№
12/10.05.2021г., град
Трън
В ИМЕТО НА НАРОДА
Трънски районен съд, втори състав в публично съдебно
заседание на шестнадесети април две
хиляди двадесет и първа година
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ
При
участието на секретар Ренета Милтенова като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 09 по
описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от В.П.И., с
ЕГН: ********** срещу наказателно постановление (НП) № 20-1158-006305 от 11.01.2021г.,
издадено от началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Перник, с
което на В.П.И., с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 183, ал.4, т.6, от Закона за движението по
пътищата (нататък ЗДвП) и е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 104 а от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на постановлението, като по нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП се твърди допускането на съществено нарушение на
процесуалните правила, свързано с разминаване между факти и правна
квалификация, под която са подведени, а по другото нарушение – за липсата на
пълнота в описанието му. Моли се НП да бъде отменено изцяло. Жалбоподателят не
се представлява в съдебно заседание.
От въззиваемата
страна е постъпило писмено становище по законосъобразността на издадения акт с
писмото, с което е изпратена преписката на съда. В него се сочи, че обжалваното
НП е съставено и връчено по правилата, с което молят същото да бъде потвърдено.
Навеждат доводи против определяне на високо възнаграждение поради липса на правна
и фактическа сложност на делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява частично основателна, поради
следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 03.12.2020 г. към 14,30ч. свидетелите К.Г.М.
и И.Б.С. /служители на смяна при ОД на МВР-Перник, сектор „Пътна полиция“/ се
намирали в гр.Трън, на кръстовището на ***
и ***. Възприели движението на лек автомобил с посока на движение от
централна градска част към с.С., както и, че водача говорела по мобилен телефон
без да използва необходимото в случая устройство „свободни ръце“. Когато спрели
автомобила, установили, че водач е въззивника В.П.И..
В хода на проверката установили, че управлявания от нея автомобил не е
оборудван с устройство „свободни ръце“.
По
този повод бил съставен АУАН бл. №336472 /03.12.2020 г. серия GA в
присъствието на нарушителя за нарушение на чл. 104а от ЗДвП, а именно че не ползва устройство "свободни
ръце" по време на движение. Актът е съставен в присъствието и връчен на
жалбоподателя, от когото не са постъпили възражения.
С оглед установяването на нарушението с АУАН,
административнонаказващия орган е издал и обжалваното
НП, с което на жалбоподателя е била наложена на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 104 а от ЗДвП.
Така описаната и възприета от съда фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на
разпитания в хода на съдебното следствие свидетел К.Г.М. – актосъставител.
Съдът оцени показанията на актосъставителя като
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Същият заявява, че макар да не
си спомня конкретната ситуация, в актовете вписва само лично констатираните и
възприети пряко от него обстоятелства. Не се откриха основания да бъдат
дискредитирани показанията му. Не се констатираха противоречия в показанията му
или нелогичност и непоследователност, която да ги постави под съмнение.
Описаната и възприета фактическа обстановка
се потвърждава и установява и от писмените доказателства по делото – АУАН,
справка за нарушител водач, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР.
Връчването на НП не се оспорва от
жалбоподателя и въззиваемата страна.
Относно приложението на процесуалните
правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с
приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената заповед на
МВР.
При съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание на жалбоподателя, като са ограничени
правата му.
И в АУАН и в обжалваното НП е изписана
фактическа обстановка, която създава неяснота относно това въззивника
какъв автомобил е управлявала говорейки по мобилен телефон без устройство
„свободни ръце. И при разпита свидетеля и актъсъставител
К.М. заяви, че е допуснал грешка при изписването на марката и модела на
автомобила, но рег.номера са идентични. Видно от АУАН и НП освен, че са
изписани по марка и модел два автомобила *** и ***/, но и се разминават цифрите
в регистрационните номера, които са изписани /рег.№ *** и ***. Този начин на
формулиране на обвинението създава значителна неяснота относно нарушението,
която съществено ограничава право на защита на жалбоподателя, като нито АУАН,
нито атакуваното НП съдържат подробно описание на обстоятелствата на нарушението,
от значение за съставомерността им и за параметрите
на вмененото нарушение. Не е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН
в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел очевидец към момента
на установяване на нарушението, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.
За пълнота съдът намира, че са спазени
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Нарушението обаче не е описани надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган не е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). Затова може да се
приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и въззивника
не е имала пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана
отговорността и – за неспазване на правилата за движение, свързани с използване
на устройство "свободни ръце", но при какви обстоятелства /кой
автомобил е управлявала/.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН,
но в него съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя, в частта подробно описана по-горе в настоящото
решение.
Съгласно константната съдебната практика това
е основание за отмяна на обжалвания акт. Приема се, че това е съществено
нарушение, защото то ограничава правото на защита на нарушителя по начин, той
да не може да реализира обема на своите права - да разбере при какви конкретни
обстоятелства какво конкретно административно нарушение е осъществила.
Настоящата инстанция счита, че така описано нарушението за управление на два
различни автомобила като марка, модел и регистрационни номера води до
невъзможност жалбоподателя да организира защитата си. Затова и съдът счита, че
са ограничени правата на жалбоподателя и като последица от това наказателното
постановление следва да се отмени. Допуснатите неточности относно определянето
с какъв автомобил е осъществено нарушението по чл.104 А от ЗДвП не е грешка от
категорията на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, а освен това не може да бъде поправена от съда.
Констатациите на актосъставителя
в АУАН не съответстват на показанията му и пред съда - същия заяви, че е допуснал
грешка в изписването на марката и модела на автомобила, но от представения и
приет като доказателство по делото АУАН такава има и по отношение на рег.номера.
След преценка на цялата доказателствена съвкупност се
опровергават фактическите констатации в АУАН. Установиха се от съда
обстоятелства, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН.
Затова съдът не отчита презумптивната сила на АУАН,
регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Преценката на доказателствата дава основание на съда
да прецени, че фактическата обстановка в АУАН не се установява по безспорен
начин, а следователно и липсва съпричастностт на
жалбоподателя в извършването на нарушението.
С оглед на изложеното съдът приема, че
наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно, и затова следва
да бъде отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
20-1158-006305 от 11.01.2021г., издадено от началник сектор "Пътна полиция"
към ОД на МВР Перник, с което на В.П.И., с ЕГН **********, с адрес *** на
основание чл. 183, ал. 4, т.6, от Закона за движението по
пътищата и е наложено административно
наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 104 а от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Перник, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: