Решение по дело №1196/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на М.Т.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес *** против Решение № 355/21.04.2023г., постановено по НАХД №4646/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0769-002634/01.11.2022г., издадено от Началник група „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас, с което на касатора за нарушение чл.123, ал. 1, т.2, б.“г“ от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца. В жалбата си жалбоподателят иска съдът да отмени оспорвания акт и процесното наказателно постановление. Излага доводи за необоснованост на съдебното решение и недоказаност на вмененото нарушение.

Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т.1 и 2 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответникът по касация – Началник група „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас, редовно уведомено, не изпраща представител и не ангажира становище по обжалването.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас счита че решението на първата инстанция е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по жалба от М.Т.Д. против Наказателно постановление № 22-0769-002634/01.11.2022г., издадено от Началник група „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас, с което на касатора за нарушение чл.123, ал. 1, т.2, б.“г“ от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.

С Решение № 355/21.04.2023г., постановено по НАХД №4646/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас е потвърдил наказателното постановление. За да постанови решението си съдът е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и правилно е приложен материалния закон. Приел е, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл.123, ал. 1, т.2, б.“г“ от ЗДвП, за което му е съставен акт № 072668/02.05.2022г., а по-късно въз основа на него е издадено и обжалваното наказателно постановление. Преценил е, че обжалваното наказателно постановление е издадено при спазване изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН, тъй като съдържа изискуемите реквизити, а актът за нарушение е съставен при спазване на чл.42 от ЗАНН.

По отношение на констатираното нарушение съдът намира следното:

За съставомерността на деянието по чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП е необходимо субектът на нарушението да има качеството на участник в пътнотранспортно произшествие и от обективна страна да наруши задълженията си по чл. 123 от ЗДвП. В случая за нарушена е посочена разпоредбата по чл.123, ал.1, т.2, б.“г“ от ЗДвП, съгласно която когато при произшествието са пострадали хора, водачът е длъжен да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя състоянието му до идването на органите на Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на произшествието.

Съгласно легалното определение на “пътнотранспортно произшествие”, дадено в нормата на §6, т. 30 от ДР на ЗДвП, е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, т.е. за да е налице “пътнотранспортно произшествие” е необходимо да е налице един от горепосочените резултати, за които участникът да е наясно към момента на извършване на съприкосновението между участниците в движението. От събраните по делото доказателства се установява, че след удара водачът на автомобила, както и свидетеля Точев не са били наясно, че е причинено нараняване. В този смисъл за жалбоподателката, поради неустановяване на пострадали хора и отказ на свидетеля Точев да го откара до болницата, не била наясно за наличието на обективните признаци на нарушението, поради което не може да се направи извод, че съзнателно да е пренебрегнала задължението си по чл.123 от ЗДвП. Нарушението може да бъде извършено само при пряк умисъл, като той се извежда от обективните данни за деянието, от начина и средствата за извършването му.

От доказателствата по делото, включително от показанията на пострадалия Точев, не се установява наличие в съзнанието на Д. на представи за обстоятелствата, относими към съставомерните признаци на нарушението, тъй като пострадалият е констатирал болка и нараняване след като са се разделили и той е отишъл на работа. При отсъствие на каквито и да било външни признаци жалбоподателката да е възприела настъпилия противоправен резултат, напускането на местопроизшествието не би могло да се определи като съзнателно неизпълнение на задължението да окаже съдействие за установяване на настъпилите вреди. При така установеното, съдът приема, че деянието е субективно несъставомерно и касаторът неоснователно е санкциониран. Като е стигнал до друг извод, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

С оглед формирания извод за основателност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят на касатора направените разноски по делото в размер на 350 лева- заплатено адвокатско възнаграждение. Разноските следва да бъдат възложени на юридическото лице ОДМВР- Бургас, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразното наказателно постановление, доколкото последният не може да бъде носител на права и задължения с облигационен характер, поради липса на гражданска правосубектност.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 355/21.04.2023г., постановено по НАХД №4646/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0769-002634/01.11.2022г., издадено от Началник група „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: