Р Е Ш Е Н И Е
№ 620/22.7.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори юни, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 327 по описа
на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано
е по жалбата на Н.Н.С. с ЕГН ********** ***, подадена
чрез адв. И. *** против Решение № Ц 1054-12-31#7/08.03.2021
г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №
Ц 2113-12-309#1/18.09.2020 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което
е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.
3 от КСО.
В жалбата се твърди, че обжалваният административен акт е
неправилен и незаконосъобразен, постановен в противоречие с
административнопроизводствените правила и с материалния закон. Посочено е, че административният
орган не е съобразил всички писмени доказателства, представени в хода на
административното производство, в резултат на което са направени погрешни
изчисления на стажа на жалбоподателката. Моли се да бъде отменено оспореното решение
и преписката да бъде върната на длъжностното лице по пенсионно осигуряване за
ново произнасяне по подаденото заявление. Представя доказателства в подкрепа на
твърденията си. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателката, редовно призована, се представлява от адв. И. ***, която по изложени подробни съображения моли
съда да отмени процесното решение като неправилно и незаконосъобразно,
съответно да върне преписката на административния орган със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира направените по
делото разноски, съгласно списък на разноските. Представя писмени бележки.
Ответникът по оспорването, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт
М., която по изложени съображения моли да бъде оставена без уважение жалбата и
да се постанови съдебен акт, с който да се потвърди обжалваното мотивирано
решение като правилно и законосъобразно. Претендира заплащането на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представя писмени
бележки.
Административен съд – Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства в тяхната цялост, съгласно разпоредбата на
чл. 168 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Началото на административното производство е поставено с подаване на заявление
с вх. № Ц2113-12-309 от 18.05.2020 г., с което жалбоподателката е поискала да й
бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО през 2020 г. лицата придобиват право
на пенсия при навършена възраст 66 г. 6 м. и 15 години действителен стаж.
Административният орган е установил, че към датата на заявлението за пенсия
(18.05.2020 г.) г-жа С. е на възраст 67 г. 03 м. 16 дни, т. е. същата отговаря на
едно от условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, а именно необходимата възраст.
Длъжностното лице по пенсионно осигуряване е зачело стаж от втора категория
труд по представени оригинални, редовно оформени документи и данните по чл. 5, ал.
4, т. 1 от КСО от Регистъра на осигурените лица за периода от 04.01.1983 г. до
17.05.2020 г. по удостоверение УПСГ-30 № 5675 от 04.10.2019 г. на Дирекция „Държавен
военноисторически архив" - Велико Търново на длъжност „арматурист" за
периода:
·
от 04.01.1983 г. до 30.04.1983 г. - 00 г. 02 м. 23 дни;
·
от 01.07.1983 г. до 31.07.1983 г. - 00 г. 01 м. 00 дни;
·
от 01.10.1983 г. до 31.12.1983 г. - 00 г. 01 м. 17 дни;
·
от 01.02.1984 г. до 28.02.1984 г. - 00 г. 00 м. 13 дни;
·
от 01.07.1984 г. до 31.12.1984 г. - 00 г. 05 м. 11 дни;
·
от 01.01.1985 г. до 31.01.1985 г.
- 00 г. 00 м. 01 дни;
·
от 01.03.1985 г. до 31.07.1985 г. - 00 г. 03 м. 03 дни;
·
от 01.11.1985 г. до 31.12.1985 г. - 00 г. 01 м. 17 дни;
·
от 03.02.1986 г. до 16.09.1987 г. - 01 г. 07 м. 13 дни;
·
от 01.06.1990 г. до 31.12.1990 г. - 00 г. 07 м. 00 дни;
·
по трудова книжка №138 от 04.01.1983 г. е зачетен стаж от
ДП "Димитър Бояджиев" гр. Пазарджик на длъжност „словослагател" за
периода от 03.02.1986 г. до 16.09.1987 г. - 01 г. 07 м. 13 дни от втора категория
труд;
·
по удостоверение УП-13 № 5506-12-512#2 от 09.07.2019 г. е
зачетен стаж от "ЕМАЙЛ МЕТАЛ - КРЕМИКОВЦИ" гр. Брацигово на длъжност
„градинар" за периода от 01.06.1990 г.
