Решение по дело №5015/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260459
Дата: 29 септември 2022 г. (в сила от 28 октомври 2024 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20195330105015
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

         № 260459          29.09.2022 г.                    Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                  ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІI-ми гр. състав в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА

 

при участието на секретаря Н. Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5015 по описа на ПРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 200 от КТ, и чл. 86 от ЗЗД.

Ищците П.Д.З., ЕГН **********, Н.Г.З., ЕГН **********, К.Г.З., ЕГН **********,  и Р.Г.З., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. Й., са предявили срещу ответника “МИГ ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК *********, заедно обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 200 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищците следните суми: сумата от 800 820,32 лева общо, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищците, по 200 273,44 лева за първите трима, и 200 000 лева за четвъртия от ищците, които неимуществени вреди ищците са претърпели вследствие на с. на Г. К. З., ЕГН **********, настъпила на ****г. в  резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва върху главниците от датата на злополуката – ****г., до окончателното плащане на дължимите суми.

Твърди се, че пострадалото от злополуката лице е п.о, че първите трима ищци са негови законни наследници, първата от които е негова с., а другите двама ответници – с. и д., като четвъртият ищец е негова м.. Твърди се наследодателят на ищците е бил в ТПО с ответника, че същият е п. по време на злополука, претърпяна на ****г. в Б. при ПТП, вина за което ПТП носи лицето Г.Д.М., привлечен като трето лице помагач от ответниковото дружество и за което деяние това лице е търпяло лишаване от свобода. Твърди се, че злополуката е призната за трудова по надлежния ред, поради което са налице основания за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ за претърпените от ищците болки и страдания от загубата на б., с. и с.а. Ето защо се моли да се осъди ответника да им заплати горепосочените суми, ведно със законната лихва от датата на злополуката до окончателното им плащане. Претендират се разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се взема становище за неоснователност на исковете.

Оспорва се  наличието на трудова злоплоука, материалноправната  легитимацията на ищцата Р.З.. Възразява се срещу размерите на поисканите обезщетения като прекомерни, както и се релевира възражение за съпричиняване, поради непоставянето на обезопасителен колан от п.ия, представляващо случай на груба небрежност.  На осн. член 200, ал.4 от КТ се прави възражение за намаляване на дължимото обезщетение на законите наследници на п.ия с размера на получените от тях суми  от 19726,56 лева по сключения договор за застраховане на работника за риска трудова злополука, за което  е налице признание в подадената до съда искова молба.

Конститураните по делото като трети  лица помагачи на ответника Г.Д.М. и ЗК Олимпик АД гр. Никозия не са изразили становище по исковете и не са ангажирали доказателства.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:          

От събраните по делото доказателства –удостоверение за наследници, удостоверение за смърт, удостоверение за раждане, разпореждане № **** г. на ТП на НОИ Пловдив, обжалвано по съдебен ред от работодателя, но потвърдено от ВАС, с което злополуката се признава за трудова, се установява, че Г. К. З. е п. на ****г. , като е оставил трима наследници -, П.Д.З. -с., Н.Г.З. - д. и К.Г.З. – с., а Р.З. е негова м..

П.ият е бил в безсрочно трудово правоотношение с ответника, което обстоятелство не се оспорва.

С разпореждане № **** г. на ТП на НОИ Пловдив злополуката е приета за трудова на осн. чл. 55, ал. 2 от КСО, като разпореждането е обжалвано от работодателя и е влязло в сила. В протокола за резултатите от извършеното разследване на злополуката е констатирано, че ищецът е загинал на място, в резултат на настъпило ПТП, станало по пътя за с. Ц.на ****г., в резултат от сблъсъка на служебния автомобил, в който се е возил п.ият и лек автомобил марка БМВ с б. регистрация, който се е движил с висока скорост и е навлязъл в лентата за насрещно движение.

Безспорно са също обстоятелствата, че ищците П.Д.З., Н.Г.З. и К.Г.З., в качеството им на законни наследници на п.ия З. са получили от застрахователя ЗАД „Армеец“ обезщетения в размер на по 19 726,56 лева за всеки един от тях, с оглед на което възражението на ответника по член 200, ал. 4 КТ следва да бъде уважено.

Касателно възражението на ответника за липсата на материалноправна легитимация на ищцата Р.З. следва да се посочи, че най-близките на п.ия (по смисъла на двете постановления № 4 от 1961г. и № 1 от 2016г.) се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е понятно да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Това тяхно право не е абсолютно, а следва да бъде установено. Обратното виждане би означавало противоречие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на гарантираното с чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България. По изложените съображения възражението за липса на материалноправна легитимация се явява неоснователно.

За установяване твърденията на ищците за наличие на близки отношения с п.ия наследодател и за установяване на болките и страданията, които всеки един от тях е изпитвал в резултат на смъртта му по делото са разпитани свидетелите И.И и С.И., а за опровергаване на техните показания от страна на ответника е поискан свидетел, но такъв не е бил разпитан, поради неводенето му от ответника.

