РЕШЕНИЕ

 

Номер     261637                       Година  2020                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                    VІІІ граждански състав

 

На   11.12                                                                                        Година 2020

 

В публично заседание на 11.11.2020 г. в следния състав:

 

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер 16272        по описа за   2018         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са частични обективно и субективно-активно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

            Ищците С.Г.Д. и П.А.Д., и двамата от гр. П., молят съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да им заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от смъртта на наследодателя им А. Д.Д. следствие претърпяна от него на **** г. трудова злополука, в размер на по 100 000 лева за всеки един от двамата ищци като част от общодължима претенция в размер на по 200 000 лева за всеки един от двамата ищците, както и обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходите за лечение във връзка със смъртта на наследодателя им, в размер на 210 лева за ищцата С.Д. и 32, 42 лева за ищеца П.Д., заедно със законната лихва върху четирите главници от датата на увреждането, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Молят съда да присъди в полза на пълномощника им адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

            Ответницата А. А. П., в качеството й на едноличен търговец с фирма ***, оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, а ако съдът ги приеме за основателни – да ги уважи частично до размера от 1% на всяка от претендираните от ищците суми, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски. Прави възражение за съпричиняване на трудовата злополука от страна на наследодателя на ищците.

            Третото лице-помагач на страната на ответника – ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп” ЕАД – гр. София, счита, че не е налице основание за привличането му като такова и оспорва исковете като неоснователни и недоказани, по изложените в отговор на исковата молба съображения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с наведените от страните доводи, намира за установено следното:

            Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително ищците са наследници по закон на А. Д.Д., ЕГН **********, бивш жител на ***, починал като женен на *** - ищцата С.Д. - негова преживяла съпруга, а ищецът П.Д. – техен син (като освен това А. Д. е имал и друг син – Д. А.Д., починал на ****. като неженен и без деца). Не се спори също така, а и от писмените доказателства, представени от страните, се установява, че приживе наследодателят на ищците е работил по трудово правоотношение при ответницата като **** от 10.11.2025 г., като на ***. ****, около 12.35 ч. при изпълнение на работните му задължения – превоз на стока от ****, П. обл., управлявайки товарен автомобил, е претърпял ПТП с управлявания от него автомобил „Скания“ с рег. № ***, в което произшествие е нямало други участници, при което ПТП следствие движение с несъобразена с пътните условия скорост при сухо пътно платно, управляваният от А. Д. товарен автомобил е навлязъл в остър десен завой и е поднесъл, при което водачът е изгубил контрол върху управлението, товарният авотмобил се е преобърнал на пътното платно, излязъл е вляво от платното и е катастрофирал – което е довело до внезапно травматично увреждане на здравето на общия на ищците наследодател, възникнало следствие на пътно-транспортното произшествие с управлявания от него товарен автомобил, при което той е получил несъвместими с живота множествени травми, довели до неговата смърт - като с Разпореждане № ****Длъжностно лице при ТП на НОИ – гр. Пловдив, злополуката е била приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.

            Както се установява от събраните по делото писмени доказателства (включително и тези, съдържащи се в приложените дела), показанията на разпитаните по делото свидетели  А.Х. и П. А., преди смъртта на общия на ищците наследодател, той е бил разделен с ищцата С.Д. и със сина им – ищецът П.Д., от 2011 г., освен това е бил осъден с влязло в сила съдебно решение да заплаща издръжка, считано от **** г., на малолетния към онзи момент ищец П.Д. с влязло в сила съдебно решение в размер на 180 лева месечно. От показанията на свидетелката Х. и заключенията от 02.05.2019 г. на вещото лице по СПЕ Д.К. се установява, че независимо, че двамата ищци са живели разделени с наследодателя си преди смъртта му и отношенията между С.Д. и А. Д. са били влошени, синът му – ищецът П.Д., е преживял тежко и болезнено загубата на баща си, а като и двамата ищци са приемали медикаменти за успокоение. Установява се също така от събраните по делото писмени доказателства и заключенията от 02.05.2019 г. на вещото лице по СМЕ М.Б. и от 20.09.2019 г. и допълнителното такова от 15.06.2020 г. на вещото лице по САТЕ С.М., действително е налице пряка причинно-следствена връзка между телесните увреждания, причинени на наследодателя на ищците следствие трудовата злополука и смъртта му – като вина за настъпване на злополуката има именно наследодателят на ищците А. Д., който е управлявал товарния автомобил с превишена скорост.

При така установената фактическа обстановка

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че са налице условията на чл.200 от КТ за ангажиране на отговорността на ответника за причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им А. Д. следствие претърпяната от него трудова злополука. Що се отнася до размера, в който следва да бъде уважена претенцията, съдът, изхождайки от характера и степента на търпените от ищците болки и страдания от преждевременната загуба на покойния им съпруг и баща, отчитайки и обстоятелство, че ищците са били разделени с наследодателя им много преди смъртта му и контакти с А. Д. е имал основно ищецът П.Д., и преди всичко- от общественото разбиране за справедливост, намира, че справедливият размер на обезщетението е 100 000 лева, но предвид установеното съпричиняване от страна на наследодателя на ищците (което съдът определя в размер на 90 %), този размер следва да бъде намален с 90 % - до размера от 10 000 лева за ищеца П.Д. – до който размер следва да се уважи този иск, заедно със законната лихва от дата на увеждането – **** г., като за разликата над него до пълния предявен размер този иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв, следва да се отхвърли, а предвид раздялата и влошените отношения между ищцата С.Д. и наследодателя й преди смъртта му, изцяло следва да се отхвърли предявеният от нея иск с правно основание чл.200 от КТ за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя й следствие трудовата злополука.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и посоченото заключение на СПЕ, действително за лечението на предизвиканите от смъртта на баща му проблеми с психиката, ищецът П.Д. е приемал медикаменти на обща стойност 32, 42 лева – поради което съдът намира, че този иск се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – **** г.

Независимо, че ищцата С.Д. е закупила заплатила за прегледи и медикаменти за лечение на предизвиканите от смъртта на съпруга й проблеми с психиката на обща стойност 210 лева, предвид продължителната раздяла с наследодателя й и влошените им отношения преди смъртта му, съдът намира, че този предявен от нея иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

 С оглед уважената част от исковете ответницата следва да заплати на пълномощника на ищците – адв. Р.П., адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. в размер на 300 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 450 лева ДТ и 980 лева депозити за СМЕ, СПЕ и САТЕ.

С оглед на изхода от спора и отхвърлянето на всички предявени от ищцата С.Д. искове, тя следва да заплати на ответницата направените разноски за производството по делото в размер общо на 5 650 лева – платени ДТ за издадените на ответницата съдебни удостоверения, депозит за СМЕ и адвокатско възнграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА А. А. П., в качеството й на ****, със седалище и адрес на управление: ****, със съдебен адрес:***, адв. И. В., ДА ЗАПЛАТИ НА П.А.Д., ЕГН **********, от ****:***, адв. Р.П., СУМАТА 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от смъртта на наследодателя му А. Д.Д., ЕГН **********, бивш жител на **** следствие претърпяна от него на *******трудова злополука; СУМАТА 32, 42 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходите за лечение във връзка със смъртта на наследодателя му, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху двете главници, начиная от **** г., до окончателното им изплащане, А В ПОЛЗА на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – гр. Пловдив -  450 лева ДТ и 980 лева депозити за СМЕ, СПЕ и САТЕ, КАТО за разликата над уважения до пълния предявен размер от 100 000 лева като част от общодължима претенция в размер на 200 000 лева ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.200 от КТ за неимуществени вреди като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА А. А.П., в качеството й на ****, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Р.Р.П.,***, адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. В РАЗМЕР НА 300 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Г.Д., ЕГН **********,***, ****, със съдебен адрес:***, адв. Р.П., против А. А. П., в качеството й на едноличен търговец с **** с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и съдебен адрес, обективно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответницата да й заплати сумата 100 000 лева като част от общодължима претенция в размер на 200 000 лева,  представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от смъртта на наследодателя й А. Д.Д., ЕГН **********, бивш жител на ***** следствие претърпяна от него на *******трудова злополука, И сумата 210 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходите за лечение във връзка със смъртта на наследодателя й, заедно със законната лихва върху двете главници от датата на увреждането – ****до окончателното им изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА С.Г.Д., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА А. А. П., в качеството й на едноличен търговец с фирма ****, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 5 650 лева.

Решението е постановено при участието на ЗЕАД “Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 6, представлявано от ***** – трето лице-помагач на страната на ответника.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните – ВКЛЮЧИТЕЛНО И НА третото лице-помагач на страната на ответника.

 

                                         

 

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ П. ПАВЛОВ

 

Вярно с оригинала.

Р.М.