№ 89105
гр. С., 21.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110156728 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П. В. С., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в ЗООТ „К.“ срещу М. С. М., с която е предявен осъдителен иск, с
който се иска ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. Като правопораждащ предявеното парично
вземане за обезщетение факт ищецът сочи извършено от ответника – като длъжностно лице
– инспектор „режимна дейност“ при ГДИН противоправно деяние, изразяващо се в
заявяване на неверни данни относно намалените с работа периоди от наказанието на ищеца
към 04.07.2023 г. в производството по ч. гр. д. № 3269/2023 г. по описа на СРС, НО, 18
състав с предмет искане за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка
от наложеното на ищеца наказание „лишаване от свобода“.
В исковата молба е посочено, че в производството за условно предсрочно
освобождаване ответникът е действал като процесуален представител на началника на
Затвора-С., като е извършил твърдяното противоправно деяние „в качеството си на
длъжностно лице на ГДИН, в нарушение на служебните си задължения“, същевременно е
посочено, че ответникът „излизайки извън служебните си правомощия, т. е. действайки
вече като частен субект, а не като длъжностно лице, използвайки обаче служебното си
положение, очевидно умишлено е причинил на ищеца значителни вредни последици“. При
така изложените твърдения, които са противоречиви, и с оглед задължението си да следи
служебно за процесуалната легитимация на страните, както и за подведомствеността на
спора, съдът приема, че на ищеца следва да се дадат указания изрично да поясни: дали е
предявил иска си срещу М. С. М.ов в лично качество, в който случай отношенията ще се
регулират с метода на равнопоставяне на субектите, или искът му е предявен срещу
служител (длъжностно лице по смисъла на чл. 19, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 ЗИНЗС) на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, действащ при и по повод изпълнение на
служебните му задължения, в който случай отношенията не са равнопоставени; да поясни
дали действията на ответника са извършени по непредпазливост при и по повод
изпълнение на служебните му задължения, или се касае за умишлени действия (умишлено
причинени от ответника вреди), дали същите осъществяват от обективна и субективна
страна състав на престъпление или са извършени извън служебните задължения на
ответника (не при или по повод изпълнение на служебни задължения). В случай, че ищецът
поддържа, че ответникът е действал по непредпазливост, при или по повод изпълнение на
служебните му задължения, следва да насочи иска си срещу надлежен ответник, при
съобразяване на следното:
1
В Закона за Министерство на вътрешните работи, който следва да се прилага и в
случая – чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, са установени специални правила за това кога държавните
служители в МВР носят имуществена отговорност за вреди, причинени на трети лица. В чл.
216, ал. 2, вр. ал. 1 ЗМВР е предвидено, че за вреди, причинени на граждани по
непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си задължения, държавните
служители в МВР не носят имуществена отговорност към увредения, като в тези случаи
държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди
съобразно общите правила на гражданското право. Съгласно чл. 216, ал. 3 ЗМВР за вредите,
причинени умишлено или в резултат на престъпление или причинени не при или по повод
изпълнение на служебните задължения, отговорността на държавните служители в МВР се
определя в съответствие с гражданския закон. При тълкуване на тези разпоредби се налага
изводът, че личната имуществена отговорност на държавните служители, какъвто е и
ответникът, за обезщетяване на причинени вреди на граждани е ограничена, като е
предвидено, че тя може да бъде ангажирана само в случай, че тези вреди са причинени от
тях в резултат на умишлени действия, в резултат на престъпление или в резултат на
действия, които не са извършени при или по повод изпълнение на служебните задължения.
Те обаче не носят имуществена отговорност за вреди тогава, когато те са причинени в
резултат на действия, извършени от тях при или по повод изпълнение на служебните им
задължения и по непредпазливост. В тези случаи имуществена отговорност за обезщетяване
на причинените на гражданите вреди възниква за държавата.
В случай, че ищецът твърди деянието да е извършено в кръга на служебните
задължения на ответника и по непредпазливост, за ответника като длъжностно лице не може
да възникне гражданска отговорност за обезщетяване на причинените в резултат на това
деяние вреди, а такава възниква за държавата, съответно искът ще е предявен срещу
ненадлежен ответник, което представлява нередовност на исковата молба и ищецът следва
да отстрани тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен
ответник.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба вх. № 287435/16.10.2023 г., подадена от
П. В. С. срещу М. С. М..
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани
несъответствията в исковата молба съгласно гореизложените мотиви.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на дадените указания в срок, исковата
молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2