РЕШЕНИЕ
№ 1104
гр. Варна, 29.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Р. Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Р. Христова Гражданско дело №
20233110100049 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Исковата молба е предявена от А. С. А., ЕГН **********, ***, представлявана от
адв.Р. Ч. – АК Варна, съдебен адрес: *** против В. С. А., с ЕГН **********, *; С. А. А.,
ЕГН************* и М. П. Г., ЕГН **********, **.
С исковата молба е заявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване
за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на недвижим имот,
ПИ с идентификатор ** по КККР за гр. Аксаково, община Аксаково, област Варна, одобрени
със Заповед № РД-18-96/15.01.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот местност „Кьор Бунар“ с площ от 8 728кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска,начин на ползване: нива, категория на земята 5-та, предишен
идентификатор: няма, с номер по предходен план: **, при съседи ПИ с №№ **; **; **; **;
**; **и **, на основание наследство и давностно владение.
Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
Ищецът аргументира правен интерес от заявения иск, навеждайки фактически
твърдения за осъществяване на фактическа власт върху имота от м.октомври 2008год.
до настоящия момент.
Твърди, че имотът е възстановен приживе в лична собственост на нейната майка и
1
наследодател Д. В. А. с Решение №1127/22.06.199год. на ПК Аксаково.
1/3 ид.част от имота е придобита на собствено основание-наследяване след смъртта
на нейната майка и наследодател Д. В., останалите 2/3 ид.части е придобила на основание
давностно владение осъществявано върху частите на баща й и брат й.
Брат й е направил отказ от наследство, вписано с определение №2684/22.06.2021год. в
особената книга на РС Варна за което е издадено удостоверение №4530/23.06.2021год.
Едновременно с изявлението на брат й,че се отказва от наследството на майка си,
направено пред ищцата и техния баща, бащата на ищцата, като е знаел интересите на
ищцата в земеделието е заявил, че няма намерения и планове спрямо имота - както в цялост,
така и конкретно в своята част и не просто е съгласен ищцата да ползва имота, а и заявява
изрично да го счита за свой.
Ищцата заедно със съпругата си, предвид дейността която развиват в земеделието
ползват имота, ограждат го по проект , владеят го и го своят от 2008год. до настоящият
момент. Имотът е облагороден през 2013год.,през 2014год. имотът е изоран и засаден с
орехови дървета.
Ищцата е упражнява и упражнява явно и несмущавано от никое трето лице владение
върху имота, на владението не се е противопоставил брат й В. С. А., нито баща й С. А. А.,
нито което и да било трето лице. Демонстрирала е, че владее имота за себе си и за собствени
цени.
През 2018год., когато е започнала да снабдява документи за съставяне на констативен
нот.акт за собственост е установила претенции на трети лица - 1/3ид.част закупена от
публична продан, тъй като незаконосъобразно е счетена като такава на брат й.
В срока за отговор на исковата молба ответникът М. П. Г. депозира отговор.
Прави възражение за недопустимост на производство. В случай, че съдът намери
иска за допустим, то го оспорва изцяло.
Не оспорва, че собствеността върху имота е възстановена със соченото от ищцата
решение и в полза на посочените лица.
Сочи, че твърдяното от ищцата и оспорвано от ответника право на ищцата на кое да е
от посочените от нея основания не е противопоставимо на приобретателя по публична
продан, тъй като изпълнението е насочено към имота преди вписването на подобно право
или на искова молба, с която се претендира установяването му.
Възбраната по изп.дело №126 от 2020год. на ЧСИ З. Д. е вписана на 07.10.2020год.
преди настоящата искова молба и преди нищожния отказ от наследство, поради което към
датата на възбраната имотът е бил в патримониума на ответника В. А., евентуално нито
ищцата, нито първият ответник могат да противопоставят права на приобретателя, които не
са вписани, нито заявени преди наложената възбрана. Евентуалните твърдени действия от
ищцата са неизвършени, а дори да бяха извършени не манифестират воля за своене, нито
променят владението върху имота.
2
Дори да биха били противопоставими на М. Г., ако съществуваха, такива права за
ищцата не съществуват.
Оспорва,че брат й се е отказал от наследство,че ищцата е собственик на каквато и да
било част от имота извън придобитата на собствено основание 1/3ид.част от имота по
наследяване от майка й.
Ищцата не е владяла срещу останалите ответници, а се е позовала на несъществуващи
откази от наследство на същите,за да обоснове установяване на владение върху целия имот.
Брат й не се е отказал от наследство, няма вписани откази от наследство. Опровергаващи
твърденията на ищцата за осъществено давностно владение са приложените от нея
доказателства – разрешение за строеж №170/22.2.2014год., Заповед №3 от 16.01.2015год.,
конструктивно становище и скица към тях, от които е видно, че към 2013год. и 2014год. брат
й и баща й фигурират като възложители, респективно съсобственици, в качеството си на
наследници на Д. А., евентуално тези действия прекъсват давността.Нищожният отказ е
направен една с вх.№4530/23.06.2021год.,т.е. след приемане на наследството, след започване
на изпълнението и цели 13 години след смъртта на наследодателката, след вписването на
възбраната върху имота/07.10.2020год./. Същият е и непротивопоставим, тъй като не е бил
вписан преди възбраната.
Оспорва изцяло твърденията на ищцата за придобиване на имота въз основа на
осъществявана давност.Оспорва твърденията на ищцата преди подаване на исковата молба
да е владяла целия имот.
Твърди,че е собственик на 1/3 от имота на основание постановление за възлагане.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответниците В. С. А. и С.А.А., не депозират
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцата, чрез проц. представител адв. Р.Ч. поддържа иска. В хода
по същество на делото моли съда за неговото уважаване и присъждане на сторените по
делото разноски. Представя писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът М. П. Г., чрез проц.представител адв.А. Д. поддържа
отговора на исковата молба . В хода по същество на делото моли съда да отхвърли иска.
Представя писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът В. С. А., редовно призован, не се явява,те изпраща
представител.
В съдебно заседание ответникът С. А. А., редовно призован,не се явява,не изпраща
представител.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
3
От приетото по делото решение №11/27 от 22.06.199год. се установява, че е
възстановено правото на собственост на Д. В. А. върху следния недвижим имот, а именно:
Нива от 8.729дка, пета категория , местност „Кьор Бунар“, имот №038014 по плана за
земеразделяне, в землището на село Аксаково.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници №0201/07.04.2022год.
, издадено от Община Аксаково се установява, че Д. В. А. е починал на 08.09.2008год. и
след своята смърт е оставила за законни наследници следните лица: С. А. А.-съпруг; А. С.
А.-дъщеря и В. С. А. – син.
С влязло в сила на 22.10.2022год. постановление за възлагане на недвижим имот се
установява,че върху М. П. Г. е възложено правото на собственост върху следния имот, а
именно: 1/3ид.част от Поземлен имот с единтификатор ** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Аксаково, одобрени със Заповед №РД-18-96/15.01.2018год.
на Изп.директор на АГКК с адрес на поземления имот:м-ст Кьор Бунар с площ от 8 728кв.м.,
с трайно предназначение на територията: земеделска,начин на ползване:нива категория на
земята пета , при съседи: ПИ с идентификатор **, Поземлен имот с идентификатор
**,Поземлен имот с идентификатор **, Поземлен имот с идентификатор **.
Към доказателствата по делото е прието разрешение за строеж №170/22.12.2014год.,
влязло в сила на 14.01.2015год. , издадено от община Аксаково по силата на което се
разрешава на А. С. А., В. С. А. и С. А. А. , като възложители съгласно Решение за
възстановяване правото на собственост върху зем.земи съгласно плана за земеразделяне в
землището на град Аксаково да извършат строеж на лека ограда с височина 2.00м. към ПИ
№** с дължина =17.28м., лека ограда с височина 2.00м. към ПИ ** с дължина = 99.31м., лека
ограда с височина 2.00м. към ПИ ** с дължина 26.49м., лека ограда с височина 2.00м. към
ПИ ** с дължина =101.83м.Ведно с разрешението за строеж към доказателствата по делото е
приета и заповед №3/16.01.2015год. и конструктивно становище.
С определение №405/31.01.2022год. на ВОС по въззивно гр.дело №197/2022год. е
оставено без уважение съдържащото се в жалби вх.№12666/07.09.2021год. ,ведно с
допълнение към същата, заведено под вх.№13507/21.09.2021год. на В. С. А., жалба вх.
№13248/14.09.2021год., депозирана от А. С. А. искане на основание чл.438 ГПК, за спиране
на изпълнението по изп.дело №126/2020год. по описа на ЧСИ З. Д. с рег.№* в КЧСИ.
По силата на решение №176/15.02.2022год. по възз.гр.дело №197/2022год. на ВОС е
оставена без уважение като неоснователна жалба вх.№12666/07.09.2021год., ведно с
допълнение към същата, заведено под вх.№13507/21.09.2021год. на длъжника В. С. А., по
изпълнително дело №126/2020год. по описа на ЧСИ З. Д. рег.№** в КЧСИ и двете против
действия на съдебния изпълнител-постановления за възлагане от 09.08.2021год. и оставена
без разглеждане жалба вх.№13248/14.09.2021год. депозирана от А. С. А. в качеството й на
трето лице по изп.дело №126/2020год. по описа на ЧСИ З. Д. с рег.№** в КЧСИ против
действия на съдебния изпълнител-постановления за възлагане от 09.08.2021год.
С решение №1193/11.10.2022год. по възз.гр.дело №197/22год. на ВОС е оставена без
уважение като неоснователна жалба с вх.№13248/14.09.2021год., депозирана от А. С. А. в
4
качеството й на трето лице по изп.дело №126/2020год. по описа на ЧСИ З. Д. рег.№* в
КЧСИ против действия на съдебния изпълнител-постановления за възлагане от
09.08.2021год.
Приета по делото е декларация от 14.03.2009год. до звено „Местни данъци и такси“ в
която ответникът В. А. е декларирар придобит по наследство от наследодателката имот.
Приета по делото е справка от АВ по електронна партида №325058/31.07.2017год.
относно имот Нива пл.№038014 с площ по док.8728кв.м. находяща се в град Аксаково.
В полза на ищцовата страна са събрани гласни доказателства , чрез разпит на
свидетелите М. В. К. и Г. Р. Г.
От показанията на св. М. В. К., 37г., средно образование, неомъжена, български
гражданин, неосъждан, без родство и дела със страните се установява следното :
Познава А. С. А. от след 2000г. В обща компания с брат й са, като впоследствие
стават по-близки с нея. Знае, че А. има имот в Аксаково. От доста години са близки. Още
преди майка й да почине оставя имотите на А. На нея са изцяло всички имоти. А. има
около три имота в Аксаково, да, мисля, че са три. Тя се занимава изцяло с тях от самото
начало. Тя е тази, която си ги движи. Такава си им е уговорката с майка й преди да почине,
че имотите си остават за нея, защото А. винаги е била по към земеделието. В имотите има
посети дръвчета. Тръгва да се занимава първо с череши, след това с орехите, защото като
черешите не провървяват и доста зор и средства вкарва в черешите, но все кражби,
изсъхнали. Отказва се от черешите. Черешите са в имота до магистралата. Точната площ на
имота не може да каже, но е доста голям, над 150 дръвчета има посети на него, голям е. От
2008г. А. започва стабилно да се занимава с имота. Той си е една поляна, няма път до него,
храсталаци, изоставено място. Тя си го започва от самото начало. Почиства си имота, път си
преправя до него.В момента имотът е с посети орехови дръвчета, има ограда от телена мрежа
и дървени колчета и метална портичка с телена ограда. Оградата е правена, когато тя
приключва с черешовите дръвчета и започва с орехчетата да се занимава. Изкарва черешите,
наново обработват земята, след това поставят оградата и посяват ореховите дръвчета.
Коловете на оградата са дървени. Мрежата е от бодлива тел. През тези години други хора
освен А. не е виждала. През всичките години тя си ги обработва. Много често ходи с нея
там, така че знае, че само тя и единствено тя. Никога е нямало арендатори или наематели.
Винаги си е била тя. Имота го обработва с помощта на мъжа си Г. Д. Н.
