РЕШЕНИЕ
№ 11056
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110155389 по описа за 2023 година
Предявен е от „Б.Б.Б.“срещу Д. М. В. по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с
правно основание чл. 430, ал. 1 Т З за признаване установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 8 737,95 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № CL-BGC-2201336 от 29.04.2022 г. за периода за периода от 05.08.2030 г. до
05.05.2032 г., ведно със законната лихва считано от 12.10.2022 г. до изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 55386/2022 г. по описа на СРС, 179-ти състав.
В исковата молба се твърди, че между „Б.Б.Б.“ и ответника е сключен Договор за
потребителски кредит № CL-BGC- 22001336 на 29.04.2022 г. по електронен път в
съответствие с и при спазване на разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние („ЗПФУР“), Закон за потребителския кредит и Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги и Закон за електронната идентификация и
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги (за краткост „elDAS“).
Ищецът подробно описва процедурата по сключване на договора. Сочи, че съгласно
сключения Договор Банката е поела задължение да предостави в заем на Кредитополучателя
сума в размер на 30 000,00 лева, при ГЛП в размер на 12.90%, и срок на кредита 120 месеца,
като Кредитополучателят се задължил да заплати на Кредитора и Такса за ангажимент в
размер на 3.5% от Общия размер на кредита, минимум 150 лв., т.е. 1050,00 лв. Излага, че
таксата за ангажимент е такса за сключване на договор с фиксиран Лихвен процент, а не с
променлив такъв. Твърди се, че таксата за ангажимент е заплатена от Кредитополучателя
при предаването на Общия размер на кредита, като сумата била приспадната, в резултат на
което на Кредитополучателя била преведена сума в размер 28 950,00 лева. Сочи се, че
ответникът не е изпълнил в срок задълженията си, поради което кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем, за което било изпратено уведомление до ответника на посочения от
него електронен адрес на 05.09.2022 г., както и до посочения от него адрес по куриер на
08.09.2022 г. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
1
предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Ответникът прави
възражение за унищожаемост на договора на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД и твърди, че към
момента на сключването му, не е могъл да разбира или ръководи действията си поради
употреба и развита зависимост от наркотични вещества – опиоиди. Сочи, че в периода от
месец Март 2022 г. до месец Юли 2023 г. е бил настанен в П.Р. „***“ ООД. Оспорва сам и
съзнателно да е предприемал действия по сключване на договора. Излага твърдения и в
насока, че клонът на банката не е имал правомощия да сключва договори. Твърди, че между
страните липсва правоотношение поради липса на съгласие. Оспорва надлежното обявяване
на кредита за предсрочно изискуем. Развива съображения в насока, че процесният договор
съдържа неравноправни клаузи. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представено извлечение от счетоводните книги на банката /л.14/.
Представено е „искане за потребителски кредит“, изходящо от ответника Д. М. В. /л.30 и
сл./. Представена е преддоговорна информация под формата на стандартен Европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /л.33/
От представения по делото Договор за потребителски кредит № CL-BGC-22001336 от
29.04.2022 г. се установява, че между ищеца Б.Б.Б. и ответника е сключен договор за
потребителски кредит за сумата от 30 000 лв., при ГПР 15,24 %, ГЛП 12,90 %, уговорена е
такса за уведомяване 5,00 лв. месечно, такса ангажимент 1050,00 лв. Договорът е сключен за
срок от 120 месеца, при краен срок на погасяване 05.05.2032 г. От съдържанието на договора
се установява, че кредитът е предоставен за финансиране закупуване на МПС /л.37/ По
делото са представени и ОУ и погасителен план към договора за кредит. /л.39 и сл./ От
страна на ищеца е представен договор за самообслужване /л.49/, от съдържанието на който
се установява, че между страните се уреждат бизнес отношенията между Б.Б.Б. предоставя
на клиента достъп до своята зона за самообслужване, в която клиентът може да извършва
операции.
Представен е документ, озаглавен „изявление за предоставяне на лични данни“, който
е генериран от Е. /л.52/.