От показанията на свидетеля И.  се установява, че са близки приятели със семейството на пострадалия, че последното е живяло задружно, като Г. бил двигателят на семейството, който се грижил за с.та си, не й давал да работи, защото има една жена. Казва, че след смъртта му жена му отстлабнала, а градината с цветя в къщата за която се грижила, била изоставена и се превърнала в пустош. За д.та Н. казва, че живеела на квартира с детето и мъжа й, като всяка седмица посещавала родния си дом. Отделно от това Н. й била споделила, че се била обърнала към психолог. За  с.а К. казва, че ходил в А. да работи, но си идвал през два –три месеца, както и че К. понесъл тежко смъртта на б. му.

Свидетелят И. казва, че п.ият имал прекрасно семейство, всички във фамилията се подкрепяли. Грижил се и за неговата м., която била с проблеми на очите, и която живеела в село Ч., като денят преди катастрофата цялото семейство празнувало в село Ч., където по това време се провеждал събор. Казва, че бащата Г. правил къща за всичките, и именно поради тази причина с.ът му работил в А., за да изкара пари за къщата. За П. казва, че се била затворила в себе си.

По делото са назначени и изготвени две комплексни съдебномедицинска и  автотехническа – първоначална на в. л. инж. С.М. и д-р Б. и повторна такава на в. л. инж. С. и доц. д-р С..

И двете експертизи еднозначно са стигнали до извода, че причината за с. на Г.З. са тежките и несъвместими с живота травматично увлеждания на жизненоважни органи - разкъсване на дясната сърдечна камера и на аортата, с масивен кръвоизлив в гръдната кухина, довели до остра кръвозагуба и последвалата остра сърдечно-съдова недостатъчност. Всички травмачитично увреждания са причинени по механизъм на удар с или върху твърд предмет и добре отговарят по вереме и начин да с получени при станало ПТП – автомобилна травма вътре в купето на автомобила. Относно въпроса дали З. би бил останал жив, ако бе ползвал обезопасителен колан двете експертизи дават различни отговори.

              В. л.С. и С. посочват, че скъсването на аортата и разкъсването на дясната камера на сърцето са инерционни вътрешни увреждания, които се формират след възпиращия удар на тялото в интериора  на автомобила, при което в резултат на собствената си маса вътрешните органи продължават ограниченото си движение по посока на силите, движещи тялото. В повторното им заключение е подчертано, че вътрешният сблъсък често причинява тежки или фатални наранявания, като в т. 19 от това заключение е посочено, че предпазният колан не е панацея при ПТП и че коланите са ефективни при сравнително нискоенергийни удари, както и при директен травматизъм. При инерционния травматизъм в научните среди механизмът на разкъсване  на аортата не  е уточнен, а е поставен в зависимост от много други елементи като: импулс на кръвна вълна, повдигане на коремни органи, тегло на пострадалия  и др., като в заключение изводът на експертите е, че не може със сигурност да се твърди, че при наличен правилно поставен колан, п.ият не би би получил инерционни увреждания и не би настъпила смъртта. В противоположен смисъл е първоначалното заключение на в. л. д-р Б. и инж. М., като съдът намира, че направеният от тях извод е необоснован, тъй като експертите не са изследвали инерционния момент и въздействието му върху уврежданията, като в съдебно заседание са посочили, че изводът им за това се подкрепял от обстоятелството, че останалите  лица в микробуса били останали живи, като п. бил само Г.З.. 

С оглед на изложеното, съдът намира, че следва да се кредитира повторното заключение, като обосновано и компетентно изготвено. В този смисъл  възражението на ответника за проявена груба небрежност по член 201, ал. 2 от КТ се явява неоснователно, тъй като това възражение следва да бъде установено с пълна степен на сигурност, а именно, че смъртта на З. е настъпила, поради непоставянето на обезпасителен колан, при условията на пълно и главно доказване, което не бе установено, поради което няма основание за намаляване отговорността на работодателя.

           За определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди се изхожда от обективно установените по делото обстоятелства за изпитаните страдания, болки и усещания на ищците от загубата на п.ия им роднина, и  успоредно с това се изследват и обстоятелствата, касаещи привързаността и създадените емоционални връзки между тях.  Въпреки, че децата на п.ия не са живели в едно домакинство с баща им, установено е от фактическа страна, че семейството е било сплотено, събирали са се често, празнували са заедно празниците, общували са постоянно и не са загубили връзка помежду си. Съгласно показанията на св. И. се установява желанието на п.ия да направи къща, в която всички да живеят под един покрив, такова е било и желанието на с.а му, който работил в чужбина с идеята да подпомогне строежа с пари. От показанията на изслушаните свидетели безспорно се установява, че ищците са претърпели неимуществени вреди, поради което съдът намира исковете по чл. 200 от КТ доказани изцяло по основание. Досежно размера на обезщетенията, за репариране на причинените им душевни страдания в резултат от загубата на наследодателя на тримата ищци, предвид възрастта на пострадалия и създадената дълбоката емоционална връзка между последния и тримата ищци, и след намаляването им, с получените от наследниците от застрахователя ЗАД Армеец АД суми от по 19 726,56 лева, на осн. член 52 от ЗЗД съдът определя на всеки един от наследниците обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер  от по 100 000 лева за всеки един от тях, като за разликата над този размер до пълния предявен от 200 273,44 лева исковете им следва да се отхвърлят като неоснователни. Относно ищцата Р.З., м. на п.ия, за която п.ият е полагал грижи, съдът й определя обезщетение в размер на 100 000 лева,  като за разликата над този размер до пълния предявен от 200 000 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.

На осн. чл. 84, ал. 4 ЗЗД, вр. с чл. 212 от КТ на ищците се дължи законната лихва върху обезщетението от деня на увреждането – **** г. до окончателното плащане на обезщетението. Същата е претендирана, поради което следва да бъде присъдена. Лихвата при деликт има компенсаторен, а не мораторен характер и се дължи като допълнение към размера на определото обезщетение.

С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски по съразмерност. Възражението на ответника за прекомерност на платеното адв. възнаграждение на адвоката на ищците е неоснователно, тъй като се касае за защита на няколко отделни интереса, а размерът му е съобразен с Наредбата за минималните адв. възнаграждения, ето защо на всеки един от ищците ще се присъди по 2996 лева за адв. възнаграждение.

На ответника съобразно отхвърлената част от исковете ще се присъдят разноски в размер на 7492 лева  за адв. възнаграждение и 150 лева разноски за вещо лице.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза на 16 000 лева (осем хиляди триста и четиридесет лева). В негова тежест следва да се възложат и направените от бюджета на съда по съразмерност разноски за две експертизи в размер на 537,50 лева.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА “МИГ ИНЖЕНЕРИНГ ” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на П.Д.З., ЕГН ********** сумата от 100 000 лева (сто хиляди лева), представляваща обезщетение на осн. чл. 200, ал. 1 вр. с ал. 4 от Кодекса на труда за неимуществени вреди, претърпени от П.Д.З., ЕГН **********, вследствие на смъртта на с. й Г. К. З., ЕГН **********, настъпила на ****г. в резултат на трудова злополука, претърпяна на ****г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на злополуката – ****г. до окончателното плащане на дължимата сума, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 100 000 лева до пълния предявен размер от 200 273,44 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА “МИГ ИНЖЕНЕРИНГ ” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на   Н.Г.З., ЕГН ********** сумата от 100 000 лева (сто хиляди лева), представляваща обезщетение на осн. чл. 200, ал. 1 вр. с ал. 4 от Кодекса на труда за неимуществени вреди, претърпени от Н.Г.З., ЕГН **********, вследствие на смъртта на баща й Г. К. З., ЕГН **********, настъпила на ****г. в резултат на трудова злополука, претърпяна на ****г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на злополуката – ****г. до окончателното плащане на дължимата сума, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 100 000 лева до пълния предявен размер от 200 273,44 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА “МИГ ИНЖЕНЕРИНГ ” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на К.Г.З., ЕГН ********** сумата от 100 000 лева (сто хиляди лева), представляваща обезщетение на осн. чл. 200, ал. 1 вр. с ал. 4 от Кодекса на труда за неимуществени вреди, претърпени от К.Г.З., ЕГН **********, вследствие на смъртта на баща му Г. К. З., ЕГН **********, настъпила на ****г. в резултат на трудова злополука, претърпяна на ****г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на злополуката – ****г. до окончателното плащане на дължимата сума, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 100 000 лева до пълния предявен размер от 200 273,44 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА “МИГ ИНЖЕНЕРИНГ ” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Р.Г.З., ЕГН ********** сумата от 100 000 лева (сто хиляди лева), представляваща обезщетение на осн. чл. 200, ал. 1 вр. с ал. 4 от Кодекса на труда за неимуществени вреди, претърпени от Р.Г.З., ЕГН **********, вследствие на смъртта на с.а й Г. К. З., ЕГН **********, настъпила на ****г. в резултат на трудова злополука, претърпяна на ****г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на злополуката – ****г. до окончателното плащане на дължимата сума, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 100 000 лева до пълния предявен размер от 200 000  лева, като неоснователен.

             ОСЪЖДА “МИГ ИНЖЕНЕРИНГ ” ЕООД, ЕИК ********* да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 16 000 лева държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 537,50 лева разноски за две съдебно комплексно съдебномедицински и и автотехнически експертизи от бюджета на съда.

            Решението е постановено с участието на третите лица помагачи на ответника Г.Д.М., ЕГН ********** и ЗК Олимпик АД гр. Никозия чрез клона й в България.

           Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Районен съдия:/п/ Анета Трайкова

 

            Вярно с оригинала!

            РЦ