От показанията на св. Г. Р. Г., 53г., средно образование, женен, български гражданин,
неосъждан, без родство и дела със страните се установява следното:
Познава А. С. А. от 2006 г. – 2007г. С мъжа й най-напред, после с нея, поддържат
близки отношения. Известно му е, че имат два имота в Аксаково, които са нейни - на А., на
семейството й. Единият имот е към 8 дка, другият е по-малък. Знае, че е в този имот от
2008г., 2009г. Знае, че ги стопанисва.Те искат да се развиват, по програми да участват, да се
занимават със земеделие. Развиват се, стараят се, мъчат се. И в двете места има орехи от
2011г. Понеже се занимава долу- горе с такова нещо и имат общи теми. Коментират заедно,
5
ходил е доста пъти на имотите, помагал им е.Обработват имотите - пръскане, рязане,
окопаване. Даже той има там машини нещо - тракторче. Премества ги от неговия край от
Айтос мъжът й по-лесно да става. Имотът е ограден с ограда - колове дървени и бодлива тел.
Има врата.Не знае дали са кандидатствали по европрограми, имат желание. Искат да
кандидатстват мисли за техника и млад фермер – нещо такова. Не знае как са
кандидатствали – дали като фирма или като физическо лице. А. си е, но кой точно е
кандидатствал, чак такива подробности не знае. Би трябвало тя да е кандидатствала, защото
е неин имот. Конкретно не знае формално по какъв начин тя е участвала в тези програми –
дали с дружество или лично.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Съобразно разпоредбата на
чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
В тежест на ищеца е да докаже , че спорното право е възникнало на въведеното от него
придобивно основание , т.е. правото си на собственост върху процесния недвижим имот , а
едва след това ответникът следва да докаже фактите , които изключват това право .
В настоящия случай ищцата претендира установяване на право на собственост върху
ПИ с идентификатор ** по КККР, находящ се в гр. Аксаково, община Аксаково, област
Варна, одобрен със Заповед № РД-18-96/15.01.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на поземления имот местност „**“ с площ от 8 728кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска,начин на ползване: нива, категория на земята 5-та, предишен
идентификатор: няма, с номер по предходен план: **, при съседи ПИ с №№ **; **; **; **;
**; ** и **, на основание наследство и давностно владение , предвид осъществяваната
фактическа власт върху имота от м.октомври 2008год. до настоящия момент.
Не е спорно между страните, а и от приетото по делото удостоверение за наследници
№0201/07.04.2022год. , издадено от Община Аксаково се установява, че Д. В. А. е
починала на 08.09.2008год. и след своята смърт е оставила за законни наследници ищцата и
ответниците С. А. А. и В. С. А..
Ответникът М. П. Г. е придобил 1/3ид.част от имота от публична продан,чрез влязло в
сила на 22.10.2022год. постановление за възлагане.
Твърдяното от ищцата право на кое да е от посочените основания, не е
противопоставимо на приобретателя по публичната продан, тъй като изпълнението е
насочено към имота преди вписването на подобно право или на искова молба, с което се
претендира установяването му. Видно от приетите съдебни решения по обжалване на
постановленията за възлагане на 1/3ид.част от процесния имот и 1/3 ид.част от имота, за
който ищцата води установително производство по гр.дело №47/2023год. на ВРС, 40 състав,
възбраната по изп.дело №126/2020год. на ЧСИ З. Д. е вписана на 07.10.2020год., преди
вписването на настоящата искова молба и преди нищожния отказ от наследство на В., който
е извършен 13 години след смъртта на майка му, едва на 23.06.2021год. и след като е приел
6
наследството от майка си, видно от декларацията за деклариран по наследство от майка му
имот, и участието му, като възложител и съсобственик от процесния имот в процедура по
снабдяване с разрешение за строеж №170/22.12.2014год., влязло в сила на 14.01.2015год.,
последвано от заповед №3/16.01.2015год. и конструктивно становище. Предвид на това към
датата на възбраната имотът е бил в патримониума на ответника В. А., с оглед което нито
ищцата, нито ответникът В. А. могат да противопоставят права на приобретателя, които не
са вписани , нито заявени преди наложената възбрана. В тази насока е ТР №1 от
10.07.2018год. на ВКС по т.д.№1/2015год. ОСГТК, съгласно което възбраната, наложена в
изпълнителното производство по чл.449,ал.2 от ГПК, има за цел да препятства длъжника при
насочено принудително изпълнение по отношение на негов недвижим имот, да извърши
действия, с които да осуети или затрудни удовлетворяване вземането на взискателя, като с
вписване на възбраната последващите разпореждания на длъжника с възбранения имот са
непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори. На тях са
непротивопоставими и претенциите на трети лица към възбранения имот , ако исковите
молби, с които тези претенции са заявени пред съд, подлежат на вписване, но не са вписани
преди вписване на възбраната.
Твърдените от ищцата действия за осъществяване на фактическа власт върху имот с
намерение за своене не се установиха в хода на производството по делото, нито са от такова
естество, че да променят владението върху имота.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост (или други
вещни права) върху имоти посредством фактическо упражняване на съдържанието на тези
права през период от време, определен в закона. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС
правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато
владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно – с непрекъснато
владение в продължение на 5 години. Владението е определено в ЗС като осъществяване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
Намерението за своене се предполага съгласно чл. 69 ЗС. Владението трябва да е постоянно,
непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно. Владението е постоянно , когато
фактическата власт върху вещта и държането й като своя нямат случаен характер, а
изразяват воля трайно да се държи вещта. Т. е., владелецът не се ограничава с отделни
действия върху вещта, които имат спорадичен характер. Владението е несъмнително когато
от действията на
владелеца върху вещта е сигурно, че същият упражнява фактическа власт (господство)
върху вещта с намерение за своене. То е съмнително, когато не може със сигурност да се
каже дали действително владелецът упражнява изобщо фактическа власт или ако я
упражнява дали наистина има намерение да държи вещта като своя. Владението е спокойно,
когато то не е установено с насилие и е явно, когато не е установено по скрит начин, тайно
от предишния владелец. Докато трае скритостта, установеното по скрит начин владение
няма действие за предишния владелец. Под явно се има предвид владение, което не се
упражнява тайно, по начин, който не разкрива ясно намерението
7
на владелеца да държи вещта като своя, а такова при което фактическата власт се упражнява
от владелеца така, че всеки заинтересуван може да научи за нея.
При придобиване на едно вещно право по давност , респ. на идеална част
от него, се прекратява правото на досегашния му носител/носители.
В случая не се установи по делото ищцата да е във владение на целия имот от
2008год.,нито се установи момент, в който държането на идеалните части на останалите
наследници да е обърнато във владение. От показанията на свидетелите К. и Г. се
установява, че имотът е обработван от ищцата и мъжът й, които са искали да се развиват, да
участват в програми и да се занимават със земеделие.Свидетелката К. говори за всички
имоти на ищцата, идващи от майка й,като в показанията й липсват каквито и да било данни ,
от които да знае за точния момент в който осъществяваното от ищцата държане върху
идеалните части на баща й и брат й е превърнато във владение с намерение за своене. В
цялост показанията на св. К. са в насока, че ищцата е осъществявала обикновено управление
на имота, заедно с мъжа си Г. Д. Н., като твърди, че не е имало арендатори или наематели, а
видно от приетата по делото справка от АВ, съпругът на ищцата е арендатора на процесния
имот по вписания договор за аренда. Свидетелят Г. не знае от чие име е точно обработван
имота, като в показанията му липсват данни от които да се изведе извод за завладяване на
имота единствено и само от ищцата и момента в който да се чуе намерението й за своене,
чрез превръщане държането на идеалните части на останалите наследници във владение.
Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона , дадени с ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС на РБ, презумпцията на чл. 69 ЗС в
отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако
основанието, на което първоначално е установена фактическата власт сочи на съвладение.
Съобразно цитирания тълкувателен акт в два случая съсобственикът упражнява фактическа
власт върху цялата вещ, без да се съобразява с правата на останалите, а именно – 1) ако
въобще не знае, че и друг има право на собственост върху същия имот, или 2) като отнеме
владението на останалите съсобственици и не ги допуска да го ползват съобразно идеалните
си части – института „interversio posesionis“.
В обсъждания случай първата хипотеза не е налице, тъй като ищцата и ответниците
са съсобственици на процесния имот по наследство от Д. В. А., а при наследяване всеки
наследник владее собствената си част и държи имота за всички останали.
В настоящия случай, който попада във втората хипотеза, ищцата не доказа точен
момент в който да е отнела владението на останалите съсобственици и държейки целия
имот с намерение за своене е превърнала държането върху техните идеални части във
владение за себе си. Напротив от приетата по делото справка от СВ се изключва намерението
за своене. Видно от представената справка от СВ, арендатор на имота е лицето Г. Н. Д.,
който е посочен от св.К. за мъж на ищцата.Сключването на договора за аренда не се оспорва
от ищцата, като видно от справката, ищцата не е единствения арендодател. Ето защо съдът
приема, че самото действие по сключване на договора за аренда не манифестира намерение
8
за своене на цялата вещ, а напротив го отрича.
