Р Е Ш Е Н И Е  № 260061

гр.Русе,26.01.2021г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

        Русенският  Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на  двадесет и шести ноември  две хиляди и двадесета  година в състав :

 

                                        Районен съдия: Венцислав Василев

                                Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева………………………………………………………………..

и в присъствието на  прокурора………………………..……………………………………

        Като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело №  1896/2020г. по описа на съда ,за да се произнесе съобрази следното :

        Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

        Постъпила е жалба от  Й.Б.Г. от  гр.Русе  против наказателно постановление № 6 - ЗЗ/11.09.2020г. на Директора на ОД на МВР гр.Русе. Същата моли съда да отмени наказателното постановление, с което й е наложено наказание “глоба” в размер на 300 лв., като незаконосъобразно.

        Ответникът по жалбата, редовно призован изпраща процесуален представител, който взема становище за неоснователност на жалбата.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована ,не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Жалбоподателката, редовно призована не се явява.

        Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

        На 14.04.2020г., около 12ч.,  жалбоподателката била пред търговски комплекс на площад „Демокрация“ в гр.Сливо поле, като не била с поставена предпазна маска, прикриваща носа и устата й. В този момент била възприета от св.А.П., полицейски служител от РУП - гр.Сливо поле, която поради непоставяне и неносене на предпазна маска съставила АУАН против нея. Въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката било наложено наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл.209а ал. 1 от Закона за здравето  за това, че е нарушила Заповед № РД 01-124/13.03.2020г., изменена и допълнена със Заповед № РД № 01-197/11.04.2020г. и двете издадени от Министъра на здравеопазването.

 

        Тази фактическа обстановка, съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство  писмени и гласни доказателства и прави следните изводи:

        Жалбата е подадена от  легитимно  лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима.

        Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът констатира, че при съставяне на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да  са предпоставка за отмяна на НП. Не са налице и нарушения на материалния закон, които да обуславят необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление.

На първо място следва да се посочи, че спор по фактическата обстановка по делото няма. Главният факт на доказване е безспорно установен. В своите показания в с.з. актосъставителката заявява:               „ ….установихме, че жалбоподателката пребивава на обществено място без сложена предпазна маска или нещо покриващо носа и устата“. В този смисъл АУАН е подписан без възражения, съответно това не се оспорва и в жалбата.

Единствените възражения, които се правят в жалбата имат правен характер, като за отменителни основания се сочат разпоредбите на чл.3 ал.2 от ЗАНН, а едновременно с това се твърди, че в наказателното постановление е посочено, че наказанието се налага на основание чл.209 ал.1 от Закона за здравето, която разпоредба санкционира неявяването на годишен профилактичен преглед.

С даденото във фактическата обстановка деяние жалбоподателката е осъществила състава на нарушението по чл.209а, ал.1 от ЗЗ във връзка със от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването,изменена със Заповед № РД -01-197/11.04.2020г, тъй като на 14.04.2020г. в гр.Сливо поле нарушила противоепидемична мярка по чл.63 от ЗЗ „ задължение да има поставена маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, когато се намира на открито обществено място- улица”. От обективна страна безспорно е установено по делото, че жалбоподателката се е намирала на улица когато е  била възприета от полицейските служители и не е носела маска, покриваща носа и устата й. Издадените от министъра на здравеопазването заповеди за въвеждане на противоепидемични мерки са общи административни актове в какъвто смисъл е изричната разпоредба на чл.63 ал.11 от Закона за здравето, с еднократно правно действие и с конкретен срок на това действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица. Издадени са в условията на неотложност при условията на чл.73 от АПК, поради епидемичната обстановка в страната, с цел осигуряване на живота и здравето на гражданите. Съдържанието на заповедите, включително и Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., е оповестено чрез използване на средствата за масово осведомяване, като всички мерки са обявени по електронните медии и новинарските емисии на националните телевизии. Издадените от министъра на здравеопазването заповеди за въвеждане на противоепидемични мерки са достъпни и на сайта на Министерството на здравеопазването, вкл. и по силата на чл.63 ал.11 от Закона за здравето. Всички изложени обстоятелства са условия заповедта да бъде определена като законосъобразна и годна да създаде предвидените в нея задължения за гражданите.

Действително т.9 от Заповед № РД-01-197г./11.04.2020г. е отменена със Заповед № РД-01-247/01.05.2020г. на министъра на здравеопазването, но това само по себе си не предопределя приложението на чл.3 ал.2 от ЗАНН, а приложението на чл.2 ал.1 от с.з. Съгласно тази разпоредба, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. На първо място следва да се посочи, че въведеното задължение за носене на защитно средство/маска, покриваща носа и устата изначално има временен характер. На второ място, но не и  по значение както бе посочено Заповед № РД 01-197/11.04.2020г. е общ административен акт, а не нормативен акт ( нормативна разпоредба по см. на чл.3 ал.2 от ЗАНН).     В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл.65 от АПК, която дава дефиниция на законовото понятие общ административен акт се намира в гл. V раздел II от АПК, докато самият раздел III от гл.V от т.к. е озаглавена „Нормативни административни актове“, като изрично са посочени в чл.75 от АПК и една от съществените им отлики с общите административни актове е, че подлежат на обнародване в „Държавен вестник“ за разлика от общите. В този смисъл доколкото посочената за нарушена Заповед №  РД – 01-197/11.04.2020г. не е нормативен административен акт е неоснователно възражението за приложението на чл.3 ал. 2 от ЗАНН, а налице хипотезата на чл.3 ал.1 от с.з. и следва да се приложи законът, който е бил в сила към момента на извършване на деянието. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че под израза „нормативни разпоредби“ следва да се има предвид някой от актовете, посочени в чл.3 – чл.7 от Закона за нормативните актове в чийто кръг очевидно не попада заповед № РД -01 – 247/01.05.2020г.

Не е основателно и възражението, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с посочването на чл.209 от Закона за здравето в обжалваното наказателно постановление. Нарушената от жалбоподателката норма на чл.209а от Закона за здравето е посочена по този начин на два пъти в обстоятелствената му част, докато чл.209 от с.з. е посочен еднократно и то в диспозитивната му част, т.е. очевидно се касае за техническа (очевидна фактическа) грешка. Много съществен критерий при преценка на обстоятелството дали е нарушено правото на защита на жалбоподателката с оглед възможността да разбере за какво точно административно нарушение е наказана е липсата на всякакво съмнение по този въпрос в текстовото описание на нарушението, от което безусловно става ясно, че се касае за нарушение на противоепидемичните мерки, а не неявяване на профилактичен медицински преглед.

       

При такъв изход на делото и предвид изрично направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на АНО същото следва да се уважи, като основателно и да се присъдят такива.

 

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано.

 

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1  и ал.5 от ЗАНН ,съдът :

 

Р   Е   Ш   И  :

       

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 6-ЗЗ/11.09.2020г.,издадено от Директора на ОД на МВР - гр.Русе, с което на Й.Б.Г. с ЕГН ********** й е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 (триста) лв. за нарушение по чл.209а ал.1 от Закона за здравето.

       

Осъжда Й.Б.Г. да заплати на ОД на МВР - гр.Русе сумата от 120 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

       

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

 

 

                                                        Районен съдия: