Решение по дело №239/2020 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 260005
Дата: 30 септември 2020 г. (в сила от 15 октомври 2020 г.)
Съдия: Марио Димитров Стоянов
Дело: 20204330100239
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2020 г.

Съдържание на акта

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

   

Град Тетевен, 30.09.2019 година.

       

В     ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в  публично заседание

На двадесет и трети септември,

През две хиляди и двадесета година,в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ

При секретаря: КАТЯ Х.,    

Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 239  по описа на Районен съд-Тетевен за 2020 година,със страни:

Ищец:  Д.Х.Д. ***,

Ответник:  В.Н.Л. ***,

И  за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Предявен е иск за  увеличение на издръжка на малолетно дете.

Ищцата твърди,че  ответникът е баща на малолетния им син М В Л.,роден на ***г от съвместното им съжителство,което датира от 2008-2009 година.Същото продължило две години и половина,след което се разделили в края на 2014 година,като ответникът престанал да полага грижи за сина им,да се интересува от неговото развитие,възпитание и образование и не предоставя издръжка,необходима за материалното подпомагане на неговото отглеждане,с изключение на спорадично предоставени през годините незначителни средства.

Синът им вече е ученик в първи клас на НУ „хх“-Т,нуждите му от материално подпомагане се увеличават непрекъснато с възрастта,а ищцата не е в състояние да ги осигурява,още повече,че е безработна и без постоянни доходи,разчитайки само на материалната помощ на майка и,която работи в чужбина.

Моли да бъде постановено решение,с което бъде осъден ответника да  и заплаща месечна издръжка в размер на 160.00 лева/след допуснатото от съда увеличение на размера на иска в съдебно заседание/,считано от момента на предявяване на иска,до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване.

Позовава се на писмени и гласни доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника в който същият оспорва иска,счита  го за неоснователен като завишен по размер,моли да не се уважава,алтернативно претендираната издръжка да бъде намалена до сумата от 50 лева.Материално е затруднен,тъй като от доста време е безработен,не получава обезщетение за безработица,едва успява да си намери работа,най-често като овчар,което е сезонно.Не разполага с имущество,винаги когато си е намирал работа и заделял от възнаграждението и е давал на ищцата за покриване нуждите на сина им.Майката на сина им признава,че и е предоставял средства,нищо,че твърди,че са незначителни.От дохода си дава на дъщеря си,която е студентка редовна форма на обучение и за която няма кой да се грижи.От изработеното дава и на възрастната си майка,с която живее в едно домакинство.Често се налага да взима заеми,за да покрива нуждите си,дължи пари на много хора.Майката на детето има по-добри материални възможности,същата е в трудоспособна възраст,по-млада от ответника.Доскоро работела в предприятие,в което средната заплата е 1000 лева.Майката на ищцата работи от  дълги години в чужбина и изпраща постоянно средства за нея и детето.Ищцата получава помощи за безработица.Детето няма големи потребности,същото е в общинско училище,не боледува често,няма извънкласни занимания.

Моли предявения иск да бъде намален до сумата от 50 лева.

От Дирекция „Социално подпомагане”-град   Тетевен е депозиран социален доклад,в който е изразено становище за постановяване на решение,с оглед защита на най-добрия интерес на детето,при съобразяване на неговите потребности и възможностите на всеки един от двамата родители.

От приложеното към делото писмени доказателства се установява,че страните са родители на  малолетното дете М В Л.,родено на *** година. Родителите съжителствали до месец декември 2014г,когато се разделили,а според съобщеното от ищцата на социалния работник,същата,заедно с двегодишното им тогава дете М,е била изгонена от дома на ответника.

След раздялата между родителите основните грижи за отглеждането и възпитанието на детето са поети от ищцата-неговата майка,като същата е подпомагана от своята майка-св.М Д..В показанията си последната твърди,че изкараните в периода на едногодишната и работа зад граница средства-около 16 000.00 лева,ги е дала за издръжката на детето М.

От гласните доказателства се установява,че след раздялата между страните ответникът епизодично е осигурявал издръжка за детето-натурална,осигурявайки хранителни продукти и дърва за огрев.

През учебната 2019/2020г детето М В Л. е било записано като редовен ученик в НУ „хх“-Т.

Ответникът е трайно регистриран като безработно лице,без данни за получавано обезщетение.

Ищцата също определя като безработна,пред социалния работник е заявила,че извършва инцидентни дейности,но доходите и са непостоянни и недостатъчни. Дирекция „Социално подпомагане“-Тетевен подпомага майката на детето с месечна помощ за дете по реда на чл.7 от ЗСПД в размер на 40.00 лева.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,сключен на 10.06.2020г ответникът е продал на свое пълнолетно дете притежавани 2/3 ид.ч. от поземлен жилищен имот в град Тетевен.

При така изложената оскъдна фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

            Предявеният осъдителен иск е квалифициран в изготвения доклад по чл.143,ал.2 от СК от СК,съгласно който родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независими от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на децата да получават издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно да е налице само качеството ненавършило пълнолетие дете, а размерът на издръжката съгласно чл. 142, ал. 1 СК се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи, т. е. родителите дължат в тези случаи издръжка независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, както съобразно закона (чл. 143, ал. 1 СК), така и предвид трайната съдебна практика.Осигуряването на алиментното парично задължение на непълнолетното дете е единствената възможност да му бъде осигурена издръжка за осигуряването на нормални условия за неговото отглеждане и възпитание, тъй като за детето не съществуват други източници на доходи, поради което това задължение е безусловно. Ето защо намаляването на имуществото на някой от родителите, не го освобождава от задължението за осигуряване на издръжка на непълнолетното му дете, като родителят е длъжен да осигурява средства за препитание на всички свои деца, независимо от кой пореден негов брак са родени. Ето защо позоваването на ответника на липсата на възможност да заплаща издръжката в претендираните размери, поради липса на доходи, по никакъв начин не го освобождава от задължението да осигури и заплаща издръжка на своето непълнолетно дете.

Според т. 5 на ППВС № 5/16.11.1970 г. възможностите на лицето, което дължи издръжка следва да се определят от неговите доходи, имотно състояние, възраст, образование, професионална квалификация, трудоспособност. Според утвърдената съдебна практика лицето, което дължи издръжка може да бъде освободено от това задължение само при пълна, обективна и абсолютна невъзможност да дава издръжка. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че ответникът В.Л. се намира в абсолютна невъзможност да изплаща издръжка на детето си М- няма данни същият да има заболявания, чието лечение да е свързано с допълнителни разходи или да е налице друго обективно обстоятелство препятстващо изпълнението на дължимото по закон алиментно задължение.  

С оглед на изложените по-горе правни съображения за абсолютния характер на задължението за изплащане на издръжка в настоящия случай съдът следва да определи каква следва да е тежестта на всеки един от родителите при поемане на издръжката на техния син, както и да извърши преценка за възможността на ответника да поеме задължението за издръжка в конкретен размер.

Действащият СК не установява горна граница за размера на издръжката, а само минимален размер на същата – съгласно разпоредбата на  чл. 142, ал. 2 СК минималния размер на издръжката за едно дете в момента е 152.50 лв. (1/4 от МРЗ, която към настоящия момент е в размер на 610.00 лева). При определяне размера на издръжката от значение е обстоятелството при кого от двамата родители е предоставено за отглеждане и възпитание детето. При определяне размера на издръжката следва да се вземат предвид усилията, които се полагат от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето. В същата насока са и решение № 280/28.09.2011 г. по гр. дело № 1654/22010 г. на ВКС III г. о.  и решение 341/1.11.2011 г. по гр. дело № 147/2011 г. на ВКС III г. о.

Малолетното дете на страните е на 8 години, ученик,има обичайните за едно осемгодишно момче  нужди, свързани с осигуряване на храна, облекло, задължително обучение, а така също и участие в извънучилищни форми за обучение, социално общуване, физическо, културно и духовно развитие. Не се касае за някакви специални способности и таланти на детето М, а за обикновените за всяко съвременно дете потребности за физическо и духовно развитие посредством участие в извънучилищни форми на занимания. За задоволяване на обичайните нужди на дете във възрастта на М при съществуващите обществено-икономически условия са необходими доста средства. Те не могат да бъдат по-малко от 300.00 лева месечно и това е сума, която, противно на поддържаното от ответника, далеч не би могла да осигури лукс на когото и да било.

