Мотиви
към ПРИСЪДА
от 10.04.2019г. по НОХД № 298
по описа на КРС за 2019г.
Повдигнато е обвинение срещу С.Ц.С. по чл.211 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.29 ал.1
б.“б“ от НК за престъпление извършено на 04.10.2018г. в гр.Кърджали.
Делото се гледа по реда на глава 27- съкратено съдебно
следствие. На него подсъдимият С. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. На тази база и на основание чл.372 ал.4 вр.чл.371
т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на дееца без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на прокуратурата пледира, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че подсъдимият С.С. е извършил
престъпление по чл.211 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“б“ от НК. С действията
си той е осъществил състава на престъплението измама. Предлага да му се наложи
наказание при условията на чл.55 от НК, която се явява по- благоприятна, а
именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 година при първоначален „общ“ режим.
Подсъдимият С. се признава за виновен и заявява, че признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти. В последна дума моли съда да намали присъдата и тя
да е нормална от 2 месеца. Служебният защитник на дееца в пледоарията си
изразява съгласие с прокурора, че подсъдимият С. е извършил престъплението, за
което е предаден на съд. По отношение на наказанието предлага да му се определи
такова в абсолютния минимум от 3 месеца „лишаване от свобода“ ефективно при
условията на чл.55 от НК предвид относително ниската стойност на отнетото
имущество, обещанието му да го върне, изразеното пълно съжаление и съдействие
за разкриване на обективната истина на досъдебното производство.
Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото, прие за
установено следното от фактическа и правна страна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият С.Ц.С., роден на ***г***,
български гражданин, неженен, без образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Безспорно се установи фактическата обстановка описана в обвинителния акт, а
и предвид разпоредбата на чл.372 ал.4 от НПК, както и признанието на всички
факти от подсъдимия, то съдът възприема нея, а именно: Свидетелят Е.Х. бил
собственик и управител на дружеството „Ерко- 87- Е.Х.“***, което стопанисвало
магазин за продажба на битова техника, електрически уреди и печки на твърдо
гориво, намиращ се в гр.Кърджали на кооперативния пазар. В този магазин като
продавач- консултант работела свидетелката Е.Ю..
На 04.10.2018г. около 10.00ч. свидетелката А.С. пристигнала в гр.Кърджали,
тъй като възнамерявала да си купи печка на твърдо гориво. За целта тя посетила
магазина за битова техника стопанисван от фирмата, чийто едноличен собственик и
управител бил свидетеля Е.Х.. Там тя била прието от продавач- консултанта свидетеля
Е.Ю.. На нея свидетелката А.С. обяснила, че иска да закупи печка на твърдо
гориво. Последната избрала модела печка, която струвала 180лв. Свидетелката А.С.
заплатила тази стойност на продавача Е.Ю., след което й обяснила, че в момента
има работа и ще дойде да вземе закупената печка по- късно същия ден. От там
свидетелката А.С. тръгнала към болницата в града. По пътя в края на
кооперативния пазар тя срещнала подсъдимия С.С., който бил неин брат. При
разговор между двамата свидетелката А.С. му обяснила, че била закупила печка на
твърдо гориво от магазина на свидетеля Е.Х., както и че я е оставила в обекта и
по- късно ще мине да си я вземе. След това те се разделили, а деецът С.С. решил
да се възползва от обстоятелството, че сестра му оставила заплатената от нея печка
в магазина. За целта възнамерявал да обясни на свидетеля Е.Х., че се отказва от
печката и така да вземе сумата от 180лв. платена за нея.
Вече било около 11ч., когато на кръговото движение намиращо се в близост до
кооперативния пазар в гр.Кърджали подсъдимият С.С. срещнал свидетеля Н.Л.. На
него обяснил, че имал да взима от свидетеля Е.Х. сумата от 180лв. и го помолил
да дойде с него, тъй като го познавал. Последният се съгласил и така двамата
отишли заедно до магазина за битова техника стопанисван
от фирмата, чийто едноличен собственик и управител бил свидетеля Е.Х.. На место
подсъдимият С. му обяснил на пострадалия Х., че бил мъж на свидетелката А.Ц.С.,
но се отказвал от покупката на печката и си искал сумата от 180лв. платена за
нея. В това време и свидетелят Н.Л. повторил думите на подсъдимия С. като
допълнил, че той се отказва от покупката на печката на твърдо гориво, тъй като
детето му било болно и е в болница. След този разговор свидетелят Е.Х. предал
сумата от 180лв. на подсъдимия С.С., който напуснал магазина.
Същият ден- 04.10.2018г., около 14.00ч. свидетелката А.С. посетила магазина за битова техника стопанисван от
фирмата, чийто едноличен собственик и управител бил свидетеля Е.Х., за да си
вземе платената по- рано същия ден печка на твърдо гориво. Там разговаряла по
този повод със свидетелката Е.Ю., която се обадила на собственика Е.Х..
Последният дошъл в обекта и обяснил на свидетелката А.С., че в магазина по-
рано същият ден пристигнал мъжа й, който му заявил, че се отказва от покупката
на печката за твърдо гориво, поради което му върнал продажната цена от 180лв. От
своя страна свидетелката Станева му обяснила, че не била изпращала никой в
магазина, за да се отказва от покупката на печката и да взима платената от нея
сума от 180лв. Тя настояла да си получи печката на твърдо гориво, която била
закупила по- рано. Тогава свидетелят Е.Х. предоставил на свидетелката А.С.
закупената от нея печка на твърдо гориво.
Настоящата съдебна инстанция е одобрила съгласието на дееца изразено по
чл.371 т.2 от НПК, тъй като негово самопризнание се подкрепя от всички събрани
по делото гласни доказателства, които са еднопосочни и се допълват, поради
което кредитира всички свидетелски показанията. Безспорен е факта, че
подсъдимият С.С. не е бил натоварен от сестра си да разваля по- рано сключения
от нея договор за покупко- продажба на движима вещ. Не се спори и, че той взел
от свидетеля Е.Х. пари в размер на 180лв., представляваща инкриминираната сума
по обвинителния акт, което се установи безспорно по делото, както от признанието
на дееца, така и от разпита на свидетелите Е.Х., Н.Л., А.С. и Е.Ю..
ОТ ПРАВНА
СТРАНА: Повдигнатото обвинение по чл.211 чл.209 ал.1 вр.чл.29 ал.1
б.“б“ от НК е за престъплението измама, в което непосредствения обект са обществените
отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на собственост както
върху движими, така и върху недвижими вещи. С деянието се засяга гарантираното
от закона право за разпореждане с имущество въз основа на свободно и съзнателно
взето решение. Като негов субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице, а
от обективна страна изпълнителното деяние се осъществява само чрез действие,
като в случая обвинението е за възбуждането на заблуждение. То представлява
такова въздействие върху съзнанието на измамения, което формира у него неверни
представи. Като съществен признак от обективната страна на измамата е
поведението на измаменото лице, защото то мотивирано от неправилните си
представи за действителността, извършва акт на юридическо или фактическо
разпореждане с имуществения предмет. Възбуждането на заблуждение, което е
елемент от състава на престъплението измама, представлява процес, който
включва, от една страна, както активни действия на дееца по създаване на
невярна представа у измамения относно съществуването или несъществуването на
определени факти, така и от друга страна- подлагането им на оценка,
възприемането им и сформирането на заблуждение у пострадалия по отношение на
тези факти, което го мотивира да се разпореди със своя или на другиго средства
в своя вреда. Освен това престъплението измама е резултатно увреждащо, защото
законът изисква да е настъпила имотна вреда. При това за измамата се характеризира
и с особената причинна връзка между деянието и престъпния резултат. Резултатът
е имотната вреда, която настъпва като пряко следствие от имущественото
разпореждане, осъществено от измаменото лице, а разпореждането пък е следствие
от неправилната представа на това лице относно основанието или условията на
разпореждането. Видът и формата на вината са прекият умисъл, с предвиден в
състава и допълнителен субективен признак- специална користна цел: деецът да
набави за себе си или за другиго имотна облага, като е достатъчно тази цел да
бъде поставена, но не е нужно да бъде обективно постигната.
Настоящата инстанция приема, че деецът е осъществил вмененото му деяние
досежно обвинението за формата възбуждане на заблуждение, защото за да е налице
престъпление по смисъла на закона, следва деянието- действие или бездействие,
да е осъществено опасно, да е извършено виновно и да е обявено от закона за
наказуемо, които характеристики в случая са налице. Подсъдимият С.С. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.211
вр.чл.209 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“б“ от
НК, а именно измама чрез въвеждане на заблуждението, поради
следните съображения: Деецът извършил изпълнителното деяние като е използвал
друг човек, в случая пострадалия свидетел Е.Х., който е извършил акт на
имуществено разпореждане, което представлява правнозначимо поведение- плащане
на парична сума, в което разпореждане подсъдимият С. по никакъв начин не се е
ангажирал с участие и отговорност. При така описаното поведение на дееца се
очертават трите причинни връзки на измамата. На първо място: С.С. е възбудил заблуждение у пострадалия като
проявил активност с цел да създаде тази невярна представа. Тези действия се изразили
в следното- при разговора му със свидетеля Е.Х. на 04.10.2018г. деецът му
заявил, че бил мъж на свидетелката А.Ц.С., но се отказвал от покупката на
печката и си искал сумата от 180лв. платена за нея; довел със себе си и
свидетеля Н.Л., който познавал пострадалия от по- рано, който също повторил
думите на дееца за отказ от покупката като изложил и мотив за това, а именно,
че детето му било болно и е в болница. На
второ място- вследствие на тези свои неверни представи пострадалият
свидетел Е.Х. е предприел имуществено разпореждане, изразяващо се в даване на пари
лично на подсъдимия. Този акт от страна на пострадалия е в резултат единствено
и само на създадената невярна представа от дееца С., защото ако измаменият не бе
формирал такава погрешна представа, то той не би се разпоредили с имуществото
си. И на трето място- поради
разпореждането се е стигнало до имотна вреда за свидетеля Х. в размер
на 180лв. В случая единствено и само в резултат на заблудата
пострадалият се е разпоредил със своите вещи- пари, и те неоснователно са
излезли от неговия патримониум. Вредата е настъпила от преките действия на
измамения, които са били мотивирани именно от подсъдимия да ги извърши. Деецът
е въздействал пряко и непосредствено върху физическото лице, което е притежавало
фактическата власт да се разпорежда с имуществото си, в случая с паричните си
средства.
И двата признака от субективна страна на престъплението- пряк умисъл и
користна цел у дееца, са налице по настоящото дело. Подсъдимият С.С. е
предвиждал, че в резултат на неговото въздействие чрез създаване на неверни
представи у измамения, той ще извърши акт на имуществено разпореждане като му
плати инкриминираните пари, както и че в резултат на този акт имуществото му ще
бъде увредено. Това е така, защото подсъдимият С.С. е знаел, че неговата сестра
не е искала да развали сключения от нея по- рано през деня на 04.10.2018г. договор
за покупко- продажба на движима вещ- печка за твърдо гориво. Създал е
впечатление у пострадалия, че е мъж на жената закупила същия ден печката. Убедил
го и с факта, че довел със себе си човек, който самият Е.Х. познавал, който
повторил неговите думи и дори му казал, че парите му трябвали, тъй като детето
му било болно. Тези действия на подсъдимия С. потвърждават умисъла в
намерението му да се обогати неправомерно, тъй като той още със споделянето на
факта от сестра му, че си е закупила печка на твърдо гориво, той е имал
намерение да измами продавача, а след това е взел със себе си и познат на
пострадалия Х., а именно свидетеля Н.Л., с което действие целял да допринесе за
по- голяма тежест и достоверност на думите за развалянето на договора за
покупко- продажба. Наред с това субектът цели имотна облага за себе си като
съзнава неизбежността на настъпилата имотна вреда. По делото специалната цел е
видна и от признанието на дееца направено по реда на чл.371 т.2 от НПК. В
случая обаче не само, че деецът С. си е поставил користната цел да набави за
себе си имотна облага, но тя е и реализирана от него, което обаче не е
изискване за съставомерността на престъплението.
Измамата е резултатно увреждащо престъпление, защото законът изисква в
следствие на акта на имущественото разпореждане да е настъпила имотна вреда.
Отрицателното изменение за измамения идва в момента на разпореждането му със
собствените си парични средства, които предава лично на подсъдимия С.. Поради
това настоящата съдебна инстанция приема, че правилно обвинението е поставило
времевите рамки на престъплението, а именно 04.10.2018г., когато е извършено
въвеждането на заблуждение и е довършено същия ден с предаването на парите от 180лв.
Деянието, за което подсъдимият С.С. бе осъден е съставомерно по чл.211 от НК, защото измамата представлява опасен рецидив предвиден в чл.29 ал.1 б.“б“ от НК, а именно: настоящото престъпление е извършено след като е бил съден два или
повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
като за поне едно изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66- със
споразумение по НОХД № 823/ 2015 по описа на Районен съд- Кърджали за
престъпление по чл.196 ал.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“б“ от НК му е
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, което да изтърпи при
първоначален строг режим; с присъда по НОХД № 793/ 2009г. по описа на КРС му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца при първоначален
строг режим на изтърпяване.
По наказанието: То следва да
бъде определено при условията на чл.58а, ал.4 от НК предвид разпоредбата на
чл.373 ал.2 от НПК, както и поради това, че и най- лекото предвидено в закона
наказание се явява несъразмерно тежко, поради което приложи разпоредбата на
чл.55 ал.1 т.1 от НК като определи наказанието под най- ниския предел, а именно
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година. Съдът при
индивидуализацията на наказанието взе предвид следното- на първо място степента
на обществена опасност- типична, предвид характера на обществените отношения,
които се засягат, а именно нормалното упражняване на правото на собственост
върху движими вещи, както и начина на въвеждане в заблуждение; на следващо
място отчете и обществената опасност на самия деец- типична предвид наличието
на отегчаващи такива- лошите характеристични данни и обременено съдебно минало извън
квалификацията, както и многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства- млада
възраст, ниската стойност на причинената щета, изминалия период от време от
извършване на деянието- повече от 6 месеца, родител, безработен, както и
съдействието за разкриването на обективната истина на досъдебното производство;
не на последно място бе взето предвид, че и специалната користна цел е
достигната- да набави за себе си имотна облага. По този начин съдът намери, че ще бъдат изпълнени целите на чл.36 от НК. Така
определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година следва да
изтърпи при първоначален „строг” режим съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЛС.
Настоящата съдебна инстанция не споделя довода на защитника на подсъдимия
за налагане на наказание в абсолютния минимум от 3 месеца, тъй като това би
било прекалено снизхождение към човек с богато съдебно минало, който през
съзнателния си живот върши различни по вид престъпления, демонстрирайки по този
начин незачитане на правовия ред и законите в страната. На него не е
въздействало и пребиваването му в пенитенциарно заведение, от което е излязъл
на 01.04.2016г.
Съдът не наложи предвиденото при условията на евентуалност наказание
„конфискация на имуществото” наред с „лишаването от свобода”, тъй като за
постигане на целите на личната и генералната превенция на закона, това не е
наложително. Освен това той е безработен и не притежава недвижимо имущество, поради
което налагането на наказанието „конфискация” по отношение на него е
безпредметно.
Предвид изхода на делото съдът постанови след влизане на присъдата в сила
вещественото доказателство приложено по делото- 1 брой диск съдържащ
видеозапис, да се унищожи като вещ без стойност.
По изложените съображения от фактическо и правно естество съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: