Решение по дело №6477/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260530
Дата: 13 октомври 2021 г. (в сила от 11 ноември 2021 г.)
Съдия: Дияна Атанасова Николова
Дело: 20204430106477
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 декември 2020 г.

Съдържание на акта

                                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. Плевен,13.10. 2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III- ти граждански състав, в публичното заседание на 24.09.2021год., в състав:

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр. д. № 6477 по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** и *** - ***, действащо чрез пълномощника си С.З. - адвокат от САК, със съдебен адрес:***7, *** против С.И.Ч., ЕГН ********** ***, в която се твърди следното : на 01.09.2015 г. между „***" АД в качеството му на кредитор, от една страна, и С.И.Ч., ЕГН ********** в качеството й на кредитополучател, от друга страна, е сключен Договор за потребителски кредит № ***. По силата на чл.1 от този договор банката предоставила на кредитополучателите потребителски кредит в размер на 6158, 44 лв. за текущи нужди, срещу което кредитополучателят се задължил да върне отпуснатия кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията, уговорени с договора. Към договора за кредит е подписан и погасителен план, представляващ неразделна част към договора съгласно чл. 7, ал. 1 от него. С този погасителен план и в съответствие с клаузите по договора страните установили параметрите, отнасящи се до размера на предоставената главница, началото на усвояване на кредита, края за издължаванете му, размера на погасителните вноски, техния брой и падежи. На 01.09.2015г. кредитополучателят усвоил предоставения кредит в размер на 6 158, 44 лв. В доказателство на това се прилагам банково бордеро № *** от 01.09.2015 г.

            Разглеждани като съвкупност от писмени доказателства, горепосочените Договор за потребителски кредит № *** от 01.09.2015 г., погасителният план към него, както и банково бордеро № *** от 01.09.2015 г. по несъмнен начин доказват факта, че между „***" АД и ответниците е възникнало облигационно отношение, основано на процесния договор за банков кредит, по което банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 6 158,44 лв. Въпреки установените клаузи между страните, считано от 30.08.2018 г. било трайно преустановено погасяването на кредита съобразно условията, уговорени в чл.7 и чл. 8 от договора. Съгласно чл.14, ал.5 от процесния договор за банков кредит при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, банката-ищец има правото да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. Именно на това основание и поради неплащане на дължими по договора погасителни вноски на 13.02.2019г. при спазване на условията на чл.14, ал. 5 от договора за кредит, банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, за което кредитополучателят бил изрично уведомен чрез уведомление за предсрочна изискуемост, връчено чрез нотариус ***-***, с peг. № 017 на НК и р-н на действие: РС-Плевен.

            Твърди се, че освен неиздължената главница в размер на 4 338, 06лв., кредитополучателят дължи на банката и възнаградителна лихва в размер на 672, 48 лв. за периода от 01.09.2017  г. до 13.02.2019 г., на основание чл. 3, ал.1 от процесния договор за банков кредит; мораторна лихва в размер на 209,70 лв. за периода от 01.09.2017 г. до 15.06.2020г. на основание чл. 9 от процесния договор за кредит; неиздължени такси по договора в размер на 63, 00 лв. за периода от 01.08.2017 г. до 15.06.2020 г., дължими на основание чл. 5 от договора и неиздължени такси за връчване на нотариалните покани в размер на 110, 40 лв. за периода от 01.08.2017 г. до 15.06.2020 г., дължими на основание чл. 78 от ЗЗД.

            С оглед на обстоятелството, че кредитът станал предсрочно изискуем и в изпълнение на чл.14, ал.5 от процесния договор за банков кредит, „***" АД подала заявление по реда на чл.418 във вр. с чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя. След преценка на компетентния районен съд, че приложеният към заявлението документ по чл. 417 ГПК, а именно извлечение от счетоводни книги на банката е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците, в полза на ищеца били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2711/2020 г. по описа на РС- гр. Плевен, Гражданска колегия, 11 състав. С тези актове кредитополучателят С.И.Ч., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „***" АД дължимите от нея суми по Договор за потребителски кредит № *** от 01.09.2015 г., възлизащи общо на 5 393, 54 лв., от които 4 338, 06 лв. неиздължена главница, възнаградителна лихва в размер на 672, 48 лв. за периода от 01.09.2017 г. до 13.02.2019  г.; мораторна лихва в размер на 209, 70 лв. за периода от 01.09.2017 г. до 15.06.2020  г.; неиздължени такси по договора в размер на 63,00 лв. за периода от 01.08.2017 г. до 15.06.2020 г. и неиздължени такси за нотариални покани в размер на  110, 40 лв. за периода от 01.08.2017 г. до 15.06.2020 г., както и направените в заповедното производство разноски, от които 107, 87 лв. заплатена държавна такса и 362,17 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

            Горепосочената заповед за незабавно изпълнение е връчена на кредитополучателя на основание чл.47, ал. 5 от ГПК, инициирало настоящото исково производство.

            Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо, че по отношение на „***" АД с ЕИК *** ответницата С.И.Ч., ЕГН ********** дължи на банката следните суми по Договор за потребителски кредит № *** от 01.09.2015 г., а именно неиздължена главница в размер на 4 338, 06 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 29.06.2020 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда/ до окончателното изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 672, 48 лв. за периода от 01.09.2017 г. до 13.02.2019 г.; мораторна лихва в размер на 209, 70 лв. за периода от 01.09.2017 г. до 15.06.2020 г.; неиздължени такси по договора в размер на 63,00 лв. за периода от 01.08.2017 г. до 15.06.2020 г. и неиздължени такси за нотариални покани в размер на 110, 40 лв. за периода от 01.08.2017 г. до 15.06.2020 г.

            Претендират се и разноски.

            В срок е депозиран писмен отговор от адв. Д.Д.-***, съдебен адрес:***, с който  искът се оспорва и  се навеждат следните доводи : счита, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем по смисъла на т.18 от ТР 4/2013 на ОСГТК. Посочва, че с ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че банката - кредитор може да иска издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, след като кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане на една или повече вноски. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Прието е, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й, като предпоставките за допускане на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението на кредитора, че обявява кредита за предсрочно изискуем, от длъжника, предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.

            Заявява, че в случая не може да се приеме, че тези условия са налице. Видно от приложените към исковата молба- нотариална покана е рег.№5053, том 2, акт 96 от 11.10.2018г., разписка №5053/2018г. и констативен протокол акт №24, том I, рег.№687 от 12.02.2019г.- уведомлението за обявената предсрочна изискуемост е връчено на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 50 ЗННД, вр. чл. 47 ГПК. В констативния протокол нотариусът е удостоверил, че е пристъпил към залепване на уведомление след като е посетил адреса на длъжника, но не е открил същия. По силата на чл. 50 ЗННД при връчването от нотариуса на нотариални покани се спазват правилата на чл. 37 - 58 ГПК. Трайната съдебна практика приема, че в случай на връчване по реда на чл. 50 ЗННД- чрез залепване, субсидиарно приложение следва да намерят правилата уредени в чл. 47 ГПК, като залепването е възможно при стриктно спазване на условията и предпоставките, предвидени в нормата. Когато при първото посещение на посочения по делото адрес на длъжника връчителя не намери адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, той трябва да потърси сведения дали адресатът пребивава там. Ако връчителят намери сведения, било че ответницата живее на адреса, било че от известно време или никога не е пребивавал там, той трябва да ги удостовери в разписката към съобщението. При получени сведения, че ответницата не живее на адреса, връчителят няма защо да го посещава повече. В случаите, при които се установи, че ответницата пребивава на адреса, връчителят следва да положи усилия да узнае, по кое време може да бъде намерен там, за да направи следващото посещение тогава. Ако и при второто посещение не може да се осъществи връчване, връчителят трябва да направи най- малко още едно посещение, като времето между първото и последното трябва да е повече от един месец. При последното посещение връчителят поставя уведомление, като попълва в него датата на поставянето му и го подписва. Т.е. за да се прибегне до уредения в чл. 47 ГПК способ за връчване е необходимо лицето да е търсено поне 3 пъти в рамките на повече от месец и то във време, което е обичайно за пребиваване на адреса. В този смисъл е Решение № 233 от 03.07. 2014 г., Четвърто гражданско отделение, постановено по гр. дело № 7723/2013г. по описа на ВКС. Налице е постоянна практика на ВКС, съгласно която извлечението от счетоводните книги, въз основа на което кредиторът — банка претендира своето вземане пред длъжника следва да съдържа достатъчна информация за вземането- данни за длъжника и кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането /размера на разрешения и усвоения кредит, крайния срок за погасяване/, за дължимия размер на кредита - главница и лихви, респ. за непогасения остатък от него, за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита съгласно уговореното в договора за кредит, причината за предсрочната изискуемост, като в хипотезата на непогасени вноски следва да е посочено кои вноски и при какъв падеж не са погасени. Отразените данни в извлечението от счетоводните книги следва да се преценява във връзка е твърдението кога са спрели плащанията, кои вноски не са платени и е представените от заявителя договор за банков кредит и доказателства за уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост. В този смисъл и изявлението по чл. 60 ал. 2 от ЗКИ трябва да съдържа всички изискуеми реквизити на извлечението от счетоводните книги. В представената нотариална покана, за която кредиторът твърди, че е изявление по смисъла на чл. 60 ал. 2 ЗКИ също така е видно, че липсва размера на задължението, както и конкретизиране на същото по отделни пера. Така направеното извлечение не съставлява възпроизвеждане на реално съществуващи записвания по счетоводната сметка, от които може да се проследи движението на средствата по нея и да се прецени дали е настъпило твърдяното неиздължаване на съответните месечни вноски от кредитополучателя и датите на техните падежи, както и действителния размер на вземането, което прави целият дълг предсрочно изискуем. Липсва и информация и за платените вноски, за техния размер, за падежа на който са станали изискуеми. Липсата на произведена в нотариалната покана информация за кой период от време и в какъв размер кредитополучателят не е изпълнил задължението си за връщане на кредита, т. е. кога са спрели плащанията, кои и колко месечни вноски не са платени, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, не може да даде ясна преценка дали отразеното в извлечението от счетоводните книги удостоверява изискуемо и подлежащо на изпълнение вземане. ВКС приема, че удостоверителният обхват на извлеченията от счетоводните книги трябва да се изведе от двете дадени в кумулативна връзка основания за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно наличието на редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 417 ал. 1 т. 2 ГПК и който да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Според тази правна норма такива основания са извлеченията от счетоводните книги, които, според изискванията на ЗСч за редовното им водене следва да регистрират счетоводните операции в хронологичен ред. Следователно извлечения от счетоводните записвания трябва да удостоверяват задължението на кредитополучателя към банката - данни за договора за кредит и за движението на погасяването му. Извън тези данни, счетоводните извлечения трябва да удостоверяват и второто основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, а именно- подлежащо на изпълнение вземане, което в случая е удостоверяването на фактите, въз основа на които кредитът е станал предсрочно изискуем - т.е. извлеченията от счетоводните книги трябва да съдържат и данни откога длъжникът е изпаднал в забава при погасяването на две и повече погасителни вноски вноски, за да се счете, че се е сбъднало условието или по скоро за банката да настъпи основание да обяви кредита за предсрочно изискуем. В този смисъл доколкото представлява изискуема предпоставка за обявяване на остатъчната експозиция от кредита за предсрочно изискуема същите кумулативно дадени условия, удостоверяващи наличие на действително и изискуемо вземане трябва да се съдържат и в изявлението по чл. 60 ал. 2 от ЗКИ.      Нотариалната покана следва да притежава следните реквизити:

-Конкретизация на неплатените вноски, като размер и падеж;

-Конкретизация на остатъчните вноски с невъзникнал падеж, като размер и падеж;

-Конкретизация на останалите вземания, възникнали към датата на поканата;

-Данни за договора за кредит и за движението за погасяването му - платените вноски, като размер, падеж и дата на плащане;

            Процесният договор за банков кредит е търговска сделка с предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитни институции, по смисъла на § 13, т. 12, б. „б” ДР на ЗЗП /в ред. от 2006 г./ и затова попада под правната уредба на ЗЗП, приложим към процесното правоотношение и инкорпорирал в себе си нормите на Директива 93/1 З/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

            Кредитополучателят е физическо лице, на което по силата на договора е предоставен кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което и има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. При това, същият се ползва от защитата на потребителите, предвидена в закона.

            Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни само в случаите, в които те не са уговорени индивидуално. В конкретният случай в съдържанието на договора за кредит са налице неравноправни клаузи, които не са индивидуално уговорени между страните. Същите са изготвени предварително от банката и кредитополучателя не е имал възможност да влияе върху съдържанието им при сключване на договора за банков кредит. Същите са неравноправни и следва да бъдат счетени за нищожни. В разпоредбата на чл.143 ЗЗП е предвидено, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е процесният договор, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената разпоредба е налице изброяване на хипотезите, при които една уговорка в договора се явява неравноправна, което не е изчерпателно, поради което и съдът във всеки един случай следва да прецени дали не са налице общите критерии, дадени в чл.143 ЗЗП, дори и клаузата да не попада в нито един от примерно посочените случаи на т.1 до т.17 на цитираната норма. Неиндивидуално уговорените клаузи, противоречат не само на чл.146 във вр. с чл.143 от ЗЗП, но и на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, както и на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и съвета от 11.05.2005г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар /приети и станали част от българското законодателство със Закона за защита на потребителя - пар.13а т.9 и т.12 от ДР ЗЗП /.

            Прави искане за отхвърляне на иска.

           Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, прима за установено следното от фактическа и правна страна

            Предявеният иск е допустим, като предявен в срока , визиран в закона , след дадени  указания от заповедния съд във вр. с връчване на заповедта за изпълнение на длъжника  по реда на чл.47 ал.5 от ГПК от ЧСИ.

            По същество искът е основателен и доказан и следва да бъде изцяло  уважен.

           От приложеното по делото ч.гр.д.№ 2711/2020год. по описа на ПлРС  се установява , че същото е  образувано  на 30.06.2020год., като съдът е  издал заповед  за изпълнение на  основание чл.417 от ГПК по искане на  заявителя / ищец в процеса / срещу  длъжника/ответник в процеса/ за сумите, предмет на делото ,  респ. – на същото правно основание.

          По делото се установява, че е налице валидно сключено облигационно правоотношение между страните по представения Договор за потребителски кредит №*** от 01.09.2015г., по силата на който ищецът е предоставил на ответницата 6158,44лв. за текущи нужди. В договора са уговорени дължимите възнаградителни лихви, начин на усвояване на кредита; годишната лихва и начин на изчислението й; ГПР; начин на погасяване на задълженията; дължима лихва при забава. В чл.19 от договора е уговорено фингирано връчване на всички уведомления и изявления на страните във връзка с кредита – те следва да са писмени, като ще се считат за получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, с препоръчана поща или по електронна поща, достигнат до адреса на страната, посочен в началото на договора. Уговорено е задължение за писмено уведомление при промяна на последно заявения адрес, като страната следва да посочи новия си адрес, а до получаването на уведомяване за промяна, всички съобщения, достигнали до последния деклариран от страната адрес, ще се считат за получени. В чл.4 от договора е регламентиран крайният срок за погасяване на кредита - последната падежна дата, посочена в погасителния план, който е представен по делото като неразделна част от договора и  е последна дата 01.09.2020г. В чл.14 от договора е уговорено, че при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита или неизпълнение на друго задължение по договора, банката може да обяви договора за предсрочно изискуем, без да се прекратява действието му, както и да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на ГПК. В договора се съдържа методология за определяне на референтния лихвен процент по кредитите на банката чл.7.  По делото е  представено бордеро от 01.09.2015г. за усвояване от ответницата на сумата от 6158,44 – л.17, като подписите в документа не са оспорени. На 11.10.2018г. пред нотариус *** е представено Уведомление от *** АД до ответницата, с която последната е уведомена, че поради неизпълнение на договорните задължения по процесния договор за кредит – забава в плащанията на посочени две поредни погасителни вноски, банката обявява цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо без да се прекратява действието на договора. Посочена е общата дължима сума до този момент – 5002,63лв. Уведомлението е връчено на ответника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК – чрез залепяне на уведомление на 30.01.2019г., надлежно удостоверено  с констативен протокол – приложен на л.22 от делото. Нотариусът е приел за редовно връчено уведомлението, което надлежно е удостоверил. Видно от извършеното удостоверяване е, че адресът, на който е връчено по посочения ред уведомлението е в ***, респ. ответницата е търсена  безуспешно на адреса, вписан в договора. В тази връзка съдът приема несъстоятелни доводите на особения представител за това  предсрочната изискуемост на кредита да е обявена в противоречие със закона.наред с това и на основание чл.235 от ГПК съдът съобразява, че е настъпил крайният срок за издължаване на кредита – 01.09.2020год.

            От приетото заключение на ВЛ по изготвената съдебно икономическа експертиза се установява, че : на 01.09.2015 г. между „***” АД, като кредитодател, и С.И.Ч., кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит №***. Сумата на кредита от 6158,44 лв. е усвоена по разплащателна сметка с IBAN: ***, разкрита на името на С.И.Ч. при „***” АД съгласно банково бордеро №***/01.09.201 г. На 01.09.2015г. кредитът е усвоен изцяло. Съгласно чл.3 от Договора, страните са се съгласили, че за усвоения кредит кредитополучателя дължи на Банката променлива годишна лихва в размер на сбора от Референтния лихвен процент ПРАЙМ на Банката за необезпечени кредити, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 12.219 %. Към датата на сключване на Договора, Референтния лихвен процент ПРАЙМ на Банката е в размер на 0.981 % /6 месечен Софибор/.Дьлжимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита по процесния договор, като за начална дата се счита датата на заверяване на банковата сметка на кредитополучателя. Така се установява, че към сключването на договора договорната лихва възлиза на 13.20 % годишно. Съгласно чл.2 ал.2 и чл.5 от Договора за кредит страните са договорили такси и комисиони за предоставянето на допълнителни услуги, във връзка с процесния кредит. В чл.7 от Договора е посочено, че процесният кредит се погасява на анюитетни месечни вноски, посочени като брой, размер, състав и падеж в погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит. Съгласно същия план погасителните вноски се изплащат до 1-во число на месеца, като крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви и такси е до 01.09.2020г. /60 вноски по 140,75лв. месечно/, отделно 3,50лв. месечна такса. Първата вноска касае застраховка от 358,44лв. с падеж 01.09.2015г., която е платена своевременно на падежа при усвояване на кредита. При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, Кредитополучателят се е задължил да заплати обезщетение за времето на забава (мораторна лихва) върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерски съвет.

            Внесените суми по процесния кредит /сделка №***/ са в размер на 3172,62 лв. през периода от 01.10.2015 г. до 30.06.2017 г., като последната постъпила сума е на 30.06.2017 г. - вноска на каса в размер на 143лв. От усвоената главница 6 158,44 лв. е погасена 1820,38 лв. Непогасената главница е в размер на 4338,6 лв.

             От начислената общо лихва в размер на 2152,92 лв. е погасена лихва в размер на 1271,74лв. Непогасената лихва възлиза на 882,18 лв., от които 672,48 лв. договорна лихва за периода от 01.09.2017 г. - 13.02.2019 г. и 209.70лв. мораторна лихва за периода от 01.09.2017 г. до 21.02.2019г. От начислените такси 143,50 лв., са погасени месечни такси обслужване в размер на 80.50 лв. Неизплатени остават сумите, както следва : Главница - 4 338,06 лв.; Договорна лихва от 672,48 лв. за периода от 01.09.2017 г. - 13.02.2019 г.; Мораторна лихва от 209,70 лв. за периода от 01.09.2017 г. до 21.02.2019 г. /не както е посочено в ИМ 15.06.2020 г./

