№ 7136
гр. София, 11.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110156227 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.“ ЕООД с ЕИК: ***, доуточнена с
молба с вх. № 330027/17.10.2024 г., подадена чрез процесуалния му
представител – адв. А. Д., срещу „Ф.Б.“ ЕООД, с ЕИК: ***, с която се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 3614.71
лева – главница, представляваща сбор от вземания за връщане на заплатени
без основание суми от лицето Б. В. М. на „Ф.Б.“ ЕООД по 8 броя
недействителни договори за потребителски кредит, евентуално – по нищожни
клаузи от тях, които вземания са цедирани на ищеца „Т.“ ООД по силата на
договор за цесия (договор за вземания от финансови институции) от
03.05.2022 г., сключен между Б. В. М., в качеството на цедент и „Т.“ ООД, в
качеството на цесионер, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 30.07.2024 г. до окончателното плащане
на задължението – като сумата от 3614.71 лева е формирана, както следва:
1/ сумата от 425,83 лева, представляваща връщане на заплатени без
основание суми по договор за потребителски кредит № *** от 04.04.2021 г.;
2/ сумата от 296,02 лева, представляваща връщане на заплатени без
основание суми по договор за потребителски кредит № *** от 31.01.2021г.;
3/ сумата от 896,48 лева, представляваща връщане на заплатени без
основание суми по договор за потребителски кредит № *** от 28.08.2020г.;
4/ сумата от 747,93 лева, представляваща връщане на заплатени без
основание суми по договор за потребителски кредит № *** от 06.04.2020г.;
5/ сумата от 350 лева, представляваща връщане на заплатени без
основание суми по договор за потребителски кредит № *** от 21.02.2020г.;
6/ сумата от 404,09 лева, представляваща връщане на заплатени без
основание суми по договор за потребителски кредит № *** от 17.01.2020г.;
7/ сумата от 373,95 лева, представляваща връщане на заплатени без
1
основание суми по договор за потребителски кредит № *** от 14.09.2019г.;
8/ сумата от 120,41 лева, представляваща връщане на заплатени без
основание суми по договор за потребителски кредит № *** от 12.06.2019г.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между „Ф.Б.“ ЕООД, като кредитодател и Б. В. М.,
като кредитополучател, са сключени следните договори:
Договор за потребителски кредит № *** от 04.04.2021г.,
Договор за потребителски кредит № *** от 31.01.2021г.,
Договор за потребителски кредит № *** от 28.08.2020г.,
Договор за потребителски кредит № *** от 06.04.2020г.,
Договор за потребителски кредит № *** от 21.02.2020г.,
Договор за потребителски кредит № *** от 17.01.2020г.,
Договор за потребителски кредит № *** от 14.09.2019г. и
Договор за потребителски кредит № *** от 12.06.2019г.
Твърди, че във всеки от посочените договори са налице идентични
условия за предоставяне на кредита, като в чл. 5 от всеки от посочените
договори за кредит е уговорено, че договорът следва да бъде обезпечен с
поръчителство, предоставено от определения от заемодателя гарант „Ф.Б.Л.“
– Малта като условие за предоставяне на кредита, във връзка с което е във
всеки то договорите е била начислявана такса за предоставяне на
поръчителството в размер почти равен на размера на главницата по
договорите.
Твърди се, че поръчителят „Ф.Б.Л.“ – Малта и „Ф.Б.“ ЕООД са свързани
лица с един и същ действителен собственик на капитала, поради което
предоставената гаранция няма обезпечителен ефект, а посочената клауза има
за крайна цел единствено получаване на допълнителни приходи за „Ф.Б.“
ЕООД. В договора е уговорено таксата да се заплаща на части, падежирани
едновременно с дължимите по договора главници и лихви, включена е в
погасителния план по кредита и е била част от вноската по кредита.
Плащанията за такса гарант са получавани от „Ф.Б.“ ЕООД. Твърди
се, че договори за гаранция (поръчителство) не са сключвани.
Посочва, че кредитополучателя е заплатил следните суми по всеки
договор, както следва: 425,83 лева – платени по договор за потребителски
кредит № *** от 04.04.2021 г., 296,02 лева – платени по договор за
потребителски кредит № *** от 31.01.2021г., 896,48 лева – платени по договор
за потребителски кредит № *** от 28.08.2020г., 747,93 лева – платени по
договор за потребителски кредит № *** от 06.04.2020г., 350 лева – платени по
договор за потребителски кредит № *** от 21.02.2020г., 404,09 лева – платени
по договор за потребителски кредит № *** от 17.01.2020г., 373,95 лева –
платени по договор за потребителски кредит № *** от 14.09.2019г. и 120,41
лева – платени по договор за потребителски кредит № *** от 12.06.2019 г.
Въз основа на това се навежда, че сумите, заплатени за предоставяне на
поръчителство следва да се включат при изчисляване на ГПР, тъй като
2
посочените такси са задължително условие за сключване на договора и
предоставяне на заема, а освен това представляват скрито възнаграждение за
кредитодателя. Поради невключването на таксите за предоставяне на
поръчителство в размер на ГПР, посочения по договора ГПР не отговаря на
действително приложения размер на ГПР, респективно – реалният размер на
ГПР надвишава максималния размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което
договорите за кредит са нищожни, а заплатените такси са заплатени без
валидно основание и подлежат на връщане от кредитора. Евентуално, твърди
се, че договорите за кредит са нищожни поради липса на изисквания за форма
по чл. 10, ал. 1, вр. с чл. 22 ЗПК – не всички елементи на договора са с еднакъв
формат и размер шрифт, не са предоставени погасителни планове, стандартни
европейски формуляри, а също така е и нарушено изискването за
формулиране на договорите по ясен и разбираем начин, не е посочен годишен
лихвен процент, не са посочени начините на изчисляване на ГПР.
На следващо място и в условията на евентуалност – ако не се признае
договора за кредит за нищожен, ищецът навежда възражения и за нищожност
на отделни клаузи от процесните договори – чл. 3, буква б) от всеки договор,
регламентиращ размер на възнаградителната лихва, чл. 4, посочващ размер на
ГПР и чл. 5, уреждащ задължение за предоставяне на поръчителство от
„Ф.Б.Л.“ – Кипър. В този смисъл поддържа, че клаузата на чл. 5 от договора
влиза в пряко противоречие с чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1, пр. 2 ЗПК и чл. 11,
ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК, вр. чл. 19 ЗПК, както и с чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
вр. чл. 143, ал. 1, вр. ал. 2, т. 10 и т. 19 ЗЗП, както и с чл. 24 ЗПК, вр. чл. 147,
ал. 1 ЗЗП, а също така и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Поддържа също така,
че разпоредбите на чл. 10 от Общите условия и Тарифата към нея влизат в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 33 от ЗПК, съгласно която
кредиторът не може да събира обезщетение при забава на потребителя за
изпълнение на паричното му задължение, освен законната лихва за забава,
както и на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Оспорва дължимостта на такса за
гаранция, тъй като нито в договорите за кредит, нито в тарифите към тях е
предвидена такса за гаранция, а правоотношение между кредитополучателя и
„Ф.Б.Л.“ никога не са съществували.
Посочва, че е уведомил ответника за цесията и го е поканил да заплати
задълженията си, но ответникът не е погасил задълженията си. Въз основа на
посоченото в исковата молба се твърди, че кредитополучателят Б. В. М. е
заплатил посочените суми без основание, тъй като посочените договори за
кредит, респективно – отделни техни клаузи са нищожни, поради което са
възникнали посочените вземания срещу кредитодателя за възстановяване на
получените от последния суми, които вземания са цедирани на ищцовата
страна от кредитополучателя. Претендира разноски.
С исковата молба не са представени приложения, макар такива да са
описани.
