Р Е Ш Е Н И Е
№ 304
Гр. Перник, 05.10.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК, II състав, в публичното заседание на осемнадесети
септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИАН
ПЕТРОВ
Мл. съдия: СИМОНА
КИРИЛОВА
при секретаря Златка Стоянова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Кирилова в. гр. д. № 443 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 111/19.04.2018 г. по
гр. д. № 205/2017 г. по описа на Районен съд Брезник са отхвърлени изцяло
предявените от Н.Р.А. и И.И.А. срещу С.Н.С. обективно кумулативно съединени
конститутивни искове с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на
дарението на ½ ид. част от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор
06286.501.130.1, с площ 60,00 кв. м., находяща се в землището на ***, обективирано
в нот.акт № 181, том XVIII, дело № 4677/1977 г. на нот. М.М. с район на
действие Районен съд Перник.
Срещу така постановеното решение
е постъпила въззивна жалба от Н.Р.А. (лично и в качеството на наследник на И.И.А.)
чрез процесуален представител адв. Ц.И., и Н.Н.Д. – наследник на И.И.А.,
починала след приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд. В
жалбата се развиват съображения за неправилност на обжалваното решение, поради
необоснованост и съществени процесуални нарушения, допуснати във връзка с
доклада по делото, изразяващи се в липса на указания за правно релевантни
факти, които в последствие съдът е приел за недоказани, а именно – конкретния
размер на нуждата от издръжка. Навеждат се доводи, че съдът не е съобразил
факти, за които са събрани доказателства по делото, установяващи необходимостта
от издръжка на ищците, като неправилно е формирал извод, че такава не е налице.
Поддържа се, че липсват конкретни указания към ищците да установят точния
размер на необходимата месечна издръжка, поради което правят доказателствени
искания пред въззивната инстанция за изясняване на посоченото обстоятелство.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което
конститутивните претенции да бъдат уважени, като се претендират и разноски в
производството.
В законоустановения срок е
постъпил писмен отговор, с който се изразява становище за недопустимост на
постъпилата въззивна жалба, а по същество – доводи за нейната неоснователност.
Твърди се, че липсват доказателства, установяващи волята на въззивниците за
приемане на наследството на И.А., както и за конституиране като нейни
правоприемници, и не може да се направи сигурен извод дали въззивниците се
явяват правоприемници на починалата в хода на делото страна. По същество се поддържа
становище, че обжалваният съдебен акт е правилен и обоснован, като ищците не са
установили пълно и главно правно релевантните факти, за които носят
доказателствена тежест. Твърди се, че докладът на първоинстанционния съд е
законосъобразен, а крайните изводи за неоснователност на исковите претенции се
дължат на процесуалното бездействие на страните, а не на непълнота на
изготвения доклад. Твърди се, че дарителите разполагали с месечен доход,
надвишаващ този на дарения, както и че им е била оказвана финансова подкрепа от
другата им дъщеря. Иска се първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден,
като се претендират и съдебно-деловодни разноски.
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а разгледана по
същество, е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно.
Съдът, като съобрази правните
доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Районен съд Брезник е бил сезиран
с активно субективно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 227,
ал. 1, б. „в“ ЗЗД.
За да постанови обжалваното
решение, първоинстанционният съд е направил подробен анализ на ангажираните
пред него доказателства, като е приел, че не се установява субективната
необходимост на ищците от предоставянето на парични средства за издръжка, нито
конкретният размер на необходимата издръжка. Относно липсата на извършено
разпределяне на доказателствената тежест между страните по делото за установяване
на конкретния размер на необходимата издръжка, заявено от въззивниците като съществено
процесуално нарушение на първоинстанционния съд, настоящият въззивен състав
намира, че в процесния случай този процесуален пропуск не е основание за отмяна
на обжалвания акт. В изпълнение на задълженията си съгласно чл. 266 ГПК и
разясненията в т. 2 от ТР №1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС с
определението си по реда на чл. 267 ГПК въззивният съд е отстранил това
процесуално нарушение, като е допълнил доклада по делото и е дал възможност на
страните да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото
доказателства, които са пропуснали да извършат в първоинстанционното
производство поради непълнота на доклада.