Ищецът е представил уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост, което е
изпратено по имейл на 05.09.2022 г. от ел. поща *** до ел. поща *** Уведомлението е
изпратено и чрез куриерска фирма „С.“, но не е доставено.
От страна на ответника е представено удостоверение с изх. № 127/25.06.2024 г.,
издадено от „***“ ЕООД, гр. В. /л.116/, от съдържанието на което се установява, че лицето
Д. М. В. доброволно е постъпвало в център за П.С.Р „***“ ООД за лечение на ***, като
вероятна диагноза е посочена * ***, дължащи се на употреба на опиоиди. Първият престой
на лицето е за период от един месец – 16.04.2021 г. – 16.05.2021 г. Вторият прием е на
27.05.2021 г. и е прекратен на 05.06.2021 г. Третият прием е на 13.08.2022 г. до 06.07.2023 г.
В заключение е посочено, че се отчита ниска степен на критичност към заболяването, а
постигнатите резултати са неустойчиви и с временен характер.
Видно от удостоверение с изх. № 16/27.04.2021 г., издадено от „***“ ЕООД, гр. В.
/л.197/ от съдържанието на което се установява, че лицето Д. М. В. доброволно е постъпило
в център за П.С.Р „***“ ООД на 16.04.2021 г., като вероятна диагноза е посочена ***,
дължащи се на употреба на опиоиди. Посочено е че след проведени изследвания е
установена прекомерна употреба на опиоиди, довело до ***. Към дата на издаване на
удостоверението е посочено, че лицето е с нисък рехабилитационен потенциал и висок риск
от рецидив /връщане към употреба/, предвижда се престой от 6 до 9 месеца. Представено е и
„потвърждение“, видно от което ответникът има график за прием за март и лечение на *** за
19 дни в специална болница за *** „В.“ с адрес ***
По делото са изслушани показанията на Ф.Н.Д. – свидетел на ответната страна.
Свидетелят разказва, че е собственик на верига от центрове за *** на територията на
2
Република Б.. Поддържа, че лекуват хора, които имат ***. С Д. В. работили от няколко
години, през 2021 г. ответникът отишъл за първи път. Свидетелят споделя, че го познава
много добре. Разказва, че предлагат и последваща грижа, като хората, които напускат
програмата, можели да се обръщат към тях за всякакъв вид помощ. Излага, че
ресоциализацията е единия от етапите на психосоциалната рехабилитация. Твърди, че са
приели ответника в началото на лятото на 2022 г. Преди това го е виждал в изключително
окаяно състояние и информацията, която е имал за него била потресаваща. Прекарал доста
месеци при тях, а преди това бил в отвратителни дупки, доколкото знае е бил в К., после се
връщал. В С. е ходил на лечение, пак се връщал в Б., пак заминавал някъде. През цялото това
време, майка му поддържала контакт със свидетеля. Имали програма, която е насочена към
семействата. Твърди, че ответникът е постъпил при тях в ***. Разказва, че са провеждали
разговори с него и с родителите му за да го мотивират да вземе някакво решение, защото
бил с такава зависимост, че всяка една употреба може да му е финална. Споделя, че хората в
това състояние са изключително неадекватни, не мислят логично, разумно и трябва да бъдат
подтиквани в правилна насока. Твърди, че на този тип хора им отнема месеци да вземат
смислени решения. Излага, че основното вещество на Д., винаги е опиат - хероин,
морфиноподобни и т.н., като лицето правило и смески през последните години, посягал и
към стимуланти, имал и венозен прием на част от препаратите, като по-голямата част били с
пушене през носа. Разказва, че комбинацията от хероин и кокаин е доста приятна за
нарушаване на всякакви функции и съзнание в мозъка. Към момента ответникът се лекувал
пак при тях, но в софийската им програма. Нямал пълно лечение до момента, нямал изкарана
пълна програма, от където идвал и основният проблем. На ответника му липсвала
ресоциализацията – не можел да се справи навън. Не знае да е работил някога. Знае, че е
работил в К. едни неща, за които имало статии, но в Б. не знае да е работил. Свидетелят
имал информация от майка му, че е в тежко финансово положение, не знае за подробности.
Излага, че при такива хора разбирането идва постфактум когато изтрезнеят или ако са били в
тежък абстинентен синдром и са извършили деяние, осъзнаването било на много първично
ниво, а реалното емоционално човешко осъзнаване ставало след това. Свидетелят обяснява,
че употребата на веществата води до определени състояния. Твърди, че е приемал Д. В.
много пъти. През 2022 г. го е приел и това бил един от най-лошите случаи, в които го е
приемал. Той отслабвал всякак – умствено, физически и поведенчески.
По делото от страна на ищеца е представено писмо, изходящо от Е. /л.235/, от
съдържанието на което се установява, че Д. М. В. има направена регистрация в
приложението Е. и има създаден профил. Лицето е потребител на удостоверителни услуги,
предоставени от Е.. Д. М. В. е използвал услуга за електронна идентификация и услуга по
отдалечено подписване с квалифицирано удостоверение за квалифициран електронен
подпис (КУКЕП). Д. М. В. имал направена регистрация в мобилното приложение на Е. на
2022-04-29 в 09:18:20 ч. от IP адрес: ***. На дата: 2022-04-29 в 09:18:28 ч. лицето има
успешна отдалечена автоматична видео идентификация. С това профилът на лицето бил
създаден и била активирана възможността за неговото използване от потребителя. За
повишаване на сигурността била извършена повторна проверка от оператор на дата: 2022-
04-29 в 09:20:14 ч. и не били открити несъответствия. Профилът се сочи, че е активен към
момента на проверката. Към профила има добавен и потвърден от титуляря телефон за
контакт, електронен адрес и устройство. Чрез профила на Д. М. В. има издадени КУКЕП,
относими към подписани електронни документи с Б.: (1) КУКЕП със сериен № *** със срок
на валидност от дата: 2022-04-29 в 09:09:18 ч. до дата: 2024-04-28 в 09:09:18 ч.; (2) КУКЕП
със сериен № *** със срок на валидност от дата: 2022-04-29 в 13:26:52 ч. до дата: 2022-04-29
в 15:26:52 ч. Чрез профила на Д. М. В. в мобилното приложение Е. били подписани
електронни документи, относими към изпратеното искане за информация с Е. Mobile, Б. AS
(API). Посочено е, че самоличността на Д. М. В. е удостоверена чрез метод за отдалечена
идентификация, който метод е сертифициран от акредитирано независимо лице за проверка
на съответствие по чл. 24, ал. 1, б. „г" от Регламент (ЕС) № 910/2014 г., като метод, даващ
степен на сигурност като лично явяване. Описан е и подробно процесът, през който
ответникът е преминал за да се регистрира като потребител на удостоверителни услуги в
3
приложението на Е..
По делото е изслушана СсЧе, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена. Съгласно заключението на 03.05.2022 г. „Б. - клон Б.” от сметка с IBAN *** е
наредила сума в размер на 28 950 лева, представляваща разрешения размер 30 000 лева,
намален с удържана такса ангажимент 1 050 лева по сметка на Д. В. по негова сметка,
открита в ЦКБ АД. На 03.05.2022 г. по сметка с IBAN ***, открита в ЦКБ АД с титуляр Д.
В. постъпили 28 950 лева от Б.Б. от банкова сметка с IBAN ***. От направените проверки
вещото лице установява, че няма извършвани плащания за погасяване на задълженията по
кредита по процесния Договор за потребителски кредит № CL-BGC-22001336/29.04.2022 г.
По делото е изслушана СТЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена. Според заключението на вещото лице оспореният квалифициран електронен
подпис на ответника (със сериен номер ***), издаден от „Е. Т.“ АД, с който е подписан
електронният документ, съдържащ се във файл „7_Договор за потр. Kpedum_CL-BGC-
22001336_digital_signing.pdf‘, е автентичен и истински, като проверката е извършена чрез
два независими софтуера - pdfsig в Linux среда и Adobe Acrobat Pro в Windows среда.
