№ 207
гр. Варна, 11.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20223000500142 по описа за 2022 година
намира следното:
Въззивното производство е образувано по жалба, подадена от
КПКОНПИ, гр. София чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, против решение № 12/02.02.22г., постановено по гр.д. №
266/21г. на ОС-Силистра, в частите му, с които са отхвърлени исковете й с
правно основание чл. 151 вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, а именно:
- за отнемане от С. С. Р. от с. Средище, общ. Кайнарджа, обл. Силистра
на сумата в размер на 200 лв., представляваща пазарната стойност към
датата на прекратяване на регистрацията на лек автомобил, марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № СС3791АМ, дата на първа регистрация
06.08.1999г., рама № WVWZZZ3BZYP093148, двигател № AFB132324;
сумата в размер на 200 лв., представляваща пазарната стойност към датата
на прекратяване на регистрацията на лек автомобил, марка „Опел“, модел
„Вектра“ с рег. № СС6001АН, дата на първа регистрация 05.03.1998г., рама №
W0L0JBF19W1155459, двигател № X18XE14387595;
- за отнемане от КР. СЛ. АТ. от с. Средище, общ. Кайнарджа, обл.
Силистра на сумата в размер на 99 573.44 лв., представляваща получени
парични преводи от трети лица, непреобразувани в друго имущество, за
получаването на които не е установено законно основание.
Във въззивната жалба се поддържа, че в тези му части решението
следва да се счита за постановено по общия ред и поради това подлежи на
обжалване от ищеца, тъй като независимо от приетото от съда с определение
по реда на чл. 239 от ГПК искане на Комисията за постановяване на
неприсъствено решение по отношение на ответниците, част от предявените
искове са били отхвърлени (съобразно приетото в такава хипотеза в
определение № 184/20.04.15г. по ч.гр.д. № 306/15г. на ВКС, І г.о.). Поради
това се счита, че решението в обжалваните му части е неправилно,
постановено в противоречие с материалния закон. В тази връзка се изразява
несъгласие с цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика на
1
ВКС (Решение № 137/02.11.18г. по гр.д. № 2507/17г., ІV г.о. и Решение №
147/16.09.19г. по гр.д. № 1998/18г., ІV г.о.), тъй като се поддържа, че
„имущество“ по смисъла на ЗПКОНПИ представляват и парите и като такова
те подлежат на отнемане в полза на държавата ако са придобити незаконни.
Когато пък имуществото липсва или е отчуждено (вкл. и когато е укрито), то
на осн. чл. 151 от ЗПКОНПИ подлежи на отнемане неговата парична
равностойност. В противен случай ще се стигне до резултат незаконната
облага да не е премахната, което е в противоречие с целите на ЗПКОНПИ.
Освен това подобно тълкуване би довело до нееднакво приложение на закона
спрямо онези лица, които са трансформирали незаконно придобитото
имущество в друго налично имущество, което се отнема. Акцентира се на
обстоятелството, че съдът е постановил отнемането на суми от продажбата на
МПС, за които също няма данни да са налични в патримониума на
проверяваното лице в края на проверявания период и към датата на
предявяване на иска, а същевременно отхвърля исковете за отнемането на
суми от по 200 лв. като парична равностойност на две МПС към датата на
прекратяване на регистрацията им по аргумент, че не са налични в
патримониума на ответника. Това е вътрешнопротиворечив извод, тъй като
разликата е само в това дали МПС са били отчуждени или не. Тъй като
исковете са осъдителни, а не конститутивни, то и не е налице пречка да се
отнеме липсващото имущество. Цитира се и решение № 29/12.04.21г. по гр.д.
№ 1021/19г., ІІІ г.о. на ВКС, в което се приема, че приложимият закон не
изисква имуществото да е налично, тъй като когато то липсва, се отнема
неговата парична равностойност и поради това при изчисляване на
„значителното несъответствие“ се взема предвид и неналичното, но
придобито през проверявания период, имущество. В условията на
евентуалност, ако се приеме, че въззивната жалба е недопустима, то в такъв
случай и първоинстанцинното решение следва да се приеме за недопустимо
(цитира се в този смисъл Определение № 394/26.05.14г. по ч.т.д. № 1418/14г.
на ВКС, І г.о.). Претендира се решението в обжалваната му част да бъде
отменено и да се уважат отхвърлените искове, евентуално – решението да
бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне
по предявените искове.
В определения срок насрещните страни С. С. Р. и КР. СЛ. АТ. не са
депозирали отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от страна с правен
интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт, поради което е допустима.
За да достигне до горния извод, съдът намира, че въпреки постановеното въз
основа на отправеното от ищеца в първото по делото с.з. на 25.01.22г.
определение от съда, че приема направеното искане за постановяване на
неприсъствено решение на осн. чл. 239 от ГПК, с обжалваното решение съдът
е отхвърлил част от предявените искове. Изхождайки от приетото в
доктрината („Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар,
Проблеми на правоприлагането.Анализ на съдебната практика“, Второ
преработено и допълнено издания, ИК „Труд и право“, София, 2017г., стр.
561-562) и в съдебната практика (определение № 184/20.04.15г. по ч.гр.д. №
306/15г. на ВКС, І г.о.) в такава хипотеза за вида на решението следва да се
2
съди не по неговото наименование, а по неговото съдържание. Това е така,
защото след като веднъж съдът е направил с определението си по чл. 239 от
ГПК преценка за наличието на всички препоставки, вкл. и за вероятна
основателност на иска, същият следва да го уважи (хипотезата е различна от
тази, разглеждана в Решение № 157/29.11.10г. по т.д. № 262/10г., І т.о. на
ВКС, където въпреки отправеното от страната искане за постановяване на
неприсъствено решение, съдът не се е произнесъл по искането, а е постановил
редовно решение). Ако обаче тази предварителна преценка на вероятната
основателност на иска е била неправилна, съдът е следвало да оттегли своето
определение за приемане на искането за постановяване на неприсъствено
решение и да премине към решаване на делото по общия ред, вкл. и чрез
провеждането на фазата по събиране на доказателства с оглед провеждането
на пълно и главно доказване от ищеца. Това в настоящия случай не е станало,
но изхождайки от съдържанието на постановеното от първоинстанционния
съд решение следва да се приеме, че същото не е неприсъствено и подлежи на
обжалване по общия ред.
Решението в частите му, с които е отнето имущество от ответниците, е
влязло в сила поради необжалването му.
Първоинстанционният съд е приел представените с исковата
молба документи като писмени доказателства по делото, представляващи
актовете на съответните длъжностни лица и органи от КПКОНПИ за
образуване на проверката, за образуване на производство за отнемане на
незаконно придобито имущество и за наличието на решение за внасяне на
искова молба в съда за отнемане на процесното имущество от всеки от
ответниците; както и такива в подкрепа на твърденията на Комисията за
наличието на значително несъответствие в имуществото на ответниците за
проверявания период чрез сравняемите стойности на имуществото и нетния
доход (а последния – като разлика между доходи, приходи или източници на
финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни
разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му).
При липсата на оспорване от ответниците настоящият съд ще
приеме, че пазарните стойности към датите на прекратяване на
регистрациите на леките автомобили (марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с
рег. № СС3791АМ, дата на първа регистрация 06.08.1999г., рама №
WVWZZZ3BZYP093148, двигател № AFB132324 и марка „Опел“, модел
„Вектра“ с рег. № СС6001АН, дата на първа регистрация 05.03.1998г., рама №
W0L0JBF19W1155459, двигател № X18XE14387595), възлизат на по 200 лв.
за всеки от тях.
Поради горното не се налага да се дават указания на ищеца за кои от
твърденията му по фактите не сочи доказателства, а и самият въззивник също
не е отправил доказателствени искания.
На въззивника в качеството му на ищец следва да се даде възможност
да уточни дали претендираните за отнемане суми, представляващи предмет на
отхвърлените искове, са налични в патримониума на ответниците към края на
проверявания период и към датата на подаване на исковата молба.
Воден от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на страните, че при липсата на оспорване от ответниците
настоящият съд ще приеме, че пазарните стойности към датите на
прекратяване на регистрациите на леките автомобили (марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“ с рег. № СС3791АМ, дата на първа регистрация 06.08.1999г.,
рама № WVWZZZ3BZYP093148, двигател № AFB132324 и марка „Опел“,
модел „Вектра“ с рег. № СС6001АН, дата на първа регистрация 05.03.1998г.,
рама № W0L0JBF19W1155459, двигател № X18XE14387595), възлизат на по
200 лв. за всеки от тях.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника КПКОНПИ, гр. София в
качеството му на ищец в 1-седмичен срок от получаване на настоящото
определение да уточни с преписи за ответниците дали твърди, че
претендираните за отнемане суми, представляващи предмет на отхвърлените
искове, са налични в патримониума на ответниците към края на проверявания
период и към датата на подаване на исковата молба. Ако е налице такова
твърдение – доказването му подлежи на доказване от ищеца с всички
доказателствени средства. При липсата на уточнение, съдът ще приеме, че не
се твърди паричните суми да са в патримониума на ответниците.
НАСРОЧВА производството по делото в открито с.з. на 18.05.22г. от
09:15 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители /КПКОНПИ – на електронен адрес чрез Системата за сигурно
електронно връчване/.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4