№ 8162
гр. София, 16.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. Н.
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110161036 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 76289/26.10.2021
г. /уточнена с молба вх. № 86750 от 12.11.2021 г./, с която от името на „А.“
ЕАД, ЕИК ************ против АЛ. Л. Н., ЕГН: ********** са предявени
искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 вр. чл. 9 ЗЗД и
чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че АЛ. Л. Н., ЕГН: ********** дължи
в полза на „А.“ ЕАД, ЕИК ************ суми, както следва: 1/ сумата от
138,06 лева, представляваща сбора от дължими месечни абонаментни такси
по договор за далекосъобщителни услуги № М4333868/12.12.2014 г. и по
договор за далекосъобщителни услуги № М4529192/16.04.2015 г. /по договор
за далекосъобщителни услуги № М4333868/12.12.2014 г. се претендира
сумата от 55,86 лева, представляваща сбора от дължими месечни
абонаментни такси по договора за отчетни периоди 09.06.2015 – 08.07.2015 г.,
09.07.2015 г. – 08.08.2015 г. и 09.08.2015 г. – 08.09.2015 г.; по договор за
далекосъобщителни услуги № М4529192/16.04.2015 г. се претендира сумата
от 82,20 лева, представляваща сбора от дължими месечни абонаментни такси
по договора за отчетни периоди 21.03.2015 – 20.04.2015 г. и 21.04.2015 г. –
20.05.2015 г./, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
09.01.2018 г. до окончателното й изплащане и 2/ сумата от 946,40 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
далекосъобщителни услуги № М4333868/12.12.2014 г. и №
М4529192/16.04.2015 г.
Със заявление вх. № 3002733/09.01.2018 г. ищецът е поискал издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу АЛ. Л. Н., ЕГН: **********
за суми, както следва: 1/ сумата от 138,06 лева, представляваща незаплатена
1
далекосъобщителна услуга по договори за далекосъобщителни услуги №
М4333868/12.12.2014 г. и № М4529192/16.04.2015 г., ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 09.01.2018 г. до окончателното
изплащане; 2/ сумата от 946,40 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги №
М4333868/12.12.2014 г. и № М4529192/16.04.2015 г.; 3/ сумата от 33,67 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 11.06.2015 г. -18.12.2017 г.
С разпореждане № 170594 от 06.08.2020 г., постановено по ч.гр.д. №
1916/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, заявлението е отхвърлено в
частта за сумата от 946,40 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги №
М4333868/12.12.2014 г. и № М4529192/16.04.2015 г., като на същата дата е
издадена заповед по чл. 410 ГПК за сумата от 138,06 лева, представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга по договори за далекосъобщителни
услуги № М4333868/12.12.2014 г. и № М4529192/16.04.2015 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 09.01.2018 г. до
окончателното изплащане и за сумата от 33,67 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 11.06.2015 г. -18.12.2017 г. Разпореждане №
170594 от 06.08.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 1916/2018 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав, е влязло в законна сила на 27.08.2021 г.
С разпореждане № 28664/03.11.2021 г., постановено по гр.д. №
61036/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът като е взел предвид
обстоятелствата, че настоящото производство се развива по реда на чл. 422
ГПК и че с исковата молба се моли да бъде признато за установено по
отношение на АЛ. Л. Н., ЕГН: **********, че същата дължи на ищеца „А.“
ЕАД, ЕИК ************ сумата от 946,40 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги №
М4333868/12.12.2014 г. и № М4529192/16.04.2015 г., за която не е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е оставил без
движение искова молба вх. № 762789/26.10.2021 г. и е дал указания на ищеца,
в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото разпореждане, с
писмена молба, с препис за насрещната страна, да обоснове правния си
интерес от предявяване на установителен иск по реда на чл. 422 ГПК вр. чл.
415, ал. 1 ГПК за сумата от 946,40 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги №
М4333868/12.12.2014 г. и № М4529192/16.04.2015 г.
С молба вх. № 86750/12.11.2021 г., подадена от името на „А.“ ЕАД,
ЕИК ************, чрез адвокат В.Г., е направено изрично изявление от
името на ишеца, че за същия липсва правен интерес от предявяване на иск, по
реда на чл. 422 ГПК, за сумата от 946,40 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги №
М4333868/12.12.2014 г. и № М4529192/16.04.2015 г., за която не е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
2
производството по ч.гр.д. № 1916/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Прави се изричен отказ от иска, предявен за сумата от 946,40 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
далекосъобщителни услуги № М4333868/12.12.2014 г. и №
М4529192/16.04.2015 г.
Предвид горното, съдът с определение № 14098/03.06.2022 г.,
постановено по гр.д. № 61036/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав е
прекратил производството по гр.д. № 61036/2021 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав, в частта, по предявения по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК
иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че АЛ. Л. Н.,
ЕГН: ********** дължи в полза на „А.“ ЕАД, ЕИК ************ сумата от
946,40 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за далекосъобщителни услуги № М4333868/12.12.2014 г. и №
М4529192/16.04.2015 г.
На 06.08.2020 г. по ч. гр. д. № 1916/2018 г. по описа на СРС, 160 състав
е издадена заповед за изпълнение срещу ответника, съгласно която
последният следва да заплати на „А.“ ЕАД, ЕИК ************ /с предишно
търговско наименование Мобилтел ЕАД/ суми, както следва: 1/ сумата от
138,06 лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по
договори за далекосъобщителни услуги № М4333868/12.12.2014 г. и №
М4529192/16.04.2015 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 09.01.2018 г. до окончателното изплащане и 2/ сумата от 33,67
лева, представляваща мораторна лихва за периода 11.06.2015 г. -18.12.2017 г.
С исковата молба се предявяват искове само за част от вземанията, за които
на 06.08.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 1916/2018 г. по описа на СРС, 160
състав, като видно от съдържанието на исковата молба, не е предяван иск за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 33,67
лева, представляваща мораторна лихва за периода 11.06.2015 г. - 18.12.2017 г.,
за която на 06.08.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 1916/2018 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав. Предвид горното, съдът с определение №
14098/03.06.2022 г., постановено по гр.д. № 61036/2021 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав е обезсилил заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 06.08.2020 г., издадена по ч. гр. д. № 1916/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, 160 състав, в частта за сумата от 33,67 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 11.06.2015 г. - 18.12.2017 г.
В исковата си молба /уточнена с молба вх. № 86750/12.11.2021 г./ се
твърди, че между ищеца и ответника са сключени следните договори за
предоставяне на далекосъобщителни услуги:
- Договор за предоставяне мобилни услуги № М4333868/12.12.2014 г.,
по силата на който ищецът предоставил на ответника, чрез тел. номер
**********, мобилни услуги при условията на тарифен план „Мтел Трансфер
3
S“ с месечен абонамент от 14.90 лв. за срок от 24 месеца;
- Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
М4529192/16.04.2015 г., по силата на който ищецът предоставил на ответника
следните мобилни услуги: 1/ чрез телефонен номер ********** - мобилни
услуги при условията на тарифен план „Мтел Мобилен интернет S“ с месечен
абонамент от 5.90 лв. за срок от 24 месеца; 2/ чрез телефонен номер
********** - мобилни услуги при условията на тарифен план „Мтел Мобилен
интернет L“ с месечен абонамент от 24.90 лв. за срок от 24 месеца; 3/ чрез
телефонен номер ********** - мобилни услуги при условията на тарифен
план „Мтел Трансфер S“ с месечен абонамент от 14.90 лв. за срок от 24
месеца.
Твърди се, че по Договор за мобилни услуги № М4333868/12.12.2014 г.
ответникът ползвал предоставените от ищеца мобилни услуги в периода
09.06.2015 г. – 08.09.2015 г., а по Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги М4529192/16.04.2015 г. – предоставените от
ищеца мобилни услуги в периода 21.03.2015 г. – 20.05.2015 г., за които
периоди ищецът издал съответните фактури на обща стойност 138,06 лева.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на
месечните вноски на съответния падеж – в указания на съответната фактура
срок, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Поради
твърдяното неизпълнение ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу
ответника, по което било образувано частно ч.гр.д. № 1916/2018 г. по описа на
СРС, 160 състав, но тъй като длъжникът подал възражение срещу издадената
заповед, се предявяват настоящите установителни искове за установяване на
съществуване на вземанията, посочени по-горе. Претендира се законна лихва
и разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника,
чрез назначения му в производството, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, особен
представител – адвокат Й.С. от САК, е депозиран отговор на исковата молба,
с който се оспорва основателността на предявените искове. Твърди се, че не е
налице облигационно отношение между страните, тъй като процесните
договори за далекосъобщителни услуги са нищожни, тъй като ответникът не е
могъл да се запознае с тях фактически при подписването им и не са му били
представени общите условия към тях, респ. – не е приемал последните. Освен
това условията на договорите не били индивидуално договорени, а били
предварително определени от ищеца, което нарушавало изискванията за
добросъвестност и поставяло ответника, като потребител, в неравностойно
положение спрямо ищеца, като доставчик на мобилни услуги. Дори и между
страните да е налице облигационно отношение, ответникът възразява, че
доставените от ищеца мобилни услуги са на по-малка стойност от
претендираната. Прави се възражение за погасяване по давност на
претендираните от ищеца вземания.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
4
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 и чл. 9 ЗЗД.
В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД е да
докаже, че по силата на валидно сключен договор с ответника, за последния е
възникнало изискуемо задължение за заплащане на месечна такса по договор
за далекосъобщителни услуги и поръчки към него, както и че ищецът е
изправна страна по договора, т.е. че е предоставил твърдените в исковата
молба далекосъобщителни услуги.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-
горе обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на
вземанията следва да установи, че е погасил задълженията си, за което не
сочи доказателства.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата
молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до
спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на
претендираните в настоящото производство вземания.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
между страните има сключени договори за далекосъобщителни услуги, както
следва: Договор за предоставяне мобилни услуги № М4333868/12.12.2014 г.,
по силата на който ищецът предоставил на ответника, чрез тел. номер
**********, мобилни услуги при условията на тарифен план „Мтел Трансфер
S“ с месечен абонамент от 14.90 лв. за срок от 24 месеца; Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги М4529192/16.04.2015 г., по
силата на който ищецът предоставил на ответника следните мобилни услуги:
1/ чрез телефонен номер ********** - мобилни услуги при условията на
тарифен план „Мтел Мобилен интернет S“ с месечен абонамент от 5.90 лв. за
срок от 24 месеца; 2/ чрез телефонен номер ********** - мобилни услуги при
условията на тарифен план „Мтел Мобилен интернет L“ с месечен абонамент
от 24.90 лв. за срок от 24 месеца; 3/ чрез телефонен номер ********** -
мобилни услуги при условията на тарифен план „Мтел Трансфер S“ с месечен
абонамент от 14.90 лв. за срок от 24 месеца. Тези обстоятелства се
установяват от представените, приобщени към доказателствения материал и
неоспорени от ответника Договор № *********, сключен между Мобилтел
ЕАД /понастоящем А. ЕАД/ и АЛ. Л. Н., представените към него
Приложения, представляващи неразделна част от договора и фактури № №
**********/13.07.2015 г., **********/12.08.2015 г., **********/14.09.2015 г.,
**********/24.04.2015, **********/26.05.2015 г.
5
Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото е установено при
условията на пълно и главно доказване, че през заявените в исковата молба
периоди, между страните в производството са съществували валидни
договори за далекосъобщителни услуги, както следва: Договор за
предоставяне мобилни услуги № М4333868/12.12.2014 г., по силата на който
ищецът предоставил на ответника, чрез тел. номер **********, мобилни
услуги при условията на тарифен план „Мтел Трансфер S“ с месечен
абонамент от 14.90 лв. за срок от 24 месеца; Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги М4529192/16.04.2015 г., по силата на който
ищецът предоставил на ответника следните мобилни услуги: 1/ чрез
телефонен номер ********** - мобилни услуги при условията на тарифен
план „Мтел Мобилен интернет S“ с месечен абонамент от 5.90 лв. за срок от
24 месеца; 2/ чрез телефонен номер ********** - мобилни услуги при
условията на тарифен план „Мтел Мобилен интернет L“ с месечен абонамент
от 24.90 лв. за срок от 24 месеца; 3/ чрез телефонен номер ********** -
мобилни услуги при условията на тарифен план „Мтел Трансфер S“ с месечен
абонамент от 14.90 лв. за срок от 24 месеца. В тази връзка, съдът намира, че
възражението на ответника, обективирано в подадения от името на същия
отговор на исковата молба, за липса на облигационна връзка между страните с
твърдяното от ищеца съдържание, е неоснователно и не следва да бъде
уважавано. Неоснователно се явява и възражението за нищожност на
процесните договори за предоставяне на мобилни и далекосъобщителни
услуги, като при извършената от съда /в изпълнение на задълженията му,
вменени от разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК/ проверка за валидност и
действителност на клаузите от процесните договори за предоставяне на
мобилни и далекосъобщителни услуги, не се установява твърдяната
недействителност на процесните договори, обвързвали страните в
производството, през заявените в исковата молба периоди.
По договор за мобилни услуги № М4333868/12.12.2014 г., ищецът
претендира, че за периода 09.06.2015 г. – 08.09.2015 г., ответникът му дължи
сумата от 55,86 лева, представляваща стойността на потребените
далекосъобщиителни услуги, за което представя фактури № №
*********/13.07.2015 г., *********/12.08.2015 г. и *********/14.09.2015 г.,
въз основа на които е осчетоводил претендираните вземания и отчети за
предоставените услуги по пера и периоди. Ответната страна не е оспорила
така изчислената стойност на предоставените услуги, нито е навела
възражения, че услугите не са ползвани през процесния период. Ето защо,
доколкото съдът е ограничен от наведените от страните твърдения и
възражения (чл. 6, ал. 2 ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК), следва да се приеме, че
предявеният иск за главница за сумата от 55,86 лева, дължима по договор за
мобилни услуги № М4333868/12.12.2014 г. и представляваща незаплатена
цена на ползвана далекосъобщителна услуга /месечни абонаментни такси за
ползваните услуги и потребление/ за периода от 09.06.2015 г. до 08.09.2015 г.,
се явява основателен и като такъв следва да се уважи в цялост.
6
По договор за далекосъобщителни услуги М4529192/16.04.2015 г.,
ищецът претендира, че за периода 21.03.2015 г. – 20.05.2015 г., ответникът му
дължи сумата от 82,20 лева, представляваща стойността на потребените
далекосъобщиителни услуги, за което представя фактури № №
*********/24.04.2015 г. и *********/26.05.2015 г., въз основа на които е
осчетоводил претендираните вземания и отчети за предоставените услуги по
пера и периоди. Ответната страна не е оспорила така изчислената стойност на
предоставените услуги, нито е навела възражения, че услугите не са ползвани
през процесния период. Ето защо, доколкото съдът е ограничен от наведените
от страните твърдения и възражения (чл. 6, ал. 2 ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК),
следва да се приеме, че предявеният иск за главница за сумата от 82,20 лева,
дължима по договор за далекосъобщителни услуги М4529192/16.04.2015 г. и
представляваща незаплатена цена на ползвана далекосъобщителна услуга
/месечни абонаментни такси за ползваните услуги и потребление/ за периода
от 21.03.2015 г. до 20.05.2015 г., се явява основателен и като такъв следва да
се уважи в цялост.
Като допълнение, настоящият съдебен състав намира, че дължимостта
на месечната абонаментна такса е обусловена от изтичането на период от
време /съответният отчетен месец/, през който договорът между страните е
бил действащ, съответно абонатът е имал достъп до предоставената услуга и
за същия е била налице потенциалната възможност да ползва услугите,
уговорени с договора и включени в съответния абонаментен план.
Обстоятелството дали тази услуга реално е била ползвана от ответника е
ирелевантно за дължимостта и изискуемостта на уговорените месечни такси.
Ответната страна не е оспорила обстоятелството, че ищецът е предоставил
достъп на ответника до съответните мобилни услуги, нито че услугите не са
ползвани през процесния период.
Предвид основателността на предявените искове, съдът намира, че
следва да разгледа релевираното от ответника, чрез назначения му в
производството по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адвокат
Йолита Славовска – Фикиина, възражение за погасяване по давност на
вземанията, предмет на предявените искове за главница.
Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, лихви и за други периодични
плащания. Съдът намира, че вземанията за главница за предоставени от
ищеца и ползвани от ответника далекосъобщителни услуги са такива за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД. Различният размер на всяка месечна вноска
не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича
от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж.
Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече
7
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
(каквито са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение). В частност задълженията на ответницата за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно чл. 26.4 от Общите условия за взаимоотношенията между
„Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни
наземни мрежи на „Мобилтел ЕАД“ по стандарти GSM, UMTS и LTE
/приложими към процесните договори за далекосъобщителни услуги с единен
клиентски № ********* през заявените в исковата молба периоди/,
заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се
издава на името на абоната, като при сключването на договора Мобилтел
ЕАД уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъдат
издавани фактури.
Съгласно чл. 26.5 от същите Общи условия, Мобилтел ЕАД предоставя
на абоната 15-дневен срок от издаването на фактурата за извършване на
плащане на посочената в нея сума.
Предвид горепосочените разпоредби от Общите условия за
взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел ЕАД“ по стандарти
GSM, UMTS и LTE /приложими към процесните договори за
далекосъобщителни услуги с единен клиентски № ********* през заявените в
исковата молба периоди/, съдът намира, че между страните е постигната
уговорка относно момента на настъпване изискуемостта на вземанията за
доставените и ползвани от абоната далекосъобщителни услуги, а именно 15-
дневен срок от издаване на фактурата.
В процесния случай се претендира стойността на далекосъобщителни
услуги по договори за далекосъобщителни услуги, както следва: договор за
мобилни услуги № М4333868/12.12.2014 г., за периода 09.06.2015 г. –
08.09.2015 г., за които суми са издадени фактури № № *********/13.07.2015
г., *********/12.08.2015 г. и *********/14.09.2015 г. /касаещи задължения по
договор за мобилни услуги № М4333868/12.12.2014 г./; договор за
далекосъобщителни услуги М4529192/16.04.2015 г., за периода 21.03.2015 г. –
20.05.2015 г., за които суми са издадени фактури № № *********/24.04.2015
г. и *********/26.05.2015 г. /касаещи задължения по договор за
далекосъобщителни услуги М4529192/16.04.2015 г./.
Следователно с оглед установения момент на настъпване
изискуемостта на вземанията /15 дни след издаване на фактура за ползваните
през посочения в същата период услуги/, обстоятелството, че в процесния
случай се претендира стойността на далекосъобщителни услуги по договори
за далекосъобщителни услуги, както следва: договор за далекосъобщителни
услуги № Т1422347 от 26.03.2010 г., договор за далекосъобщителни услуги №
М4066344 от 11.04.2014г. и договор за далекосъобщителни услуги №
8
М4066647 от 11.04.2014г., с единен клиентски № ********* за периода
09.10.2014 г. – 20.05.2015 г. /най-ранната дата на издаване на фактура за
процесния период – 24.04.2015 г./, и датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК –
09.01.2018 г., съдът намира, че възражението за погасяване по давност на
вземанията, предмет на предявените искове за главница, се явява
неоснователно.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
При този изхода на спора право на разноски в настоящото
производство има ищецът.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, като са представени и доказателства за
извършването на такива, а именно за заплатена държавна такса в размер на
75,00 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лева и
за заплатен депозит за особен представител, назначен на ответника по реда на
чл. 47, ал. 6 ГПК, в размер на 200,00 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че в тежест на ответника следва да
се възложат разходи за такси, извършени от ищцовото дружество, до размер
от 25,00 лева, отнасящи се до предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 и чл. 9
ЗЗД. Останалите 50,00 лева, представляващи заплатена от ищеца държавна
такса за разглеждане на предявените искове, настоящият съдебен състав
намира, че следва да бъдат отнесени към претенцията с правно основание чл.
