№ 888
гр. Перник, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Гергана Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720103431 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, чрез адв. Яна Комитова, срещу Р. Д. ДЖ.,
ЕГН **********, с адрес: ******, установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца при условията на солидарна отговорност с
„Р.Д.Д.-2014“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 10000,00 лв. - главница по Договор за банков
револвиращ кредит № 0184/299/27062018 от 27.06.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 11.12.2020 г., до изплащане на вземането, сумата
147,77 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 20.09.2019 г. – 27.06.2020 г.,
сумата 917,55 лв. – лихва за забава за периода 20.09.2019 г. – 10.12.2020 г., сумата 536,11 лв.
– наказателна лихва за периода 20.09.2019 г. – 10.12.2020 г., и сумата 120,00 лв. – разходи за
уведомяване, за които вземания е издадена Заповед № 260802/16.12.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 06472/2020 г. по описа на Районен съд - Перник.
В исковата молба се излага, че по силата на Договор за банков револвиращ кредит №
0184/299/27062018 от 27.06.2018 г., сключен между ищеца като кредитор, „Р.Д.Д-2014“
ЕООД в качеството на кредитополучател и ответника като солидарен длъжник, ищецът
отпуснал сумата 30000,00 лв. със срок за погасяване 27.06.2020 г. Твърди се в уточняващата
молба, че по силата на чл. 4.1 от договора кредитополучателят дължи възнаградителна лихва
като годишният лихвен процент, приложим към момента на сключване на договора, е в
размер на 7.016%, представляващ сбор от едномесечен SOFIBOR + надбавка за редовен дълг
7.139%. Сочи се, че съгласно чл. 4.2 от договора при забава в плащанията на вноските по
кредита кредитополучателят дължи наказателна лихва в размер на дължимата
възнаградителна лихва плюс надбавка за просрочие 2.00%. Твърди се, че на основание чл.
1
4.3 от договора кредитополучателят дължи и наказателна лихва за просрочие,
представляваща фиксиран лихвен процент, начисляван върху наличния кредит
едновременно с лихвата по чл. 4.1 и чл. 4.2. На основание чл. 9.6 от ОУ претендира и сумата
120,00 лв. за разходи свързани със събирането на кредита. Тъй като длъжникът не погасил
задълженията си, ищецът депозирал заявление, въз основа на което била издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК. Предвид невъзможността длъжникът
да бъде открит, в законоустановения срок ищецът предявил искова молба за установяване на
вземанията си. С оглед изложеното се моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на разноските за заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез назначения от
съда особен представител адв. Ц., с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Възразява, че договорът е сключен от името на ответника чрез
пълномощник, който е излязъл извън представителната власт, тъй като съгласно
предоставеното пълномощно е бил упълномощен да сключи договор за кредит до 20 000,00
лв. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.
С писмено становище ищецът навежда довод, че в случая е приложима презумпцията
на чл. 301 ТЗ, тъй като се касае за търговска сделка.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „УниКредит Булбанк“ АД е издадена Заповед № 260802/16.12.2020 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
06472 по описа за 2020 г. на Районен съд – Перник, срещу „Р.Д.Д.-2014“ ЕООД, ЕИК
*********, и Р.Й. Д., ЕГН **********, за солидарно заплащане на сумата 10000,00 лв. -
главница по Договор за банков револвиращ кредит № 0184/299/27062018 г. от 27.06.2018 г.,
сумата 147,77 лв. – лихва върху редовна главница за периода от 20.09.2019 г. – 27.06.2020 г.,
сумата 917,55 лв. – изискуема лихва за просрочена главница за периода от 20.09.2019 г. до
10.12.2020 г., сумата 120,00 лв. – разходи за уведомяване, ведно със законната лихва върху
главницата от 10 000,00 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 11.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, и са
присъдени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
От изпратените от ЧСИ Анелия Василева книжа се установява, че заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника Р.Д. чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 7, вр.
чл. 5 ГПК на входната врата на адрес: *******, като е удостоверено, че лицето не живее на
адреса по данни от сестра му, която е заявила, че същият е в чужбина. Видно от
приложената справка от НБД „Население“, че постоянният и настоящият адрес на лицето
съвпадат с адреса, на който е зелепено уведомлението. Съгласно извършената справка в
НАП няма данни за активни трудови договори за лицето.
Указанията на съда за предявяване на иск за установяване на вземането са връчени на
заявителя на 07.06.2021 г., който е представил доказателства за депозирана искова молба на
06.07.2021 г., видно от пощенското клеймо при входящия номер, поставен от Служба
„Регистратура“ при РС-Перник.
2
По делото е приет договор за банков револвиращ кредит № 0184/299/27062018 г. от
27.06.2018 г., съгласно който „УниКредит Булбанк“ АД предоставя на кредитополучателя
„Р.Д.Д.-2014“ ЕООД, представлявано от Д.М.Д., при солидарната отговорност на Р. Д. ДЖ.,
представляван от Д.М.Д., кредит в размер до 30000,00 лв. при годишен лихвен процент,
формиран от лихвен индекс и надбавка за редовен дълг към лихвения индекс в размер на
7,139%, като приложимия към датата на сключване на договора лихвен индекс е
едномесечен SOFIBOR и размерът на годишния лихвен процент за редовен дълг е 7,016%.
Съгласно чл. 4.2 от договора лихвеният процент, начисляван върху просрочена
главница, за срока на просрочието се формира като сбор от приложимия към датата на
просрочие размер на ГЛП за редовен дълг по т.4.1 и надбавка за просрочие от 2%.
Чл. 4.3 от договора предвижда, че фиксирания лихвен процент, начисляван върху
наличния кредит, при просрочие на лихва или главница и/или лихва, едновременно с
лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг е 5,0 %.
В чл. 5.1.1 е уредена комисионна, начислявана и събирана при условията на т.9.2.1 от
ОУ в размер на 1,0%, в чл. 5.1.2 – годишна комисионна, начислявана и събирана при
условията на т.9.2.2 от ОУ, в чл. 5.2 – комисионна за ангажимент, начислявана и събирана
при условията на т. 9.3 от ОУ – 1,5%.
Съгласно чл. 6 от договора крайният срок за усвояване на главницата е 26.06.2020 г., а
крайният срок за погасяването й – 27.06.2020 г., на 24 месечни вноски, всяка от кито в
размер на 1250,00 лв., дължими на 20-то число всеки месец.
Договорът и общите условия към него са подписани на всяка страница от Д.М.Д. в
качеството на пълномощник на кредитополучателя и солидарния длъжник.
По делото е прието пълномощно с нотариално удостоверен подпис на 18.05.2018 г. от
нотариус Моню Монев, с което Р. Д. ДЖ. в качеството на едноличен собственик на
капитала, управител и представляващ „Р.Д.Д.-2014“ ЕООД, като кредитополучател и лично
като солидарен длъжник упълномощава Д.М.Д. да представялва дружеството и него пред
„Уникредит Булбанк“ АД и от негово име да подпише с „УниКредит Булбанк“ АД: т. 1.1.
Договор за банков револвиращ кредит и анексите към него, по силата на който „УниКредит
Булбанк“ АД да предостави на „Р.Д.Д.-2014“ ЕООД револвиращ кредит в размер до 20
000,00 лв., включително и в размер на 20000,00 лв., с цел, срокове за усвояване, ползване и
погасяване на кредита каквито упълномощеният намери за добре; да представялва
дружеството в качеството на кредитополучател, и него в качеството на солидарен длъжника,
пред „Уникредит Булбанк“ АД и от негово име да подпише договора за кредит при горните
условия и/или при други условия, каквито упълномощеният намери за добре, включително
при друг размер на кредита, друга цел на кредита, други лихви за редовен дълг и при
просрочие, други срокове за усвояване, ползване и погасяване на кредита и всякакви други
условия по Договора за кредит, каквито упълномощеният намери за добре, да подпише
всички приложения към Договора за банков кредит, Общите условия, при които
„УниКредит Булбанк“ АД предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност,
погасителния план и всички други документи, изискуеми от кредитора „УниКредит
3
Булбанк“ АД, да извършва всички правни и фактически действия във връзка със
сключването на договора за кредит, анекси към него, включително да го представлява и да
договаря при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД да подписва при условия, каквито намери за
добре анекси към Договора за банков кредит; т. 1.2. Договор за банков револвиращ кредит и
анекдсите към него, по силата на който „УниКредит Булбанк“ АД да предостави на „Р.Д.Д-
2014“ ЕООД револвиращ кредит в размер до 74000,00 лв., включително и в размер на
74000,00 лв. с цел на кредита, срокове за усвояване, ползване и погасяване на кредита
каквито упълномощеният намери за добре, включително подробно изборените такива, както
и при друг размер на кредита, друга цел и други лихви. В т. 2 от пълномощното е уредено
упълномощаването на пълномощника да учреди обезпечение върху всички вземания,
настоящи и бъдещи по всички сметки на „Р.Д.Д-2014“ ЕООД за обезпечаване на всички
вземания, произтичащи от договорите за кредит по т. 1.1. и т. 1.2.
