по-висока при една и съща маса на телата.
С оглед на горното следва да се приеме, че действително ищцата с
поведението си е допринесла за настъпването на вредите, но това поведение
не е равноценно по значимост спрямо поведението на водача на мотоциклета
за настъпването на това ПТП и на самите вреди. Това съпричиняване и с
оглед повишените изисквания към водачите на ППС следва да се определи на
25%, колкото е приел и първоинстанционният съд.
Така при приетото съотношение на съпричиняване на вредоносния
резултат от ищцата и определеното обезщетение от 100 000 лв. за
неимуществени вреди и обезщетение от 3 950.54 лева за имуществени вреди,
на същата следва да се присъдят съответно сумите от 75 000 лв. и 2 962.91
лева.
Лихвата за забава върху присъдените обезщетения /вкл. и за направените
разходи за лечение и медицински материали, всички извършени най-късно
към 14.08.19г./ се дължи, считано от изтичане на тримесечния срок по чл. 496,
ал.1 от КЗ от датата на депозиране на извънсъдебната претенция по чл. 380 от
19
КЗ (станало на 12.09.2019г.), а именно – считано от 13.12.2019г.
Първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалваните
му пред въззивната инстанция части.
По разноските.
На осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. и предвид осъществената безплатна
адвокатска помощ от адв. С.С. в полза на Е. Ц. за защита пред въззивната
инстанция, Гаранционен фонд-София (само той, а не и третото лице-помагач
по арг. от чл. 78, ал. 10 от ГПК) следва да бъде осъден да му заплати
съразмерна на отхвърлените части от въззивните жалби минимални
адвокатски възнаграждения за всеки един от отделно предявените искове
съобразно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 на ВАдв.С. Последните, определени по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 и т. 2 от Наредба № 1 на ВАдв.С възлизат в общ
размер на 4 836.54 лв. (4 330 лв. + 506.54 лв.). И съобразно отхвърлената част
от въззивните жалби на насрещните страни (с материален интерес от 77
962.91 лв., вкл. и за Гаранционен фонд-София, който е конституиран като
въззивник по въззивната жалба, подадена от третото лице-помагач, при общ
материален интерес на въззивното производство от 143 950.54 лв.), то в полза
на адв. С. следва да се присъди сумата от 2 619.44 лв.
Както се посочи и по-горе в полза на третото лице-помагач не следва да
се присъждат разноски на осн. чл. 78, ал. 10 от ГПК въпреки отправеното от
същия искане.
Гаранционен фонд – София е отправил искане за присъждане на
разноски пред въззивната инстанция, но единственото доказателство за
извършването на такива е относно заплатена ДТ в размер на 300 лв. за
подадената въззивна жалба, която е неоснователна. Разноски в полза на фонда
не следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 366/14.10.21г., поправено с решение №
402/28.10.21г., постановени по т.д. № 1083/20г. на ВОС, в частите му, с
които:
Гаранционен фонд, ЕИК *********, гр.София, при участието на В. ПЛ.
Г. с ЕГН ********** като трето лице-помагач на ответника, е осъден да
заплати на ЕЛ. Б. Р. с ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ж.к.
„Възраждане“, бл. 74, вх. Г, ет. 1, ап. 62, сумата от 75 000 (седемдесет и
пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищцaта неимуществени вреди - причинени болки и страдания от телесни
увреждания (подробно описани в решението), настъпили в резултат на
20
ПТП от 17.04.2019г. в гр. Варна по вина на В. ПЛ. Г. с ЕГН **********
от гр.Варна, като водач на МПС – мотоциклет „Сузуки ГСХ-Р600“ с рама
№ JS1AD111100105917, както и сумата от 2 962.91 (две хиляди
деветстотин шестдесет и два лева и деветдесет и една ст.) лева,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, в
резултат на извършени разходи за лечение във връзка с получените
травматични увреждания, ведно със законната лихва върху всяка една от
сумите, считано от 13.12.2019г. до пълното им изплащане, на осн.чл.
чл.557, ал.1, т. 2, б. „а“, вр. чл. 558, ал. 5 от КЗ;
са отхвърлени исковете на ЕЛ. Б. Р. с ЕГН ********** с адрес гр.Варна,
ж.к. „Възраждане“, бл. 74, вх. Г, ет. 1, ап. 62 против Гаранционен фонд,
ЕИК *********, гр.София при участието на В. ПЛ. Г. с ЕГН **********
като трето лице-помагач на ответника, за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 75 000 лв. до претендирания
размер от 140 000 лв. и за присъждане на имуществени вреди за
разликата над 2 962.91 лв. до претендирания размер от 3 950.54 лв., на
осн.чл. чл.557, ал.1, т. 2, б. „а“, вр. чл. 558, ал. 5 от КЗ;
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК *********, гр.София, ул. „Граф
Игнатиев“, № 2, ет. 4, да заплати на адвокат С.Б. С. – Адвокатска колегия
Варна адвокатско възнаграждение в размер на 2 619.44 (две хиляди
шестстотин и деветнадесет лева и четиридесет и четири ст.) лв., на осн.чл.
38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните, при
наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21