Вещото лице сочи, че ответникът е създател и титуляр по смисъла на чл. 18а, ал. 1 от Закон
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги на електронния подпис
със сериен номер ***, използван за подписване на Договор за потребителски кредит № CL-
BGC-22001336 от 29.04.2022 г. и намиращ се във файл „7_Договор за потр. Kpedum_CL-
BGC-22001336_digital_signing.pdf . Процедурата за издаване и използване на електронния
подпис предполага, че само лицето, на чието име е регистриран квалифицираният подпис,
може да го използва чрез удостоверен достъп. Това, че ответникът е създател и титуляр на
електронния подпис, се потвърждава и от информацията, предоставена от доставчика на
удостоверителни услуги „Е. Т.“ АД. Съгласно заключението е налице валидно подписан с
квалифицирани електронни подписи от Банката и от ответника, Договор за потребителски
кредит № CL- BGC-22001336 от 29.04.2022 г., съдържащ се в електронния документ,
предоставен по делото и намиращ се във файл „7_Договор за потр. Kpedum_CL-BGC-
22001336_digital_signing.pdf“. Договорът съдържа валидни квалифицирани електронни
подписи от двете страни, които са проверени и съответстват на техните титуляри. Подписите
са положени чрез признат доставчик на удостоверителни услуги, което гарантира тяхната
правна валидност съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014 (elDAS). Информационната система
(системата на Банката и приложението „Е.“), чрез която е отправен електронният документ
Договор за потребителски кредит № CLBGC-22001336 от 29.04.2022, е информационна
система, предназначена да работи в автоматичен режим по смисъла на чл. 18а, ал. 1, т. 1 от
Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Информационната
система на ищеца, както и приложението „Е.“, функционират като автоматизирани системи
по смисъла на чл. 18а, ал. 1, т. 1 от ЗЕДЕУУ, тъй като генерират и изпращат електронни
документи в рамките на предварително зададени процеси, без необходимост от
непосредствено участие на физическо лице, а подписването на документите става без ръчна
намеса от служител. IP адресът, използван при регистрацията и потвърждението на профила
на ответника в мобилното приложение на „Е. Т.“ АД на 29.04.2022 г., е *** (разпределен на
доставчик „А.Б.“ ЕАД за град София), а при подписването на електронните документи е
използван IP адрес *** (разпределен на „В.Б.“ АД за град София). Тези IP адреси не
позволяват категорично идентифициране на конкретния потребител без допълнителни данни
от интернет доставчиците и то в рамките на 6-месечния срок по Закона за електронните
съобщения, в който операторите са длъжни да пазят трафичните данни. Информацията за IP
адреса, от който е създаден имейлът, използван за полагане на електронния подпис на
процесния договор *** вещото лице сочи, че може да бъде предоставена единствено от
съответния доставчик на електронна поща (в случая „МЕИЛ.БГ“ ЕАД).
В проведеното на 17.02.2025 г. о.с.з. е извършен оглед на представено по делото
веществено доказателство – USB флаш памет. При огледа, съдът констатира, че на
представения носител USB флаш памет, освен видеозапис са налице два броя снимки на
лична карта на Д. В., като при визуална съпоставка, съдът констатира, че лицето на
4
видеозаписа и притежателят на личната карта № ***, са едно и също лице.
По делото е изслушана и съдебно-психиатрична експертиза, която съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвена от лице с необходимата квалифиакция. Според
експерта няма обективни данни за състоянието на ответника в оспорвания период, нито
някакви медицински или други документи с описание на състоянието му. От краткото видео
от момента на идентификацията му, вещото лице обръща внимание, че може да се направи
разсъждение, че ответникът е облечен прилично, бръснал се е скоро преди заснимането,
погледът е бистър и съсредоточен предимно към обектива, зениците не са стеснени, гледа
бодро, лицеизразът е съсредоточен също и изразява присъствие. Тези детайли според
експерта трудно могат да бъдат съчетани с твърдения за тежко *** повлияване.
Актуалното психично състояние на ответника според експерта може да бъде изразено с код
и диагноза по МКБ 10 като * ***, понастоящем не употребява. Когнитивните му
възможности, вниманието и логичното мислене не показват болестни отклонения. В
периода март-май 2022 г. ответникът е бил *** и диагнозата му по МКБ 10 тогава е била ***
***, *. Посочено е, че зависимостта променя ценностната йерархия на зависимия индивид и
на водещо място излизат стремежът към придобиване и употреба на веществото/веществата.
Несигурни са данните, които са предимно от ответника, в подкрепа на хипотезата за
тежка интоксикация, която би могла да повлияе качествено и дълбоко поведението и
годностите му за вземане на решения, т.к. има и противоположни данни, отхвърлящи
тази хипотеза. Кредитирането на сведенията, заявени от ответника, според експерта, би
довело до заключение за отсъствие на годности за вземане на решения в конкретния момент.
Кредитирането на нестабилността на тези данни и противоречията в тях, както и на
обективния негов изглед, според експерта, би довело до заключение, че той е бил с налични
годности за вземане на решения.
В проведеното на 12.05.2025 г. о.с.з вещото лице по съдебно-психиатричната
експертиза е пояснило в допълнение на изготвеното заключение, в детайли какво
представлява абстиненцията - най-общо страдание на организма, което има различни
проявления при употребата на различни вещества. Експертът отново е подчертал, че не
може с категоричност да се определи състоянието на ответника към момента на подписване
на процесния договор за кредит, доколкото липсват категорични доказателства в тази
насока, а единствените наличните такива са обясненията на ответника, дадени при
изготвянето на заключението.
При така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд прави
следните изводи от правна страна:
В доказателствена тежест на ищеца за уважаване на предявения иск е да установи по
делото наличието на действително правоотношение по Договор за потребителски кредит №
CL-BGC-2201336 от 29.04.2022 г. сключен между страните; обстоятелството, че ответникът е
усвоил твърдения от ищеца кредит в размера, посочен в исковата молба; непогасения размер
на кредита, както и предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.
От събраните по делото доказателства и в частност от съдебно-техническата
експертиза, се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №
CL-BGC-2201336 от 29.04.2022 г. подписан с квалифицирани електронни подписи от
Банката и от ответника. Договорът съдържа валидни квалифицирани електронни подписи от
двете страни, които са проверени и съответстват на техните титуляри. Подписите са
положени чрез признат доставчик на удостоверителни услуги, което гарантира тяхната
правна валидност съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014 (elDAS). Подписът на ответника е
удостоверен чрез „Е. Т.“ АД. „Е. Т.“ АД е автоматизирана система по смисъла на чл. 18а, ал.
1, т. 1 от ЗЕДЕУУ. Съгласно този текст, автоматизирана система е „система, която
обработва данни автоматично, без човешка намеса или с минимална човешка намеса“. „Е.
Т.“ АД предлага редица услуги, които се основават на автоматизирано обработване на данни.
Например, компанията предлага услугата за електронна идентификация, която позволява на
потребителите да се идентифицират онлайн чрез използването на биометрични данни. Тази
услуга се извършва напълно автоматично. Услугата за издаване на квалифицирани
5
електронни подписи, предлагана от „Е. Т.“ АД, също се извършва автоматично, след като
потребителят успешно премине през процедурата за електронна идентификация. Въз основа
на тези факти може да се заключи, че „Е. Т.“ АД е автоматизирана система, по смисъла на
чл. 18а, ал. 1, т. 1 от ЗЕДЕУУ. Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние /ЗПФУР/, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. В чл.18 ЗПФУР са предвидени подлежащите
на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне
на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена върху доставчика на
услугата, в случая на ищеца. Изрично е посочено, че за доказване предоставянето на
преддоговорна информация и на електронните изявленията, отправени съгласно този закон,
се прилага закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/. Съгласно чл. 3
ЗЕДЕП, електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент
(ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на
вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.),
като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ
електронно изявление. Последното означава, че във всички случаи, когато законодателят
изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя
ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ. Съвкупният анализ на събраните по
делото доказателства налага на съда извода, че ответникът е заявил искане за отпускане на
паричен заем, като валидно е потвърдил сключването на предложения от ищеца Договор за
потребителски кредит, съгласявайки се с условията по него.
По възражението за унищожаемост на процесния договор, съдът намира
следното: съгласно постановките на ТР № 5/2020 от 30.05.2022 г. на ВКС, ОСГТК,
фактическият състав на чл. 31, ал.1 ЗЗД по естеството си е проявление на несъзнавана липса
на воля. За разлика от това липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД е
тежък порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т.
нар. „съзнавана липса на съгласие“ /например – изтръгнато е с насилие, направено е без
намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др. подобни/. В случаите на чл. 31,
ал. 1 ЗЗД може да е налице невъзможност да се разбират или да се ръководят действията по
причини, дължащи се на ментални и психични проблеми, когато лицето формално се води
дееспособно, т.е. не е поставено под запрещение. Необходимо е това състояние да е било
налице към момента на извършване на сделката. Опорочаващият факт на волеизявлението в
хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД се състои в това, че е извършено при разстроено съзнание.
Без значение е продължителността на това състояние. Невъзможността на лицето да разбира
или да ръководи действията си може да се дължи на различни причини, както временни -
алкохолно опиянение, въздействие на наркотици, интоксикация и др., така и трайни. От
събраните по делото доказателства и в частност от изслушаната съдебно-психиатрична
експертиза се установява, че в действителност лицето към процесния период март-май 2022
г. е бил *** и диагнозата му по МКБ 10 тогава е била *** ***, *. Липсват категорични
доказателства обаче относно способността на лицето да разбира и ръководи постъпките си
към момента на сключването на договора. В тази връзка експертът е посочил, че с оглед
приема на множество вещества към процесния момент не може да се даде категоричен
отговор относно възможността на лицето да възприема действителността, както и да разбира
и ръководи постъпките си. Обърнато е внимание и на обстоятелството, че при изготвянето
на експертизата ответникът е разказал за процесния период, като някои спомени са били
ясни, а други не чак толкова, но въпреки това лицето споделя, че е подписвало някакви
документи през този период. В последното проведено о.с.з. е обърнато внимание от страна
на вещото лице на представеното по делото „потвърждение“ /л.198 и л.199/. Така
цитираното потвърждение е издадено на 24.03.2022 г., като в него е посочено, че лицето
следва да бъде прието за лечение в болница в С., като самият ответник не оспорва да е бил
6
на такова лечение, а дори напротив – потвърждава същото. Житейски логично е след такова
лечение, лекуваното лице да е доведено до обичайно състояние на независим индивид. С
оглед изложеното макар и да са налице доказателства относно наличието на зависимост на
ответника от наркотични вещества към процесния период, липсват категорични такива
относно неговата способност да разбира и ръководи постъпките си. С доклада по делото
съдът е указал на ответника, че следва да докаже наличието на основание за унищожаемост
на процесния договор за кредит, такова доказване обаче не е проведено пълно и главно,
поради което и съдът намира възражението за унищожаемост за неоснователно.
От ответника са въведени възражения за недействителност на процесния договор за
кредит поради наличието на неравноправни клаузи, като в тази връзка е посочено, че
договорът съдържа клаузи за неустойки и санкции при закъснение или неизпълнение, както
и ГПР 15,24 % и лихва 12,90 % годишно или за целия период на договора общо 24 0001,19
лв. – сума практически равна на самия кредит. Твърди се и че договорът съдържа клаузи,
които позволяват на кредитора едностранно да променя лихвения процент, таксите или
други условия без предварително съгласие на потребителя.
В случая, съдът намира, че договорът съдържа необходимите реквизити: дата,
индивидуализация на страните, срок, вид на предоставения кредит, общ размер и начин на
усвояването му, размер на ГЛП, ГПР. Представен е и погасителен план, който съдържа пълна
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. ГПР е правилно определен. В договора е посочен годишният процент на разходите,
който не надвишава законовоопределения максимален размер. В предоставения на
потребителя стандартен европейски формуляр ясно и недвусмислено е посочено, как е
формиран годишният процент на разходите, а именно: при допусканията, че общият размер
на кредита е 30 000 лв., Срокът на кредита е 120 месеца, Лихвеният процент е 12,90%
годишно, Таксата за ангажимент е 1050 лв., месечната Такса за уведомяване е 5,00лв.
месечно, както и че Общият размер на кредита ще бъде изтеглен незабавно и в пълен размер
и че Кредитополучателят изпълнява задълженията си съгласно договорените условия и на
договорените дати, както и че Годишният процент на разходите би бил различен от
горепосоченото, в случай че бъде приложено горепосоченото в точка 1 по-горе увеличение
на Лихвения процент. С оглед на горното съдът намира, че в ГПР са включени всички
относими към формирането му разходи на потребителя по кредита и същият е коректно
определен. За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че клаузата за заплащане на
такса ангажимент е валидно уговорена. Както беше посочено по – горе таксата е включена в
ГПР, а и същата включва насрещното задължение на Банката да не променя размера на
годишния лихвен процент за целия срок на договора, който е десет годишен. Това означава,
че е уговорен фиксиран лихвен процент при риск и за двете страни от евентуални промени
на икономическите условия. В тази насока следва да се има предвид, че ищецът е избрал
след икономически анализ да сключи договор при фиксирана лихва, а не при променлив
лихвен процент, поради което не е налице противоречие или заобикаляне на закона
включването на такса от страна на Банката за поетия от нейна страна ангажимент да не
променя лихвения процент, още повече за един дълъг срок от 10 години.
От доказателствата по делото се установи, че ответникът е усвоил твърдения от
ищеца кредит в размера, посочен в исковата молба. Съгласно заключението на вещото лице
по СсЧе на 03.05.2022 г. „Б. - клон Б.” от сметка с IBAN *** е наредила сума в размер на 28
950 лева, представляваща разрешения размер 30 000 лева, намален с удържана такса
ангажимент 1 050 лева по сметка на Д. В., открита в „ЦКБ“ АД. На 03.05.2022 г. по сметка с
IBAN ***, открита в ЦКБ АД с титуляр Д. В. са постъпили 28 950 лева от Б.Б. от банкова
сметка с IBAN ***. По делото липсват доказателства, а и съгласно заключението на вещото
лице, няма извършвани плащания за погасяване на задълженията по кредита по процесния
Договор за потребителски кредит.
Съгласно чл. 6.1, вр. чл.6.1.1 от Общите условия на договора, в случай, че
кредитополучателят е забавил извършването на дадена погасителна вноска, съгласно
погасителния план, изцяло или отчасти повече от 5 работни дни, след като вноската е
7
станала дължима, и което обстоятелство е налице, кредиторът има правото да анулира
извънредно договора и да обяви целия дълг (общият размер на кредита, лихвата, таксите
и всякакви други разходи) за предсрочно изискуем и да поиска той да бъде изплатен
незабавно и преди изтичането на срока на кредита. На 05.09.2022 г. на електронна поща с
адрес: ***@* е изпратено уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост. Доколкото
в чл.9.4 от Общите условия към договора за потребителски кредит е уговорено, че всички
уведомления и цялата кореспонденция по настоящия договор се считат за известни на
кредитополучателя, ако са изпратени на следните адреси: настоящия му адрес и/или адреса
на електронната поща. Съобщението за обявяване на предсрочна изискуемост е изпратено
именно на ел. поща на ответника, посочена от самия него в договора. С оглед изложеното
съдът намира, че кредиторът е обявил на длъжника надлежно предсрочната изискуемост на
процесния кредит /в този смисъл решение по гр.д. 3715/2013 г. на ВКС, IV г.о.; решение по
гр.д. 4473/2019 г., ВКС, III Г.О./
С уточняваща молба с вх. № 286717/11.09.2024 г. /л.131/ ищецът е уточнил, че
претендираната главница в размер на 8737,95 лв., представлява сбор от следните вноски:
05.08.2030 г. – част от главницата (335,61 лв.) по дължима вноска № 99 (която е в общ размер
на 352,78 лв.) плюс главниците по вноски от № 100 до № 120, съгласно погасителния план,
до 05.05.2032 г. Така посоченият период съответства на този посочен в заповедта за
изпълнение.
С оглед развитите по-горе съображения съдът достига до извода, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
На последно място съдът намира за необходимо да посочи и с оглед наведеното
възражение от страна на ответника, че ищецът не е надлежна страна по този договор, че не е
налице оправомощаване на клона да ангажира „Б.“ Е., следното: поначало на липса на
представителна власт може да се позове представляваното лице – в случая „Б.“ Е. или
негови универсални правоприемници. На следващо място следва да се посочи, че предметът
на дейност /видно от публично достъпния търговски регистър/ е предоставяне на кредити,
в това число потребителско кредитиране, покупки на изплащане и други продукти свързани
с потребителско кредитиране; депозитни транзакции за публично приемане на депозити и
други възстановими средства. Наред с това от страна на ищеца е представено нотариално
заверено безсрочно пълномощно с апостил, с което „Б.“, банка, лицензирана с Решение №
73/27.09.2005 на естонския Орган за финансов надзор, учредена и съществуваща съгласно
законите на Е., със седалище и адрес на управление ***, Е., с регистрационен код от
Централния търговски регистър на естонския регистрационен департамент *** е
упълномощила управителя Р.И.Р. с неограничени права да представлява принципала и
учреденият клон на търговеца в Република Б.- „Б. - клон Б.“ регистриран в Търговски
регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията с
ЕИК ***, като в точка 5 е изрично посочено „да подписва, изменя, или прекратява... всички
видове договори, анекси, нотариални актове и документи към тях.“
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора, право на разноски имат ищецът.
Ищецът претендира разноски за заповедното производство: 641,54 лева за заплатена
държавна такса; за исковото производство: 375,16 лева за държавна такса, 350,00 лева за
депозит по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза; 400,00 лв. за депозит по
допуснатата съдебно-техническа експертиза; 5,00 лв. за съдебно удостоверение и 1237,95
лв. за адвокатски хонорар, като представя списък по чл. 80 ГПК /л.249/ и доказателства за
реално сторени разноски. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
претендираното адв. възнаграждение, което съдът намира за неоснователно съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото, допуснатите три експертизи, проведените 4
8
о.с.з., както и проявената процесуална активност от страна на процесуалния представител, в
това число и цената на предявения иск.
С оглед изложеното на ищеца следва да се присъдят 641,54 лв. – сторени разноски в
заповедното производство и 2368,11 лв. в исковото производство.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск по реда на чл. 422 ГПК от „Б.“,
банка, лицензирана с Решение № 73/27.09.2005 на естонския Орган за финансов надзор,
учредена и съществуваща съгласно законите на Е., със седалище и адрес на управление ***.,
с регистрационен код от Централния търговски регистър на естонския регистрационен
департамент ***, чрез клона в Република Б. - „Б. - клон Б.“ регистриран в Търговски
регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, срещу Д. М. В., ЕГН **********, с
адрес: ***, с основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, че Д. М. В. дължи на ищеца сумата от 8737,95 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № CL-BGC-2201336 от
29.04.2022 г. за периода от 05.08.2030 г. до 05.05.2032 г., ведно със законната лихва считано
от 12.10.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 55386/2022 г. по
описа на СРС, 179-ти състав.
ОСЪЖДА Д. М. В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Б.“, банка,
лицензирана с Решение № 73/27.09.2005 на естонския Орган за финансов надзор, учредена и
съществуваща съгласно законите на Е., със седалище и адрес на управление ***., с
регистрационен код от Централния търговски регистър на естонския регистрационен
департамент ***, чрез клона в Република Б. - „Б. - клон Б.“ регистриран в Търговски
регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
641,54 лв. разноски в заповедното производство и сумата от 2368,11 лв. – разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9