Дарението е едностранна,
безвъзмездна сделка и не създава за дарения никакви задължения за издръжка или
помощ на дарителя, освен единствено моралното задължение за бъде признателен за
извършеното в негова полза дарение. Това морално задължение се трансформира в
правно задължение за даване на издръжка при настъпване на определени в закона
нови факти извън правопораждащия, сочещи, че дарителят е изпаднал в трайна нужда
и е поискал издръжка от дарения. Именно от този момент моралното задължение на
дарения се трансформира в правно и неговото неизпълнение е скрепено със санкция
– отмяна на дарението. Режимът по чл. 227, ал. 1 б. „в“ ЗЗД е базиран на
виновно отменително основание – непризнателност, изразяваща се в неоснователен
отказ на дарения да даде издръжка на дарителя, от която той се нуждае. Отказът
на дарения да даде издръжка следва да бъде положително установен, като се
изяснят всички обстоятелства, които са във връзка с него. Докато дарителят не
поиска издръжка от надарения, независимо от обективната му трайна нужда от
такава, задължението на надарения си остава морално и неизпълнението му
не е скрепено със санкция.
Страните не спорят, а от
представените доказателства се установява, че с нотариален акт от 05.12.1997 г.
И.А. и Н.А., дарили на дъщерите си Н.Д. и С.С. по ½ ид. част от притежаваната
от тях в режим на СИО двуетажна масивна сграда с площ 60 кв.м., находяща се в
землището на гр. ***, като дарителите си запазили правото на ползване върху същата.
Видно от нотариална покана № 45,
т. 4, рег. № 5088/2017 г. по описа на нотариус В.М., рег. № *** на НК, ищците
са уведомили дъщеря си за влошеното си здравословно състояние, както и за
необходимостта от грижи и допълнителни материални средства, като са я поканили
да им заплаща издръжка в общ размер от 500 лв. Поканата е връчена на ответницата
на 05.06.2017 г. чрез залепване на уведомление, съгласно отбелязването на
нотариуса. Удостоверяването на нотариуса, извършено в кръга на неговата компетентност
в законоустановените ред и форма, съставлява официален свидетелстващ документ,
който се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила. В настоящия
случай тя не е надлежно оборена от ответната страна, която е въвела твърдения,
че уведомление не е било залепвано на входната врата. Поради това като силата
на чл. 179, ал. 1 ГПК съдът е длъжен да приеме за достоверна информацията,
която се съдържа в документа относно фактите, които нотариусът пряко е възприел,
в процесния случай – обстоятелствата във връзка с връчването на нотариалната
покана. За прецизност следва да се изясни, че дори такава да не бе връчвана,
съдебната практика е последователна, че във всички случаи исковата молба има и
значението на покана (Решение № 194 от 2.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 130/2013
г., III г. о., Решение № 473 от 20.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 263/2011 г.,
IV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК). Между страните не се спори, че
ответната страна не е започнала да заплаща поисканата издръжка.
От ангажираните писмени и гласни
доказателства се установява, че здравословното състояние на ищците е влошено,
като и на двамата от ТЕЛК е определен коефициент над 90% трайно намалена
работоспособност, без чужда помощ. С ЕР № *** на ТЕЛК при МБАЛ „Р.Ангелова“ –
гр. Перник, на И.И.А. са определени 93% трайно намалена работоспособност (ТНР)
без чужда помощ, поради общо заболяване, за срок от 3 години, като други експертни
решения на ТЕЛК след изтичането на тези 3 години не са представяни. С ЕР № *** Н.А. е преосвидетелстван, като
от 84% степен на увреждане са му определени пожизнено 91% степен на увреждане,
без чужда помощ, поради общо заболяване, с водеща диагноза исхемична кардиомиопатия
– състояние след преживян долно-латерален инфаркт на миокарда, както и екстрапирамиден
синдром и двустранен неврит на слуховите нерви. Съгласно чл. 68, ал. 2 от Наредбата
за медицинската експертиза чужда помощ се определя на лица, които не са в състояние
да се обслужват самостоятелно при задоволяване на ежедневните си потребности,
като в настоящия случай Комисията не е определила на ищците необходимост от
чужда помощ. От ангажираните свидетелски показания – на свид. Д. С. В., В.А.Е.
и Т.А.Г., се установява, че ищците са трудно подвижни и изпитват затруднения да
се обслужват сами, като същите използват услугите на социален работник по няколко
часа на ден – свид. Д. В., считано от 01.04.2016 г., чието възнаграждение се
заплаща от Общината.
Видно от представените рецептурни
книжки и разходооправдателни документи, в периода от 20.09.2016 г. – 19.05.2017
г. на И.А., а в периода 19.05.2017 г. – 15.07.2017г. – на Н.А., са били
предписвани различни лекарствени медикаменти, като няма доказателства каква
конкретно е тяхната стойност. Видно от представените касови бележки, на
20.07.2017 г. в брой е била заплатена сумата от 22,92 лв. за лекарства, остатъчната
стойност от които се покрива от бюджета на НЗОК. На 18.08.2017 г. са били заплатени
общо 32,37 лв. за лекарства, остатъчната стойност на които се заплаща от НЗОК.
Според заключението по приетата в хода на въззивното производство
съдебно-икономическа експертиза, както и данните на НСИ, за четвъртото
тримесечие на 2017 г. месечните разходи за здравеопазване са в размер на 56,13
лева, а за цялата 2017 г. – средно 52,88 лв. месечно, а за първо тримесечие на
2018 г. – 56,82 лв.
По делото е представено
приложение № 1 към Договор за мобилни услуги с мобилен оператор „М-Тел“ за
тарифен план „Comfort 100” с месечна абонаментна такса 4,90
лева. Съгласно данни на НСИ средният месечен разход на домакинство за съобщения
през 2017 г. възлиза на 42,63 лв. месечно.
Съгласно заключението на вещото
лице по приетата СИЕ, която съдът кредитира като изготвена компетентно и
независимо, и видно от представените фактури за доставка, в периода 2015 – 2017
г. за дърва ищците са заплатили сума в общ размер от 1104,20 лв., като средно
заплатената сума за отоплителния период на 2016-2017 г. възлиза на общо 338,35
лв., или 27,25 лв. месечно, а за доставените в периода 2015-2016 г. дърва – в
общ размер 326,95 лева или 28,20 лв. месечно. По делото са представени няколко
финансови бона за заплатени електрическа енергия (общо 156,38 лв. за шест
отчетни периода – м. 05.2019 г., м. 09.2016 г., м. 12.2016 г., м. 05.2017 г. и
м. 08.2016 г.) и вода (47,16 лв. за м. 08.2017 г. и 28,30 лв. за м. 09.2016
г.). Вещото лице изяснява, че същите се отнасят за няколко отделни месеца през
2016 г. и 2017 г., като по тази причина не могат да служат за изчисляване на
общия разход по години, но съдът цени посочените писмени доказателства като
относими и допустими. Съгласно данни на НСИ, средният разход на домакинство за
вода, електроенергия и горива за 2016 г. възлиза на 124,54 лв. месечно, а за
2017 г. – на 138,48 лв. месечно.
За останалите групи разходи за
домакинството ищците не са представили доказателства за конкретната им нужда,
поради което за тези групи разходи – храна, облекло и обувки, поддържане и
ремонт на жилището, транспорт, свободно време, разнообразни стоки и други разходи,
съдът взема предвид данните за паричен разход, съгласно проучванията на НСИ,
които за 2017 г. възлизат в среден месечен размер от 577,08 лв., а за първите
две тримесечия от 2018 г. – 548,99 лв.
Съдът не взема предвид групите
разходи за социални осигуровки, доколкото лицата са в пенсионна възраст и този
разход не е присъщ на месечните им задължения. Съдът отчита, че ищците са си
запазили правото на ползване върху процесния недвижим имот и съгласно свидетелските
показания, фактически живеят в същия, поради което в месечните им разходи не се
включват наемни задължения, както и данък върху недвижимите имоти (арг. чл. 11 ЗМДТ).
В домакинската работа – почистване,
готвене, закупуване на лекарства и плащането на сметки на ищците помага
социален работник – свид. В.А.Е., която
от 01.04.2016 г. им оказва съдействие, като средствата за работата й се
заплащат от Общината. Разпитана в съдебно заседание, свид. Е. посочва, че
двамата ищци общо вземат около 400 лева пенсия, разходите им за лекарства
възлизат общо на около 100 лева месечно. Поддържа, че ищцата И.А. била
оперирана в миналото, но не знаела точно кога, тъй като работела за семейството
от около 2 години, а операцията датирала преди този момент. Свидетелката сочи,
че ищците живеят на първия етаж от къщата, отопляват се на дърва, имат разходи
за ток и вода, като след спукана тръба на втория етаж и наводняване на къщата
през 2016 г. бил необходимо и извършването на ремонт, за който ищците не
разполагали със средства. От показанията на свид. Е. се установява, че ответницата
не е посещавала родителите си, като единствено внучка им, както и другата им
дъщеря полагала грижи за тях, поради което бил обсъждан въпросът „леля И. да прехвърли къщата на нея, защото
тя я гледа“. Свидетелката посочва, че не може целодневно да полага грижи за
ищците, тъй като обслужвала още четири семейства.
Свид. Д. С. В. посочва, че ищците
са й споделяли, че дъщеря им С.С. не ги посещава, не им изпраща пари, като грижи
за тях полага единствено другата им дъщеря. Свидетелката посочва, че двамата
ищци имат нужда от лекарства, трудно подвижни са и имат нужда от съдействие.
От показанията на свид. Т.А.Г. се
установява, че ищците живеят в процесния имот сами, справят се трудно, като
помощ получават от внучка си (снаха на свидетеля), от него и неговия син и от
социален работник. Посочва, че му е известно, че доходите на ищците са от
пенсия и двамата имат нужда от лекарства, както и че през изминалата година е
имало проблем с водопровода в къщата. Свидетелят уточнява, че скоро не е виждал
ответницата в гр. ***.
Разпитан в съдебно заседание,
свид. Б.Н.С.– бивш съпруг на въззиваемата С.С., посочва, че преди развода му
със С.С. (бел., *** г.) двамата често посещавали ***, а
след това – само няколко пъти. Свидетелства, че след сключване на брака му с
въззиваемата двамата направили ремонт на целия първи етаж от процесната къща,
който в момента ищците обитават, с пълно обзавеждане, нова мебелировка и
ел.уреди, без помощта на И. и Н. А. Посочва, че ищците не са посещавали дъщеря
си и внуците си. Посочва, че единият му син живее с майка си – С.С., на ** години
е, но не работи, защото е завършил само основно образование – 7 клас, както и
имал здравословни и психически проблеми, лежал и в болница.
При тези съображения, като взе
предвид обективно доказаните по делото месечни разходи на ищците,
статистическите данни на НСИ, възрастта и техните доказани конкретни и
специфични нужди, съдът намира, че месечната издръжка на дарителите възлиза
общо в размер от 780,08 лв. Установяването на месечните потребности на дарителите
/в конкретна цифрова величина/ е условие, за да се прецени дали средствата, с
които разполагат или могат да реализират, са им достатъчни.
Видно от удостоверенията,
издадени от ТП на НОИ и Дирекция „Социално подпомагане“ (л. 110-112 на РС), Н.А.
получава социална пенсия и пенсия за осигурителен стаж и възраст в общ размер
от 568,25 лева и месечна добавка по реда на Закона за интеграция на хората с
увреждания в размер на 29,25 лв., а И.А. – социална пенсия и пенсия за
осигурителен стаж и възраст в общ размер от 233,90 лева и месечна добавка по
реда на Закона за интеграция на хората с увреждания в размер на 19,50 лв. Месечният
доход на ищците възлиза в общ размер от 850,90 лв., при установена от съда,
съгласно ангажираните доказателства, включително приета от въззивния съд СИЕ,
нужда от издръжка в размер на 780,08 лв., поради което съдебният състав споделя
констатациите на първостепенния съд, че не се установява нуждата на ищците от допълнителна
издръжка като необходима предпоставка за уважаване на исковите им претенции.
За пълнота на мотивите следва да
се посочи, че не е налице и другата необходима предпоставка – непризнателност
на ответницата, доколкото по делото са налице данни, че отказът й да дава
издръжка не е неоснователен. При иск за отмяна на дарение на основание чл. 227,
ал. 1, б. "в" ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато
дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се
нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на
дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по
закон, в по-лошо положение от това на дарителя.
Реализираният от ответната страна
доход е в по-нисък размер – видно от представените доказателства за
получаваните от нея в *** трудови доходи, нейният среден нетен доход за
последните 5 години – от м. 01.2013 г.
до м. 07.2017 г., възлиза на 647,82 лв. месечно, а за първите шест месеца на
2017 г. – средно 816,93 лв. месечно, тоест дори не надхвърля дохода, реализиран
от ищците. Същевременно налице са писмени и гласни доказателства (епикриза от 28.03.2014
г., показанията на свид. Б.С.), от които се установява, че синът на ответницата
и внук на ищците – Н.С., страда от здравословни заболявания – физически и
психически, които не му позволяват пълноценно да се грижи сам за себе си и да
си намери работа, поради което същият живее с ответницата и тя полага грижи за
него. Налице са данни, че въззиваемата също има необходимост от редовен прием
на лекарства, тъй като видно от представената рецептурна книжка в периода от
30.11.2001 г. до 05.04.2016 г. на С.С. регулярно са били предписвани различни медикаменти,
включително от лекари със специалност психиатрия. Наред с това, ангажирани са
доказателства, че същата в периода от 01.12.2010 г. – 31.07.2017 г. ответницата
е извършвала редовни погашения по сключен с „Райфайзенбанк България“ АД договор
за банков кредит, в размер на около 150 лв. месечно.
За да се признае на дарителя
правото да иска отмяна на дарението, недаването на издръжка трябва да се прояви
в обществено укорима форма и поради това непризнателността да може да се оцени
като драстична. Такава високо укорима непризнателност ще има, когато дареният
има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява
своите минималните нужди и обичайната издръжка на лицата, на които дължи такава
по закон и въпреки това отказва да я даде. Ищците не са релевирали твърдения и
не са представили доказателства за други съществуващи или възможни източници на
приходи на ответницата и по делото не се установява тя да разполага с друго имущество,
от което да може да реализира доход. Съдът приема, че при установените доходи
на ответницата тя не е в състояние да отделя по 500 лв. месечно ( 2/3 от
собствения й доход) за допълване на издръжката на ищците, съгласно искането в изпратената
от тях нотариална покана, като остават средства за задоволяване на нейните
лични нужди за съществуване и без да се постави сама в положение, по-лошо от
това на дарителите.
При това положение не може да се
приеме, че дареният показва непризнателност, неосигурявайки на дарителите
нужната им издръжка. Съответно потестативното право, претендирано от
дарителите, не е възникнало, а предявеният иск за упражняването му е
неоснователен и правилно е бил отхвърлен от районния съд.
При проверка на решението съдът
следва да съобрази настъпилата в хода на производството смърт на дарителката И.А.,
починала на *** – след обявяване на делото за решаване, но преди постановяване
на решение от първостепенния съд. Видно от представеното удостоверение (л. 8),
наследници на И.А. са съпругът й Н.А. и двете й дъщери – Н.Д. и ответницата С.С..
С оглед настъпилото правоприемство и фактът, че дарената ответница е дъщеря на
починалата ищца, следва да се приеме, че за нейната част от откритото наследство
по отношение на дарения имот – 1/12 ид.ч. от имота, притежаван преди дарението
в режим на СИО, е настъпило сливане на качеството на длъжник и кредитор, съответно
на ищец и ответник. Сливането на качеството кредитор и длъжник налага по отношение
на 1/12 идеална част от имота първоинстанционното решение да се обезсили като
недопустимо, а производството по иска да се прекрати. В останалата си част обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно.
С отговора на въззивната жалба
въззиваемата е поискала да й се присъдят разноските, сторени в производството,
но няма доказателства такива реално да са били извършвани, поради което съдът
не следва да присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение
№ 111/19.04.2018 г. по гр. д. № 205/2017 г. по описа на Районен съд Брезник в частта, с която е отхвърлен иск с
правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, предявен от И.И.А. против С.Н.С. до
размера на 1/12 идеална част, поради сливане качеството на ищец и ответник и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да
се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.