            Такси по договора за обслужване на сметка - 63 лв. от 01.08.2017 г. до 01.02.201

            От правна страна, съдът приема следното: ответницата има качеството на кредитополучател по банковия кредит, което качество не се оспорва по делото, установява се както от приложения договор за банков кредит, носещ подписа на страната, така и от бордерото за получаване на сумата по кредита от ответницата. Кредитната институция, сключила договора и отпуснала сумата по кредита е заявител в заповедното производство и ищец в настоящия процес, поради което се явява кредитор и активно легитимирана да предяви установителния иск. Сключеният договор за потребителски кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, като съдът констатира, че не са налице противоречия с императивните норми на този закон, нито по отношение на неговия вид, шрифт, задължителни реквизити, уговорен максимален процент ГПР, и на това основание приема, че договорът между страните е действителен. Съдът кредитира заключението на съдебно-икономическата експертиза по делото за счетоводното записване по операциите по кредита, същото е изготвено от  компетентно вещо лице и не е оспорено от страните. По отношение на възражението на ответника за нередовно връчване на уведомлението за настъпила предсрочна изискуемост на кредита и ненастъпването на такава, съдът намира, че представените от ищеца доказателствата сочат за настъпила такава, и то именно на датата посочена в исковата молба - 13.02.2019 г., съобразно уговорката на страните в чл.19 от договора.  Доказва се, че е налице неизпълнение на уговорки в договора, а именно: неплащане на две поредни вноски; налице е уведомяване на длъжника за наличието на това неизпълнение и волята на кредитора да обяви за изцяло предсрочно изискуема сумата по кредита. Действително, между страните в чл.20 липсва изрично посочване, че изявленията на едната страна до другата може да бъде чрез нотариална покана, но в случая нотариалната покана е по-категоричен начин за доказване на връчването от всички изрично уговорени между страните способи, по своето естество тя е писмено изявление, връчено чрез лично доставяне/уговорен начин/, но освен това и представлява доказано изпращане на изявлението, закрепено с търсене на адреса за определен срок, лепене на уведомление, изчакване на допълнителен срок и нотариално удостоверяване на изтичането на този срок. Адресът, на който страните са уговорили връчване, което ще се счита за настъпило при изпълнение на всички елементи от фактическия състав /фингирано връчване/, е посетен от съответното длъжностно лице , без възможност за връчване на  адресата. Длъжникът е търсен  и на  съответния регистриран адрес в НБД. Клаузата на договора, въпреки възражението на ответника, предвижда именно приравняване на опита за доставяне – достигане до адреса, на фактическо получаване на изпратеното съобщение. Изявлението на кредитора за основанието, на което обявява предсрочната изискуемост и дължимата сума при това обявяване, е недвусмислено, ясно и категорично, в него няма поставени условия или срокове за изпълнение, след които кредитът да се счита за изцяло изискуем.

          Съдът приема за доказана предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на Заповед по реда на чл. 417 от ГПК – на 13.02.2019 г., след изтичане на срока за явяване на получателя за лично връчване на изявлението от нотариуса. При така приетото от съда наличие на настъпила предсрочна изискуемост, съдът приема за дължими сумите така,  както се претендират от ищеца и установени като дължими и от  приетото заключение на ВЛ.

           По отношение разноските по делото : на основание т.12 от ТР №4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълкувателно д. №4/2013г., съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е, че съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. С оглед основателността на предявения  иск и  идентичността на вземането, в полза на ищеца следва да се присъдят в пълен размер разноските за исковото и заповедното производство, а именно - общо разноски за исковото производство 1805,27лв./ внесена държавна такса, разноски за един адвокат, депозит за особен представител и вещо лице/, а за заповедното - общо 470,04лв. Възраженията на особения представител за прекомерност на  адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца се явява неоснователно, разгледано във вр. с конкретния предмет на делото, цената на иска и  проявената процесуална активност на пълномощника.

            Воден от горното, съдът

 

                                                        Р      Е      Ш      И :

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че С.И.Ч., ЕГН **********,***, представлявана по делото от особен представител – адв.Д.Д. от ПлАК ДЪЛЖИ на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** и *** - ***, действащо чрез пълномощника си С.З. - адвокат от САК, със съдебен адрес:***7, ***, сумите, както следва : главница в размер на 4338,06лв., ведно със законна лихва, считано от 30.06.2020год. до окончателното изплащане на вземането; възнаградителна лихва в размер на 672, 48 лв. за периода от 01.09.2017 г. до 13.02.2019 г.; мораторна лихва в размер на 209, 70 лв. за периода от 01.09.2017 г. до 15.06.2020 г.; неиздължени такси по договора в размер на 63,00 лв. за периода от 01.08.2017 г. до 15.06.2020 г. и неиздължени такси за нотариални покани в размер на 110, 40 лв. за периода от 01.08.2017 г. до 15.06.2020 г., за които суми  е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2711/2020год. по описа на ПлРС.

            ОСЪЖДА  на основание чл.78 ал.1 от ГПК С.И.Ч., ЕГН **********,***, представлявана по делото от особен представител – адв.Д.Д. от ПлАК ДА ЗАПЛАТИ на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** и *** - ***, действащо чрез пълномощника си С.З. - адвокат от САК, със съдебен адрес:***7, ***, разноски за исковото производство - 1805,27лв. и разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 2711/2020год. на ПлРС – 470,04лв.

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                              

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: