Решение по дело №625/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260347
Дата: 30 декември 2021 г.
Съдия: Миглена Северинова Кавалова Шекирова
Дело: 20201510100625
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        30.12.2021г., град Дупница

 

ГО, IV-ти

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

07.12.

 

 

2021

 
 


на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

 
В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Румяна Агонцева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

гражданско

 

625

 

2020

 
 


                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявена искова молба с правно основание чл.  124, ал. 1  ГПК, депозирана от Г.А.И. с ЕГН **********, И.Г.А. с ЕГН ********** и Г.Г.Н. с ЕГН ********** - тримата със съдебен адрес *** чрез адв. К.Д. срещу: 1. Б.В.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***; 2. Н.Б.П., адрес ***; 3. Д.Г.А., адрес ***; 4. В.Д.А. с ЕГН **********, адрес: ***; Е.Л.Я., адрес: ***.

            Съдът с определение, постановено по делото на 30.11.2020 е конституирал на основание чл. 227 ГПК като ответници в процеса М.В.Ш., ЕГН **********, адрес: *** дол; С.Б.Н., ЕГН **********, адрес: *** и В.Б.В., ЕГН **********, адрес: ***, поради настъпилата смърт на пъровоначалния ответник Б.В.Н..

           Съдът с определение, постановено по делото на 13.10.2021г., влязло в сила, е прекратил производството по гражданско дело № 625/2020г. по описа на РС – Дупница в частта срещу М.В.Ш., ЕГН **********, адрес: *** дол; С.Б.Н., ЕГН **********, адрес: *** и В.Б.В., ЕГН **********, адрес: ***, като недопустимо.

Ищците твърдят, че са собственици на следния недвижим имот „Лозе от 1, 576 дка, трета категория, в местността „Над селото“, имот с проектен номер 020021, в землището на село Паничарево, Община Бобов дол, Кюстендилска област, при граници /съседи/: част от имоти с № 020009, 020010, 020011, 020012, 02007 и 02008“, придобит на основание давностно владение продължило повече от 20 год. През 1991 год. започнали да ползват описаният имот, оградили го от всички страни с тЕ.ограда и бетонни колове. В него имало засадени лози, които единият от тях - Г.И. и съпругата му   /която си живеела в селото/, починала на 28.07.2015 г. крояли и пръскали, а за копаенето на лозите се събирали цялото семейство - тримата ищци и . Всяка есен отново цялото семейство обирали плодовете на лозето. След прибиране на реколтата Г.И. и съпругата му  поставяли гроздето в бъчви и произвеждали от него вино. През 2002 год. и Г. се преместил да живее постоянно в с. Паничарево, в родната къща на първия ищец. През това време част от лозята в имота започнали да съхнат, тъй като били остарели и цялото им семейство в продължение на няколко години изкоренили старите лози и засадили нови. Съпругата на Г. -  била регистрирана като земеделски производител и за около четири стопански години получавала субсидии от ДФЗ за процесния имот. Този имот семейството го владее, ползва и стопанисва от 1991 год. до настоящия момент. През този период никой не им е пречил на владението и не им е оспорвал собствеността върху имота. На 11.08.2014 год., бил издаден въз основа на извършена обстоятелствена проверка по нотариално дело № 233/11.08.2014 г. и на основание чл. 587, ал. 2 и 3 от ГПК от нотариус Ст. Сотиров нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 84, том II, рег. № 2365, дело № 233, от 11.08.2014 год., с който Г.А.И. е признат за собственик по давностно владение на процесния недвижим имот както следва: „Лозе от 1, 576 дка, трета категория, в местността „Над селото“, имот с проектен номер 020021, в землището на село Паничарево, Община Бобов дол, Кюстендилска област, при граници /съседи/: част от имоти с № 020009, 020010, 020011, 020012, 02007 и 02008.“ Със Заповед № РД-18-1928/04.12.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК е одобрена КККР на с. Паничарево. След одобрението установили, че имотът не е нанесен в кадастралната карта и същият попада върху части от имоти на ответниците. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на следния ПИ: „Лозе от 1, 576 дка, трета категория, в местността „Над селото“, имот с проектен номер 020021, в землището на село Паничарево, Община Бобов дол, Кюстендилска област, при граници /съседи/: част от имоти с № 020009, 020010, 020011, 020012, 02007 и 02008“, който имот попада върху части от следните ПИ по КККР на с. Паничарево, общ Бобов дол:

1.      Поземлен имот с идентификатори 55364.20.7 целия с площ от 559 кв.м., при съседи: 55364.20.8; 55364.20.4; 55364.20.3; 55364.20.6 и 55364.20.12, част от него в размер на 75 кв. м. попада в имота на ищците;

2.      Поземлен имот с идентификатори 55364.20.8 целия с площ от 560 кв.м, при съседи: 55364.20.18; 55364.20.4; 55364.20.7; 55364.20.12; 55364.20.159, част от него в размер на 180 кв.м. попада в имота на ищците;

3.      Поземлен имот с идентификатори 55364.20.10 целия с площ от 2771 кв.м., при съседи: 55364.20.159; 55364.20.11; 55364.888.9901; 55364.20.9, част от него в размер на 440 кв.м. попада в имота на ищците;

4.      Поземлен имот с идентификатори 55364.20.11 целия с площ от 2778 кв.м. при съседи: 55364.20.159; 55364.20.12; 55364.888.9901; 55364.20.10, част от него в размер на 440 кв.м. попада в имота на ищците;

5.      Поземлен имот с идентификатори 55364.20.12 целия с площ от 2789 кв.м. при съседи: 55364.20.8; 55364.20.7; 55364.20.6, 55364.20.5, 55364.888.9901; 55364.20.11 и 55364.20.159, част от него в размер на 440 кв.м. попада в имота на ищците.

              В срока за отговор на исковата молба, са депозирани такива от ответниците, като с отговора на исковата молба, депозиран от ответника Е.Я. чрез адв. Ц.Т. е предявен насрещен иск за заплащане на обезщетение за ползването на 75 кв.м за периода от 11.05.2017г. – 11.05.2020г. за сумата от  5 400 лева, както законна лихва върху тази сума в размер на 1 645, 50 лева и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба по насрещния иск в съда до окончателното изплащане на сумата. В отговора си ответникът Е.Я. изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявената срещу нея претенция, сочейки, че не е изтекла в полза на ищците придобивна давност по отношение процесния имот - до 1998г.  не текла такава (до възстановяване на имота на Виктория Стоилова Михайлова като наследник на Стоил Андонов ), а след 2000 г. са налице правни сделки по отношение имота по договори за наем с трети за процеса лица, т.е. придобИ.давност за 75 кв.м не е могла да тече, поради ползването им трети лица за процеса по договори за наем.

             В отговора на исковата молба, депозиран от ответниците В.Д.А. се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявената претенция по изложените съображения, част от които, че претендираните части са били предоставени на ищеца Г.И. да ги стопанисва и получава добивите по договор за заем за послужване и той не ги е владял с намерението да ги свои.

             В срока за отговор на исковата молба от ответника Д.Г.А., е депозиран такъв от назначения му особен представител адв. С., в който отговор се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявената срещу него претенция.

             Ищците по първоначалния иск са депозирали отговор на насрещния иск, предявен срещу тях, който отговор на насрещен иск, депозиран от адв. Д., в който се изразява становище за допустимост и неоснователност на предявения насрещен иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно е от Удостоверение за наследници на   изх. № ГР-0104-1508/18.08.2015 г., издадено от София 13, РН Надежда, община Столична, област София, че ищците са нейно наследници по закон.

Видно е от Удостоверение за наследници на Стоил Андонов  изх. № 12/19.08.2020 г., издадено кметство с. Паничарево, община Бобов дол, че ответникът Е.Л.Я. е единствен наследник по закон на Стоил Андонов .

С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 84, том ІІ, рег. № 2365, дело № 233 от 11.08.2014 г. ищецът Г.А.И. е признат за собственик по давностно владение на процесния недвижим имот - лозе от 1, 576 дка, трета категория, в местността „Над селото“, имот с проектен номер 020021, в землището на село Паничарево, Община Бобов дол, Кюстендилска област, при граници /съседи/: част от имоти с № 020009, 020010, 020011, 020012, 02007 и 02008.

Със Заповед № РД-18-1928/04.12.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК е одобрена КККР на с. Паничарево, общ. Бобов дол (установено от вещото лице инж. Х. в заключението по назначената съдебно – техническа експертиза.)

