РЕШЕНИЕ
№ 402
гр. Перник, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500491 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 511 от 15.05.2023 г. по гр.д. № 633/2023 г. Районен съд - Перник е
отхвърлил предявения от Н. Б. Х., ЕГН ********** от *** в кач. на наследник на починалия
баща Б.А.Х. против ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК АД ЕИК ********* гр.Перник ТЕЦ
Република иск с пр.основание чл.439 ГПК вр.124 ГПК, да се признае за установено по
отношение на ответната страна, че не дължи сумата от 587,32 лева, представляваща 1/ 8
идеална част от главницата в размер на 4698,55 лева за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2009г. до 30.04.2011 г., сумата от 101,51 лева, представляваща 1/ 8 идеална
част от сумата от 812,06 лева- законна лихва за забава върху главницата за периода от
30.06.2009 г. до 09.04.2012 г., сумата от 13,78 лева, представляваща 1/ 8 идеална част от
сумата от 110,21 лева- държавна такса, и 50 лева, представляваща 1/ 8 идеална част от
сумата от 400 лева- юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 05.06.2012 г. въз основа на заповед за изпълнение № 1831 от 26.04.2012 г. по ч. гр. д.
№ 1883/2012 г. на Пернишкия районен съд, въз основа на който е образувано изп. д. №
723/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б..
В срока по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Н. Б. Х., чрез адв. Н. Ц., с
1
която постановеното от първоинстанционния съд решение се обжалва на първо място като
изцяло недопустимо, а освен всичко друго неправилно и незаконосъобразно. Счита за
изцяло неверни, а по същество и несъстоятелни са аргументите на ПРС, изложени в
обжалваното решение, че всъщност ищецът нямал интерес от водене на иска и не ставало
ясно от какво се брани. Предвид цитираната в жалбата съдебна практика счита, че за
ищцата, в качеството й на наследник на починалия й наследодател, се поражда правният
интерес от водене на иск по чл. 439 ГПК. с който цели да бъде установено по съдебен ред, че
същата не дължи на кредитора / взискателя сумите по горецитирания изпълнителен лист,
тъй като са настъпили факти след приключването на съдебното дирене, в производството по
което е издадено изпълнителното основание, обуславящи недължимост на вземането по
атакувания изпълнителен лист. Този интерес продължава да е налице и след постановяване
на Решение № 1123/31.10.2022г.. по гр.д. № 2264/22г., тъй като въззивникът продължава да
дължи 1/8 ид.ч. от задължението, наред с другите двама наследници, които и към днешна
дата не са водили дела и по отношение на тях, респективно и по отношение на него за 1/8
ид.ч. по арг. от чл. 120 ЗЗД, по всяко едно време може да се проведе ефективно изпълнение,
независимо, че принципно задължението е погасено по давност. Що се отнася до
изложеното, че се касаело за наследник, то правния интерес на ищеца и с оглед и нормата на
чл. 429 ГПК, остава изцяло непроменен, т.к. и доколкото последния не се е отказал от
оставеното му наследство, замества своя наследодател и в този смисъл е без правно
значение срещу кого е издаден листа. Изцяло неотносими, а по същество и несъстоятелни са
аргументите на съда, че делото било прекратено към датата на завеждане на иска, а
вземането било отписано. Както изложихме подробно, а и с оглед цялата относима съдебна
практика, се установява, че дали процесът е висящ, прекратен или не и дали ответникът е
отписал вземането или не, са факти без каквото и да било правно значение по отношение на
допустимостта на иска, като и с оглед неговия характер, доколкото предмет на разглеждане
е сахмо и единствено наличието или липсата на отреченото изпълняемо право. За това и
разпределената доказателствената тежест, която страните носят е съобразена само и
единствено с наличието или липсата на това право, касателно и доколкото се твърди същото
да е погасено по давност - налице ли са правомерни действия, водещи до прекъсване на
давността или не. Именно поради това и е без каквото и да е правно значение значение дали
делото е висящо пред ЧСИ или не. Това обстоятелство би имало значение само в случай, че
предмет на иска биха били вредите, които евентуално са настъпили в следствие поведението
на съдебния изпълнител или взискателя, но не и по отношение на твърдението за погасено
вземане по давност, в условията на чл. 439 ГПК. Вън от горното обаче, дори и този факт да
имаше пряко отношение спрямо предмета на делото, какъвто няма, то следва да се
подчертае, че не се представят никакви доказателства от ответника в тази насока.
Твърдението, че делото е прекратено, както и че бил отписал това свое задължение е
голословно, без да е подкрепено от каквито и да било документи, които могат да установят
тези обстоятелства, от които последния очевидно се домогва да се ползва. В заключение,
сочи, че както Съдът сам установява, при завеждане на гр.д. № 2264/22г., делото не е било
прекратено, а напротив било е висящо, като и с оглед най-последната практика, а именно
2
Решение № 37/24.02.2021г., постановено по гр.д. № 1747/2020г., по описа на ВКС, 4 ГО, то
за взискателя няма никаква пречка да поиска извършването на всякакви действия по това
производство, като настъпилото прекратяване по силата на закона няма никакво значение и
не представлява пречка. Въз основа на изложените съображения се иска отмяна на
първоинстанционния акт като недопустим, като се върне делото на ПРС за ново произнасяне
по съществото на спора. Алтернативно и ако не се уважи горното, моли да се отмени
първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно, като на негово място
се постанови ново, с което се уважи изцяло така предявения иск.
Въззиваемият оспорва жалбата и моли решението на районния съд да бъде
потвърдено. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно.
Относно допустимостта на обжалваното решение (в случая изцяло, т.к. решението се
обжалва изцяло) въззивният съд установява следното:
Производството по гр. д. № 633/2023 г. по описа на Районен съд - Перник е
образувано по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, предявен от
Н. Б. Х. срещу ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК АД. От изложените в исковата молба
фактически твърдения и формулирания петитум следва, че целта на ищцата е да се отрече
със силата на пресъдено нещо дължимостта на сумите за които е издаден изпълнителен лист
от 05.06.2012 г. въз основа на заповед за изпълнение № 1831 от 26.04.2012 г. по ч. гр. д. №
1883/2012 г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп. д. № 723/2012 г. по описа на
ЧСИ С.Б., а именно сумата от 587,32 лева, представляваща 1/8 идеална част от главницата в
размер на 4698,55 лева за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009г. до
30.04.2011 г., сумата от 101,51 лева, представляваща 1/8 идеална част от сумата от 812,06
лева- законна лихва за забава върху главницата за периода от 30.06.2009 г. до 09.04.2012 г.,
сумата от 13,78 лева, представляваща 1/8 идеална част от сумата от 110,21 лева- държавна
такса, и 50 лева, представляваща 1/8 идеална част от сумата от 400 лева- юрисконсултско
възнаграждение, като погасени по давност. Районният съд се е произнесъл по съществото на
спора и е отхвърлил предявения иск, като се е произнесъл с решение – предмет на
настоящата въззивна проверка.
Въззивният съд намира, че решението на РС – Перник – предмет на настоящата
въззивна проверка, е процесуално недопустимо, тъй като е постановено по недопустим иск.
Съображенията за това са следните:
С Решение № 1123 от 31.10.2022 г. по гр. д. № 2264/2022 г. на РС – Перник е
признато за установено, че Н. Б. Х., ЕГН ********** от ***, в качеството на наследник на
Б.А.Х., с ЕГН **********, починал на ***, НЕ ДЪЛЖИ на "Топлофикация Перник" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. "Мошино", ТЕЦ
"Република", поради погасяване по давност сумата от 587, 32 лева, представляваща 1/8
идеална част от главницата в размер на 4698, 55 лева за неплатена топлинна енергия за
3
периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 101, 51 лева, представляваща 1/8 идеална
част от сумата от 812, 06 лева - законна лихва за забава върху главницата за периода от
30.06.2009 г. до 09.04.2012 г., сумата от 13, 78 лева, представляваща 1/8 идеална част от
сумата от 110, 21 лева - държавна такса, и сумата от 50 лева, представляваща 1/8 идеална
част от сумата от 400 лева - юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 05.06.2012 г. въз основа на заповед за изпълнение № 1831 от
26.04.2012 г. по ч. гр. д. № 1883/2012 г. на Пернишкия районен съд, въз основа на който е
образувано изп. д. № 723/2012 г. по описа на ЧСИ С. Б.. Няма спор по делото, че това
решение е известно на страните, а освен това в първоинстанционното производство е
представено и прието като доказателство, включително и ответникът в отговора по чл. 131
ГПК е основал възраженията си за недопустимост на иска със същото решение. От мотивите
и диспозитива на горецитираното решение на ПРС настоящият съдебен състав приема, че
предметът на гр. д. № 2264/2022 г. на ПРС е идентичен с предмета на гр. д. № 633/2023 г. на
РС-Перник, по което е постановено атакуваното решение.
Производството по гр. д. № 2264/2022 г. на ПРС се е развило между същите страни –
ищец Н. Б. Х. и ответник "Топлофикация Перник" АД, предявената пред съда претенция е
била основана на твърдение за настъпило същото юридическо събитие, водещо до отпадане
на процесното изпълняемо право, а именно - настъпила петгодишна погасителна давност,
започнала да тече от момента на прекратяване на изпълнителното производство по него на
06.08.2014 г. и изтекла на 06.08.2019 г. – преди датата на предявения иск с правно основание
чл. 439 ГПК. Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК силата на пресъдено нещо се разпростира между
страните по гр. д. № 2264/2022 г. на ПРС, като решението влиза в сила между същите
страни, за същото искане и на същото основание. Въпросът не може да бъде пререшаван в
настоящото производство, включително и въз основа на доказателства и факти, които не са
били твърдени и представени при разглеждане на предходното дело. Искът по чл. 439, ал. 1
ГПК за оспорване на изпълнението следва да е основан на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, но в случая ищцата не е
посочила релевантни факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството по гр. д. № 2264/2022 г. на ПРС. Твърденият от ищцата факт по гр.
д. № 633/2023 г. по описа на Районен съд - Перник, а именно, че поради допусната
фактическа грешка, искът по гр.д. 2264/22г. е заведен от Н. Б. Х., ЕГН: ********** в
качеството й на наследник на 1/8 ид.ч. от наследството на починалия си баща Б.А.Х., не
представлява и няма значението на нов факт, не преодолява преклудиращото действие на
решението по гр. д. № 2264/2022 г. на РС – Перник и не открива възможност за повторно
предявяване на иск при условието на чл. 439, ал. 2 ГПК. Още повече, че дори и да е налице
този пропуск се дължи изцяло на процесуалната небрежност на страната. Пропускът на
страна да заяви релевантен факт, се преклудира след даване ход на устните състезания пред
съда, който последен се произнася по съществото на спора. Този пропуск не може да бъде
поправен чрез предявяване отново на същия иск, с въвеждане и на твърдение за релевантен
факт, осъществил се до посочения момент. Следователно е налице пълен субективен и
обективен идентитет между гр. д. № 2264/2022 г. на ПРС и гр. д. № 633/2023 г. на ПРС като
4
спорът е разрешен с влязло в сила решение по първото дело, поради което повторно
заведеното дело подлежи на прекратяване - пререшаването на спора е недопустимо, тъй като
силата на пресъдено нещо е погасила правото на иск за същото правоотношение и с оглед на
чл. 298 и чл. 299 от ГПК.
Поради гореизложеното въззивният съд приема, че атакуваното решение на РС-
Перник се явява постановено по недопустим иск и ще следва да бъде обезсилено, а
производството по делото – прекратено - чл. 270, ал. 3, изр. 1, вр. чл. 299, ал. 2 ГПК.
По разноските
С настоящото решение делото се прекратява в хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК,
поради което право на разноски има само ответникът.
Ответникът претендира пред РС ю.к. възнаграждение, което съдът определя на 200
лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 ЗПП, вр. чл.25, ал. 1 от НЗПП.
Въззиваемият претендира ю.к. възнаграждение, което с оглед правната и фактическа
сложност на делото и фактът, че въззивното дело е разгледано в рамките на едно съдебно
заседание, съдът определя на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 ЗПП, вр.
чл.25, ал. 1 от НЗПП.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 511 от 15.05.2023 г. по гр.д. № 633/2023 г. по описа на
Районен съд – Перник и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА Н. Б. Х., ЕГН **********, *** да заплати на „Топлофикация Перник“ АД,
с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“ сумата 200 лв. – разноски за ю.к. възнаграждение по производството пред РС –
Перник и сумата 100 лв. – разноски за ю.к. възнаграждение по производството пред ОС -
Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5