Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260175
гр. ВРАЦА, 21.09.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на 17.02.2021 год. в състав:
Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.съдия
КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
при
секретаря Мария Ценова, като разгледа
докладваното от съдия
Досов възз. гр.дело №534 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на адв.К.К., в качеството му на особен представител на Р.Н.Г.
***, против решение №260124/14.10.2020 год. на Районен съд-Враца, постановено
по гр.дело №14/2020 год., с което на основание чл.422 от ГПК по отношение на
жалбоподателя е признато за установено, че дължи на „Водоснабдяване и
канализация“ООД- гр.Враца сумата от 63,61 лв. неплатени В и К услуги за периода
08.11.2018 год.- 06.06.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 09.10.2019 год.до окончателното й изплащане и жалбоподателят е
осъден да заплати на ищеца направените в заповедното и в производството пред
районния съд деловодни разноски.
В жалбата се
твърди, че атакуваното решение е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно,
като за това се развиват две основни групи оплаквания и съображения, а именно,
че решението е постановено при нередовност на исковата молба, водеща до
недопустимост на исковете, както и че решението е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Във връзка с
първата група оплаквания се развиват доводи, че исковата молба е нередовна, тъй
като с нея са предявени общо пет обективно кумулативно съединени установителни
иска за главница относно вземания, произтичащи от 5 фактури, но ищецът не е
индивидуализирал всеки от тях по размер и падеж на вземането, съответно не е и
заплатил следващата се държавна такса. Поддържа се, че при постановяване на
обжалваното решение районният съд не е съобразил недостатъците на исковата молба,с
оглед на което е постановил недопустимо решение.
Във връзка с
оплакванията за неправилност на обжалваното решение се навеждат доводи, че
същото е постановено в противоречие с действащата нормативна уредба, доколкото
представените по делото Общи условия са
непълни, няма доказателства да са били
одобрени от ДКЕВР и да са публикувани, поради което следва да се приемат за
нищожни и необосноваващи съществуването на облигационна връзка между страните.
Според оплакванията в жалбата, тези доводи не са били съобразени от районния
съд, който неправилно е отказал да открие производство по оспорване истинността
на общите условия. По отношение на
Общите условия се развиват и оплаквания, че районният съд не е извършил проверка
за наличието на нищожни и неравноправни клаузи в тях.
Особеният
представител на жалбоподателя навежда също доводи за недоказаност на исковата
претенция по основание, тъй като ищецът не е обосновал и не е ангажирал
доказателства какви са отношенията между страните. По този начин и съдът не е
издирил и приложил относимата към спора материално правна норма. В тази връзка се посочва също, че по делото
не са събрани надлежни доказателства кой е собственик на имота, за която е
начислена исковата сума, но въпреки това по отношение на собствеността
неправилно районният съд е кредитирал представената по делото справка от
Агенцията по вписванията.
В жалбата се
развиват също оплаквания, че по делото не са представени надлежни счетоводни
документи, тъй като представените такива /фактури/ са за служебно ползване и
нямат удостоверителна сила. Поддържа се, че карнетите не са доказателство, че
ответникът е получател на предоставяните от ищеца услуги, а и в тях фигурират
само два подписа, поради което основание за издаване на петте фактури не е
имало. Сочи се също, че за четири от
общо петте фактурирани месеца показанията в карнетите са нулеви, а първият от
карнетите се отнася до чужд адрес, при което фактури не е следвало да бъде
издавани за тези месеци.
Особеният
представител на жалбоподателя сочи също, че с отговора по чл.131 от ГПК е било
направено възражение за погасяване на вземанията по давност, но районният съд
не е разгледал възражението.
Иска се
отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск с произтичащите от
това последици.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна „Водоснабдявани и
канализация“ООД-гр.Враца е постъпил писмен отговор, с който жалбата се оспорва,
като неоснователна. Поддържа се, че районният съд е квалифицирал иска правилно
и е определил правилно размера на цената на иска, съобразно разпоредбата на
чл.69, ал.1, т.6 от ГПК. По отношение Общите условия се сочи, че решението на
ДКЕВР за одобряването им е административен акт, който подлежи на обжалване и
след влизането му в сила се оповестява по определен в АПК ред, поради което
приложимостта и валидността му не може да се оборва с възражение. Поддържа се,
че ищецът е посочил ежедневниците, в които Общите условия за били публикувани,
а самите Общи условия не съдържат неравноправни клаузи.
В отговора
се развиват и доводи, че по силата на Общите условия отчитането на количествата
потребена вода се отразява в карнета на потребителя, като без значение е дали
карнета е подписан от него или от всяко друго лице, което е осигурило достъпа
до имота. Според въззиваемата страна, щом като отчетите не са оспорени по
предвидения в Общите условия ред, то това допълнително санира отчетността.
По отношение
оплакванията в жалбата за липса на надлежно издадени фактури въззиваемият сочи,
че фактурите се съставят и издават електронно, като в случай, че потребителят
направи искане за това, му се предоставя копие на хартиен носител.
Иска се
решението на районния съд да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемата
страна се присъдят разноски за производството пред въззивната инстанция.
Пред
въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и такива не са
събирани.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем
съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269,
изр.1 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден.
По отношение допустимостта на решението, във въззивната
жалба се твърди, че ищецът е предявил 5 обективно
кумулативно съединени искове, които не са индивидуализирани и не е заплатена
дължимата държавна такса по всеки от тях, поради което районният съд е следвало
да прекрати производството по делото и като не е сторил това е постановил
недопустим съдебен акт.
Въззивният
съд намира тези доводи за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.
69, ал. 1, т. 6 ГПК,
по искове за парични суми, произтичащи от периодични платежи за определено
време ,цената
на иска се определя от сбора на всички платежи. Понятието "периодични
платежи" е изяснено в задължителната практика на Върховния касационен съд
- ТР № 3/18.05.12 год. по тълк. дело №3/2011 год. на ОСГТК
на ВКС - такива са
плащанията, които произтичат от единен правопораждащ факт, представляват
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи и падежът
им настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни или плащанията - еднакви. В случая претенциите на ищеца
са основани на твърдения за наличие на облигационно правоотношение между страните, по силата
на което "Водоснабдяване и канализация" ООД - гр.Враца предоставя ВиК
услуги, а ответникът дължи периодично
заплащане на същите въз
основа на издадени фактури. Непротиворечива е съдебната практика на ВКС, че
когато се претендират суми въз основа на няколко фактури, цената на иска се
определя в зависимост от това дали плащанията са осъществени във връзка с един
общ правопораждащ юридически факт /договор/ или всяко от тях произтича или е
обусловено от наличието, респ. от липсата на конкретно облигационно
правоотношение. Доколкото в случая плащанията по фактурите касаят месечни
начисления на суми като периодично платими цени на доставка на услуги по договор,
следва да се приеме, че цената на иска подлежи на определяне по реда на чл.
69, ал. 1, т. 6 ГПК, т.е. от сбора на сумите, а не въз основа на всяка
фактура поотделно.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
районният съд е определил правилно дължимата държавна такса и е извършил
законосъобразна преценка относно редовността на исковата молба. Дори и тази
преценка да беше неправилна, това не би довело до недопустимост на съдебния
акт, каквито доводи се навеждат във въззивната жалба, а би породило единствено
задължение за въззивната инстанция да отстрани процесуалните нарушения.
Доколкото такива нарушения не се констатират и обжалваният съдебен акт е
допустим, то следва да бъде извършена преценка относно правилността на същия.
Районен съд -
Враца е сезиран със заявление на "ВиК" ООД - гр.Враца по чл.410 ГПК,
с което е поискано да се издаде заповед за изпълнение против Р.Н.Г. *** за
следните вземания: за сумата 63.61 лева, представляваща стойността на
доставени, но незаплатени ВиК услуги за периода 08.11.2018 год. - 06.06.2019 год. ; за сумата 3.17 лева,
представляваща лихва за забава за периода 08.12.2018 год. - 27.09.20189год.;
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането; направените разноски в заповедното
производство.
По заявлението
е образувано ч.гр.дело №4148/2019 год. и приемайки, че са налице предпоставките
по чл.410 ГПК, районният съд е издал заповед за изпълнение на парично
задължение № 2573/10.10.2019 год. На длъжника е връчено съобщение за издадената
заповед по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед на което на основание чл.415, ал.1,
т.2 ГПК заповедният съд е дал указания на заявителя, че може да предяви иск за
вземанията си. В срока по чл.415, ал.1 ГПК заявителят е предявил установителния
иск, предмет на настоящия спор, като е представил доказателства за това по
ч.гр.дело №41485/2019 год.
С предявения
иск "ВиК" ООД -гр.Враца моли да бъде признато за установено, че Р.Н.Г.
дължи главницата от 63.61 лева, ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението, за която е издадена
заповед за изпълнение. В исковата молба се твърди, че ответникът е абонат на
"ВиК" ООД- гр.Враца и потребител на вода и други услуги, предвидени в
ЗВ, ЗРВКУ, Наредба № 4/2004 год. на МРРБ и Общите условия на
"ВиК"ООД- гр.Враца, в жилище, находящо се в ***. Твърди се, че за
периода 08.11.2018 год.- 06.06.2019 год. на ответника са издадени 5 фактури за
заплащане на дължими суми както следва: главница в общ размер от 63.61 лева и мораторна лихва, които обаче не са заплатени
и това е породило правен интерес от подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение.
Ответникът Г.
е призован по реда на чл.47 ГПК, поради което районният съд му е назначил
адв.К.К. за особен представител. В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от
особения представител, който оспорва предявения иск и навежда доводи за
недопустимост на същия, поради неплащане на дължимата държавна такса. В
условията на евентуалност се навежда и доводи за неоснователност на претенцията,
тъй като липсват данни ОУ да са издадени, одобрени и публикувани в съответствие
с действащата нормативна уредба; от представените карнети за отчитане на показания не може да се
установи дали именно ответникът е
получател на предоставена от ищеца услуга, както и за кой период се отнасят
записванията, евентуално доставеното количество вода и неговата стойност; не е
установено надлежно издаване на фактури от ищеца за претендираните суми; ОУ
съдържат неравноправни клаузи; не е представен документ за собственост по
отношение на имота, в който ищецът твърди, че е доставял вода; вземанията за
период повече от три години преди завеждане на ч.гр.дело №4148/2019 год. на
Рс-Враца са погасени по давност.
Като взе
предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и
отговора, както и оплакванията във въззивната жалба и съображенията в отговора
на същата, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната
проверка обхваща изцяло повдигнатия спор, свързан с дължимостта от ответника на
сумата от 63.61 лева, представляваща стойността на доставени, но незаплатени
ВиК услуги в жилище, находящо се в ***за периода за периода 08.11.2018 год. -
06.06.2019 год.
В първоинстанционното
производство са събрани писмени доказателства. Районният съд е обсъдил подробно
събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, въз основа на която
е направил изводи за основателност на исковата претенция. Фактическите констатации и правните изводи се споделят от настоящия
съдебен състав, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд
препраща към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт.
В отговор на
изложените в жалбата оплаквания и съобразно чл.269, изр.2 ГПК, настоящият
съдебен състав приема следното:
За да бъде
уважен предявения установителен иск с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че се
е намирал в облигационно правоотношение с ответника по валидно сключен договор
за доставка на ВиК услуги при Общи условия, че реално е доставял ВиК услуги в
жилището на ответника в посочения
период, както и стойността на същите. При доказване на тези обстоятелства, в
тежест на ответника е да докаже погасяването на задълженията към ищеца.
Въззивният
съдебен състав намира, че ищецът е провел успешно доказване на основанието и
размера на иска си по следните съображения:
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е
оператор на водоснабдителни и канализационни услуги и в това си качество
доставя тези услуги на потребителите на територията на гр.Враца.
От събраните по
делото доказателства се установява по несъмнен начин, че Р.Н.Г. има открита партида при ищеца за извършвани
от него В и К услуги, свързани с имот в ***. От представените по делото справка
от Служба по вписванията-Враца и нот.акт №32 от 24.01.2000 год. ,том 1, рег.№
434,нот.дело №28 на нотариус в рег.№006 и район на действие този на РС-Враца е видно, че ответникът е собственик на това
жилище от 24.01.2000 год. , като след тази дата няма твърдения и данни за
прехвърляне на собствеността.
Настоящият съдебен състав намира, че така представените
доказателства са достатъчни, за да бъде прието за установено, че ответникът е
собственик на имота и в това свое качество се явява потребител на ВиК услуги съгласно разпоредбите
на §1, т.2, б."б" от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от
ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени Общи условия, предложени от оператора и одобрени
съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. По отношение на Общите условия за
получаване на услугите ВиК от "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр.Враца,
които са приложени по делото, първоинстанционният съд не е коментирал възраженията на особения представител на
ответника,но при извършената служебна
справка на общодостъпната интернет страница на ищеца е видно, че е публикуван
пълният текст на Общите условия, одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-019/09.06.2006
г., и представеното по делото копие съответства на текста.
Предвид констатацията, че Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора -
"ВиК" ООД гр.Враца са общоизвестни и публикувани на сайта на
дружеството в интернет, настоящият съдебен състав приема, че обвързват всички абонати на дружеството съгласно чл. 8
от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Редът, начинът и формата за установяване на
облигационните отношения по доставката на питейна вода и пречистването на
отпадна такава за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на
дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл.
30 - чл. 40 от Наредбата и в Общите условия.
Според чл.32, ал.1 и ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004 год., ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а отчетените
данни се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата на
отчитане на водомерите и подписа на потребителя или негов представител, освен в
случаите на отчитане по електронен път.
В случая е
представено заверено копие от карнета за отчитане на вода, воден на името на Р.Н.Г. , от който се установява, че за измервателните уреди /два водомера /
в жилището на ответника на адрес ***,
има извършени реални отчети, за
които са поставени
подписи.
Едно от основните възражения, които особеният представител на ответника прави
с отговора на исковата молба и поддържа пред въззивната инстанция, се свежда до
това, че представения карнет не установява потребеното количество вода, тъй
като липсват подписи срещу всеки запис.
Доколкото
отчитането на ВиК услугите се установява чрез отбелязване в карнета съгласно
посочената разпоредба на чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., то следва
да се приеме, че самият карнет представлява нормативно предвиден документ,
доказващ посещенията в имота и показанията на водомера към определена дата.
Карнетът има характер на частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
формална доказателствена сила. В посочената разпоредба е предвидено,
че отчетните данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия
потребител, така и с подписа на негов представител. Липсата на изрично изискане за упълномощаване на този
представител води до извода, че карнетът може да бъде подписан и от лице,
което макар да не е устно или писмено изрично упълномощено от потребителя да го
представлява във връзка с отчитането на водомера, се явява негов представител в
широк смисъл въз основа на родствена, съпружеска,
фактическа, облигационна или друга връзка
с потребителя. По тази причина съдът намира, че представител на потребителя по
смисъла на чл. 32, ал.4 от Наредбата може да бъде всяко
лице, което обитава имота на някакво фактическо
или правно
основание. Подписването на карнета от такова лице не води до неистинност на
документа и изгубване на неговата доказателствена сила. Следва да се има
предвид още, че присъствието на потребителя или на негов представител при
извършване на отчета е негово задължение, предвидено в чл. 6, т.1, вр. с чл. 22
от ОУ. Целта на присъствието на двете страни
по правоотношението при отчитане на показанията на водомера е да се отчете
правилното показание, което ще послужи за определяне на дължимите суми.
Наличието на подпис срещу показанието на водомера съдът, при липса на
възражения от абоната за предходния период,
приема като съгласие с отчетеното до тази дата. Съгласно разпоредбата на чл.35 от Наредбата, показанията
на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м.
за период, който се определя в ОУ
или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на отчитане на
водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно
количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход
от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. След отчитане на
показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с
реалното потребление. Достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за
извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява
съгласно ОУ или договора. При невъзможност за
отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия
представител, потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете
страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от
последното отчитане. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното
лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се
подписва от него и от поне един свидетел. От горното следва, че потребителят
има задължение при отчитане на показанията на водомера,като дължи грижа и внимание по отношение
отчетеното служебно количество вода или такова, с което същият не е съгласен и в определен от
Наредбата срок следва да сезира оператора за извършване на корекция или
изравняване. На основание чл. 22, ал.3 и ал.4 от Общите условия при
невъзможност за отчитане на водомерите поради
отсъствие на потребителя или на негов представител и когато потребителят не е
съгласен с фактурираните количества, потребителят е длъжен да уточни с ВиК
оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не
по-дълъг от шест месеца от последното отчитане. При липсата
на данни съдът приема, че ответникът не е възразил срещу начина на
отчитане и начисляване на потребено количество вода, включително и извършеното служебно начисляване,
така както е отразено в представените копия
от карнетите . Ето защо съдът не възприема изложените от процесуалния му представител доводи
относно верността на посочените в карнета данни за потребление в месеците през
процесния период.
Следващото
възражение на особения представител на ответника е, че ищецът не е издал
фактури за дължимата сума за доставена за месеца вода и не е връчил същите на
ответника. В случая от представената с исковата молба справка за начислени
суми по партидата за имот на адрес *** се установява, че за периода от 08.11.2018 год. до 06.06.2019
год. по партидата на абоната са издадени 5 бр. фактури за доставяни в имота на
ответника ВиК услуги. Въз основа на тези доказателства може да бъде направен
извод, че ищецът е изпълнил
поетото в чл.31, ал.2 от ОУ задължение за ежемесечно фактуриране на дължимата
сума за предоставените през месеца ВиК услуги. Задължението за
фактуриране е изпълнено с генериране на фактури в електронен вариант, които видно от заключението на
експерта съдържат номер на фактура,
дата на издаване, период за който се отнасят и размер на задължението, както и че са присъединени към конкретна партида на абонат,
водена от дружеството. В
нормативен акт или в ОУ няма поето
задължение за изпращане на фактурите на абонатите, но при желание на абоната може да му бъде предоставен препис
от тези фактури. Моментът, от който възниква изискуемостта на вземането, е
определен в разпоредбата на чл.31, ал.2 от
ОУ, според която абонатът дължи заплащане дължимите суми за ползваните ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При наличието на уговорен срок за
плащане на задълженията, не е
необходимо отправянето на покана за плащане,за да изпадане длъжникът в забава.
Наведените във въззивната жалба доводи относно допуснати от районния съд
процесуални нарушения във връзка с направеното от особения представител
оспорване съдържанието на представените справки-извлечения за дължими суми,
въззивният съд намира за неоснователни. Справките нямат характер на официален
свидетелстващ документ и при оспорването им не е необходимо откриване на
производство по реда на чл.193 ГПК,въпреки че формално РС-Враца е открил такова
производство 8л.51 от делото на РС-Враца/.
Настоящият съдебен състав не споделя и изложените от
особения представител на ответника доводи за наличие на неравноправни клаузи в Общите
условия на ВиК дружеството. Особеният представител не е посочил конкретните
клаузи, които счита за неравноправни, но със съдебната практика - Решение № 23
от 07.07.2016 г. по т.д.№ 3686/2014 г. на I т.о. на ВКС, се приема, че
първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор. В разпоредбата на § 12а
ДР на ЗЗП /съответстваща на чл.
1, §2 от Директива 93/13/ЕИО/ изрично е посочено, че извън предметния обхват
на Закона за защита на потребителите остават договорни клаузи, които отразяват
законови или подзаконови разпоредби или принципи на международни конвенции, в
т.ч. в областта на транспорта. В случая, в разпоредбите от процесните Общи
условия са възпроизведени почти изцяло разпоредби от Наредба № 4/14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на
ВиК услуги. Следва да се има предвид още и обстоятелството, че Общите условия
на ВиК дружеството са одобрени от ДКЕВР, а сред принципите, въз основа на които
комисията осъществява своята дейност са и предотвратяване на злоупотреба с
господстващо положение и защита на интересите на потребителите /чл.
7, т.2 и т.3
ЗРВКУ/. Освен това съдът констатира, че клаузите на
ОУ не са ограничаващи или изключващи законните права на абонатите : съдържат
достатъчно гаранции за изпълнение на задълженията на дружеството, включително по
отчитане на консумираната вода; позволяват подаване на възражения от абоната и
пр. С оглед на тези съображения
предвидения в ОУ ред за отчитане и
заплащане на доставяните услуги следва да бъде зачетен и приложен.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото е
установено отчитане на доставяните от ищеца ВиК услуги за
процесния период, както и че въз основа на тези отчети ищецът на основание чл.31, ал.1 от ОУ правилно е
издавал ежемесечни фактури за ползваните от ответника услуги. Няма данни
ответникът да е подал предвидените в чл.32 от ОУ възражения против фактурите,
поради което за него е възникнало насрещно задължение да плати посочената във
фактурите стойност на потребените услуги. В тежест на ответника е било да
докаже погасяването на задълженията си към ищеца, но доказателства за това не
са представени, поради което съдът приема, че предявеният иск е доказан по
основание. Видно е от доказателствата по делото, че данните за консумацията на
вода, заложени в месечните фактури за процесния период, съответстват на
отчетните данни по карнета, поради което следва да се приеме, че вземането е
доказано и по размер.
Като е
достигнал до същите изводи и е уважил предявения иск, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден изцяло.
С
отговора на исковата молба от особения представител на ответника е направено и
възражение за погасяване по давност на част от исковите претенции – за период
от три години преди подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, по което първоинстанционният съд действително
не се е произнесъл.
Въззивният
Окръжен съд-Враца намира това възражение за неоснователно.
Безспорно,
в случая се касае за вземания за периодични плащания, които съгласно разпоредбата
на чл.111, б.”в” ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност /в този
смисъл Тълкувателно решение №3 от
18.05.2012 год. на ВКС по тълк. дело №3/2011 год., ОСГТК/. Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай падежът на всяко едно
от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /по арг.
от чл.31,ал.2 от Общите условия/, като след изтичането на този срок потребителят изпада в забава. В случая
не е необходимо изпращане на нарочна покана до длъжника, тъй като задължението
е обвързано със срок и се прилага разпоредбата на чл.84,ал.1 ЗЗД.
Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е подадено в съда на 09.10.2019 год., поради
което и предвид гореизложеното вземанията
на ищцовото дружество спрямо ответника за отчетния
период от 08.11.2018 год. до 06.06.2019 год.по издаденинте 5 броя фактури не са погасени
по давност.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК на ищеца-въззиваем следва да бъдат присъдени юрисконсултско
възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100,00 лева,
определено съобразно чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, както и направените разноски за възнаграждение на особения
представител в размер на 150.00 лева.
По сметка на Окръжен съд-Враца въззивникът следва да
заплати държавна такса в размер на 25.00 лева.
Водим от горното и на основание чл.272 ГПК ,
Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №260124/14.10.2020 год. на
Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №14/2020 год. по описа на същия съд..
ОСЪЖДА Р.Н.Г. ***, с ЕГН**********
ДА ЗАПЛАТИ на "Водоснабдяване и канализация" ООД,ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата 250,00 лева / двеста и петдесет / лева, представляваща деловодни
разноски пред въззивната инстанция, от които 100,00 лева - юрисконсултско възнаграждение
и 150,00 лева - изплатено възнаграждение на особения представител.
ОСЪЖДА Р.Н.Г. ***, с ЕГН**********
да заплати по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса за производството
пред въззивната инстанция в размер на 25.00 лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........... ЧЛЕНОВЕ:1.......... 2..........