Р Е Ш Е Н И Е
№ 1063/3.6.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВАРНА
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
НА
ТРЕТИ ЮНИ ГОДИНА ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА
В
публично съдебно заседание
в следния състав:
СЪДИЯ:
СТОЯНА ИЛИЕВА
СЕКРЕТАР: МАРГАРИТА СТЕФАНОВА
ПРОКУРОР: МАРГАРИТА КАЛОЯНОВА
като
разгледа докладваното ЧНД № 1873 по
описа за две хиляди и деветнадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпило е искане от РП Варна за назначаване на съдебнопсихиатрична експертиза на Б.В.Д., ЕГН ********** ***, с оглед евентуалното му настаняване на задължително лечение в специализирано здравно заведение на основание чл. 157, ал.3 от Закона за здравето /ЗЗ/.
Освидетелстваното лице Д. участва в производството лично и със служебно назначен процесуален представител на осн.чл. 158, ал.4 от ЗЗ.
Заявява, че живее в едно жилище с родителите си, не страда от психично заболяване, не работи, самообучава се.Твърди, че има конфликт с родителите си, не употребява наркотици, трудно издържа в присъствието на родителите си, не отрича, че преди е употребявала наркотици, но вече не взема.
В първото открито съдебно заседание е изслушан и присъстващия във вр. с чл. 158, ал.4 от ЗЗ психиатър – д-р Б..
За последното съдебно заседание освидетелствания Д. не се явява.
В открито съдебно заседание първоинстанционния съд е приел съдебно-психиатричната експертиза.
Представителят на РП Варна поддържа заключението на СПЕ за настаняване на осв. Д. на задължително лечение.
Защитникът на освидетелствания , адв. В., ВАК, поддържа заключението на изготвената съдебнопсихиатрична експертиза, като счита, че освидетелствания следва да бъде настанен на задължително стационарно лечение.
Въз основа на събраните в производството гласни и писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по делото е образувано по внесена от РП Варна преписка № 4627/16.04.2019 год., която от своя страна е образувано по жалба на В.Н.Д. с ЕГН ********** ***, в която посочва, че дъщеря му Б.Д. не се държи нормално, заключила се в семейното жилище, бяга от къщи, с което е заплаха за себе си и околните.
Към сигнала са приложени сведения от Б.З.К. и В.Б.Д..
В хода на съдебното следствие е разпитан В.Д., баща на освидетелствания, който запознат с разпоредбите на чл. 119 и 121 от НПК свидетелства относно състоянието на дъщеря си. Посочва, че от три години има наблюдения, че дъщеря му взема нещо, като смесва с „трева“ с тютюн. Според свидетеля дъщеря му заминала за Англия при негови приятели, започнала работа, след това се изнесла на 500 км от Лондон. Ходил три пъти при нея и на четвъртия път успял да я прибера в Лондон, при брат й. Отказала да се върне в България, държала се ужасно, крещяла, но не могли да я настанят в болница. След около година успял да я върне в България. В началото нещата вървели добре, но след известно време започнала да се държи ужасно - разпродала всичко вкъщи,изхарчила спестяванията си, държала се ужасно, имала нервни кризи, обиждала, крещяла през прозореца, все едно, че я колят, обиждала него и майка си, не се интересувала от брат си и сестра си, не искала да работи, говорела си сама,понякога се опитвала да пее, понякога говорила на някого да си замине.
От показанията на св. Б.З.К., баба на освидетелствата, която запозната с разпоредбите на чл. 119 и 121 от НПК свидетелства относно състоянието на внучката си се установява, че когато отивала в дома на родителите на внучката си и си говорели, тя изведнъж почвала да вика, като свидетелката се притеснявала, че е готова и да се хвърли от десетия етаж. Посочва, че имала усещането, че сякаш нещо я кара да вика, никой не я предизвикал с нищо, изведнъж се нервирала и почвала да вика. Свидетелката твърди, че я е страх Д. да не направи нещо със себе си.
От показанията на св. В.Б. Борисов се установява, че познава майката на Б. - Светла, с която от 16 години работили заедно. Посочва, че в края на 2017 г. била пред офиса, когато майката на Д. дошла и била много разстроена, като и казала, че са се скарали много с Б., защото не й давала пари. Светла и казала, че не може да й даде пари, защото не знаела какво ще си купи. Свидетелката решила да отиде до домът на освидетелстваната, като имала намерението да поговори с нея. Твърди, че Д. била изненадана да я види. Когато след това майка й влязла, само с влизането си предизвикала небивала агресия от страна на Д., като свидетелката се притеснила, че може да я удари. На 17.04.2019 г. видяла отново Д., като този ден майка и била спала в офиса, тъй като Д. се заключила в апартамента и не пускала никой да влезе. След като с помощта на ключар отключили вратата, Б. дошла в офиса и почнала да крещи към майка си пред всички, като искала ключ. След като майка и предложила да и даде ключ, но да се приберат двете заедно според свидетелката Д. започнала да крещи фрапиращи неща.
Видно от заключението на назначената СПЕ е, че Б.Д. страда от параноидна шизофрения. При освидетелстваната са налице необходимите симптоми за поставяне на диагнозата – налудности, халюцинации, дезорганизирано поведение, спад в семейното, професионално и социално предболестно ниво.Продължителността на психотичните изживявания са повече от шест месеца, най-вероятно три години.Към момента на амбулаторното освидетелстване при Д. е установена активна психотична продукция, поведението и е болестно мотивирано и поради това тя може да представлява опасност за себе си или за околните.
Според вещото лице са по отношение на осв.Д. е налице медицинския критерии за приложение разпоредбите на чл.157 от ЗЗ – задължително лечение в женското отделение на Първа психиатрична клиника към МБАЛ Св. Марина Варна за срок от един месец.
Според експерта психиатър Д. не е в състояние да дава информирано съгласие за лечението си, като за такова лице следва да се определи лице от кръга на близките и – баща и В.Н.Д. с ЕГН ********** *** .
При така установената фактическа обстановка, безспорна между страните
съдът прие от правна страна, че искането на РП Варна е основателно и следва да бъде уважено.
По несъмнен начин е установено кумулативното наличие както на медицинския критерий по смисъла на чл. 146 от ЗЗ, така и социалния такъв, тъй като с поведението си осв. Д. на първо място сериозно застрашава своето здраве, а категорично представлява опасност и за околните предвид констатираното заболяване.
Видно от СПЕ е, че Б.Д. страда от параноидна шизофрения. При освидетелстваната са налице необходимите симптоми за поставяне на диагнозата – налудности, халюцинации, дезорганизирано поведение, спад в семейното, професионално и социално предболестно ниво.Продължителността на психотичните изживявания са повече от шест месеца, най-вероятно три години.Към момента на амбулаторното освидетелстване при Д. е установена активна психотична продукция, поведението и е болестно мотивирано и поради това тя може да представлява опасност за себе си или за околните.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че по отношение на осв. Б.В.Д., ЕГН ********** *** са налице предпоставките на чл. 155 от ЗЗ: заболяване, посочено в чл. 146, ал.1 от ЗЗ – параноидна шизофрения, с оглед на което съдът намира, че по отношение на нея следва да се постанови задължително лечение по смисъла на чл.162,ал.1 от ЗЗ.
Съобразявайки заключението на СПЕ и разясненията направени от вещото лице в хода на съдебното следствие, съдът постанови същото да бъде в стационарна форма в Първа психиатрична клиника към МБАЛ Св. Марина Варна за срок от един месец.
С оглед събраните по делото доказателства съдът прие също, че осв. Д. не е в състояние да изразява информирано съгласие за лечението си, което пък обуславя необходимостта от назначаване на лице по реда на чл. 162, ал.3 от ЗЗ, което да изразява такова съгласие по отношение на лечението. При преценката на този въпрос съдът съобрази, че цитираният текст предвижда такова лице да бъде назначаво на първо място от кръга на роднините и близките на лицето и едва при липса на такива или при конфликт на интереси, следва да бъде назначено служебно определено лице.
В конкретния случай съдът съобразявайки становището на вещото лице, намира, че следва да бъде назначен за лице което да изразява информирано съгласие по отношение на лечението на осв. Цанков, – баща и В.Н.Д. с ЕГН ********** *** .
Предвид гореизложеното и на основание чл. 162, ал.1 от Закона за здравето, съдът
Р Е Ш И:
НАСТАНЯВА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ в женско отделение на Първа психиатрична клиника към МБАЛ „Света Марина“ Варна лицето Б.В.Д., ЕГН **********, на осн чл.162 ал.2 от ЗЗ, поради заболяването й от „параноидна шизофрения”.
ОПРЕДЕЛЯ СТАЦИОНАРНА форма на лечението на основание чл.162 ал.2 от ЗЗ.
ОПРЕДЕЛЯ срок за настаняването и лечението ЕДИН МЕСЕЦ на основание чл.162 ал.2 от ЗЗ.
ПРИЕМА липсата на способност на освидетелстваната Б.В.Д., ЕГН **********, да изразява информирано съгласие за лечението си.
НАЗНАЧАВА В.Н.Д., ЕГН , за лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на освидетелстваната Д..
Решението подлежи на въззивно обжалване в 7–дневен срок от днес пред Окръжен съд Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: