Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, …………...2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на осемнадесети януари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Светлана Стоянова,
като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 2723 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по
чл.145 и сл. АПК вр. чл.172 ал.5 ЗДвП.
Образувано е по жалба на
А.А.Н., ЕГН **********, с адрес-***, подадена чрез
адв.Г. против заповед № 20-0304-000467/05.10.2020г. на полицейски инспектор към ОД на МВР-Бургас, РУ Несебър, с която на основание чл.171, т.1, б.б от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач- до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят твърди,
че обжалваният акт е незаконосъобразен, неправилен и несправедлив. Твърди, че по
досъдебно производство № 304/ЗМ-818/2020г. по описа на РУ на МВР-Несебър му е
повдигнато обвинение за това, че на 03.10.2020г., около 01.20ч. в град Несебър
като водач на МПС- БМВ 316 с ДК № ЕВ**** АХ при проверка е установено, че
водача управлява под въздействие на наркотични вещества или техни аналози,
установено с техническо средство дрегер ДРЪГ ТЕСТ 5000 № 0041 и отчетена
положителна уротреба на амфетамин по данни показани на водача, издаден талон за
медицинско изследване. След приключване на досъдебното производство и контакт с
прокурора е постигнато споразумение на 16.10.20г., което съдът е одобрил на
същата дата. Твърди, че налагането на принудителната административна мярка
противоречи на принципа не два пъти за едно и също нещо, тъй като в
споразумението се е съгласил и да бъде лишен от право да управлява МПС за срок
от 8 месеца. Моли оспорената заповед да бъде отменена и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответната страна – полицейски инспектор РУ Несебър към ОД на МВР-Бургас, редовно призован,
представител не се явява и не изразява становище по жалбата.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, административният съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Обжалва се Заповед № 20-0304-000467/05.10.2020г. на полицейски инспектор
към ОД на МВР-Бургас, РУ Несебър, с която на
основание чл.171, т.1, б.б от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач- до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
Съгласно акт за
установяване на административно нарушение № 891263/03.10.2020г. същият е
съставен на жалбоподателя за това, че на 03.10.20г. упрявлява лек автомобил
след употреба на наркотични вещества и техните аналози, установено с техническо
средство и отчетена положителна уротреба на амфетамин, с което е нарушил чл.5
ал.3 т.1 ЗДвП. АУАН е връчен на жалбоподателя на 03.10.20г. Издаден е талон за
изследване, в който е посочено, че е извършена предварителна качествена проба с
техническо средство, която показва положителен резултат метамфетамин, като
показанието е прието от жалбоподателя /изрично отразено от него в талона/.
От Заповед № 20-0304-000467/05.10.2020г. се установява, че полицейски инспектор към ОД на МВР-Бургас, РУ Несебър, като е взел предвид
установеното, че на 03.10.2020г. жалбоподателят е управлявал лек автомобил с
рег.№ ЕВ****АХ под въздействие на наркотични вещества или техни аналози,
установено с техническо средство дрегер Дръг тест 5000 № 0041 е приел, че са
налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171 т.1 б.б ЗДвП-временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач да решаване
на въпроса, но не повече от 18 месеца. От заповед №251з-209/18.01.18г. на
Директора на ОД на МВР-Бургас се установява, че издателят на оспорената заповед
е след изрично оправомощените да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП.
От представеното
споразумение за решаване на наказателно производство вх.№ 11779/2020г. по описа
на РП-Бургас, БП № № 304 ЗМ-818/2020г. по описа на РУ на МВР-гр.Несебър, НОХД №
945/2020г. по описа на РС-Несебър по реда на чл.384 НПК се установява, че
подсъдимият А.Н. се е признал за виновен за това, че на 03.10.2020г., около
01.20ч. в к.к. Слънчев бряг е управлявал лек автомобил марка БМВ, мозел „316 И“
с рег. № ЕВ**** АХ след употреба на наркотични вещества, а именно метамфетамин,
установено с техническо средство- престъпление по чл.343б ал.3 НК, като за
извършеното престъпление се определя наказание „лишаване от свобода“ за срок от
три месеца, а на основание чл.343г вр.чл.343б ал.3 вр. чл.37, ал.1, т.7 НК се
определя наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца, като
на основание чл.59 ал.4 НК се приспада времето през което Н. е лишен от право
да управлява МПС по административен ред, считано от 03.10.2020г. Към споразумението
е приложена и декларация, че жалбоподателят е запознат с него.
При така изложената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е
изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в
кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДвП е
предвидено, че обжалването е по реда на АПК. Жалбата е подадена от легитимирано
лице, в законоустановения 14-дневен срок, поради което оспорването пред съда е
допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
От събраните по делото
писмени доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че със заповед
№ 20-0304-000467/05.10.2020г. на полицейски инспектор към ОД на
МВР-Бургас, РУ Несебър, на
основание чл.171, т.1, б.б от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, който управлява МПС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози - до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Мярката е приложена на основание
чл.171 т.1 б.б ЗДвП, предвид установеното, че на 03.10.20г. е управлявал МПС след
употреба на наркотични вещества.
Съгласно разпоредбата
на чл.171 т.1 б.б ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, който управлява МПС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози - до решаване на въпроса за отговорността
му.
В случая безспорно е
установено, че на 03.10.20г. жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на
наркотични вещества.
Налице са
предпоставките на чл.171 т.1 б.б ЗДвП за прилагане на принудителна административна
мярка- управление на МПС от водач, който управлява автомобил след употреба на
такива вещества. Издадената заповед е мотивирана, като съдържа фактическите и
правни основания за издаването й.
Заповедта е издадена
от компетентен орган. Съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП принудителните административни
мерки по чл.171, т.1,
2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената
по делото заповед за определяне на компетентните длъжностни лица да прилагат
ПАМ по ЗДвП, органът издал оспорения акт е сред изрично оправомощените
длъжностни лица.
Приложената мярка е за
срока предвиден от закона-до решаване на въпроса за отговорността.
Обстоятелството, че е сключено споразумение не променя този извод, а с подписването
му изтича срокът на мярката. Срокът на действие на временната мярка е дефиниран
изрично в закона и се прилага пряко по силата на правна норма. При посочване на
срока, за който е приложена принудителната административна мярка,
административният орган не действа в условията на оперативна самостоятелност.
Съгласно чл.190 ал.2 ЗДвП наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“
тече от датата на изземване на свидетелството за управление. Съгласно чл.20 от
Наредба № І-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на СУМПС,
отчета на водачите и тяхната дисциплина, основанията за отнемане на СУМПС са
влезли в сила НП, решения или присъди, с които е наложено наказание „лишаване
от право да се управлява МПС“ или наложена ПАМ за временно отнемане на
свидетелството за управление. Съгласно цитираните разпоредби СУМПС фактически
се изземва при установяване на нарушението, превантивно свидетелството се
отнема на основание ПАМ до влизане в сила на НП, респ. присъда. Затова и в
одобреното от съда споразумение изрично е приспаднато времето през което Н. е
лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от
03.10.2020г., на основание чл.59 ал.4 НК. Предвид горното неоснователни са
твърденията на жалбоподателя, че налагането на принудителната административна
мярка противоречи на принципа не два пъти за едно и също нещо.
Мярката е и с оглед
целите на закона, а именно за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и преустановяване на административните нарушения.
От събраните по делото
доказателства се установи по безспорен начин, че оспорената заповед е издадена
от изрично оправомощен орган. В нея са описани фактическите и правни основания
за издаването й. Налице са предпоставките на чл.171 т.1 ЗДвП за прилагане на
мярката. Наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ е доказано от събраните
по делото доказателства.
Предвид горното обжалваният
акт е законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.Н., ЕГН **********,
адрес-***, подадена чрез адв.Г. против заповед № 20-0304-000467/05.10.2020г. на полицейски инспектор към ОД на
МВР-Бургас, РУ Несебър, с която на
основание чл.171, т.1, б.б от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач- до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
Решението не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: