№ 79
гр. Шумен, 07.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Мариана Ив. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500015 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Теленор България“ ЕАД гр. София, ЕИК
*********, действащо чрез пълномощника си адв. В.Г. от САК, срещу
разпореждане № 3293/15.12.2021г. по ч.гр.д. № 20213630103277 на РС –
Шумен, в частта, с която е отхвърлено заявлението на заявителя и частен
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д.С.С. с ЕГН ********** за сумата от 176.22
лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент. Жалбоподателят счита разпореждането в обжалваната част за
неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отметни. Посочената
клауза не е нищожна според жалбоподателя и не е неравноправна по смисъла
на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и счита, че съда неправилно е приложил чл. 411,
ал. 2, т. 3 от ГПК. Също така, счита, че съда неправилно е приел, че с
претендираната неустойка се целяло заместване на реалното изпълнение,
тъй като в този случай заявителят щеше да претендира оставащите, дължими
да края на срочния абонамент месечни стандартни вноски, а не само
трикратния размер на последните или цялата отстъпка при закупуване на
устройство на преференциални цени, а не само част, съответстваща на
оставащия срок на договора. Предвид изложеното моли въззивният съд да
отмени атакуваното разпореждане в частта, с която е отхвърлена претенцията
за сумата от 176.22 лева - представляваща неустойка за предсрочно
1
прекратяване на договор, като вместо това да постанови да се издаде заповед
за изпълнение за вземането за неустойка, както и за съразмерно отхвърлената
част за разноски.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира
частната жалба за основателна, поради следните съображения:
Ч.гр.д. № 20213630103277 на РС – Шумен е образувано по депозирано
от „Теленор България“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, действащо чрез
пълномощника си адв. В.Г. от САК, заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжника
Д.С.С. с ЕГН ********** от гр. Ш., ул. №..., за парично вземане, както следва:
379.79 лева - неплатени месечни абонаментни такси за потребени мобилни
услуги по договори за периода от 10.01.2020 г. до 09.05.2020 г. въз основа
издадени фактури № **********/10.02.2020 г., № **********/10.03.2020 г.,
**********/10.04.2020г. и **********/10.05.2020г.; 202.36лева – незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 08.10.2018г. и 176.22лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на абонамент по договорен абонамент
за мобилен № *.
С разпореждане № 3293/15.12.2021г. по ч.гр.д. № 20213630103277, РС
– Шумен, е уважил заявлението за сумата от 379.79 лева - неплатени месечни
абонаментни такси за потребени мобилни услуги за периода от 10.01.2020 г.
до 09.05.2020 г. въз основа издадени фактури № **********/10.02.2020 г., №
**********/10.03.2020 г., **********/10.04.2020г. и **********/10.05.2020г.,
за сумата от 202.36 лева – незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг
от 08.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 09.12.2021 г. до окончателно плащане, както и сумата 25.00
(двадесет и пет) лева - държавна такса и 180 (сто и осемдесет) лева -
адвокатско възнаграждение, произтичащи от допълнително споразумение от
08.10.2018 г. за мобилни услуги за ползване на мобилен номер * и договор за
лизинг от 08.10.2018г. и е издал Заповед № 1278 от 15.12.2021г. за
изпълнение на парично задължение, като е оставил без уважение искането за
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
за сумата 176.22 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на абонамент по
2
договорен абонамент.
За да отхвърли заявлението в тази му част, първоинстанционният съд е
приел, че клаузите за така договорените неустойки, поради предсрочно
прекратяване на договора, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД, като накърняващи добрите нрави и в противоречие на основния принцип
за справедливост и добросъвестност в облигационните отношения, тъй като
се налагало на потребителя да заплати абонаментни такси без доставчикът да
предоставя услуги по него. По този начин мобилният оператор получавал
облага от насрещната страна каквато би получил, ако договорът не бил
прекратен и с това уговорената в договорите неустойка излизала извън
типичната си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, което
водело до значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, създавайки условия за нарушаване принципа на справедливост.
Приел е, че в настоящия случай по реда на чл. 410 от ГПК заявителят е
предявил вземане за реално изпълнение – присъждане на възнаграждение по
Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги и следователно нямал
право на компенсаторна неустойка, тъй като компенсаторната неустойка
служела като основа и при частичното неизпълнение.
С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата
инстанция достигна до следните правни излови: С настоящата частна жалба
се атакува разпореждането в отхвърлителната му част, за сумата от
176.22лева - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги за телефонен № *. Според посочените клаузи в представените
договори, ако Договорът между страните бъде прекратен преди изтичане на
срока по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му в това число и приложимите ОУ, операторът има право да
получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, но не повече от
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК съдът не издава заповед за
изпълнение когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави,
а съгласно т.3 на същия текст /нова - ДВ бр.100/2019г./ заповед не се издава и
когато искането се основава на неравноправна клауза в договор сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. Преценката следва
3
да се извърши при прилагате нормата на чл.143 от ЗЗП.
В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се
основава на сключен между страните договор за мобилни услуги, по който на
длъжника се предоставя услуга по смисъла на пар. 13, т.14 от ДР на ЗЗП и той
има качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. При
това положение съдът следва служебно да прецени дали искането се основава
на неравноправна клауза от договора.
При извършената проверка, настоящият състав не констатира
неравноправност на клаузите от договора, на които се основава вземането на
кредитора за заплащане на сумата от 176.22 лева., представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за мобилен номер
* от които сумата 92.46лева - представляваща 3 месечни абонаментни такси и
83.76 лева представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство
HUAWEI P20 Pro Dual Black с отстъпка от стандартната цена в размер на
455.74 лева.
Видно от представеното допълнително споразумение към договора за
мобилни услуги и в посочените разпоредби на т.3а. и т. 3б. от раздел ІV, ясно
е предвидено, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на
потребителя, той дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратният размер на стандартните месечни абонаментни вноски,
а в случаите в които е предоставено устройство за ползване на услуги дължи
и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой,
без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване
на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или
съответно обща лизингова цена по договора за лизинг) каквато съответства на
оставащия срок на договора.
Така договорените, клаузи в достатъчна степен позволяват абонатът не
само да предвиди кога ще дължи неустойка - в случая при неплащане на
месечните абонаментни такси, но и да предвиди максималния размер на
неустойката - 3 месечни абонаментни вноски, още повече, че срокът на
договора е 24 месеца и предвидената 3 месечна неустойка не се явява
прекомерна по смисъла на чл.143, ал.2 т.5 от ЗЗП и неравноправна. Клаузата
би била неравноправна, ако неустойката беше договорена в необосновано
висок размер – например ако не беше ограничена до трикратния размер на
4
съответните месечни абонаменти. При развалянето на договора, поради
неизпълнението му от страна на потребителя, Търговецът се лишава от
съответните месечни абонаментни такси, за които е бил готов да предостави
мобилни услуги за период от приблизително две години, като в същото време
претендира неустойка в размер само на три месечни абонаментни такси и
така договорената неустойка не е необосновано високо обезщетение, а цели
постигане на основните функции на неустойката – превантивна – да
стимулира страната да изпълни задължението си, обезпечителна – да осигури
точното изпълнение на договора и обезщетителна – да компенсира вредите,
възникващи за кредитора от неизпълнението на договора. При положение, че
търговецът ще се лиши от месечни абонаментни такси до изтичане на срока
на договора, съдът приема, че заплащането на обезщетение в размер на три
месечни абонаментни такси не е прекомерно и необосновано високо.
Ето защо приема, че сумата на неустойката по договора в размер на 3
месечни абонаментни такси следва да бъде присъдена на кредитора.
Що се отнася до остатъка от стойността на отстъпката на закупеното от
потребителя устройство, който също е предмет на заявлението по реда на чл.
410 от ГПК, депозирано от "Теленор България" ЕАД, съдът приема следното:
Приложеният по делото договор сочи, че длъжника е закупил устройство –
описано по приложения договор от 08.10.2018 г., на преференциална цена от
1214.16лева, при стандартна цена на устройството 1669.90лева именно,
защото е станал страна по договор за ползване на мобилни услуги,
предоставен от кредитора, със срок от две години. Устройството му е
предоставено по повод и поради това, че е избрал "Теленор България" ЕАД за
свой доставчик на мобилни услуги. При положение, обаче, че е променил
решението си и е преустановил изпълнението на задълженията си по
договорите, необосновано е да се ползва от преференциите на лоялните
клиенти за закупуване на устройства на специални, по-ниски цени. Така
уговорената клауза, че потребителят дължи и съответната част от разликата
между стандартната цена на предоставеното мобилно устройство и
заплатената цена при предоставянето му също не е неравноправна.
Независимо дали предоставянето на мобилно устройство по договора следва
да се определи, като договор за лизинг или като друг договор, кредиторът
разполага с възможността да избере дали да прекрати договора и да поиска
обратно даденото или да прекрати договора и да поиска обезщетение за
вредите съобразно имущественият си интерес. В случая заявителя е избрал
втората възможност, като съдът не може да откаже издаването на заповед за
изпълнение с аргумента, че той е можел да предпочете първата. Ето защо и
тази клауза от договора, също не води до заключение за възлагане на
необосновано високи тежести върху потребителя, а възстановява баланса в
отношенията.
Предвид изложеното съдът заключава, че всяка една от уговорените
неустойки между страните не излиза извън типичните си обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция, предвид ограничението в размера им,
5
не внасят значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, поради което не може да се приеме, че същите са
неравноправни и противоречат на добрите нрави.
Предвид изложеното не е налице пречка по чл.411, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за
уважаване на заявлението досежно претенцията за сумата от 176,22 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги. Ето защо разпореждането в тази част следва да бъде
отменено и вместо него бъде разпоредено издаването на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за посочената неустойка.
С жалбата е направено искане за издаване на заповед за изпълнение и за
съразмерно отхвърлената част за разноските, което искане съдът намира за
недопустимо, доколкото в обжалваното разпореждане не е налице
отхвърлителен диспозитив в частта за разноските. Ако заповедния съд е
присъдил по – нисък размер на разноски от претендираните такива, то
страната разполага с правната възможност по чл. 248 от ГПК да иска
изменение на решението в частта за разноските.
Разноски не са претендирани пред настоящата инстанция, затова такива
не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 3293/15.12.2021г. по ч.гр.д. №
20213630103277 на РС – Шумен, в частта, с която е оставено без уважение
искането на „Теленор България“ ЕАД гр. София, ЕИК ********* за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Д.С.С. с ЕГН
********** за сумата от 176.22 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к. Младост
4, Бизнес Парк София, сграда 6, заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу Д.С.С. с ЕГН ********** с наст. адрес: от гр. Ш., ул. №... за сумата от
176.22 лева (сто седемдесет и шест лева и двадесет и два лева), от която
6
92.46 лева неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги от 08.10.2018г. за мобилен номер * - стойността на 3 месечни
абонаментни такси и 83.76лева – неустойка за предоставено за ползване
устройство, начислени във фактура № **********/10.06.2020г..
ВРЪЩА делото на Районен съд – Шумен за издаване на заповед за
изпълнение за посочената сума.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7