С допълнителна молба вх. № 330027/17.10.2024 г. са представени
следните писмени доказателства:
Договор за цесия № 1167 от 03.05.2022г. сключен с Б. В. М.;
3
Пълномощно от Б. В. М. към договор за цесия;
Уведомление до ответника за извършената цесия от дата 17.05.2022г;
Обратна разписка на „Спийди“ за връчване на уведомлението от
18.05.2022 г;
Пълномощно за извършване на уведомяването;
Както и процесните договори: Договор за потребителски кредит № ***
от 04.04.2021г; Договор за потребителски кредит № *** от 31.01.2021г;
Договор за потребителски кредит № *** от 28.08.2020г; Договор за
потребителски кредит № *** от 06.04.2020г; Договор за потребителски кредит
№ *** от 21.02.2020г; Договор за потребителски кредит № *** от 17.01.2020г;
Договор за потребителски кредит № *** от 14.09.2019г и Договор за
потребителски кредит № *** от 12.06.2019г;
Правят се доказателствени искания
за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, за задължаване по
реда на чл. 190 от ГПК на ответника да представи извлечение от цялото
счетоводство с данни за всички постъпили плащания и на процесните
договори за кредит;
за издаване на съдебни удостоверения, които да послужат пред „Изипей“
АД, „Пейнетикс“ АД, „Юробанк България“ АД, „Банка ДСК“ АД и
„Интеркапитал Груп“ АД, както и
по чл. 190 ГПК ответникът да бъде задължен да представи оригинали или
заверени преписи на договорите за кредит и приложенията към тях и
справка от счетоводството на ответника за постъпили суми.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото „Ф.Б.“ ЕООД, е постъпил писмен отговор, с който предявените искове
се оспорват като недопустими и неоснователни, а исковата молба – като
нередовна.
Поддържа, че исковата молба е нередовна, тъй като не отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 от ГПК. Посочва, че не са посочени
точни размери и вид на претендираните суми. Поддържа, че цедираните
вземания са различни по размер в сравнение с претендираните от ищеца суми.
Твърди, че исковата молба не съдържа достатъчна конкретизация на
претендираните от ищеца суми, тъй като не става ясно коя част от заплатената
сума по потребителския кредит претендира като недължимо заплатена, с
което се твърди, че се нарушават процесуалните права на ответника. Посочва
също така, че исковата молба не съдържа конкретизация кои точно разпоредби
на договора за потребителски кредит противоречат на цитираните разпоредби
на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Моли съдът да остави без движение исковата молба и да
укаже на ищеца да конкретизира претенцията си и да посочи как точно е
формулирана и от какво се състои.
На следващо място, поддържа, че исковата молба е недопустима поради
липса на активна процесуална легитимация на ищеца и на пасивна
процесуална легитимация на ответника. Не оспорва, че между ответника и Б.
В. М. са възникнали валидни договорни отношения по договори за
4
потребителски кредит. Поддържа, че таксата за гаранция се дължи на
различно юридическо лице – „Ф.Б. Пи Ел Си“ – Малта (с настоящо
наименование „Ф.Б.“), като всички дължими суми във връзка с
предоставянето на обезпечение са предоставяни на гаранта директно или в
случай, че са превеждани по сметка на ответника, последният е действал като
посредник за заплащане на таксата гаранция и след получаване е превеждал
сумата на „Ф.Б.“. Твърди, че договорни отношения във връзка с обезпечаване
на заемите са съществували единствено между длъжника по кредита –
физическото лице-кредитополучател и „Ф.Б.“ като гарант, не и между „Ф.Б.“
и ответното дружество-кредитодател. Посочва, че доколкото „Ф.Б.“ и
ответното дружество са различни правни субекти, действащи в различни
държави, ответникът не може да представи копия от сключените договори за
гаранция и поради това моли съдът да отхвърли искането на ищеца по чл. 190
ГПК и вместо това моли съдът да задължи третото неучастващо лице „Ф.Б.“
да предостави намиращите се при него договори за гаранция, сключени с
потребителите-цеденти по процесния договор.
Оспорва да е налице обогатяване на ответното дружество, тъй като
ответното дружество не е страна по договорите за предоставяне на гаранция и
съответно не е получавал плащания на такса гаранция.
Оспорва и активната процесуална легитимация на „Т.“ ЕООД, тъй като
цесионер по договор за цесия не става страна по договорното правоотношение
на цедента, съответно няма право да предявява възражения и искове, основани
на договорното правоотношение между страните, а само придобива право на
вземане, прехвърлено му от цедента. Поради това оспорва правото на ищеца
да предявява искове и да прави възражения за нищожност на договори за
кредит, сключени между цедента-кредитополучател и ответника-
кредитодател. Поддържа, че правото да се иска прогласяване на нищожност на
договора или отделни клаузи от него принадлежи единствено на страната по
договора, която има качеството на потребител. На следващо място, оспорва
активната процесуална легитимация с доводите, че договорът за цесия между
Б. В. М. и „Т.“ ЕООД е нищожен поради липса на съгласие, евентуално –
поради липса на предмет, тъй като страните не са индивидуализирали
конкретното вземане, предмет на договора за цесия по отношение на
основание на възникване (източник), страни, размер и др., не е посочено на
какво недействително правно основание възниква вземането за неоснователно
обогатяване, поради което източникът на вземането остава неуточнен.
В условията на евентуалност оспорва иска като неоснователен, отново с
довода за недействителност на договора за цесия.
Признава, че ищецът е уведомил „Ф.Б.“ ЕООД за цедиране на
твърдените вземания, но в уведомлението не са конкретизирани
прехвърлените вземания, поради което следва да се счете, че е налице пълна
липса на уведомление. Оспорва договора за цесия като нищожен поради
противоречието му със ЗЗПотр., като се позовава на това, че в интернет
страницата на ищцовото дружество www.nadplatih.com се посочва, че
ищцовото дружество осъществява процедура по възстановяване на
надвнесени суми, за което сключва договори за възлагане на
5
възстановяването, а в случая е сключен договор за цесия, което е
заблуждаваща търговска практика и потребителят при сключване на договора
не е знаел за вида и характера на сключения договор.
На следващо място, оспорва твърденията, че договорът за
потребителски кредит задължава потребителя да заплаща такса за
предоставяне на гаранция, тъй като твърди, че задължението за заплащане на
гаранция следва от друг договор с „Ф.Б.“, а не с ответника. Посочва, че „Ф.Б.“
е различно юридическо лице от ответника и правоотношението между
потребителя и гарант е самостоятелно и отделно от правоотношението по
договора за кредит. Твърди, че условие за сключване на договора за кредит е
предоставяне на поръчителство, но потребителя не е бил длъжен да сключи
договор с „Ф.Б.“ и изборът за сключване на посочения договор е изцяло на
длъжника. Поради това и оспорва твърденията на ищеца, че размерът на
таксата за предоставяне на гаранция е следвало да се включи в ГПР. Като
допълнителни аргументи, че таксата за гарант не следва да се включва в
размер на ГПР сочи, че посоченият размер на ГПР е калкулиран към момент,
когато договора за гаранция не е бил все още сключен, а освен това
възнаграждението за гаранция е към трето лице, а не към кредитодателя.
Поради посоченото моли за оставяне без движение на исковата молба,
евентуално – за прекратяване на делото като недопустимо и евентуално – за
отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
Като приложения към отговора на исковата молба са представени
следните документи: Решение № 70 от 12.02.2014 г. по т.д. № 1177/2011 г. на
АС Пловдив; Решение № 4032 от 16.05.2016 г. по гр. д. № 9564/2015 г. на СГС;
Решение № 32 от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 438/2009 г., II т. о., ТК;
Решение № 1041 от 18.11.2013 г. на ОС Варна по т.д. № 1547/2013 г., I състав;
Решение № 7192 от 23.10.2015 г. на СГС по гр. д. № 2926/2015 г.; Решение №
121653 от 22.05.2019 г. на СРС по гр. д. № 65228/2016 г.; Разпореждане №
114985 от 23.11.2022 г. по гр.д. № 7327/2022 г., 73 състав на Софийски районен
съд; и Разпореждане № 20193334 от 03.10.2021 г. по гр.д. № 57445/2020 г., 61
с-в СРС; Определение № 11142 от 23.03.2023 г. по гр. д. 42684/2022 г. описа на
СРС, 138 състав; Фотокопия от екранни снимки на уебсайт
www.nadplatih.com.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Представените писмени доказателства са относими, допустими и
необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат
приети и приложени по делото.
Следва да се назначи исканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза,
като вещото лице, което след запознаване с материалите по делото, следва да
даде отговор на поставените от ищеца задачи, на задача 5.2 към ОИМ, както и
на следните въпроси, поставени служебно от съда: какъв е размерът на ГПР по
всеки договор за кредит, като посочи три варианта: 1/ ако приеме, че в ГПР се
включва таксата за предоставяне на гаранция; 2/ ако приеме, че в ГПР не се
включва таксата за предоставяне на гаранция правилно ли е изчислен и
посочен ГПР.
6
Вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза също така следва да
отговори редовно ли е водено счетоводството на ответното дружество.
Исканията на ищеца по чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника да
представи оригинал или заверени преписи на договора за кредит са
ненеобходими, предвид представянето на исканите документи с отговора на
исковата молба. Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на
ответника да представи извадка от счетоводството си е недопустимо, тъй като
се изисква изготвяне на документ, а не представяне на готов документ и
ненеобходимо, предвид назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Следва да се остави без уважение искането на ищеца за издаване на 5 бр.
съдебни удостоверения, предвид назначаването на съдебно-счетоводна
експертиза, която ще провери постъпилите плащания в счетоводството на
ответника, поради което на този етап доказателственото искане се явява
ненеобходимо.
Искането на ответника по чл. 190 ГПК ищцовото дружество да бъде
задължено да представи оригинал на договора за цесия следва да бъде
удовлетворено, тъй като една от хипотезите, в които може да се изиска
оригинал на представен по делото документ е при оспорване на
автентичността на документа. Останалите доказателствени искания на
ответника по чл. 190 ГПК следва да се оставят без уважение като
ненеобходими и неотносими към правния спор.
Искането на ответника за задължаване на „Ф.Б.“ да представи копие на
договора за гаранция е основателно, но нередовно, тъй като не е представено
копие на искането за връчване на третото лице по чл. 192 ГПК.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен,
и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на
направените от страните доказателствени искания, и на основание чл. 140 от
ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото съдебно заседание да
посочи с писмена молба с препис за насрещната страна своя банкова сметка, с
оглед плащане на процесните суми – съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – ищецът претендира права от неоснователно обогатяване,
възникнало от заплащане на недължими суми от Б. В. М. в полза на „Ф.Б.“
ЕООД по 8 бр. нищожни договори за потребителски кредит, евентуално – по
нищожни клаузи от такива договори, които вземания са цедирани на ищеца с
договор за цесия от 03.05.2022 г..
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – страните не спорят, че между „Ф.Б.“ ЕООД И Б. В. М. са
сключени договор за потребителски кредит № *** от 04.04.2021 г., 296,02 лева
– платени по договор за потребителски кредит № *** от 31.01.2021г., договор
за потребителски кредит № *** от 28.08.2020г., договор за потребителски
кредит № *** от 06.04.2020г., договор за потребителски кредит № *** от
7
21.02.2020г., договор за потребителски кредит № *** от 17.01.2020г., договор
за потребителски кредит № *** от 14.09.2019г. и договор за потребителски
кредит № *** от 12.06.2019г., както и че задължително за сключване на
договора е предоставянето на поръчителство, а също, че кредитополучателя е
сключил договори за предоставяне на гаранция по посочените договори за
кредит с трето лице „Ф.Б.Л.“, за което е заплатил такса за предоставяне на
гаранция (размерът не е безспорен, а също така кой е получил плащането –
ответника или „Ф.Б.Л.“).
Горните факти са безспорни и не се нуждаят от доказване.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на
всяка една от процесните суми по посочените в исковата молба договори за
потребителски кредит на ответното дружество, както и че по силата на
твърдените в исковата молба договори за цесии, заемополучателят Б. В. М. е
прехвърлила в полза на ищеца вземанията си срещу ответното дружество за
връщане на получени без основание суми от ответното дружество по договори
за потребителски кредити, сключени с Б. В. М. (за което обстяотелство не
представя доказателства), както и наведените основания за нищожност.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже основанието за задържането на процесните суми, както и наведените
правопогасяващи и правоизключващи възражения.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата
молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до
спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на
претендираните в настоящото производство вземания.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ищецът не сочи
доказателства за действително плащане на всяка една от процесните суми по
посочените в исковата молба договори за потребителски кредит на ответното
дружество.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените
документи към исковата молба и отговора на исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на осн. чл. 183, ал. 1 ГПК да представи в
двуседмичен срок от получаване на съобщението оригинал на представения
договор за цесия № 1167/03.05.2022 г., сключен между Б. М. и „Т.“ ЕООД,
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ изцяло и в срок съдът ще изключи представеното на
л. 35-39 по делото копие на договор за цесия на осн. чл. 183, ал. 1, изр. посл.
ГПК.
УКАЗВА на ответника да представи копие от доказателственото
искане по чл. 192 ГПК за третото лице в нарочна отделна писмена молба,
както и да конкретизира третото лице „Ф.Б.“, като посочи
правноиндивидуализиращи белези – ЕИК, точно наименование,
8
правноорганизационна форма на лицето, от което иска представяне на
доказателствата.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза като
вещото лице, което след запознаване с материалите по делото следва да даде
отговор на поставените от ищеца задачи, на задача 5.2 към ОИМ, както и на
следните въпроси, поставени служебно от съда: какъв е размерът на ГПР по
всеки договор за кредит, като посочи три варианта: 1/ ако приеме, че в ГПР се
включва таксата за предоставяне на гаранция; 2/ ако приеме, че в ГПР не се
включва таксата за предоставяне на гаранция правилно ли е изчислен и
посочен ГПР.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещо лице в размер на 800 лева, вносим от
ищеца.
УКАЗВА на ищеца да внесе така определения депозит по депозитна
сметка на СРС в тридневен срок от получаване на съобщението с препис от
настоящото определение и да представи доказателства за това, КАТО ГО
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай поведението му може да бъде
ценено при условията на чл. 161 от ГПК и съдът може да приеме за доказани
обстоятелствата, относно които страна е създала пречки пред доказването.
УКАЗВА на ответника да предостави пълен достъп на вещото лице до
счетоводните си книги, КАТО ГО ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай
поведението му може да бъде ценено при условията на чл. 161 от ГПК и съдът
ще прецени отказа на ответника по същество, с оглед всички обстоятелства по
делото, като съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, относно
които страна е създала пречки пред доказването.
НАЗНАВА за вещо лице Д.Б.В., която да бъде призована след внасяне
на определения депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че заключението следва да бъде представено в
срок не по-късно от една седмица преди датата на насроченото по делото
заседание.
Експертизата следва да се изготви при ясно разграничаване на всеки
отделен договор – като се изследват договорите по делото с лицето Б. М..
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на ищеца вкл. за
издаване на съдебни удостоверения и на ответника по чл. 190 от ГПК.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 08.04.2025 г. от
12.00 часа за която дата и час да се призоват страните и вещото лице след
внасяне на депозита.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните и вещото лице препис от настоящото
определение за насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото, а
на ищеца и препис от отговора.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
9
длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към Центъра за спогодби и медиация в гр. София,
като медиацията е платена услуга.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10