92 ЗЗД, по която производството по гр.д. № 61036/2021 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав е прекратено с определение № 14098/03.06.2022 г.,
постановено по гр.д. № 61036/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
влязло в законна сила на 17.06.2022 г., респективно не следва да бъдат
възлагани в тежест на ответника.
От името на ответника своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение в исковото производство по гр.д. № 61036/2021 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, което следва да бъде оставено без
уважение, доколкото претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е
в размер по-нисък от предвидения минимален такъв, за съответния вид
работа, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът АЛ. Л. Н., ЕГН **********, следва да бъде осъден
да заплати в полза на ищеца „А.“ ЕАД, ЕИК: ************, сумата от 405,00
лева, представляваща разноски в исковото производство пред СРС.
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, ответницата има
9
право на разноски в производството в частта по предявените искове, по които
производството по делото е прекратено с влязло в законна сила определение
от 03.06.2022 г. Същевременно, обаче, от името на ответницата не е
направено искане за присъждане на разноски в настоящото исково
производство, като не са представени и доказателства за извършването на
разноски във връзка с производството, поради което и такива не следва да се
присъждат в полза на ответницата.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения ,
обективирани в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12,
съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното производството.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, като са представени и доказателства за
извършването на такива, а именно за заплатена държавна такса в размер на
25,00 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лева.
От името на ответника своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение в исковото производство по гр.д. № 1916/2018 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, което следва да бъде оставено без
уважение, доколкото претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е
в размер по-нисък от предвидения минимален такъв, за съответния вид
работа, съгласно чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Същевременно, доколкото в заповедното производство по ч.гр.д. №
1916/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение само за част от сумите по предявеното
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, то в полза на
ищеца се следват разноски в заповедното производство, съразмерно на
уважената част от сумите по заявлението.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът АЛ. Л. Н., ЕГН **********, следва да бъде осъден
да заплати в полза на ищеца „А.“ ЕАД, ЕИК: ************, сумата от 25,93
лева, представляваща разноски в заповедното производство пред СРС.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
АЛ. Л. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. София, *********** ДЪЛЖИ на
„А.“ ЕАД, с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ************, на основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. с чл.
124 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 вр. чл. 9 ЗЗД, сумата от 138,06 лева,
10
представляваща сбора от дължими месечни абонаментни такси по договор за
далекосъобщителни услуги № М4333868/12.12.2014 г. и по договор за
далекосъобщителни услуги № М4529192/16.04.2015 г. /по договор за
далекосъобщителни услуги № М4333868/12.12.2014 г. се претендира сумата
от 55,86 лева, представляваща сбора от дължими месечни абонаментни такси
по договора за отчетни периоди 09.06.2015 – 08.07.2015 г., 09.07.2015 г. –
08.08.2015 г. и 09.08.2015 г. – 08.09.2015 г.; по договор за далекосъобщителни
услуги № М4529192/16.04.2015 г. се претендира сумата от 82,20 лева,
представляваща сбора от дължими месечни абонаментни такси по договора за
отчетни периоди 21.03.2015 – 20.04.2015 г. и 21.04.2015 г. – 20.05.2015 г./,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 09.01.2018 г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА АЛ. Л. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. София,
*********** ДА ЗАПЛАТИ на „А.“ ЕАД, с ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ************, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 405,00 лева, представляваща разноски в исковото
производство пред СРС.
ОСЪЖДА АЛ. Л. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. София,
*********** ДА ЗАПЛАТИ на „А.“ ЕАД, с ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ************, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 25,93 лева, представляваща разноски в заповедното
производство пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд,
чрез Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11