до 31.12.1990 г. - 00 г. 07 м. 00 дни от трета категория труд;
·
по удостоверение УП-13 № 5506-12- 512#2 от 09.07.2019 г. е
зачетен стаж от "ЕМАЙЛ МЕТАЛ - КРЕМИКОВЦИ" гр. Брацигово на длъжност
„емайльор" за периода от 01.01.1991 г. до 31.12.1991 г. - 00 г. 11 м. 19 дни от
трета категория труд;
·
по удостоверение УП-13 № 5506-12-512#2 от 09.07.2019 г. е
зачетен стаж от "ЕМАЙЛ МЕТАЛ - КРЕМИКОВЦИ" гр. Брацигово на длъжност
„емайльор" за периода от 01.01.1992 г. до 01.10.1992 г. - 00 г. 09 м. 00 дни от
трета категория труд:
·
по удостоверение УП-13 № 5506-12- 512#2 от 09.07.2019 г. е
зачетен стаж от "ЕМАЙЛ МЕТАЛ - КРЕМИКОВЦИ" гр. Брацигово на длъжност
„емайльор" за периода от 01.10.1992 г. до
31.10.1992 г. - 00 г. 00 м. 20 дни от трета категория труд;
·
по удостоверение УП-13 № 5506-12-512 от 09.07.2019 г. е зачетен
стаж от "ЕМАЙЛ МЕТАЛ - КРЕМИКОВЦИ" гр. Брацигово на длъжност „емайльор" за периода от 01.11.1992 г. до 01.01.1997 г. - 04 г. 02 м. 00 дни от трета категория труд;
·
по удостоверение УП-13 № 5506-12- 512#2 от 09.07.2019 г. е
зачетен стаж от "ЕМАЙЛ МЕТАЛ - КРЕМИКОВЦИ" гр. Брацигово на длъжност
„емайльор" за периода от 01.01.1997
г. до 12.11.1998 г. - 01 г. 10 м. 11 дни от трета категория труд;
·
по удостоверение УП-3 № 093 от 07.09.2009 г. е зачетен стаж
от "КАОМЕТ" ЕООД гр. София на длъжност „емайлатор“,
работник озеленяване" за периода от 12.11.1998 г. до 27.03.2000 г. - 01 г.
04 м. 15 дни от трета категория труд;
·
по данни по чл. 5, ал. 4. т. 1 от КСО от Регистъра на осигурените
лица от фирма „БОТЕ" ЕООД е зачетен стаж за периода от 01.01.2020 г. до 17.05.2020 г. - до датата на заявлението 00 г.
04 м. 17 дни от трета категория труд.
Предвид гореизложеното на жалбоподателката е зачетен стаж с обща продължителност,
превърнат към трета категория труд 13 г. 09 м. 25 дни, от който стаж от втора категория
труд - 02 г. 11 м. 08 дни и стаж от трета категория труд - 10 г. 01 м. 22 дни. В резултат на това е
издадено и Разпореждане № Ц2113-12-309#1/18.09.2020 г., с което е отказано отпускането
на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО. Така
издаденото Разпореждане е обжалвано от Н.С. в законоустановения срок пред
административния орган. С Решение № Ц 1054-12-31#7/08.03.2021 г. на Директора на
ТП на НОИ гр. Пазарджик е потвърдено разпореждането на длъжностното лице по
пенсионно осигуряване. Постановеното решение е съобщено на жалбоподателката
срещу подпис, като в законоустановения 14-дневен срок същата е упражнила
правото си на жалба пред Административен съд – Пазарджик.
За изясняване на значимите за спора факти и обстоятелства по делото е допусната
и приета съдебно-икономическа експертиза, която като неоспорена от страните
съдът възприема като компетентно изготвена. Вещото лице след като се е
запознало с материалите по делото и приложените писмени доказателства е отговорило
на поставените му въпроси. Според експертизата общият признат трудов и осигурителен
стаж на Н.Н.С., превърнат в III категория труд, за периода
от 04.01.1983г. до 08.03.2021 г. (датата на атакуваното решение) е 15г. 07м. 16д., а общият признат трудов и осигурителен стаж, превърнат в III категория труд,
за периода от 04.01.1983г. до 17.05.2020г. (датата на заявлението до НОИ) е 15г. 05м. 06д. Вещото лице е посочило, че времето на действителния трудов
стаж на жалбоподателката, което експертизата разглежда, като действително отработеното
време от жалбоподателката, без да се вземат под внимание болнични, отпуски и майчинства,
съгласно § I, ал. 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на КСО е 11 г. 10м. 02д.
към датата на атакуваното решение на НОИ.
В експертизата е казано, че на основание §9, ал. 1 от ПЗР на КСО, действителността
на трудовия стаж на жалбоподателката Н.Н.С., ако се прецени, съгласно §9, ал. 1 от ПЗР на КСО, ще бъде
15г. 07м. 16д. към датата на атакуваното решение на НОИ, а към датата на заявлението
до НОИ - 15г. 05м. 06д.
Вещото лице е констатирало, че съгласно УП-30 №6702/01.12.2020г. от Държавен
военен архив - Велико Търново, Н.Н.С. е ползвала отпуск
по майчинство от месец май 1983г. до месец юни 1984г. включително и от месец януари
1985г. до месец януари 1986г. включително с работодател Строителни войски. Периодът
на майчинство не е включен от пенсионния орган в периода на изчисленията за получаване
на пенсия. В разплащателните ведомости, посочени в атакуваното решение, а именно:
май, юни, август и септември 1983г., януари, март, април, май и юни 1984г. и за
месеците февруари, август, септември и октомври 1985г., липсват данни в разплащателните
ведомости, тъй като жалбоподателката е била в майчинство. Според вещото лице от
представените допълнителни документи Н.Н.С. е била служител
на Строителни войски за периода от 04.01.1983г. до 02.03.1986г. включително.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването,
и се явява допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваното мотивирано решение е издадено в предвидената от закона писмена
форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 117, ал. 3
от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или
исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. При
издаването на обжалваното мотивирано решение административният орган не е
допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона по отношение на
формата на акта. Административният акт е мотивиран, като в мотивите органът е
посочил както фактическите, така и правните основания за издаването му. Съдът
намира обаче, че обжалваният акт е издаден в нарушение на
административнопроизводствените правила и противоречи на материалноправните
разпоредби по издаването му.
Съгласно чл. 98, ал. 1 от КСО ръководителят на пенсионното осигуряване към
ТП на НОИ гр. Пазарджик е териториално и материално компетентен да издава
разпореждания за отпускане и спиране на пенсиите. На основание чл. 117, ал. 1,
т. 2, б. "а", ал. 2 и ал. 3 от КСО разпорежданията за отпускане и
спиране на пенсиите подлежат на задължително обжалване по административен ред
пред по-горестоящия административен орган – Директора на ТП на НОИ в 3-месечен
срок. Последният се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок, като
решава въпроса по същество или връща преписката на пенсионния орган за ново
разглеждане, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до
издаване на разпореждането. Решението на Директора на ТП на НОИ подлежи на
обжалване по съдебен ред пред административния съд. Определеният ред и срокове
за обжалване са спазени. Директорът на ТП на НОИ се е произнесъл по обжалваното
разпореждане с решение, с което го е потвърдил като е изложил мотиви и подробни
аргументи, в тази насока. Посочено е правното основание за издаването му, както
и относимите правни норми, които обуславят постановяване на оспорения
административен акт.
Преди издаване на заповедта за прилагане на ПАМ административният орган следва
да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая - както е регламентирано
в чл. 35 от АПК и както изискват принципът за законност - чл. 4, ал. 2 от АПК и
принципът за служебното начало в административния процес - чл. 9, ал. 2 от АПК.
Спорен в случая е въпросът относно това дали са налице документи доказващи стаж
за периода от 04.01.1983г. до 31.01.1986г. Според оспореното решение, пенсионният
орган е отказал да отпусне пенсия на жалбоподателката поради липса на документ,
доказващ стажа й за периода от 04.01.1983г. до 31.01.1986г., липсата на данни в
разплащателните ведомости на поделение 62730 и 66260 за цитираните месеци и поради
липса на редовна заверка на стажа нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредбата
за трудовата книжка и трудовия стаж.
В конкретния случай съдът намира, че административният орган не е изпълнил
задължението си по чл. 35 от АПК, а именно да се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая. Безспорно
е установено, че към заявлението за пенсия
жалбоподателката е представила удостоверение УПСГ-30 № 5675 от 04.10.2019 г., издадено
от Дирекция „Държавен военноисторически архив" гр. Велико Търново, съгласно
което за същата липсват данни в разплащателните ведомости на поделение 62730 и
66260, както следва: за месец май, юни, август и септември 1983 г.; за януари, март,
април, май и юни 1984 г. и за месец февруари, август, септември и октомври 1985
г. С оглед на тази констатация административният орган е следвало да даде
указания на заявителката, съответно да й определи срок, в който същата да
представи липсващата информация, която е от значение за определяне правото на
отпускане на пенсия.
По повод на обжалването по административен ред и пред настоящото съдебно
производство е представено УП-30 № 6702/01.12.2020г. от Дирекция „Държавен военноисторически
архив" гр. Велико Търново, видно от което Н.Н.С.
е ползвала отпуск по майчинство от месец май 1983г. до месец юни 1984г. включително
и от месец януари 1985г. до месец януари 1986г. включително, с работодател Строителни
войски. Това обстоятелство е констатирано и от приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице е посочило, че периодът на майчинство
не е включен от пенсионния орган в периода на изчисленията за получаване на пенсия.
В разплащателните ведомости, посочени в атакуваното решение, а именно: май, юни,
август и септември 1983г., януари, март, април, май и юни 1984г. и за месеците февруари,
август, септември и октомври 1985г., липсват данни в разплащателните ведомости,
тъй като жалбоподателката е била в майчинство. Според вещото лице от представените
допълнителни документи Н.Н.С. е била служител на Строителни
войски за периода от 04.01.1983г. до 02.03.1986г. включително.
Предвид на това, съдът намира, че административният орган не е изяснил всички
факти и обстоятелства от значение за случая, поради което е допуснал съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело до
невъзможност да се извърши адекватна преценка за материалната законосъобразност
на оспореното решение.
Следва да се отбележи също така, че допълнителната разпоредба на § 1, т. 12
от ДР на КСО, която дефинира понятието „действителен стаж", е приета с измененията
на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в сила от
01.01.2015 г. В настоящия случай се разглежда стаж, придобит
през времето от 04.01.1983г. до 31.01.1986г., поради което на основание § 9, ал.
1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите
до 31.12.1999 г. разпоредби. Приложимата материалноправна
разпоредба за процесния период е нормата на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане
на Закона за пенсиите, която през целия период на действието си не е изменяна и
е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите се зачита и времето,
прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса
на труда. Към това време е била в сила и Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване
на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), според която времето на ползване
на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също
се зачита за трудов стаж по отменения Закон за пенсиите.
Предвид цитираните разпоредби, пенсионният орган е следвало да зачете времето
на майчинството като действителен осигурителен стаж при пенсиониране. След като
не е приложил относимите нормативни актове за положения
труд преди 1999г., административният орган е постановил един незаконосъобразен акт,
тъй като преценката му е сторена въз основа на сега действащи закони, на които не
е придадена обратна сила.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което ще
следва да бъде отменено, а преписката върната на административния орган за ново
произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Предвид изхода на делото и
направеното своевременно искане от пълномощника на жалбоподателя, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати
направените по делото разноски в размер на общо 610 лева, от които 10 лева - държавна
такса, 300 лева за вещо лице, 300 лева адвокатски хонорар.
Воден от горното и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен
съд – Пазарджик, ІІІ - състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № Ц 1054-12-31#7/08.03.2021 г. на Директора
на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № Ц
2113-12-309#1/18.09.2020 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което
е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.
3 от КСО.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново
произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането
на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Директора на ТП на НОИ - Пазарджик да заплати на Н.Н.С. с ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски в размер на общо 610 (шестстотин
и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.