Към исковата молба е приложено уведомление по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ до
кредитополучателя и солидарния длъжник, с което банквата ги уведомява, че кредитът е
обявен за предсрочно изискуем в пълен размер, който към 08.01.2020 г. е 10000,00 лв. –
главница, и 460,25 лв. – лихва.
По делото са използвани специални знания на вещо лице по допусната съдебно-
счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице усвоената сума по Договор за
банков револвиращ кредит от 27.06.2018 г. е 29336,00 лв. по разплащателна сметка с
титуляр „Р.Д.Д.-2014“ ЕООД. Към 10.12.2020 г. по усвоения кредит са правени погашения в
размер на 22251,20 лв., с които са платени: главница в размер на 19336,00 лв., договорна
лихва за редовна главница за периода 04.07.2018 г. – 20.09.2019 г. в размер на 1695,42 лв.,
лихва върху просрочена главница за периода 04.07.2018 г. – 20.09.2019 г. в размер на 39,89
лв., наказателна лихва при просрочие за периода 04.07.2018 г. – 20.09.2019 г. в размер на
579,89 лв., годишна такса управление в размер на 600,00 лв. Към 10.12.2020 г. неплатените
суми по договора са: 10000,00 лв. – главница, 147,77 лв. – договорна лихва за редовна
главница за периода 20.09.2019 г. – 27.06.2020 г., 917,51 лв. – лихва върху просрочена
главница за периода 20.09.2019 г. – 10.12.2020 г., 536,11 лв. – наказателна лихва при
просрочие за периода 20.09.2019 г. – 10.12.2020 г. Вещото лице посочва, че на основание чл.
4.3 и чл. 5.1 от договора за кредит от кредитополучателя са извършени плащания в размер
на 579,89 лв. – наказателна лихва за просрочие за периода 04.07.2018 г. – 20.09.209 г., и
600,00 лв. – годишна такса управление. В случай, че извършените плащания бъдат отнесени
за погасяване на задълженията по договора за кредит при липса на клаузите на чл. 4.3 и чл.
5.1 задълженията биха били: 8818,39 лв. – главница, 147,77 лв. – договорна лихва за периода
20.09.2019 г. – 27.06.2020 г. и 917,51 лв. – лихва за периода 20.09.2019 г. – 10.12.2020 г.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и обосновано,
неоспорено от страните по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и
4
ал. 2 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника, за
солидарното заплащане на които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 06472/2020 г. на РС-Перник.
От приложеното заповедно производство се установява, че заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника Р.Д. по реда на чл. 47, ал. 7, вр. ал. 5 ГПК, при данни, че не живее на
регистрирания постоянен и настоящ адрес, поради което за ищеца е налице правен интерес
от предявените установителни искове.
Исковете са предявения в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което са
допустми и следва да бъдат разгледани по същество.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че между него и
кредитополучателя „Р.Д.Д.-2014“ ЕООД е сключен договор за кредит с твърдяното
съдържание, по който е изправна страна и по силата на който за ответника е възникнало
солидарно задължение за връщане на заетата сума заедно с възнаграждение за ползването й,
изпадането на ответника е забава и размера на претенциите.
От приетите по делото доказателства се установява, че между ищеца и „Р.Д.Д.-2014“
ЕООД, представляван от Д.М.Д., на 27.06.2018 г. е сключен Договор за банков револвиращ
кредит за сумата до 30000,00 лв. със задължение за връщането й до 27.06.2020 г. заедно с
възнаграждение за ползването в размер на 7.016% ГЛП към датата на сключване на
договора. Видно от приложеното пълномощно, че Д.М.Д. е упълномощен от Р. Д. ДЖ. с
правото от негово име в качеството на управител на „Р.Д.Д-2014“ ЕООД като
кредитополучател и в лично качество като солидарен длъжник да сключва договори за
кредит с „УниКредит Булбанк“ АД с размер, цел, срокове и условия каквито намери за
добре по силата на пълномощно с нотариално удостоверен подпис от 18.05.2018 г. С оглед
изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че договорът за
кредит и задължението за солидарното му погасяване е сключен без представителна власт за
сумата над 20000,00 лв.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че между ищеца и „Р.Д.Д.-2014“ ЕООД е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за банков кредит с
посоченото съдържание, за изпълнението на задълженията по който ответникът Р. Д. ДЖ. е
поел солидарна отговорност. Предвид изводът, че договорът за кредит и солидарната
отговорност са поети в рамките на даденото пълномощие, доводите на страните относно
приложението на чл. 301 ТЗ не следва да бъдат обсъждани.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ищецът е предоставил на кредитополучателя главница в размер на 29336,00
лв., поради което за ответника, в качеството на солидарно отговорен длъжник, е възникнало
задължение за връщането й, заедно с уговорената възнаградителна лихва.
От заключението на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че последното погасяване по договора за кредит е на 18.09.2019 г. Предвид
5
указанията, дадени с т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, клаузата в договора, според
която кредитът става автоматично предсрочно изискуем не поражда правно действие, ако
кредиторът не е обявил настъпването на предсрочната изискуемост, което изявление да е
достигнало до длъжника. С оглед цитираната съдебна практика и липсата на доказателства,
че уведомлението на банката, с което обявява предсрочната изискуемост на кредита, е
връчена на длъжниците преди крайния му срок – 27.06.2020 г., съдът приема, че
изискуемостта му е настъпила на уговорената дата.
От заключението на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че по договора е заплатена главница в размер на 19336,00 лв. и договорна лихва
в размер на 1695,42 лв., като незаплатена главница е в размер на 10000,00 лв., а
незаплатената възнаградителна лихва за периода 20.09.2018 г. – 27.06.2020 г. е 147,77 лв.
Предвид изложеното, ответникът дължи непогасената главница и възнаградителната
лихва в претенднирания размер.
Относно вземанията за наказателна лихва и такса за уведомяване съдът намира
следното:
В случая кредитополучател по договора за кредит е търговско дружество, а
придобиването на качеството на съдлъжник към банката от физическото лице е осъществено
с оглед тесните му професионални връзки с дружеството-кредитополучател, изразяващи се в
осъществяване на управлението на дружеството, поради което не може да се приеме, че
задължаването на от страна на физическото лице е извършено за цели извън и независимо от
търговската му дейност. Ето защо, независимо че солидарната отговорност е поета от
физическо лице, доколкото то няма качеството на потребител по пар. 13 от ЗЗП, то не се
ползва със защитата, установена в глава шеста от ЗЗП /В този с смисъл Решение №
38/23.06.2017 г. по т.д. № 2754/2015 г. на ВКС, I TO/. Предвид изложеното и доколкото
клаузите на договора за кредит не противоречат на общите императивни правила на ЗЗД,
съдът намира, че на основание чл. 4.2 от договора в полза на ищцовото дружество е
възникнало вземане за наказателна лихва, което според заключението на вещото лице е в
размер на 917,51 лв. за периода 20.09.2019 г. – 10.12.2020 г., и на основание чл. 4.3 - за лихва
за забава, което според заключението на вещото лице е в размер на сумата 536,11 лв. за
периода 20.09.2019 г. – 10.12.2020 г.
С уточняващата молба от 03.08.2021 г. ищецът е заявил, че сумата 120,00 лв. – разходи
за уведомяване, се претендриа на основание чл. 9.6 от ОУ. Съгласно цитиранта клауза,
всички дължими такси, комисионни и други разходи, свързани със сключването и
изпълнението на договора са за сметка на кредитополучателя, включително всички
разноски, направени от кредитора, свързани със сключването, изпълнението , събирането на
вземанията на банката и окончателното погасяване на кредита по договора, в т.ч., но не
само, всички разходи, плащани от банката в хода на производствата за принудително
събиране на вземанията, разходите за експертни оценки, мнения, застраховки, вписване,
изменение и заличаване на обезпечението и други, са за сметка на кредитополучателя. По
делото обаче не са представени доказателства, че банката е направила разходи за
6
уведомяване на длъжника в претендирания размер, поради което ищецът не установява, че в
негова полза е възникнало вземане на посоченото основание за сумата 120,00 лв.
Предвид изложеното, съдът прави извод, че предявените по реда на чл. 422, вр. чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК искове за сумата 10000,00 лв. – главница, сумата 147,77 лв. – възнаградителна
лихва за периода 20.09.2019 г. – 27.06.2020 г., сумата 917,55 лв. – лихва за забава за периода
20.09.2019 г. – 10.12.2020 г. и сумата 536,11 лв. – лихва за забава за периода 20.09.2019 г. –
10.12.2020 г. са основателни и следва да бъдат уважени.
Като правоувеличаваща последица от предявяването им следва да бъде уважено и
искането за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 11.12.2020 г., до изплащането й.
Искът за сумата 120,00 лв. – разходи за уведомяване, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски съразмерно на уважената част на исковете.
В заповедното производство ищцовото дружество е сторило следните разноски: 234,43
лв. – държавна такса, и 747,65 лв. – адвокатско възнаграждение, от които съразмерно на
уважената част на исковете, следва да му бъде присъдена сумата 232,03 лв. - държавна такса,
и сумата 739,99 лв. – адвокатско възнаграждение, за които е издадена Заповед №
260802/16.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 06472/2020 г. по описа на Районен съд - Перник.
В исковото производство, ищцовото дружество е сторило следните разноски: 234,43
лв. – държавна такса, 1057,97 лв. – адвокатско възнаграждение, 250,00 лв. – депозит за вещо
лице, 450,00 лв. – депозит за особен представител, т.е. общо 1992,40 лв., от които
съразмерно на уважената част на исковете, следва да му бъде присъдена сумата 1972,00 лв.
Ответникът не е направил искане и представил доказателства за извършени разноски,
поради което такива не следва да му бъдат присъдени съразмерно на отхвърлената част на
исковете.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Р. Д. ДЖ., ЕГН **********, с адрес: ******,
ДЪЛЖИ на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, при условията на солидарна отговорност с
„Р.Д.Д.-2014“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 10000,00 лв. /десет хиляди лева/ - главница по
7
Договор за банков револвиращ кредит № 0184/299/27062018 от 27.06.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 11.12.2020 г., до изплащане
на вземането, сумата 147,77 лв. /сто четиридесет и седем лева и седемдесет и седем
стотинки/ – договорна възнаградителна лихва за периода 20.09.2019 г. – 27.06.2020 г.,
сумата 917,55 лв. /деветстотин и седемнадесет лева и петдесет и пет стотинки/ – лихва за
забава за периода 20.09.2019 г. – 10.12.2020 г., сумата 536,11 лв. /петстотин тридесет и шест
лева и единадесет стотинки/ – наказателна лихва за периода 20.09.2019 г. – 10.12.2020 г., за
които вземания е издадена Заповед № 260802/16.12.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 06472/2020 г. по описа на
Районен съд – Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 120,00 лв. – разходи за
уведомяване, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. Д. ДЖ., ЕГН **********, с адрес: ******, ДА ЗАПЛАТИ на
„УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
пл. „Света Неделя“ № 7, сумата 232,03 лв. /двеста тридесет и два лева и три стотинки/ -
държавна такса, и сумата 739,99 лв. /седемстотин тридесет и девет лева и деветдесет и
девет стотинки/ – адвокатско възнаграждение, представляващи разноски за заповедното
производство, дължими при солидарна отговорност с „Р.Д.Д.-2014“ ЕООД, ЕИК *********,
за които е издадена Заповед № 260802/16.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 06472/2020 г. по описа на Районен съд -
Перник.
ОСЪЖДА Р. Д. ДЖ., ЕГН **********, с адрес: ******, ДА ЗАПЛАТИ на
„УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
пл. „Света Неделя“ № 7, сумата 1972,00 лв. /хиляда деветстотин седемдесет и два лева/ -
разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила ч.гр.д. № 06472 по описа за 2020 г. на Районен съд –
Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8