Приети са като писмени доказателства по делото скица – проект № Ф00565/13.12.2013 г. на имот с номер 020021 в землището на с. Паничарево, общ. Бобов дол, издадена от Общинска служба по Земеделие гр. Бобов дол; удостоверение за характеристики на имот в землището на с. Паничарево, ЕКАТТЕ 55364 на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Кюстендил, ОСЗ гр. Бобов дол; скица на ПИ № 15-433826-28.05.2020 г. на ПИ с идентификатор 55364.20.8, издадена от СГКК – гр. Кюстендил; скица на ПИ № 15-433806-28.05.2020 г. на ПИ с идентификатор 55364.20.12, издадена от СГКК – гр. Кюстендил, в която за собственик на имота е посочен  А. ; скица на ПИ № 15-433798-28.05.2020 г. на ПИ с идентификатор 55364.20.11, издадена от СГКК – гр. Кюстендил, в която за собственик на имота е посочен Никола Колев Радов; скица на ПИ № 15-433785-28.05.2020 г. на ПИ с идентификатор 55364.20.10, издадена от СГКК – гр. Кюстендил, в която за собственик на имота е посочен Б.В.Н.; скица на ПИ № 15-440964-29.05.2020 г. на ПИ с идентификатор 55364.20.7, издадена от СГКК – гр. Кюстендил, в която за собственик на имота е посочен Стоил Андонов ; скица на ПИ № 15-433826-28.05.2020 г. на ПИ с идентификатор 55364.20.8, издадена от СГКК – гр. Кюстендил, в която за собственик на имота е посочен Славе Андонов ;

С Решение № 131 26/16.10.1997 г. на Поземлена комисия - гр. Бобов дол, община Бобов дол и Решение № 131 135 от 28.06.1998 г. собствеността върху следните недвижими имоти: земеделска земя - лозе, от 0,559 дка, трета категория, местност „Бресто“, имот № 02007 по картата с. Паничарево, община Бобов дол; земеделска земя лозе - 0, 502 дка, пета категория, местност „Над селото“, имот № 038029 по картата на с. Паничарево, община Бобов дол, както и нива от 0,500 дка, четвърта категория, местността „Хармана“ имот № 042013 по картата на с. Паничарево, община Бобов дол, е възстановена на наследниците на Стоил Андонов  на основание чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал 1 от ППЗСПЗЗ.

С договори за заем за послужване от 19.04.2006г. и от 01.04.2012г., сключен между ответницата Е.Л.Я. и М. Малинчев Сотиров ответницата Е.Я. е предоставила на последния за временно и безвъзмездно ползване лозе от 0, 559 дка, трета категория, местност „Бресто“, имот № 02007 по картата с. Паничарево, община Бобов дол за срок от по една година по всеки договор.

Видно от писмо вх. № 267985/19.10.2021 г. от ОСЗ гр. Бобов дол, с приложени решения и отбелязване датата на влизане в сила на същите: решение № 131/28.06.1998 г.  е влязло в сила на 17.08.2000г.; Решение № 132/28.06.1998 г. е влязло в сила на 28.12.2000г. и Решение № 132-31/28.06.2000 г. е влязло в сила на 27.12.2000г. ( с което решение на наследниците на Стоил Андонов  е възстановена собствеността в стари реални граници на: 1. лозе от 0, 559 дка, трета категория, местност „Бресто“, имот № 02007 по картата с. Паничарево, община Бобов дол, земеделска земя нива - 0, 502 дка, пета категория, местност „Над селото“, имот № 038029 по картата на с. Паничарево, община Бобов дол), като в писмото на ОСЗ – Бобов дол се сочи, че решение № 131/16.10.1997 г. не фигурира в информационните регистри на ОСЗ-Бобов дол и не може да бъде изпратено на съда.

Видно от писмо от ДФЗ,   с ЕГН ********** (съпруга на ищеца Г.И.) е получавала финансово подпомагане но схемите и мерките на „Директни плащания“, администрирани от ДФ „Земеделие“.

Видно от писмо вх. № 268012/21.10.2021 г. от ОД „З“ - София град,   , ЕГН ********** е регистрирана като земеделски стопанин в ОДЗ - Кюстендил през 2008 г.

Видно от писмо вх. № 268046/26.10.2021 г. от ДФЗ,   , ЕГН **********, е получавала финансово подпомагане по схемите и мерките на Директни плащания, администрирани от ДФ „Земеделие“, а от писмо с вх. № 268263/24.11.2021г. е заявявала площи за подпомагане от 2007г. до 2014г.

Събрани са гласни доказателства чре разпита на свидетелите  Кирил Д.Х., Д. Ананиев Цветанов,   , К.  Хростов.