Така съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност счете, че необходимите средства за задоволяване на нормалните нужди и интереси на детето възлизат на около 300. 00 лв. месечно, като всеки от родителите може и следва да съдейства за осигуряването на детето на тези средства за неговия живот, спорт и обучение.

При определяне на дела на всеки от родителите за да бъде поета дължимата издръжка на детето, съдът съобрази, че същото живее при майката, която упражнява родителските права по отношение на него. В този смисъл тя е родителят върху който е непосредствената тежест за отглеждането и издръжката на детето и за неговото възпитание и формиране като личност. Липсата на ежедневно присъствие на другия родител - бащата на детето, при неговото отглеждане и възпитание, налага нуждата той да поеме определена част от издръжката, необходима да се обезпечи нуждите на детето според неговата възраст, общо здравословно състояние и извънучилищни интереси, социалната ангажираност и растеж. Касае се до едно безусловно, необратимо и трайно състояние на нужда от издръжка, поради което не е възможно родителят при който децата не живеят, да абдикира от тези свои родителски задължения и да остави тежестта за издръжката изцяло върху другия родител, само заради това, че на същият е определено от съда прякото упражняване на родителските права. Нуждите на децата следва да бъдат задоволявани и от двамата родители, тъй като законът предвижда, че осигуряването на средства и условия за отглеждане и възпитание на непълнолетните деца е основно и безусловно тяхно задължение. Съгласно чл. 27, т. 2 от Конвенцията за правата на детето, родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за нормалното развитие на детето. Същата е ратифицирана от Република  България и съставлява част от вътрешното ни законодателство, като наред с разпоредбите на СК, задължава съдът да следи за правата на децата като висша ценност за развитието на цялото ни общество.

При разпределянето на дела на родителите за поемането на издръжката на детето, настоящият състав извърши оценка най-вече на усилията на двамата родители за да му осигурят необходимите му средства за издръжка, които да му гарантира нормални условия за израстването като пълноценна личност. Съдът отчита, че детето живее при майка си и основната тежест за неговата издръжка се поема именно от нея. Ето защо  съдът счита, че ответникът В.Л. следва да осигури на малолетното си дете М Валентинов Л. част от необходимите му за месеца парични средства за издръжка в размер на 160.00 лева или толкова,колкото е поискала ищцата,като този размер е съвсем близо до размера на минималната издръжка на дете в страната.

Ответникът е в трудоспособна възраст, няма данни същият да страда от заболяване, което да препятства възможността и да престира работната си сила и да получава месечни доходи,няма алиментни задължения към други лица. Майката е положила достатъчно усилия,за да осигури средства за детето си,макар и с помощна на свои близки родственици.Такива усилия следва да бъдат положени и от бащата, който е отговорен наравно с другия родител за нормалното израстване и възпитание на роденото от съвместното им съжителство дете.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Тетевен държавна такса  в размер на  230.40 лева, като в предвид изхода на делото,на пълномощникът на ответника не се присъждат разноски,на основание чл.38 от ЗА.

            Мотивиран от горното,съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА,на основание чл.143,ал.2 от СК, В.Н.Л.,ЕГН:********** *** заплаща на Д.Х.Д.,ЕГН:********** ***,като майка и законна представителка на малолетното дете М В Л.,ЕГН:**********,ежемесечна  издръжка за детето в размер на 160.00/сто и шейсет/лева,начиная  от  20.05.2020 година, до настъпване на основание за  изменение или прекратяване на издръжката,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА В.Н.Л.,ЕГН:********** *** заплати по сметка на Районен съд-град Тетевен държавна такса в размер на 230.40/двеста и тридесет лева и четиридесет ст./лева.

На основание чл.242,ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението,в частта на присъдената издръжка.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок считано от 30.09.2020 година,съгласно 315,ал.2 от ГПК,а в частта на допуснатото предварително изпълнение подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Ловеч,в едноседмичен срок от постановяването му.

                                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: