Решение по дело №572/2021 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 18
Дата: 22 март 2022 г.
Съдия: Минчо Танев Танев
Дело: 20212180100572
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Царево, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело №
20212180100572 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„**“ ЕООД. с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **,
представлявано от Управителя М. М. Б., със съдебен адрес: **, чрез адвокат
Р.О.- Адвокатска колегия – Бургас, срещу Община - Приморско, ЕИК по
Булстат **, с адрес: **, представлявана от Кмета Д.Г., с която се иска от съда,
да постанови решение, с което да осъди ответника, да заплати /да върне, да
възстанови/ на ищеца, сумата в размер на 7500,00 лв. /седем хиляди и
петстотин лева/, преведена от ищеца на ответника по банков път на
02.10.2018 г. по Фактура № **. и която сума представлява сума за цена на
услуга „за присъединяване и ползване на общинска инфраструктура /улична
мрежа, общински пътища, тротоарни площи и др./“, каквато сума не се дължи
от ищеца на ответника и е неоснователно получена от ответника, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
настоящата искова молба- 26.11.2021 год. до пълното изплащане на сумата.
Да присъди на ищеца направените разноски.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от
исковата молба и доказателствата на ответника.
1
Ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в
срок. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за
допустим, но неоснователен. Ангажира писмени доказателства.
В исковата си молба ищеца твърди, че ищеца на 11.04.2018 г. е подал
заявление вх. № ** г. до Главния архитект на Община Приморско, за
съгласуване и одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение
за строеж за обект: „Преустройство и реконструкция на съществуващи сгради
в предприятие за преработка на сливи и бадеми в ПИ №**, в землището на с.
Ясна поляна, община Приморско”. Сочи се, че поземления имот е с
кадастрален идентификатор ** по кадастралната карта на с. Ясна поляна,
местност „Край село”. Според исковата молба, по повод на цитираното
заявление, ищцовото дружество е било уведомено от Община - Приморско, че
за да получи разрешението за строеж, дружеството следва да заплати в полза
на Община Приморско сумата в размер на 1550.00 лв. /хиляда петстотин
петдесет лева/ за одобряване на проекта и за издаване на разрешението за
строеж, както и сумата в размер на 7500.00 лв. /седем хиляди и петстотин
лева/ представляваща „такса инфраструктура". Според исковата молба, двете
суми, са били заплатени от ищеца на ответника, по банков път, на 02.10.2018
г. Сочи се, че след заплащането на сумите е било издадено и исканото от
ищеца разрешение за строеж - Разрешение за строеж № ** г. на Главния
архитект на Община - Приморско. Според ищеца, тази сума е неоснователно
събрана от страна на ответника и неоснователно е получена от ответната
Община - Приморско, поради което и последната неоснователно се е
обогатила с тази сума за сметка на дружеството, т.е. дължи връщане на
сумата от 7500.00 лева.
Ответника, в отговора на исковата молба, оспорва изцяло предявения
иск, като го счита процесуално допустим, но по същество- неоснователен. В
отговора си ответника твърди, че между страните по делото, няма спор
относно фактите. Според отговора на исковата молба, относно дължимите
такси за исканите технически услуги, на дружеството е било изпратено
писмо, в което е бил посочен реда за тяхното събиране от страна на общинска
администрация и съответно размера на всяка една дължима такса. Според
ответника, към него момент е следвало, да бъдат обжалвани посочените в
писмото такси. Според отговора на исковата молба, в представената оценка за
съответствие и изготвените части на инвестиционния проект, е било
2
посочено, че инвестиционната инициатива на ищеца, не предвижда
единствено и само вътрешно преустройство, а дейности които по естеството
си представляват реконструкция, съгласно §5 т. 44 от ДР на ЗУТ и същите не
могат да бъдат приети като вътрешно преустройство на съществуваща сграда-
като такива били посочени замяна на конструктивни елементи и основни
части и изпълнението на нови такива. Ответника твърди, че след заплащането
на дължимите такси и одобряването на инвестиционните проекти, е било
издадено строително разрешение № ** година от Главния архитект на
Община - Приморско, с което процедурата по заявленията на ищеца по
разглеждане на инвестиционни проекти и издаване на строително разрешение
е приключила. Сочи се, че таксите за технически услуги са задължителен
реквизит за получаване на заявената услуга, а именно за съгласуване и
одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж,
като за да бъде дължима таксата за всяка една от услугите е необходимо да е
налице реалното предоставяне на услуга, която попада в кръга на дейностите,
определени като компетентност на Общината. Според ответника, такава е
била извършена в полза на ищеца, като са били разгледани и одобрени
инвестиционни проекти и е било издадено разрешение за строеж от страна на
Главния архитект на Община - Приморско. Ответника сочи, че сумата е
правилно и законосъобразно определена, основанието за което е платена е
налице, поради което и не се дължи връщането й.
В съдебно заседание, ищеца се представлява от упълномощен
представител- адвокат. Ангажира доказателства. Счита предявения иск за
основателен и доказан и моли съда да го уважи изцяло.
Ответника се представлява от упълномощен представител- адвокат.
Ангажира писмени доказателства. Счита предявения иск за неоснователен и
недоказан и моли съда да го отхвърли изцяло.
След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и след като съобрази разпоредбите на закона, съдът намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са в условията на главност и акцесорност, искове с правно
основание в чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По допустимостта на исковете:
Съда намира, че исковете са предявени от лице, имащо правен интерес
от тяхното предявяване, произтичащ от претендираните от него права, поради
което те се явяват допустими и като такива следва да бъдат разгледани.
3
По основателността на исковете:
Разгледани по същество, исковете са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен
да го върне.
В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, са учредени три фактически
състава /Постановление № 1 от 28. V. 1979 г. по гр. д. № 1/79 г. Пленум на
ВС/. Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на
основание /condictio sine causa/. Според втория подлежи на връщане даденото
с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено /condictio
causa data non secuta/. Според третия подлежи на връщане даденото с
основание, което е отпаднало с обратна сила /condictio infinitam/.
В настоящия случай, не се спори между страните и се установява от
приложените по делото доказателства- Заявление вх. № ** г. до Главния
архитект на Община Приморско, Извлечение по банкова сметка на „**"
ЕООД при „Банка ДСК“ ЕАД, за периода от 01.10.2018 г. до 31.10.2018
година, Разрешение за строеж № ** г. на Главния архитект на Община
Приморско, Фактура № ** г. на обща стойност 7500.00 лв. и Фактура № ** г.
на обща стойност 1550.00 лв. с датата на плащане 02.10.2018 година, писмо с
изх. № ** г. и Наредба за определяне и администриране на местните такси и
цени на услуги на територията на Община - Приморско, че: Ищеца е подал
заявление до Главния архитект на Община - Приморско, за съгласуване и
одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за
обект: „Преустройство и реконструкция на съществуващи сгради в
предприятие за преработка на сливи и бадеми в ПИ №**, в землището на с.
Ясна поляна, община Приморско”. Няма спор, във връзка с подаденото
заявление, до ищеца е изпратено писмо, в което са посочени цените за
исканите от ответника услуги. Не се спори, че ищеца е заплатил таксите за
издаване на исканото разрешение, както и че разрешението е било издадено
от ответната Община.
При така установеното, предявения иск се явява неоснователен. В
случая, не е налице нито една от хипотезите на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД- сумата да
е получена от ответника при начална липса на основание, бъдещо основание,
което не е могло да бъде осъществено, основание, което е отпаднало с
4
обратна сила.
Ответника е получил сумата при съществуващо основание- основанията
за определяне на вида и стойността, на дължимата местна такса за исканата от
ищеца услуга /към момента на подаване на заявленията и издаване на
строителното разрешение/, са били действащата към него момент разпоредба
на чл. 41, ал. 1, т. 8 от Наредбата за определяне и администриране на
местните такси и цени на услуги на територията на Община - Приморско, във
връзка с чл. 104 и чл. 105 от ЗМДТ (Обн. ДВ, бр. 117 от 10.12.1997 г. в сила от
1.01.1998 г.). В тази връзка, ответната Община правилно е определила вида и
стойността на техническата услуга и коректно е била изчислена дължимата от
ищеца такса.
Услугата, която е била поискана от ответника и цената за която услуга е
била платена от ищеца, е била извършена изцяло от ответната Община- били
са разгледани подадените от ищеца документи и на ищеца е било издадено
исканото строително разрешение. Това, че ищеца- не по вина на Общината, а
по своя усмотрение- не се е възползвал от предоставеното му разрешение и не
е реализирал строителното мероприятие, за което го е получил, не влече
задължение на ответника, да върне заплатените за издаването на
разрешението суми.
Действително, в един по- късен момент, са били отменени част от
разпоредбите на чл. 41, ал. 1, т. 8 от Наредба за определяне и администриране
на местните такси и цени на услуги на територията на Община - Приморско, с
решение № 10098/ 01.07.2019 г. постановено по к.а.д. № 3370/ 2018 г. на ВАС,
но тази отмяна е с правно действие занапред- от датата на отмяната
01.07.2019 г. и не е основание за връщане на вече платени такси.
Ето защо съдът приема, че предявените искове са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
В тази връзка, следва да бъде уважено и искането за заплащане на
извършените от ответната страна съдебни разноски, които са в размер на
840,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „**“ ЕООД, ЕИК **, срещу Община
- Приморско, ЕИК по Булстат **, с които се иска от съда, да постанови
решение, с което да осъди ответника, да заплати /да върне, да възстанови/ на
ищеца, сумата в размер на 7500,00 лв. /седем хиляди и петстотин лева/,
преведена от ищеца на ответника по банков път на 02.10.2018 г. по Фактура
№ **. и която сума представлява сума за цена на услуга „за присъединяване и
ползване на общинска инфраструктура /улична мрежа, общински пътища,
тротоарни площи и др./“, каквато сума не се дължи от ищеца на ответника и е
неоснователно получена от ответника, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на настоящата искова молба-
26.11.2021 год. до пълното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „**“ ЕООД, ЕИК **, да заплати на Община- Приморско,
ЕИК по Булстат **, сумата от 840,00 лева за направени съдебни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
6