            От показанията на свидтелят Х. се установява, че след 1990 г. Г.А. продължил да ползва тези земи, които му били дадени преди 1990г. Не само Г., а още 10-тина човека, които засадили в този райони лози, продължили да ги ползват тези земи, планът бил да ги вземат по Постановление № 4, но това не станало, тъй като настанали промените през 1990 година и те (вкл. Г.) продължили да си ползват земите като лозя, без Б.. Възстановяването на земите било след засяването на лозята и затова останали нерешени проблемите със собствениците и ползвателите в тази земя. От наследниците на Б. не е виждал никой да ползва тези земи. Г. и останалите продължли да ползват земите. Преди 1990 година в тази местност имало ябълки. След изваждането им ги обработвали като полски култури – пшеница, царевица. Около 1990 година, или малко преди това, се направили лозята. Г. и съпругата му обработвали тези земи, той и до сега си го работи това място,  оградено с мрежа и сега, имали спорове със собствениците на тези земи отпреди повече от десет години. Ответникът Д. е син на  А. , на който има възстановено място там, където в момента е лозето на Г.. Лозето обхваща няколко имота, между които и този на . Стоил  и Е.Л. имат земя там. Местността се казва „Бресто“. Намира се близко до селото и затова някъде се употребява и като „До селото“. Двете имена са на една и съща местност.

От показанията на свидетеля Д. Цветанаов се установява, че на Б. и В.А. се възстановила земя в местността „Бресто“. Преди промените раздадли от тогавашното АПК лозя – десетина човека засадили лозя вкл. Г., В. му е предлагала да й ги заплати, но той не се е съгласил. На Г. лозето е оградено с мрежа, лозята са от промените, лозето на Г. е оградено по-късно, преди 1990 година тази местност била ниви на АПК, раздали на хората от тогавашното АПК, за да си направят лозята по-близо до селото, направили ги и оттогава са си лозя около 1990 г., след промените този имот продължава да го ползва Г., защото лозето си седи. Г. и неговото семейство си го работят, В. и М. (на Б.) имат имоти. На Щъркльовци (род) тези имоти били към национализацията, от АПК се раздавала земя за обработване. Д.А., който е наследник на   също е от този голям род Щръкльовците и тези имоти били техни. Стоил  също бил от този род, който имал там имоти.

От показанията на свидетеля    се установява, че на Г. и братовчед му –  лозето е общо оградено. Лозето на Г. е декар и половина, намира се над селото, Г. има лозе там от преди 1989 година, и в момента си го работи Г.. Със съпругата му заедно го работели, но тя починала. В., Д. и  (последният син на Б.) имат собственост там. Нито В., нито Д., нито , нито баща му на  са ходили там и нямат спорове за ползването на имота.

От показанията на свидетеля К.  Х. се установява, че от 35-36 години Г., синът му и жена му на Г., която починала владяли имота. Оградено е местото с колове, с мрежа, с катинар е заключено и семейството на Г. го обработват.  Братовчед му на Г. –  Г.И. има 3-4 реда лозя, Г. има малко повече. Б. и  не са идвали, не са се интересували от имота. Стоил  имал имот там, владеел си го, Д. не е идвал въобще в лозето на Г..

От приетото заключение по делото на назначената съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Д.Х., неоспорена от страните се установява, че при спазване на всички изисквания на Приложение № 8 към чл. 36, т. 7 от Наредба РД-02-20-5 във връзка с Инструкция № РД-02-20-25/20.09.2011 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за определяне на геодезически точки с помощта на глобални навигационни спътникови системи получените резултати са нанесени върху цифров модел, представляващ копие от кадастралната карта за землището на с. Паничарево, община Бобов дол, Кюстендилска област, одобрена със Заповед № РД-18-1928 от 04.12.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, данните са съпоставени с представената Скица-проект № Ф00565/13.12.2013 г., при което е установено пълно съответствие на проектен имот № 020021 с материализираните граници на място. От анализа на цифровия модел е констатирано, че процесният имот засяга ПИ от кадастралната карта за землището на с. Паничарево както следва: ПИ 55364.20.9-6.61 кв.м.; ПИ 55364.20.10 - 441.28 кв.м.; ПИ 55364.20.11 - 445.50 кв.м.; ПИ 55364.20.12 - 447.81 кв.м.; ПИ 55364.20.7- 61.52 кв.м.; ПИ 55364.20.8 - 173.33 кв.м. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 07.12.2021г. вещото лице Х. сочи, че в Областна дирекция „Земеделие“ - Кюстендил и ОСЗ - Бобов дол няма карти за местностите за землищата по чл. 18 и затова се казва „стари реални граници“, поради което местността „Бресто“ и „Селото“ не може да каже дали са в една и съща местност, но това, което му показал на място при огледа ищецът съвпада със скицата изготвена от ОСЗ. Имота на място представлява редове от лозе и съвпада изцяло със скицата-проект от ОСЗ  Площите оставащи от ляво на имота ( на скицата към заклюението) са от порядъка на 200-300 кв.м.

От приетото заключение по делото на назначената съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице Елена Т., неоспорена от страните се установява, че стойността на наемната цена за 75 кв. м. земеделска земя от имот с идентификатор 55364.20.7   пo КККР на с. Паничарево, начин на трайно ползвани – лозе, категория на земята при неполивни условия - трета, находяш се в местността „Бресто“ е 15, 33 лв. Стойността на наемната цена за 61, 52 кв. м. ( измерена от вещото лице Х.) земеделска земя от имот е идентификатор 55364.20.7  но КККР на с. Паничарево, начин на трайно ползвани - лозе, категория на земята нри неполивни условия - трета, находят се в местността „Бресто“ е 12. 05 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР и насрещен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. 

           Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищците по първоначалния иск следва да докажат, че са собственици на процесния имот на посоченото в исковата молба основание – придобивна давност, както и че е налице непълнота или грешка в КККР в посочения от ищците в исковата молба смисъл, а ответниците следва да докажат възраженията, поради които отричат  правото на собственост върху процесния имот на ищците.

            Ищцата по насрещния иск следва да докаже, че е собственик на 75 кв. от процесния имот, за неправомерното лишаване от ползването на които твърди, че е сторено от страна на ответниците по насрещния иск.

            Ответниците по насрещния иск следва да докажат възраженията си, от които черпят изгодни за себе си правни последици.

            По допустимостта на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР:

            Съдът намира същия за допустим. Предявяването на установителен иск за собственост за признаване на права върху недвижим имот с твърдения за наличие на грешка или непълнота в кадастралната карта, респ. предявяването на установителен иск, съединен с иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР  е допустимо. Ако при това съдът установи, че при нанасянето на имота в кадастралната карта е допусната грешка по смисъла на §1, т. 16 ДР ЗКИР, респ. имотът не е нанесен в кадастралната карта като самостоятелен обект, следва да постанови диспозитив за отстраняване на грешката по отношение на целия имот, а не по отношение само на идеална част от него, доколкото последното е и правно невъзможно. Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР може да бъде предявен само от част от съсобствениците на имота, като постановеното решение ще ползва и останалите по начина, по който същите биха се ползвали и от акта по чл. 54, ал. 1 ЗКИР при липса на спор за материално право. Другарството би могло да бъде необходимо с оглед естеството на спора за материално право, но не е задължително. Наличието на правен интерес от предявяването на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е обусловено от твърдението на ищеца, че той е бил титуляр на правото на собственост, придобито на някое от основанията по чл. 77 от ЗС към момента на одобряване на плана, в който се поддържа наличието на грешка или непълнота, както е в случая -  2018г. е моментът на одобряване на КККР на с. Паничарево, общ. Бобов дол ( в този смисъл е определение № 422/ 19.09.2011г. по ч.гр.дело № 329/2011г. на 1-во ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК).

     Непълнотата или грешката в кадастралните карти се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър по реда на чл. 54, ал. 1 ЗКИР въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, като искането може да бъде подадено от всяко едно от заинтересованите лица, т.е. от всяко лице, посочено в регистъра към одобрената кадастрална карта като носител на вещни права върху имота, вкл. един от съсобствениците. Когато грешката или непълнотата е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаването на спора по съдебен ред  /чл. 54, ал. 2 ЗКИР/. Както ОСГК на ВКС приема в мотивите към т. 4 на ТР №8/2014 от 23.02.2016г., искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, идентичен с иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./, цели да установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника Е.Я. в отговора на исковата молба за недопутимост на иска предвид това, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 84, том ІІ, рег. № 2365, дело № 233 от 11.08.2014 г. само ищецът Г.А.И. е признат за собственик по давностно владение на процесния недвижим имот и следва да се посочи, че за останалите ищци няма процесуалноправна, нито материалноправна пречка да искат да се легитимират като собственици на проседния имот чрез придобиването му давност в съдебно производство по предявен собственически иск, както е в случая, без да са били иницииращи страни в предходно нотариално производство по обстоятелствена проверка.  От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за категорично установено владение на процесния имот с проектен номер 020021 в землището на село Паничарево, Община Бобов дол от ищците и починалата съпруга на ищеца Г.И. –  от 1990г. и до момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, както и за установено по категоричен начин, че ответниците в процеса не са създавали пречки за това владение през целия този период. Безспорно установено е и от приетото като писмено доказателство Решение № 132-31/28.06.2000 г., влязло в сила на 27.12.2000г., с което решение на наследниците на Стоил Андонов  е възстановена собствеността в стари реални граници на: 1. лозе от 0, 559 дка, трета категория, местност „Бресто“, имот № 02007 по картата с. Паничарево, община Бобов дол, земеделска земя нива - 0, 502 дка, пета категория, местност „Над селото“, имот № 038029 по картата на с. Паничарево, община Бобов дол, че част от процесния имот е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ – административната процедура е приключила на 27.12.2000г., като за останалите части от имота не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства пред настоящия състав на съда за внасянето им в ТКЗС, АПК и др., респ. за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. За придобиването по давност е необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота. Тъй като намерението за своене е факт от душевния мир на човека, който трудно се доказва, чл. 69 от ЗС е установил презумпцията, че се предполага, че владелецът дължи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. В този смисъл предвид събраните писмени и гласни доказателства по делото - и нотариалният акт за придобиване на имота по давност и показанията на свидетелите   и К.Х., които съдът кредитира като последователни сочещи на ограждане на процесния имот от страна на ищците с ограда и заключването му с катинар, съдът намира за установено по делото владение като свой на процесния имот от страна на ищците и наследодателката им, при което не споделя доводът на ответника В.А., изразен в депозираните писмени бележки по делото, че се касае за „търпими действия“, а не за владение, доколкото съдът не намира, че в случая владението на имота, обработването и събирането на плодовете е израз на добросъседство, взаимопомощ или приятелство от страна на ответницте в процеса към ищците. Владението на ищците е непрекъснато /не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 от ЗС/, спокойно  /не е установено по насилствен начин/, явно / не е установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да държат вещта като своя. Фактическата власт е упражнявана от ищците и не е прекъсвана от действията на трети лица, вкл. и на ответниците /в този смисъл е решение № 503 от 02.05.2012 г. по гр.д.№ 83 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/. Макар ангажирани писмени доказателства от страна на ответника Е.Я. - договори за заем за послужване от 19.04.2006г. и от 01.04.2012г., сключвани между нея и трето за процеса лице, установяващи някакви облигационни отношения, липсват доказателства за реално прекъсване владението на ищците на просения имот.

По отношение срока на владение, необходим за придобиване на имота по давност и възражението на част от ответниците с правно основание чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ:

Съдържащата се в изр. 2 на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ забрана лица да се позовават на придобивна давност по отношение земеделски земи касае само периода на давностно владение преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. Този извод се налага при тълкуването на изр. 2 във връзка с изр.  на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ -  целта на тази разпоредба е да се гарантира правото на възстановяване на собствеността на бившите собственици на земеделски земи, които след включването им в ТКЗС, ДЗИ или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация са били продадени или предоставени на трети лица, независимо от това дали тези трети лица са имали валидно основание за придобиването на правото на собственост или на ограничено вещно право върху тези земи -  било то нотариален акт за продажба, замяна, дарение или осъществявано от тях давностно владение върху имота през необходимия за придобиването му съгласно ЗС срок. За давностното владение върху подлежащи на реституция земеделски земи, установено до 22.11.1997 г., е приложима разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ, според която изтеклата до влизане в сила на тази разпоредба /22.11.1997 г./ придобивна давност не се зачита, като от този момент започва да тече нова давност. Необходимият за придобиването на такива имоти давностен срок, започнал да тече преди 22.11.1997 г., е винаги 10-годишен, дори и когато владелецът на имота е установил добросъвестно владение върху него преди тази дата, тъй като в тези случаи владението придобива правна значимост по силата на закона, а не защото е установено при условията на чл. 70, ал. 1 от ЗС, даващ характеристиката на добросъвестното владение. В този смисъл е и решение № 28 от 04.05.2010 г. по гр.д. № 844 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. Действително, владението, установено след 22.11.1997 г., би могло да е добросъвестно и да доведе до придобиването на земеделския имот по кратката придобивна давност на чл.79, ал.2 от ЗС, но само ако към датата на установяване на това владение имотът вече е бил възстановен на бившите му собственици /тоест само ако е приключила предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяване на собствеността/. Този извод произтича от намерилият конкретно проявление в множество разпоредби на закона /чл. 115 от ЗЗД, чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ, чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ, чл. 19 от ЗСПЗЗ и др./ общ принцип, че срещу този, който не може да води иск, давност не тече. В този смисъл е и приетото в решение № 4 от 11.03.1998 г. по конст.д. № 16 от 1997 г. на Конституционния съд на РБ, че разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ не е противоконституционна, тъй като тя е проявление на горепосочения принцип и тъй като целта на тази разпоредба е да се препятства възможността трети лица да придобият по давност собствеността върху земеделски земи, преди те да са възстановени на техните собственици с решение на поземлена комисия /сега ОС „З”/ и преди бившите собственици да могат да защитят правата си чрез предявяване на иск за собственост. За част от процесния имот от административната процедура за по възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ е приключила края на 2000г. ( възстановените земи в стари реални граници на Стоил  – наследодател на ответника Е.Я.) и от тогава е започнал да тече нова давност, за останалите части от имота давността е започнала да тече от 22.11.1997г. ( при липса на доказателства по делото за различно начало на давностния срок). Следователно, към датата на исковата молба по настоящото дело – 11.05..2020 г., 10 – годишният  давностнен срок за придобиване на процесния имот от ищците е изтекъл и искът следва да се уважи. Съдебното решение в случая предвид характера на спора, придружено от скица - проект, ще бъде основание за допълване на кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за записване в кадастралния регистър на действителния собственик по реда на чл. 54, ал. 4 ЗКИР.

По отношение на пространствения обхват на правото на собственост върху недвижим имот съдът се произнася, като има предвид неговите граници и местоположение и тази констатация касае неговата индивидуализация, независимо от обстоятелството дали имотът се притежава в индивидуална собственост или принадлежи в съсобственост на няколко лица. Констатацията досежно пространствените предели на правото в подобна хипотеза не би могла да бъде различна спрямо отделните съсобственици, ако техните права върху имота са съдебно установени и признати. Поради това в диспозитива на решението по предявен по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИРиск съдът следва да посочи в какво се състои грешката в отразените в кадастралната карта пространствени предели на имота, възприемайки го като самостоятелен обект на право на собственост, а не като идеална част от такъв обект. Предметът на делото по иск за собственост и иск за установяване наличието на непълнота или грешка в одобрена кадастрална карта е идентичен по отношение на обема от права върху имота /мотиви към т. 5 на ТР №8/2014г. от 23.02.2016г. на ОСГК на ВКС/ и по отношение на пространствените предели на правото, но във всички случаи описанието на имота чрез посочване в какво се състои грешката при неговото нанасяне в кадастралната карта /посочване на точната граница на имота/ в диспозитива на решението не може да бъде ограничено само по отношение на идеална част от него.

                При изложеното по – горе искът с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР следва да се уважи.

            По насрещния иск, предявен от Е.Л.Я.:

            С оглед основателността на иска и приемайки, че ищците са придобили по давност процесния имот, неоснователен се явява искът за заплащане на обезщетение на ищеца по насрещния иск за ползване на част от процесния имот – 75 кв.м. в периода 11.05.2015г. – 11.05.2020г. – липсва правно основание, на което да се търси обезщетение за ползване – няма неоснователно обогатяване за ответниците по насрещния иск за сметка на ищцата по него.

            По разноските:

            Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците се следват сторените разноски в процеса, както следва: ответникът Д.Г.А., следва да заплати на ищците сумата от 300, 00 лева за възнаграждение за особен представител, а общо всички ответници следва да заплатят на ищците сумата от 265, 00 лева, от които 50, 00 лева за държавна такса и 215, 00 лева за възнаграждение за вещо лице.

                Мотивиран от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Б.П., адрес ***; Д.Г.А., адрес ***; В.Д.А. с ЕГН **********, адрес: *** и Е.Л.Я., адрес: ***, че Г.А.И. с ЕГН **********, И.Г.А. с ЕГН ********** и Г.Г.Н. с ЕГН ********** - тримата със съдебен адрес *** са собственици на следния ПИ: „лозе от 1, 576 дка, трета категория, в местността „Над селото“, имот с проектен номер 020021, в землището на село Паничарево, Община Бобов дол, Кюстендилска област при граници /съседи/: част от имоти с № 020009, 020010, 020011, 020012, 02007 и 02008“, който имот попада върху части от следните ПИ по КККР на с. Паничарево, общ Бобов дол съгласно комбинираната скица, представляваща Приложение № 1 към заключението на назначената съдебно – техническа експертиза по делото (л. 275 от делото), приподписана от съда представляваща неразделна част от решението:

 1. Поземлен имот с идентификатори 55364.20.7 целия с площ от 559 кв.м., при съседи: 55364.20.8; 55364.20.4; 55364.20.3; 55364.20.6 и 55364.20.12, част от него в размер на 61, 52 кв. м. попада в имота на ищците;

2. Поземлен имот с идентификатори 55364.20.8 целия с площ от 560 кв.м, при съседи: 55364.20.18; 55364.20.4; 55364.20.7; 55364.20.12; 55364.20.159, част от него в размер на 173, 33 кв.м. попада в имота на ищците;

3. Поземлен имот с идентификатори 55364.20.10 целия с площ от 2771 кв.м., при съседи: 55364.20.159; 55364.20.11; 55364.888.9901; 55364.20.9, част от него в размер на 441, 28 кв.м. попада в имота на ищците;

4. Поземлен имот с идентификатори 55364.20.11 целия с площ от 2778 кв.м. при съседи: 55364.20.159; 55364.20.12; 55364.888.9901; 55364.20.10, част от него в размер на 445, 50 кв.м. попада в имота на ищците;

5. Поземлен имот с идентификатори 55364.20.12 целия с площ от 2789 кв.м. при съседи: 55364.20.8; 55364.20.7; 55364.20.6, 55364.20.5, 55364.888.9901; 55364.20.11 и 55364.20.159, част от него в размер на 447, 81 кв.м. попада в имота на ищците.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Б.П., адрес ***; Д.Г.А., адрес ***; В.Д.А. с ЕГН **********, адрес: *** и Е.Л.Я., адрес: *** по иск предявен от Г.А.И. с ЕГН **********, И.Г.А. с ЕГН ********** и Г.Г.Н. с ЕГН ********** - тримата със съдебен адрес *** по реда на  124, ал. 1 ГПК вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР, че е налице непълнота в КККР на землището на с. Паничарево, общ Бобов дол, изразяваща се в това, че частите от имоти, както следва: ПИ 55364.20.10 - 441.28 кв.м., оцветени в бледозелен цвят на комбинираната скица, приподписана от съда и представляваща неразделна част от настоящето решение; ПИ 55364.20.11 - 445.50 кв.м. оцветени в тъмнозелен цвят на комбинираната скица, приподписана от съда и представляваща неразделна част от настоящето решение; ПИ 55364.20.12 - 447.81 кв.м., оцветени в тъмножълт цвят на комбинираната скица, приподписана от съда и представляваща неразделна част от настоящето решение; ПИ 55364.20.7- 61.52 кв.м. оцветени в светложълт цвят на комбинираната скица, приподписана от съда и представляваща неразделна част от настоящето решение; ПИ 55364.20.8 - 173.33 кв.м. оцветени в оранжев на комбинираната скица, приподписана от съда и представляваща неразделна част от настоящето решение; ПИ 55364.20.9 - 6.61 кв.м. оцветени в сив цвят на комбинираната скица, приподписана от съда и представляваща неразделна част от настоящето решение са незаснети за сметка на имот проектен номер 020021, в землището на село Паничарево, Община Бобов дол, Кюстендилска област, представляващ лозе от 1, 576 дка, трета категория, в местността „Над селото“, при граници /съседи/: част от имоти с № 020009, 020010, 020011, 020012, 02007 и 02008“.

ОТХВЪРЛЯ предявени иск с правно основание чл. 59 ЗЗД от Е.Л.Я., адрес: *** срещу Г.А.И. с ЕГН **********, И.Г.А. с ЕГН ********** и Г.Г.Н. с ЕГН ********** - тримата със съдебен адрес *** за заплащане на обезщетение ползването на 75 кв.м от лозе от 1, 576 дка, трета категория, в местността „Над селото“, имот с проектен номер 020021, в землището на село Паничарево, Община Бобов дол, Кюстендилска област, при граници /съседи/: част от имоти с № 020009, 020010, 020011, 020012, 02007 и 02008 за периода от 11.05.2017г. – 11.05.2020г. за сумата от  5 400 лева, както законна лихва върху тази сума в размер на 1 645, 50 лева и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба по насрещния иск в съда до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.Г.А., адрес ***; 4 да заплати на Г.А.И. с ЕГН **********, И.Г.А. с ЕГН ********** и Г.Г.Н. с ЕГН ********** - тримата със съдебен адрес *** сумата в размер на 300, 00 лева, представляваща разноски за възнаграждение за особен представител.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.Б.П., адрес ***; Д.Г.А., адрес ***; В.Д.А. с ЕГН **********, адрес: *** и Е.Л.Я., адрес: *** да заплатят на Г.А.И. с ЕГН **********, Иван Г.А. с ЕГН ********** и Г.Г.Н. с ЕГН ********** - тримата със съдебен адрес *** сумата в размер на 265, 00 лева, представляваща разноски по делото за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

 

Комбинираната скица – проект, представляваща Приложение № 1 към заключението на назначената съдебно – техническа експертиза по делото (л. 275 от делото), приподписана от съда представлява неразделна част от решението.

 

 Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му, ведно с препис от него на страните пред Окръжен съд - Кюстендил.

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: