Решение по дело №908/2018 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 66
Дата: 22 април 2019 г. (в сила от 9 май 2019 г.)
Съдия: Христина Вълчанова Димитрова
Дело: 20185520100908
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2018 г.

Съдържание на акта

        Р Е Ш Е Н И Е

 

      66                                 22.04.2019 година                    град Раднево

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                     ГРАЖДАНСКИ състав

На петнадесети април 2019 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                 Председател: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА                                                    

 

Секретар: Живка Манолова

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА

гр.дело № 908 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

 

         Предявен е иск с правно основание чл. 76 ЗС във вр. с чл.310 ал.1 т.2 от ГПК.

         Производството е образувано по искова молба от „Мини Марица изток” ЕАД гр. Раднево против Й.Г.Г.. Ищецът твърди, че по силата на сключен договор за наем от 18.12.2017г. на ответницата е предоставен за ползване на недвижим имот – апартамент собственост на дружеството, находящ се в гр. Раднево ул. „Заводска” № 6, вх. „0”, ет. 7, ап. 21 , със застроена площ от 65,24 кв.м, срещу месечен наем в размер на 67,80 лв. без включено ДДС, платим най-късно до 25-то число на текущия месец. Твърди, че ответницата не е заплащала наемни вноски в размер на 536,91 лв. Твърди, че договорът за наем влезнал в сила от датата на подписването му. Твърди, че с няколко покани за доброволно изпълнение са уведомили наемателя за дължимите суми. Твърди, че с покана за доброволно изпълнение и уведомление са уведомили ответника, че прекратяват едностранно наемния договор на основание чл. 5, т. 1 от раздел ІІІ поради неплащане на месечните наемни вноски, които към момента били в общ размер на 536,91 лв. Твърди, че поканили ответника да върне имота доброволно в 1-месечен срок от получаване на поканата, но ответникът не е получил писмата на адреса. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответникът да освободи наетия апартамент и да предаде владението върху същия на ищеца, както и да се присъдят разноските по делото.

         В хода на съдебното производство е извършена справка в НБД Население, в която са посочени постоянен и настоящ адрес на ответника. Същият е търсен многократно и е редовно призован съгласно чл. 47 ал. 1 ГПК.

Назначеният на ответницата Й.Г.Г. особен представител адв. Г.С. не оспорва предявения иск и моли съда да го уважи. Направено е изрично изявление от особения представител на ответника адв. С. за признаване на исковите претенции на основание чл. 237 ГПК във вр. чл. 29, ал. 5 ГПК.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В открито съдебно заседание на 15.04.2019г. ответникът, чрез особения представител адв. С., е направил признание на исковете, което съдът одобри на основание чл. 29, ал. 5 ГПК във вр. чл. 34 ГПК с протоколно определение от същата дата.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК по отношение на иска, тъй като само по отношение на този иск е направено признание на иска. В първото по делото открито съдебно заседание ответникът, чрез особения представител, е направил изрично изявление за признание на иска, а ищецът, чрез процесуалния си представител, отново в същото съдебно заседание изрично заяви, че с оглед направеното изявление за признание на иска, не е нужно събиране на повече доказателства, което включва изявление за произнасяне с решение при признание на иска.

Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, което съдът одобри на основание чл. 29, ал. 5 ГПК във вр. чл. 34, ал. 3 ГПК, съдът намира, че следва претенциите на ищеца да се уважат в тяхната цялост.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

По разноските:

На ищеца следва да се присъдят разноските, сторени в настоящото производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е сторил разноски за платена държавна такса в размер на 30,00 лв.,  заплатено възнаграждение за особен представител в размер на 200 лв., както и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, които следва да се присъдят в цялост с оглед уважаване на исковите претенции.

 

          Водим от горното съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

         ОСЪЖДА  Й.Г.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да предаде на „Мини Марица изток”ЕАД гр. Раднево ЕИК ********* владението на находящия се недвижим имот – апартамент в гр. Раднево ул. „обл. Стара Загора ул. „Заводска” № 6, вх. „о”, ет.7, ап.21.

         ОСЪЖДА Й.Г.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на „Мини Марица изток”ЕАД гр. Раднево сумата от 330.00 лв. представляваща разноски по делото.

 

Решението       подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.

 

 

                                                                    Районен съдия: