№ 21
гр. Шумен, 17.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на седми декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Търговско дело №
20203600900091 по описа за 2020 година
Предявени са искове по чл.422,ал.1 от и чл.79,ал.1 и чл.86,ал.1 от
ЗЗД.
Подадена е искова молба от СВ. АНГ. К., ЕГН **********, съдебен
адрес: гр.София, ул.“....“ №7, ет.2, офис 5-6 срещу СТ. АНГ. П., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр.София, ул.“....“ №19,ет.3 , в която посочва, че
на 27.08.2018 г. между С.А.К.одавач, и СТ. АНГ. П. - купувач, е сключен
Договор за продажба (,Договора“) на всички 500 дружествени дяла „Преслав
Естейт“ ЕООД. Съгласно уговореното в договора, продажната цена на
дяловете е в размер на 30 000 лева, като цената следва да бъде заплатена от
купувача на 18 месечни вноски по посочена в договора банкова сметка. В
чл.ІІІ се съдържа уговорка относно падежа и размера на всяка от вноските, а
именно: 6 бр. вноски всяка в периода м.09.2018 г. - м.15.02.2019 г. в размер на
1600 лева и с падеж 15-то число на съответния месец, считано от м.
Септември 2018 г., както и 12 бр. месечни вноски в периода м.03.2019 г. -
15.02.2020 г. в размер на 1700 лева всяка и падеж 15-то число на съответния
месец. Договорът за прехвърляне на дружествените дялове е сключен в
писмена форма с нотариална заверка на подписа и съдържанието, извършени
едновременно. Същият е породил действие като извършеното прехвърляне на
дялове е обявено в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел по партидата на „Преслав Естейт“ ЕООД с вписване №
20181012104855. Продавачът С.К. е изпълнила задълженията си по Договора,
но купувачът С.П. не е изпълнил своите задължения за заплащане на
продажната цена съгласно уговореното. Поради неизпълнение на задължения
си за заплащане на дължимата продажба цена ищцата подала заявление по чл.
417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на задълженията на С.П.
1
към С.К. по сключения Договор за продажба на дружествени дялове от
27.08.2018 г., за сумата от 30 237,47 лева , от които 28 300 - главница, както
и 1937,47 лева - лихва за забава в плащане на всяка от вноските, считано от
датата, следваща уговорения падеж. Въз основа на подаденото заявление в
полза на С.К. е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417,
т. 3 от ГПК и изпълнителен лист от 31.01.2020 г. по ч.гр.д. № 185/2020 г. на
Районен съд - Шумен, Гражданска колегия, IX-ви състав, с която ответникът е
осъден да заплати на ищеца , следните суми:28 300 (двадесет и осем хиляди
и триста лева) - главница, дължима и неизплатена продажна цена по Договор
за продажба на дружествени дялове от „Преслав Естейт“ ЕООД, 1937,47 лева
- лихва за забава за периода 16.09.2018 г. до 29.01,2020 г.;Ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
30.01.2020 г. до окончателното плащане на вземането;604,75 лева - държавна
такса. Посоченият изпълнителен лист е издаден въз основа на заповед за
незабавно изпълнение № 59/31.01.2020 г. по ч.гр.д № 185/2020 г. по описа на
РС-Шумен, Гражданско отделение, по чл. 417 и чл. 418 ГПК. Въз основа на
така издаденият изпълнителен лист срещу длъжникът е образувано
изпълнително дело № 208/2020 г. по описа на ЧСИ .... с район не действие ОС
Шумен, per. № 876 на КЧСИ. До настоящия момент сумата, за която е
издаден изпълнителният лист, не е погасена. Същевременно длъжникът е
подал възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение.
Поради което, предявява настоящия иск за установяване на вземанията си по
чл. 422 от ГПК. Ведно с установителния иск за сумите, за които е издадена
заповед на изпълнение и изпълнителен лист, предвид неизпълнение на
задълженията на ответника С.П. за заплащане на дължимата вноска в размер
на 1700 лева с падеж 15.02.2020 г. съгласно процесния Договор за продажба
на дружествени дялове от 27.08.2018 г. от „Преслав Естейт“ ЕООД, както и с
оглед постановеното по точка 11 „б“ от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, предявяваме и
следните кумулативни искове, а именно: осъдителен иск за сумата от 1700
лева - дължима вноска по т.18 от Договора с падеж 15.02.2020 г., ведно с
дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня,
следващ падежа - т.е. за периода от 16.02.2020 г. до 18.08.2020г. . в размер на
87,36 лева, ведно със законна лихва върху главницата в размер на 1700 лева
от датата на предявяване на настоящата искова молба до погасяване на
вземането.
В отговора по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът на първо място заявява,
че не оспорва обстоятелствата по предявените искове. Заявява възражение за
прихващане за сумата 17 500 лева , за които твърди, че ищцата е изтеглила от
касата на „Преслав Естейт“ ЕООД . За същите няма представени
оправдателни документи и по същество е настъпило неоснователно
обогатяване на ищцата. На 17..12.2020г. с Договор за продажба на вземане,
„Преслав Естейт“ ЕООД като продавач, продава своето вземане на ответника
. За длъжника полученият отговор на исковата молба служи като уведомление
2
по чл.99 от ЗЗД. Поради посоченото моли да бъде извършено прихващане с
насрещното вземане на ищеца.
В допълнителната искова молба ищцата заявява, че относно
извършеното теглене на суми на посочените дати - на 13.03.2018 г. - 8000
лева; на 19.07.2018 г. - в размер на 5000 лева; на 01.08.2018 г. - 1000 лева и на
27.08.2018 г. - 3500 лева , оспорва твърденията като недоказани Оспорва
изцяло възражението за прихващане като неоснователно и недоказано,
оспорва също така съществуването и размера на вземането (вземанията),
предмет на възражението. Ако все пак се приеме, че твърдените суми са
предадени и получени от страна на ищцата, то това е станало не без
основание (както се твърди в отговора) и не представлява неоснователно
обогатяване Видно от счетоводните записвания на дружеството,
обстоятелства по предоставянето на заемни средства и тяхното връщане на
ищцата е отразено. От приложените към настоящата допълнителна искова
молба справки и извлечения е видно, че посочените от ответника суми по
възражението са отразени в счетоводството на „Преслав Естейт“ ЕООД като
„връщане на заем“. Очевидно в счетоводството са отразени правоотношения
между нея, от една страна, и дружеството от друга. Следователно, касае се за
изпълнение за задължения по облигационно отношение (погасяване на заем),
което изключва възражението на ответника за липса на основание,
респективно изключва и съществуването на вземанията, с които се прави
възражение за прихващане. Относно представения Договор за продажба на
вземания - на първо място, счита, че не съществуват вземания на дружеството
към ищцата, поради което не могат да бъдат предмет на цесия. Оспорва
твърдяното прехвърляне на вземания в полза на С.П.. Сделката няма
транслативен ефект. На следващо място, не е налице и твърдяното от
ответника уведомление по чл. 99 от ЗЗД. Отговорът на исковата молба е
връчена на процесуален представител на ищеца в настоящото производство,
но без легитимация за получаване на подобно изявления. Също така ищцата
не е изразявала съгласие по смисъла на чл. 103, ал. 3 от ЗЗД. Поради което,
ако се приеме , че твърдените суми, предмет на цесията, са получени без
правно основание, на свой ред прави възражения за прихващане с вземания на
С.К. към дружеството по предоставени заеми в същия размер. На следващо
място, прави възражение, че на датите, за които се твърди, че С.К. е теглила
средства в от касата на трето лице „Преслав Естейт“ ЕООД, суми в същият
размер са били предадени на ответника С.П.. В този смисъл, възразява срещу
направеното прихващане с отделно възражение за прихващане със суми в
същия размер.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Въз основа на подадено от СВ. АНГ. К., , Заявление по чл.417 от ГПК
срещу длъжника СТ. АНГ. П. е образувано ч.гр.д. № 185/2020 г. на Районен
съд – Шумен. Въз основа на заявлението ШРС издал Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ №59/31.01.2020г. и
3
изпълнителен лист № 217/31.01.2020г. , с която ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата от 28 300 (двадесет и осем хиляди и триста лева) -
главница, дължима и неизплатена продажна цена по Договор за продажба на
дружествени дялове от „Преслав Естейт“ ЕООД, 1937,47 лева - лихва за
забава за периода 16.09.2018 г. до 29.01,2020 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 30.01.2020
г. до окончателното плащане на вземането , 604,75 лева - държавна такса.
Против заповедта за незабавно изпълнение, в срок е постъпило възражение
по чл.414 от ГПК, което е обусловило и предявяването на настоящия иск.
Освен претенцията по чл.422,ал.1 от ГПК, ищецът предявява и
осъдителен иск за сума от 1700 лева, представляваща последната вноска по
Договор за продажба на дружествени дялове от 27.08.2018 г., с падеж
15.02.2020 г. и за сумата 87,36 лева – законна лихва върху тази вноска, за
периода 16.02.2020 г. до 18.08.2020г.
По делото не е спорно сключването на посочения Договор за продажба
на дружествени дялове от 27.08.2018 г., напротив, ответникът изрично
заявява в отговора на исковата молба, че обстоятелства изложени от
ответника са заявени коректно. Поради посоченото, съдът намира, че
заявените искове по чл.422,ал.1 от ГПК и по чл.79 от ЗЗД се явяват доказани.
От ответника е заявено и прието за разглеждане възражение за
прихващане за сумата 17 500 лева. Ответникът се легитимира като носител
на вземането по силата на сключен с първоначалния кредитор „Преслав
Естейт“ ЕООД договор за цесия от 17.012.2020г. Ответникът възразява, че
спрямо него не е настъпил транслативният ефект на прехвърлянето, т.к. не е
уведомен за цесията. Съдът намира възражението за неоснователно,
възприема за становището на ответника, че с връчването на отговора на
исковата молба е настъпило уведомяване по смисъла на чл.99 от ЗЗД. Фактът,
че исковата молба е връчена на процесуален представител не променя горния
извод, представителят разполага с правомощие да получава
материалноправни изявления от ответника свързани със съществуващи между
страните правоотношения, в това число и уведомление за извършена цесия.
Предявеното възражение за прихващане следва да се разглежда като съдебно,
като съдът счита, че е противопоставимо спрямо двете предявени от ищеца
вземания - за главница и обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Видно от приетото заключение по назначената ССчЕ, съгласно
хронологията на осчетоводените в документи в касата на „Преслав“ ЕООД:
- през 2016 год., когато собственик на капитала на дружеството е Петър
Димитров Кръстанов, с два ПКО в касата на дружеството постъпва сума общо
в размер на 10 500 лева с основание „захранване собственик“;
- през 2017 год. и 2018 год., в периода, в който ищецът е собственик на
капитала на дружеството (26.09.2017 – 12.10.2018 год.), в касата на
дружеството постъпва сума общо в размер на 7 000 лева с основание „заем“;
- през 2018 год. с четири РКО, последният с дата 27.08.2018 год. – денят,
4
в който е сключен договора за продажба на дружествените дялове на
„Преслав Естейт“ ЕООД, на ищеца е изплатена сума общо в размер на 17 500
лева с основание „връщане на заем“.
Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице, респ.
достоверността на установените от него счетоводни записвания, като приема,
че ищецът е внесъл в касата на дружеството, с основание „заем“ сума в
размер на 7 000 лева, а е изтеглил от касата на дружеството с основание
„връщане на заем“ сума в размер на 17 500 лева.
Обстоятелството, че ищецът е внесъл в касата на „Преслав Естейт“
ЕООД, сумата 7 000 лева, а е изтеглил сума в размер на 17 500 лева, се
установява от доказателствата, приложени както от ответника към отговора
на исковата молба, така и от ищеца към допълнителната искова молба, между
които няма противоречие и установените с тях обстоятелства следва да бъдат
приети за установени, като същите кореспондират със заключението по
приетата ССчЕ, изготвена на база счетоводните регистри на „Преслав
Естейт“ЕООД. В случая, установената липса на първични счетоводни
документи е без значение, доколкото и ищецът и ответникът представят и се
позовават на едни и същи извлечения от счетоводните регистри, които не
оспорват. На основание горното съдът приема, че ищецът е получил от
„Преслав Естейт“ ЕООД без основание сумата 10 500 лева, респ. след
сключването на договора за цесия, ответникът има вземане от ищеца в размер
на 10 500 лева, ето защо възражението за прихващане следва да бъде уважено
за този размер и отхвърлено за разликата над 10 500 лева. Възражението за
съдебна компенсация е доста лаконично. Ответникът има повече от едно
еднородни задължения, вземането му не е достатъчно да покрие всичките и
същият не е посочил кое от тях прихваща. Предвид изложеното следва да
бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД. Съобразно
поредността в чл. 76 ал. 2 вр. с ал. от 1 ЗЗД, с активното вземане, установено
в размер на 10 500 лева, следва да се счита частично погасено, поради
уважено възражение за прихващане, част от задължението за главница, като и
по отношение на главницата доколкото се касае за отделни вноски, всяка от
които с отделен падеж , съдът приема, че следва да се приемат за погасени
най-старите вноски.
С оглед посоченото, съдът приема че настъпва погасяване на вноски от
1 до 6 по Договора за продажба на дружествени дялове от 27.08.2018 г.,
което е сума в размер на 9600 ( 6 вноски по 1 600 лева) , както и на част от
вноска 7. Цялата вноска е в размер на 1 700 лева, от нея погасена е сумата от
900 лева . Остатъкът от главницата - сума от 800 лева – непогасен част от
вноска 7 , както и всички вноски от 8 до 18 се дължат на ищеца.
Изцяло основателни са акцесорните претенции, както по иска по
чл.422,ал.1 от ГПК, така и осъдителния по чл.79,ал.1 от ЗЗД.
Само ищецът е направил искане за присъждане на разноски. Такива,
включително и извършените в заповедното производство се, на основание
5
чл.78,ал.1 от ГПК се дължат съразмерно на уважената част от исковете, както
следва: в заповедното производство сума от 394,75 лева и в настоящото дело
сума в размер на 540,90 лева.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че СТ. АНГ. П., ЕГН **********,
съдебен адрес: гр.София, ул.“....“ №19,ет.3 дължи на СВ. АНГ. К., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр.София, ул.“....“ №7, ет.2, офис 5-6, следните
суми : главница по Договор за продажба на дружествени дялове на „Преслав
Естейт“ ЕООД от 27.08.2018 г., в размер на 17 800 ( седемнадесет хиляди и
осемстотин) лева, разпределена както следва : 800 лева - част от вноска 7 и
вноски от 8 до 17-та , всяка по 1700 лева , както и сума в размер на 1937,47
лева - лихва за забава за периода 16.09.2018 г. до 29.01,2020 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 30.01.2020 г. до окончателното плащане на вземането за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ №59/31.01.2020г. и изпълнителен лист № 217/31.01.2020г. по ч.гр.д.
№ 185/2020 г. на Районен съд – Шумен.
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата от 17 800 лева (
представляваща част от вноска 7 и вноски от 1 до 6), до пълния предявен
размер от 28 300 лева като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на
ответника СТ. АНГ. П., ЕГН **********, дължимо на основание чл.59 от ЗЗД
.
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане направено от СТ. АНГ. П.,
ЕГН **********, за разликата над 10 500 лева до пълния заявен размер от
17 500 лева, като неоснователно.
ОСЪЖДА СТ. АНГ. П., ЕГН **********, да заплати на СВ. АНГ. К.,
ЕГН **********, сумата 1 700 ( хиляда и седемстотин) лева – представляваща
18-та вноска по Договор за продажба на дружествени дялове на „Преслав
Естейт“ ЕООД както и сумата 87,36 (осемдесет и седем лева и тридесет и
шест стотинки) лева – законна лихва върху главницата, за периода 16.02.2020
г. до 18.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 18.08.2020г., до окончателното и
изплащане.
ОСЪЖДА СТ. АНГ. П., ЕГН **********, да заплати на СВ. АНГ. К.,
ЕГН **********, обща сума от 935,65 (деветстотин тридесет и пет лева и
шестдесет и пет стотинки) лева- деловодни разноски, от които 394,75 лева в
заповедното и 540,90 лева в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Варненски апелативен съд.
6
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
7