№ 7586
гр. София, 24.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110157986 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова
молба от ........... чрез адв. М.Л. против „Софийска вода“ АД.
При извършената проверка на допустимостта и редовността на исковата
молба, съдът констатира, че същата не отговаря на изискванията за
съдържание по смисъла на чл. 127 ГПК, поради което с разпореждане от
22.11.2021 г. съдът указа на ищеца да конкретизира процесната сума от 1200
лв. каква част от общата сума от 14 434,26 лева представлява, като посочи
конкретен процесен период /по дни, а при необходимост и по часове от
денонощието/, както и фактури, в които е обективирано вземането.
С молба-становище с вх. № 103344/07.12.2021 г. ищецът сочи, че за
него е обективно невъзможно да посочи за кой конкретен период каква сума
претендира ищецът. Съдът констатира, че с така депозираната молба
нередовността не е отстранена, поради което на ищеца е дадена последна
възможност за отстраняване на нередовността. С разпореждане от 20.12.2021
г. съдът указа на ищеца в едноседмичен срок от съобщението следва, с
писмена молба с препис за ответника, да конкретизира процесната сума от
1200 лв. каква част от общата сума от 14 434,26 лева представлява, като
посочи конкретен процесен период /по дни, а при необходимост и по часове
от денонощието/, като част от общия заявен период в исковата молба от
31.03.2012 г. до 18.07.2018 г., за който се отнася. Указано му е, че при
неизпълнение на указанието исковата молба ще бъде върната.
В изпълнение на указанието, ищецът депозира молба-становище от
13.01.2022 г., с което отново не изпълнява указанието на съда. Сочи, че в
процесния период са издадени 71 фактури, като отрича част от вземането по
всяка от тях. Сочи конкретна сума, която отрича от всяка от фактурите.
Същият обаче не сочи тази конкретно отречена сума за коя конкретна част от
процесния период по всяка фактура се отнася. Без да е извършил такава
индивидуализация на исковата претенция, не би могло да се формира сила на
пресъдено нещо по делото.
1
Отделно от гореизложеното, съдът намира, че предявеният като
частичен отрицателен установителен иск е недопустим поради следните
съображения:
Несъмнено е, че институтът на частичния иск е допустим, като същият
действително е предмет на цитираното от ищцата Тълкувателно решение №
3/22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. по описа на ВКС, ОСГТК, в което
обаче е разгледана възможността единствено за предявяване на частичен
осъдителен иск. В тази връзка, Върховният съд изяснява, че предмет на всяко
гражданско дело е претендираното или отричано от ищеца спорно субективно
материално право, което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на
ищеца, съдържащо се в исковата молба и което следва да бъде
индивидуализирано от ищеца чрез основанието и петитума на иска.
Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от
които произтича претендираното субективно материално право, т.е.
правопораждащите го юридически факти, като в случаите на предявен
частичен иск за парично вземане ищецът претендира само част от размера на
вземането, но основанието на иска, включително при предявяването му като
частичен, е единно и неделимо, поради което обективните предели на силата
на пресъдено нещо на решението по частичния осъдителен иск ще обхванат
основанието на вземането в пълен обем. В този смисъл, в тълкувателното
решение е формулиран извод за недопустимост на последващ иск за
непредявената разлика от вземането, в случай че първоначално предявеният
частичен осъдителен иск е бил отхвърлен (тъй като с това решение е отречено
със СПН съществуването на основанието на вземането в пълен обем); респ.
при уважаване на частичния иск СПН на решението обхваща общите
правопораждащи факти на вземането, така че е недопустимо в последващия
исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на
вземането и правната му квалификация.
Изложените тълкувателни разяснения несъмнено обуславят наличието
на правен интерес от предявяване на частичен осъдителен иск за парично
вземане, по който ищецът би получил частична защита на претендираното от
него вземане до заявения размер и установяване на основанието на това
вземане в пълен обем, но същите са напълно неприложими в хипотезата на
предявен частичен отрицателен установителен иск. Това е така, тъй като при
отрицателния установителен иск, за разлика от всички останали искове,
основанието на иска (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК) не е негов индивидуализиращ
белег. Щом твърди, че оспорваното право никога не е възниквало, ищецът не
би могъл и да сочи юридически факт, от който такова право се поражда, като
в тежест на ответника е да изчерпи в процеса всички основания, на които
оспореното му право е могло да се породи (в този смисъл – Тълкувателно
решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. по описа на ВКС,
ОСГТК). Когато е уважен отрицателен установителен иск, това претендирано
от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено
правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания,
но това отричане не би могло да се разпростре по отношение на всички
основания за пълния обем на вземането. Ето защо, при изначални твърдения
2
на ищеца, че не дължи цялото вземане, той няма правен интерес да предявява
частичен отрицателен установителен иск – в рамките на решението по този
иск той не би получил СПН по отношение отричането на основанието на
цялото вземане и след като изначално ищецът твърди, че не дължи цялото
претендирано от ответника вземане, то подобна частична защита е лишена от
смисъл.
От друга страна, ако се приеме, че уважаването на частичния
отрицателен установителен иск е равнозначно на отхвърлянето на частичен
положителен установителен или осъдителен иск, то силата на пресъдено
нещо в тези случаи разпростира действието си и за непредявената част
(доколкото несъществуването на част от цялото вземане поради
неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното
субективно материално право факти е равнозначно на несъществуване и на
разликата до неговия пълен обем – съобразно мотивите на Тълкувателно
решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. по описа на ВКС,
ОСГТК). В тази хипотеза, последващ частичен отрицателен установителен
иск за разликата би бил недопустим поради формираната вече СПН за целия
размер на вземането, а настоящата хипотеза е именно такава – между
страните вече е налице сила на пресъдено нещо по постановените по гр.д. №
10110/2021 г. по описа на СРС, 25 състав съдебно решение за недължимост на
част от оспореното вземане в размер на 1250 лв., което на практика означава,
че е отречено съществуването на основание за цялото вземане. Следователно,
последваща частична претенция е недопустима поради формираната вече
СПН между страните, като с уважаване на една частична отрицателна
установителна претенция ищецът практически е получил защита в пълен
обем. Така се оказва, че в действителност с предявяването на частичен
отрицателен установителен иск ищецът цели да получи защита за цялото
оспорено от него вземане, т.е. с тази частична претенция той би ограничил не
собствената си защита в рамките на образуваното производство, а защитата,
която ответникът би могъл да получи при отхвърлянето на частичния иск, тъй
като в този случай ще се формира СПН за съществуване в полза на ответника
на вземане само до частичния размер на иска. Подобен резултат обаче не
може да се приеме за съвместим с диспозитивното начало и чл. 6, ал. 2 ГПК,
защото в рамките на този принцип се дава възможност на ищеца да ограничи
пределите на защитата, която той търси в образуваното производство, а не да
ограничава защитата, която ответникът би могъл да получи по това дело.
Изложеното на отделно основание навежда на извода за недопустимост
на предявяването на частичен отрицателен установителен иск, тъй като в този
случай ищецът длъжник по същество търси защита не по част, а по целия
размер на отричаното вземане (когато изначално оспорва дължимостта на
цялото вземане, както е и в настоящия случай), което от своя страна създава
възможности за злоупотреба с право и заобикаляне на закона – на
разпоредбите за родова подсъдност и размер на дължимата държавна такса за
разглеждане на иска, тъй като с предявяване на частична претенция за много
малка част от вземане с ниска цена на иска и нисък размер на дължимата
държавна такса съдът ще е принуден да разглежда съществуването на цялото
3
вземане в пълния му размер (който може и да надхвърля размера на
допустимия за разглеждане от районен съд иск според правилата за родова
подсъдност), за да може да извърши преценка дали по-малката част не се
дължи. В настоящия случай с поведението си ищецът нарушава и принципа
на добросъвестност по чл. 3 ГПК, доколкото предявяването на множество
последователни частични отрицателни установителни претенции не цели
добросъвестна защита на нейните права, а единствено утежняване
положението на ответника, като му се вмени в тежест задължение за разноски
в прекомерен размер, надхвърлящ в пъти размера на разноските, който би бил
присъден при упражняването на правото на ищцата в едно производство.
Поведението на ищеца противоречи и на основен конституционен принцип,
залегнал в разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от Конституцията, съгласно който не
се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то
накърнява права или законни интереси на други.
В горния смисъл са например постановените актове, както следва:
Определение № 20180316/02.09.2021 г. по гр. дело № 18707/2021 г. по описа
на СРС, 166 състав, потвърдено с Определение № 4784/03.12.2021 г. по
в.ч.гр.дело № 13976/2021 г. по описа на СГС; Разпореждане от 08.04.2021 г.
по гр. дело № 8866/2021 г. по описа на СРС, 162 състав и др.
Ето защо, с оглед на всички изложени съображения настоящият съдебен
състав намира, че исковата молба по предявения частичен отрицателен
установителен иск следва да бъде върната, а производството по делото -
прекратено.
Мотивиран от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 67009/08.10.2021 г. заедно с
приложенията към нея на техния подател ............
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 57986/2021 г. по описа на
Софийски районен съд.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4