№ 77
гр. Пазарджик, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225200500015 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260337/06.10.2021г., постановено по гр.д.№1213/2020г. по
описа на РС- П. е прието за установено по отношение на Д.Й. С. с ЕГН
*********, адрес: гр.П., ул.“Д-р П.Ц.“ №62, че по Договор за паричен заем от
13.04.2018г. дължи на Р.П.- Д. с ЛНЧ **********- румънски гражданин със
статут на пребиваващ в РБългария, с адрес: гр.Х., бул.“Г.С.Р.“ №16, вх.Б, ет.4,
ап.20, сумата от 14708лв.
Осъден, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д.Й. С. с ЕГН *********,
адрес: гр.П., ул.“Д-р П.Ц.“ №62, да заплати на Р.П.- Д. с ЛНЧ **********-
румънски гражданин със статут на пребиваващ в РБългария, с адрес: гр.Х.,
бул.“Г.С.Р.“ №16, вх.Б, ет.4, ап.20, сумата от 2638,32лв.- направени от ищеца
деловодни разноски, от които: 1294,16лв.- за заповедното производство по
ч.гр.д.№868/2020г. на РС- П. и 1344,16лв.- за настоящото исково
производство.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от адв.М.П., в
качеството й пълномощник на Д. Й. СЛ..
1
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила, обезпечаващи обсъждане в
пълнота и във взаимна връзка всички доказателства по делото, което е довело
до необоснованост на изводите за основателност на претенцията по чл.422,
във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, иск с правна квалификация по чл.240 от ЗЗД
и необоснованост.
Сочи се, че неправилни са изводите на съда, че депозираните по делото
свидетелски показания са недопустими за установяване на привидност на
възражението за нищожност на договор за паричен заем от 13.04.2018г. на
това основание остава недоказано по делото.
Счита се, че тези изводи са неправилни при въведени с отговора на
исковата молба твърдения, че действителните отношения между страните по
договор за заем са същият да служи за обезпечение на изпълнението на
договора за покупко- продажба на МПС /изплащане на продажната цена от
ответника между фирмата на ответника „Й. 1996“ ЕООД и „Р.“, в която
ищецът Р.П.- Д. е съдружник, с което се нарушава законова забрана. В този
аспект се счита, че страните не желаят последиците на договора за заема, а
искат заобикаляне на забраната по чл.152 от ЗЗД.
Сочи се, че фактическите твърдения, че договора за паричен заем е
сключен в нарушение на закона или го заобикаля може да се установява с
всички доказателствени средства, поради което в този случай забраната по
чл.164, ал.1, т.6 от ГПК не се прилага.
Приема се, че съдът дължи произнасяне по всички доказателствени
средства по делото, относими към това възражение /включително свидетелски
показания/, като искът не може да бъде уважен, ако възражението е
основателно.
Твърди се, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила е
пристъпил към постановяване на решение без да обсъди депозираните
показания на свидетелите Й. С., Ц. С.а- Ц. и СС.А..
Сочи се, че несъответстващи на писмените доказателства са
показанията на св.Челибиева, че единият камион е бил нейн, а другия на Р..
Счита се, че предвид писмените и гласни доказателства по делото,
жалбоподателят с допустими и относими доказателства е установил, че
Договора за паричен заем от 13.04.2018г. е нищожен поради заобикаляне на
2
закона и единствената причина поради която е сключен е обезпечение на
изпълнението на договор за покупко- продажба ва МПС /изплащане на
продажната цена от ответника/ между фирмата на ответника „Й. 1996“ ЕООД
и „Р.- 072/ ООД, в която ищецът Р.П.- Д. е съдружник.
В този смисъл се излагат подробни съображения.
Искането е да се отмени изцяло обжалваното решение и се постанови
друго такова, с което се отхвърли предявения иск.
Моли се за присъждане на направените съдебно- деловодни разноски за
двете съдебни инстанции.
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Р.П.- Д.,
чрез процесуалния му представител адв.А. П..
Твърди се в него, че подадената въззивна жалба е допустима, но е
неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
В тази връзка се излагат подробни съображения.
Искането е да се остави в сила обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски направени пред въззивната
инстанция.
В съдебно заседание, жалбоподателят Д. Й. СЛ., редовно призован не се
явява. Не се явява и пълномощникът му адв.П.. От страна на последния е
постъпило писмено становище, в което поддържа подадената въззивна жалба,
като са изложени съображения по съществото на спора. Искането е да се
отмени изцяло обжалваното решение и се постанови друго такова с което се
отхвърли предявения иск. Моли се за присъждане на направените по делото
съдебно- деловодни разноски. В случай, че бъде оставено в сила
първоинстанционното решение, на основание чл.78, ал.5 от ГПК се прави
възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на
ответника по жалбата.
Ответникът по жалбата- Р.П.- Д., редовно призован не се явява. Същият
се представлява от упълномощеният от него адв.А. П., който оспорва
подадената въззивна жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно.
Моли за присъждане на разноските по делото, пред настоящата
3
инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд, съобразявайки правомощията си
визирани в чл.269 от ГПК, провери изцяло валидността на обжалваното
решение, неговата допустимост в обжалваната му част, а по останалите
въпроси с оглед изложеното във въззивната жалба, прие за установено
следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод
на подадена искова молба от П.-Д. Р. срещу Д. Й. СЛ.- за установяване по
отношение на ответника, че по договор за паричен заем, сключен между
двамата на 13.04.2018г., дължи на ищеца сумата от 14708лв.
Твърди се от страна на ищецът, че на 13.04.2018г. в Испания е
предоставил на ответника в заем сумата от 17000 евро. Бил оформен договор,
съгласно който парите следвало да бъдат върнати на две вноски- до
28.02.2019г. През месец май 2019г., ответникът върнал на ищеца 9480 евро,
равняващи се на 18541лв., като остатъкът в размер 14708лв. не е върнат и до
момента.
Сочи се, че повод за настоящата искова претенция е възражение,
подадено от ответника Д. Й. СЛ. срещу издадената по ч.гр.д.№868/2020г.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Искането е, съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че по договор за заем от 13.04.2018г.
дължи на ищеца сумата от 14708лв. Претендират се направените деловодни
разноски в настоящото и в заповедното производство.
В срокът по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от страна на
ответникът. В него, последният оспорва иска по основание и по размер.
В тази връзка се твърди, че на 02.10.2017г. между „Й. 1996“ ЕООД и
„Р.- 072“ ООД е сключен договор за покупко- продажба на конкретен камион
/Р.-М. 480, 18Т/, като към онзи момент ответникът е бил управител на
първото дружество, а ищецът- съдружник във второто.
Визира се, че въпреки, че в издадената по този договор фактура е
посочено, че продажната цена на камиона е 5000лв.- двамата се разбрали
цената да е 17000 евро като, за да е сигурен ищецът, че ще я получи в този
размер- подписали договора за заем от 13.04.2018г., без реално ответникът да
е получавал тази сума от ищеца.
4
Сочи се, че твърдяната връзка между двата договора се установява и от
обстоятелството, че в този за заем същият камион е посочен като
обезпечение.
С оглед на изложеното се навежда твърдение за нищожност на договора
за заем, поради заобикаляне на закона, като се визира разпоредбата чл.152 от
ЗЗД.
Твърди се, че са направени от страна на ответника плащания на: суми за
данъци на камиона преди прехвърлянето му /1500лв./, глоби па шофьор на
фирмата- продавач /3900лв./ и нейни разходи за гориво /1950лв./ и
магистрални такси /1000лв./, за който имало уговорка за приспадане от
договорената цена на камиона в размер на 17000евро; а след калкулирането
им с платените по фактурата 5000лв. и признатите за получени от ищеца
18541лв. оставали дължими 1358лв. Претендират се разноски.
От фактическа страна, съдът приема за установено от следното:
Видно от материалите по заповедното производство- образувано гр.д.
№686/2020г. по описа на РС- П. се установява, че във връзка с подадено
заявление от страна на Р.П.- Д., чрез пълномощника му адв.П. от АК- Х. е
издадена Заповед №188 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК на 27.08.2020г., съгласно която длъжникът Д. Й. СЛ. от гр.П. е осъден да
заплати на кредитора Р. П. Д., сумата от 14708лв., както и сумите
294,16лв.лв.- държавна такса и 1000лв.- адвокатско възнаграждение.
Постъпило е възражение от страна на Д. Й. СЛ. с вх.№4456 от
25.09.2020г., че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение. В тази връзка с разпореждане на заповедния съд от 28.09.2020г. е
разпоредено на кредитора в едномесечен срок да предяви иск относно
вземането си, като довнесе дължимата се държавна такса.
Видно от Договор за паричен заем- л.5 се установява, че същия е
сключен между П.- Д. Р.- заемодател и Д. Й. СЛ.- заемател на 13.04.2018г.,
съгласно който първият се е задължил да предаде в собственост на втория,
сумата от 17000евро. Заемателят се е задължил да върне на заемодателя
заемната сума на две вноски, като първата в размер на 8000евро до
30.09.2018г., а втората в размер на 9000евро до 28.02.2019г. Посочено е в
договорът, че връщането на заемната сума от заемателя ще бъде обезпечено
по следния начин: „камион Рено ..8 Т, с регистрационен номер РА ... и рама
5
VF617GКА...... и петдесет процента от стойността на заема.
Видно от Декларация- л.6 от Д. Й. СЛ. се установява, че същия
декларира, че е получил 17000евро от П.- Д. Р. в брой на 13.04.2018г.
От Справка за актуално състояние- л.14-15 на „Й. 1996“ ЕООД към
10.12.2020г. се установява, че управител и едноличен собственик на капитала
е Й. Д. С..
Видно от Справка за актуално състояние- л.17-18 на „Р.-072“ ООД се
установява, че към дата 10.12.2020г., управител на дружеството е Ж. Д.а Ч.,
като съдружници в това дружество са Ж. Д.а Ч. и П.- Д. Р..
От Протокол на ОС от 29.05.2017г.- л.21 е видно, че е взето решение на
Общото събрание на съдружниците на „Р.- 072“ ООД, а именно Ж. Д.а Ч. и
П.- Д. Р. за продажба на следното ПС, вид Влекач, марка „Рено“, модел „..8
Т“, рег.№ Х 13 90 КК, за сумата от 5000лв., като съдружниците са дали
съгласие за продажба на това ПС, като за целта управителя на дружеството
ще упълномощи А.Д.Ц., да представлява дружеството при продажбата на
купувача, нотариус и при всякакви други държавни и общински органи,
физически и юридически лица.
От Фактура №......25 от 02.10.2017г. е видно, че „Р.- 072“ ООД е
доставчик на Камион Магнум 480, ..., със сума за плащане с ДДС в размер на
5000лв. Получател по фактурата е Д.С.. Няма данни за реализирано плащане
на тази парична сума.
По делото са снети обяснения от ищецът по делото, както и с разпитани
трима свидетели ангажирани от страна на ответната страна, а именно
свидетелите Й. С., Ц. С.а- Ц. и СС.А. и един от ищцовата страна- св.Ч..
При тези данни, настоящата инстанция от правна страна намира
следното:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната жалба и констатира, че същата е
редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,
подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
С оглед на извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от
ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е
6
валидно и с оглед обхвата на обжалването допустимо.
Подадената въззивна жалба, в случая се явява неоснователна.
Предявен е иск по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, във
вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД.
В случая са налице процесуалните предпоставки за съществуване и
надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК,
тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК, против която е постъпило възражение от длъжника, а исковата молба
е предявена в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
Безспорен е фактът на сключен договор за заем между страните, по
силата на който ищецът е дал на ответника сумата от 17000евро. Не е спорно,
че от страна на последния е платено на ищеца сумата от 18541лв. Този факт,
на практика не се оспорва от ответника по делото. Споровете са в насока дали
тази сумата от 17000евро е получена изобщо от С.. Съответно остатъкът от
14708лв., дължим ли е от страна на последния и същия дали е във връзка с
този договор.
В случая по делото не са ангажирани допустими доказателства които да
установяват изпълнение на задължението поето по процесния договор за
заем, като на практика да върне претендираната сума в размер на 14708лв.
Декларацията за получаване на сумата от 17000евро е оспорена, но не са
налице такива доказателства които да изведат извод, че тя не е получена.
Същественият спорен момент е възражението на ответникът, че
договора за паричен заем е нищожен, поради заобикаляне на забраната по
чл.152 от ЗЗД, във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗД нищожни са всички привидни договори.
Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани,
както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното
съглашение е само да създадат привидни правни последици на обвързаност,
които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да
бъдат обвързани по начин, различен от посочения по сключеното съглашение,
симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. Ако
страните имат воля да бъдат обвързани по различен начин, съгласно чл.17,
ал.1 от ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени
изискванията за неговата валидност. В тежест на страната, която претендира
7
привидна сделка, е да докаже симулацията.
Съдебната практика трайно приема, че сделка, сключена при условията
на чл.152 от ЗЗД- налице е предварителна уговорка, че ако задължението не
бъде изпълнено кредиторът ще стане собственик на вещта или е уговорен
предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този,
който е предвиден в закона, е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД
поради противоречие със закона и не поражда целените от нея правни
последици. Такова съглашение цели да се удовлетвори вземане, възникнало
от друго правоотношение между страните, но по начин, различен от
установения в закона. Забраната на чл.152 от ЗЗД се отнася само до
съглашения, които се сключват преди или едновременно със сделката, от
която възниква главното вземане.
При наведено твърдение за нищожност на договора за паричен заем,
като противоречащ на забраната на чл.152 от ЗЗД, в случая ответникът следва
да установи факта на съществуващото съглашение, в което е уговорен начин
на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Когато се
твърди, че сделката за паричен заем е извършена в обезпечение на паричен
дълг, ищецът следва да установи твърдяното главно правоотношение, както и
обезпечаването му с прехвърления в случая товарен автомобил.
В конкретният казус тези посочени по- горе изисквания не са изпълнени
от страна на ответникът С.. Последния твърди, че сключения договор за заем
е свързан с покупко- продажбата на товарен автомобил „Рено ..8 Т“, който
автомобил първия е закупил от ищеца, а процесния договор е сключен за
неуредени финансови взаимоотношения, поради което заобикаля закона. В
този аспект следва обаче да се посочи, че от писмените доказателства
събрани по делото, реално се установява, че продажбата на процесния
товарен автомобил се е осъществила на дата 02.10.2017г. в гр.Х. между
юридическите лица „Р.- 072“ ООД с управител св.Ж. Ч. от една страна и „Й.
1996“ ЕООД, с управител и собственик св.Й. С. /син на ответника/ от друга
страна. Налице са твърдения от страна на ответника, че към този момент
същият е бил управител на последната фирма, но категорични доказателства в
тази насока няма за да се приемат същите като основателни.
От друга страна не може да има спор, че процесният договор за заем от
13.04.2018г. е сключен между физически лица- ищеца Р.П. от една страна,
8
като заемодател и ответника Д.С. от друга страна, като заемател.
При тези данни, на практика няма основание да се приеме, че страните
по двата договора съвпадат.
Визира се, че договорът за заем, че връщането на заемната сума от
заемателя ще бъде обезпечено с камион Рено ..8 Т, с рег.№РА ... и рама .. и
петдесет процента от стойността на заема, но така както е уговорено не може
да се приеме, че то отговаря на законовите изисквания за обезпечение на
движима вещ, поради което същата не може да породи каквито и да е било
правни последици. Няма как да се игнорира и обстоятелството, че между
сключваните два договора за покупко- продажба на товарен автомобил и
паричен заем са минали повече от 6 месеца. Няма доказателства, че е и
извършен запор на посоченото по- горе превозно средство. Не са налице и
такива относно доказване доводите за привидност на този процесен договор
за заем, тай като за да се установи нищожност на същия, за установяването е
необходимо или обратно писмо, каквото липсва в доказателствения материал,
или „начало на писмено доказателство“, последното допускащо доказване със
свидетелски показания. Визираната по- горе фактура, косвено визира данни за
продажба на товарен автомобил, тъй като такъв факт не се оспорва и от
страните по делото, но при различни посочени в нея страни по тази сделка,
определено не може да се приеме за достатъчно доказателство.
Ето защо в случая следва да се приеме, че обосновано
първоинстанционният съд е приел, защо свидетелските показания в
конкретния казус са неприложими, тъй като съществува законова забрана за
това, като настоящата инстанция се присъединява изцяло към изложените от
първия съображения към тях без да е необходимо да ги преповтаря.
Предвид и на това, няма основание да се приема за основателни
възраженията изложени във въззивната жалба в насока, че неправилни са
изводите на съда, че депозираните свидетелски показания са недопустими.
С оглед на тези данни следва да се приеме, че предявения иск е
основателен и доказан и като такъв правилно е уважен от районния съд.
Поради съвпадане на крайните правни изводи на въззивната инстанция с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди, а подадената въззивна жалба като
неоснователна да се остави без уважение.
9
В тежест на въззивника следва да се присъдят и претендираните от
страна на въззиваемата страна за въззивната инстанция разноски, съгласно
представен списък на разноските по чл.80 от ГПК в размер на 1000лв.-
адвокатско възнаграждение, както и 50лв.- ДТ.
Настоящата инстанция не намира за основателно направеното
възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение, тъй
като намира, че то е съобразено с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения и не
надвишава значително законоустановения минимум, който в случая е
971,24лв.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260337/06.10.2021г., постановено по гр.д.
№1213/2020г. по описа на РС- П.
ОСЪЖДА Д.Й. С. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ул.“Д-р П.Ц.“ №62,
да ЗАПЛАТИ на Р.П.- Д. с ЛНЧ **********- румънски гражданин със статут
на пребиваващ в РБългария, с адрес: гр.Х., бул.“Г.С.Р.“ №16, вх.Б, ет.4, ап.20,
сумата от 1000лв.- адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщението до страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10