РЕШЕНИЕ
№ 385
гр. Бургас, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20232120200559 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от Д. Ф. К., ЕГН **********, от***,
чрез адв.П. Ст.-М.а от БАК срещу Наказателно постановление № **** г., издадено от
Началник група към ОДМВР-Б., сектор П. п. Б., с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т.7, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба
в размер на 50 лева и на основание Наредба Iз-2539 на МВР е постановено отнемането на 6
контролни точки.
В жалбата са изложени преимуществено бланкетни по своята формулировка
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, мотивирани с декларативно съображение за неспазване на установените в
ЗАНН процесуални правила при съставяне на АУАН и издаване на НП. В обсега на
настояването за допуснати съществени процесуални нарушения пълномощникът на
жалбоподателя е посочил– несъответствие между словесното и цифрово изражение на
вмененото административно нарушение. Оспорва се фактическата обстановка и се отрича
базисното за съставомерността на нарушението неправомерно поведение на водача.По
същество се заявява искане за отмяна на обжалваното НП като неправилно,
незаконосъобразно и нецелесъобразно.
Постъпило е и писмено становище от Началник на група ОДМВР-Б., сектор П. п.
Б. чрез процесуалния представител юрк.Ж., в което се аргументира позиция за
неоснователност и недоказаност на жалбата. Отстоява се становище, че описаното в АУАН
и НП деяние по фактическите си белези бележи цялостна нормативна съотносимост с
обективната и субективна страна на нарушението по чл.137а, ал.1 ЗДвП.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява, и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. Р.Ж., която
оспорва жалбата.Пледира за безспорна установеност на фактическия състав на
нарушението, при отсъствие на доказаност на изключенията, дадени в чл.
137а, ал. 2 от ЗДвП
1
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния
съд, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
След индивидуална и комплексна оценка на събраните по делото доказателства, в
обсега на проявената активност по попълване на доказателствени празноти и изясняване на
централните фактически и правно релевантни въпроси и след преценка на изложените в
жалбата и в съдебно заседание становища съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 84
ЗАНН, вр. чл. 314 НПК извърши цялостна проверка на правилността на атакуваното
наказателно постановление.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 05.07.2021 г., около 09: 35 часа, , при извършена проверка от служители на
сектор „П.п.я“ ОДМВР-Б., било установено, че жалбоподателят Д. Ф. К. управлява
собствения си л. а. „***“ с рег. №***, в гр. Б., по ул. „***“, до бензиностанция „***“ в
посока ПВ З., като по време на движение не използва обезопасителен колан, с какъвто е
оборудван автомобилът.
За установеното нарушение, квалифицирано в АУАН по чл.137а, ал.1 ЗДвП
свидетелят Д. К. П., мл.автоконтрольор в с-р „П.п.“ ОДМВР-Б. съставил срещу
жалбоподателя АУАН. При предявяване на АУАН жалбоподателят не е вписал конкретни
възражения срещу него, а такива не са депозирани и в срока по чл.44,ал.1 ЗАНН.
В изпълнение на правомощията си, възложени му със т.2.11 от Заповед №*** г. на
министъра на вътрешните работи, Началник Група към ОДМВР –Б., Сектор "П.П.я" на
15.07.2021 г. издал атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят Д. К. е
санкциониран за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 183, ал. 4,
т.7,предл. 1 от ЗДвП му е наложена "глоба" в размер на 50 (петдесет) лева и и на основание
Наредба № Із-2539/17.12.2012г. на МВР е постановено отнемане на 6 контролни точки.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на жалбоподателя К. на
31.01.2023 г., който в законоустановения срок на 06.02.2023 г. депозирал жалба срещу
същото, обусловила проверката по реда на чл.84 ЗАНН вр.чл.314 НПК в настоящото
производство.
Съдът кредитира изложеното от свидетеля Д. К. П., доколкото процесуалната
стойност и доказателствена сила на показанията му са вън от съмнение предвид
безпристрастността и обективността на свидетеля, който извлича непосредствени
възприятия за спомена си от проведена проверка при служебно изпълнение на задълженията
си на 05.07.2021 г. Преценени на нивото на тяхната вътрешна устойчивост, обективност,
последователност,съдът кредитира изложените в показанията на този свидетел факти, че
жалбоподателят е бил установен да управлява МПС без поставен обезопасителен колан, че
при спирането му и по време на проверката същият не е представил документи за физически
увреждания, отменящи изпълнението на това задължение. Предвид информационната
съгласуваност на показанията с обективираните фактически констатации в АУАН, същите
предоставят рационална, достоверна и правдоподобна информация, която би могла да
послужи за надеждна основа на изводи относно правнозначимите обстоятелства по делото.
Тези гласни доказателствени източници, обособяват устойчив доказателствен фундамент с
кореспондиращите на тях приложени писмени доказателства, в т.ч. с информационно-
съдържателните страни на редовно съставения АУАН, който на осн. чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
има доказателствена сила до доказване на противното.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: справка АИС-КАТ
по отношение на собствеността на процесния автомобил, видимо от която същият е
собственост на И.Н. Б., ведно с извлечение от информационния масив на КАТ, в което е
отбелязано, че на 09.06.2021 г. е настъпила промяна на собствеността, обусловила служебна
промяна на регистрацията на МПС „*** И“ рег.№***, справка за нарушител-водач на Д. Ф.
К., Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване
в длъжност Началник на група, с-р „ПП“ в ОДМВР на Р.Т.П., Заповед №8121к-
2990/02.08.2016 г. на министър на вътрешните работи, служебно удостоверение относно
2
заеманата от Д. К. П. длъжност „мл.автоконтрольор II степен“ в при сектор „ПП“ в ОДМВР-
Б., както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител
Д. К. П., които доказателствени източници по своята вътрешнологическа характеристика са
хармониращи и взаимодопълващи се.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно постановление, както
и в аспекта на справедливостта на наложеното административно наказание в пределите на
възприетите от него фактически положения, направи следните правни изводи:
Преди да пристъпи към проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното НП, настоящият състав дължи отговор на базисния въпрос,дали наказателното
постановление отговаря на процесуалните изисквания на закона. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган - Началник на група към сектор Пътна
полиция, към ОДМВР - Б., а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно
лице - младши автоконтрольор към сектор П.п. ОДМВР-Б. по арг. на т.2.11 и т.1.3 от
Заповед № *** г. на министъра на вътрешните работи. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН. Същевременно, НП е издадено при
съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като
съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което същото
е съобразено с изискванията на процесуалния закон, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Противно на мнението на жалбоподателя
признаците от състава на предявеното с административно-наказателното обвинение
нарушение са индивидуализирани в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е
обвинен, като е постигната тъждественост между цифрово индивидуализиране на правната
квалификация на нарушението и словесно описание на фактическите му елементи. Казаното
обуславя съблюдаване на пълния обем на гаранциите за ефективно организиране правото на
защита на нарушителя. Пълното, изчерпателно фактологическо описание на нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено, чрез конкретизиране на дата и място на
извършването му и индивидуализираната нарушена законова разпоредба в АУАН – чл.137а,
ал.1 ЗДвП са възпроизведени в НП, т.е. налице са единство и тъждественост, в контекста на
които правилно е приложена в НП и кореспондиращата на нарушението санкционна норма
на чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя К. не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
дискредитиращи процесуалната законосъобразност на административнонаказателното
производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани, като за
неизпълнение на това задължение е предвидено административно наказание "глоба" в
размер на 50 лева в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.
Данните по делото безспорно сочат, че на 05.07.2021 г., около 09: 35 часа в гр. Б.,
жалбоподателят Д. Ф. К. управлява собствения си л. а. „***“ с рег. №*** в *****, до
бензиностанция „****“ в посока ПВ З., като по време на движение не използва
обезопасителен колан, като водачът на МПС не е изпълнил задължението си по чл. 137а, ал.
1 от ЗДвП, тъй като при управление на лекия автомобил не е поставил обезопасителния
колан,с който същият е бил оборудван. Сочената разпоредба въвежда задължение за носене
на обезопасителни колани за изброените в нея лица, и това е и правилната правна
квалификация на нарушението, предвид което несподелими са тезисните възражения за
неправилен подбор на правната квалификация или за несъответствие на визирания от АНО
материален закон спрямо словесното описание на фактическите характеристики на
нарушението. Законосъобразно е приложена в наказателното постановление и
санкционната норма на чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП, тъй като същата предвижда, че се наказва се
с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или
носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на
предпазен колан или носене на каска.
Ето защо, настоящата инстанция счита, че е дадена правилната правна
3
квалификация на нарушението и че за същото е приложена правилната санкционна норма.
С разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е въведена презумпция, съгласно която,
редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното.
Тази презумпция е оборима, а тежестта да опровергае установените с акта факти е върху
нарушителя. В настоящия случай, жалбоподателят не е проявил доказателствена активност
за попълване на доказателствата с относимата в целената от него благоприятна перспектива
информация, опровергаваща констатациите в АУАН и конфронтиране с фактите, изведени
от показанията на св.К., от което да се направи различен извод, а именно, че нарушението не
е извършено. Поради това съдът се основава не на вероятностни съждения, свързани с
отсъствие на нужните и с изискуемия се интензитет доказателства, а на закономерно
следващия от непротиворечивата доказателствена наличност извод,че К. е извършил
вмененото му нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП.
Според хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП освободени от задължението за
ползване на обезопасителен колан са лицата, чието физическо състояние не позволява
неговото използване. За физическо състояние, което не позволява на лице – водач на МПС,
да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради
обективни причини (стоящи извън субективните възприятия и желания на лицето) е
невъзможно да се постави колан или поставянето на такъв би застрашило здравословното му
състояние. /в т.см. Решение № 1610 от 20.11.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
2149/2020 г. и Решение № 1174 от 17.09.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
1456/2020 г./
Не са релевирани конкретни аргументи от фактическо естество, че при
поставянето на обезопасителен колан към датата на проверката би се оказало застрашено
здравословното състояние на Д. К.. Не са представени доказателства, сочещи на заболяване
или обективно уязвимо физическо или физиологическо състояние, при което употребата на
обезопасителния колан би била противопоказна за здравето на водача. Още повече, че
конкретни съображения за наличието на факти, попадащи в обхвата на чл. 137а, ал. 2 от
ЗДвП, следвало да бъдат изложени по време на проверката с представяне на нужните
доказателства. / в т.см. Решение № 1174 от 17.09.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
1456/2020 г./
С оглед липсата на правоизключващи възражения, въвеждащи факти и
обстоятелства,попадащи в нормативния обхват на изключенията, изчерпателно лимитирани
в чл. 137а, ал. 2 ЗДвП, съдът приема, че не са налице фактически установени
правоизключващи изпълнението на задължението за носене на обезопасителен колан факти
и обстоятелства./ Решение № 492 от 14.04.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
446/2022 г./
В чл. 157 от ЗДвП е изяснена правната природа на контролните точки за отчет на
извършените нарушения. Тази формулировка показва, че законодателят ги е предвидил
единствено като средство за отчитане на установени нарушения, без да третира отнемането
им като административно наказание или принудителна административна мярка. Следва да
се има предвид, че контролни точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно
постановление.
Предвид изложената мотивация съдът намира, че процесното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и своевременното направено искане за присъждане на
разноски, на административнонаказващия орган се дължат разноски за извършеното
процесуално представителство от юрисконсулт Р.Ж. в съотв. с нормативно установеното в
чл.27е НЗПП възнаграждение, като поради липсата на фактическа и правна сложност на
делото, юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 80 лева.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.2,т.5, вр.чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският
районен съд, LXV-ти наказателен състав
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **** г., издадено от Началник
група към ОДМВР-Б., Сектор "П. п." -гр. Б., с което на Д. Ф. К., ЕГН **********, от *****
за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр.1 от ЗДвП, е
наложено наказание "Глоба" в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН Д. Ф. К., ЕГН **********, от
**************** да заплати в полза на ОДМВР-Б. юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5