Голословни и неподкрепени с доказателства са твърденията на ищцата, че бащата и
брата на същата са се отказали от наследството на Д. В. А., непосредствено след смъртта й.
Напротив по делото са налице изявление на В. и С., заедно с ищцата, подписани в
документи за издаване на разрешение за строеж /разрешение за строеж
№170/22.12.2014год., влязло в сила на 14.01.2015год., последвано от заповед
№3/16.01.2015год. и конструктивно становище/, които сочат на изрично заявени права на
собственост от страна на всички наследници, съобразно квотите. Този извод се подкрепя и
от приетата по делото справка от СВ, от която е видно, че е налице вписан договор за аренда.
В този договор за аренда обаче бащата на ищцата е записан като арендодател. Ако наистина
е имало намерение за отказ от наследство и сериозно намерение това да се манифестира
пред всички е налице форма за действителност, която е следвало да бъде спазена.
Бездействието на ищцата е косвена индиция, че никога не е имала намерение за своене,
никога не го е манифестирала с каквото и да било действие, а камо ли да се опита да
удостовери собствеността.
При наследяване всеки наследник владее собствената си част и държи имота за
всички, като без ясна манифестация на воля спрямо самите останали наследници и спрямо
външния смят, не може да се говори за минифестирано владение. Намерението за своене на
целия имот, както и противопоставянето му на останалите съсобственици следва да бъде
установено по категоричен начин при условията на главно и пълно доказване от
съсобственика/съсобствениците/, който се позовава на придобивната давност по отношение
на идеалните части на другите съсобственици, за да се приеме, че се е осъществил
фактическият състав на установения в чл. 79 ЗС придобивен способ. Това манифестиране на
претенциите за изключителна собственост, чрез изменение на основанието на владението
обаче не е достатъчно, ако произтича само в съзнанието на съсобственика. Всяко пасивно
поведение или скрита дейност създава съмнение и неопределеност в основанието и
намерението му, поради което се счита, че той не владее за себе си частите на останалите
съсобственици, а е техен държател.
Анализът на събраните по делото доказателства не обосновава извод, че ищцата е
завладяла идеалните части на ответниците от имота, обръщайки държането им във
владение в резултат на което владение в сочения от нея период от време е придобила имота
по давност.
Изложените съображения по същество на спора, обуславят извод за неоснователност
на предявения иск за собственост, поради което искът следва да се отхвърли.
С оглед изхода от делото пред настоящото инстанция , следва да се присъдят на
ответника М. П. Г. сторените по делото разноски в размер от 1200лева за адвокатско
възнаграждение. Възражението на процесуалния представител на ищеца за прекомерност на
адв.възнаграждение се явява неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на
делото и участието на процесуалния представител на ответника в три съдебни заседания , от
които третото инициирано с оглед поведението на ищеца. Освен това против добрите нрави
9
е да се прави възражение за прекомерност от процесуален представител, който за същия труд
претендира възнаграждение , което значително по-високо като размер .
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на А. С. А., ЕГН **********, **, представлявана от адв.Р. Ч. –
АК Варна, съдебен адрес: ** против В. С. А., с ЕГН **********, гр.Аксаково; С. А. А.,
ЕГН********** ** и М. П. Г., ЕГН **********, **, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищцата е собственик на недвижим имот, ПИ с
идентификатор ** по КККР за гр. Аксаково, община Аксаково, област Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-96/15.01.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот местност „**“ с площ от 8 728кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска,начин на ползване: нива, категория на земята 5-та, предишен
идентификатор: няма, с номер по предходен план: **, при съседи ПИ с №№ **; **; **; **;
**; ** и **, на основание наследство и давностно владение, на основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК .
ОСЪЖДА А. С. А., ЕГН **********, **, представлявана от адв.Р. Ч. – АК Варна,
съдебен адрес: ** да заплати на М. П. Г., ЕГН **********, **, сумата от 1 200лв. /хиляда
двеста лева/, представляваща сторени по делото разноски , на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването на страните, ведно с препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10