Определение по дело №93/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 166, ал.4 от АПК (Административно-процесуален кодекс).

Основното производство по делото е образувано след постъпила жалба от Х. Р. Х. от [населено място], насочена срещу заповед № 25-1882-000025 от 03.02.2025 год., издадена от началник група РУ - 01 Русе при ОД на МВР Русе. Със заповедта на жалбоподателя в качеството му на физическо лице и водач на МПС е наложена ПАМ (принудителна административна мярка) по реда на чл.171, т.1, б. „б“ от Закон за движение по пътищата(ЗДвП)- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач : „ който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“. В случая при проверка с техническо средство DRUG TEST-5000 за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози, от служители на РУ - 01 Русе при ОД на МВР-Русе било установено, че Х. Х. е отчел положителна проба за наличие на метамфетамин.

В жалбата е направено и особено искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта. Твърди се, че не са налице обстоятелства, които да сочат, че при спиране на заповедта биха се застрашили обществените отношения, а аргумент за това оспорващият намира в твърдението, че не били установени по безспорен начин фактическите предпоставки за издаването на заповед № 25-1882-000025 от 03.02.2025 год.

С искането не се представят доказателства досежно нови факти и обстоятелства, или въобще такива, които да обосноват настъпването на тези значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение - изискване, заложено в чл.166, ал. 4, вр. с ал.2, изр. 2 от АПК.

Русенският административен съд, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, предвид бързината на настоящото производство и факта, че жалбата срещу заповед № 25-1882-000025 от 03.02.2025 год. е депозирана направо в съда, прие че искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение по закон на оспорения административен акт се явява процесуално допустимо, подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от това, като пряко засегната от оспорения от нея акт.

Фактите, на база на доказателствата по делото :

Със № 25-1882-000025 от 03.02.2025 год. началник група в РУ - 01 Русе при ОД на МВР Русе наложил принудителна административна мярка на Х. Р. Х. от [населено място], в качеството му на водач на МПС, лек автомобил БМВ 320 Д, с peг. № [рег. номер], собственост на Г. Г.. Правното основание за издаването й, административният орган намерил в разпоредбата на чл.171, т.1, б. „б“ от Закон за движение по пътищата.

За да стигне до налагането на тази мярка, решаващият орган е съобразил, че на 02.02.2025г., в 05:04 часа в [населено място], по [улица], водачът на л.а. Фолксваген голф с peг. № [рег. номер], Х. Х. бил спрян за проверка от служители на 1-во РУ към ОД МВР Русе. Служителите установили, след проверка на водача с техническо средство DRUG TEST-5000, че Х. е с положителна проба за наличие на метамфетамин.

Контролните органи съставили и АУАН под №[рег. номер] от същата дата и час, тъй като според тях деянието на водача на МПС нарушавало разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр. 2 от ЗДвП.

Горното дало основание и за издаване на оспорената пред настоящата инстанция заповед № 25-1882-000025 от 03.02.2025 год., с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по реда на чл.171, т.1, б. „б“ от Закон за движение по пътищата.

При така установеното от фактическа страна, съдът с оглед на релевираните с жалбата възражения, в които липсва каквито и да са доводи досежно наличието на нови факти и обстоятелства, или въобще на такива, които да обосноват настъпването на тези значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на ПАМ, и след като съобрази текстовете на чл.166, ал.2 и чл.60, ал.1 от АПК, приема, че искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорения административен акт е неоснователно.

Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Сред заповедите по ал. 1 е и тази, с която са налага принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач : „ който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.

Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, които пък гласят, че „При всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства“.

Анализът на текста на изречение първо от нормата на чл.166, ал.2 от АПК предпоставя обоснования извод, че в тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение е да докаже вероятността за причиняване на оспорващия на значителна или труднопоправима вреда. От друга страна е налице и следващото, изр. 2-ро, което позволява да се спре изпълнението, ако са налице нови обстоятелства. При всички случай обаче, за да бъде спряно предварително изпълнение, допуснато по силата на закона, оспорващата страна следва да докаже, че е пряко и непосредствено засегната от това предварително изпълнение, което му носи значителна или трудно поправима вреда.

Мотивите на АО за налагане на ПАМ са свързани с установените към него момент факти, показващи след проверка с техническо средство DRUG TEST-5000, че Х. Х. е с положителна проба за наличие на амфетамин, с което пред АО е налице предпоставката за приложение на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, според която норма законодателят е предвидил „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач : „ който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.

В случая Х., действащ чрез адв. М. Х., АК-Разград се защитава срещу предварителното изпълнение на заповедта, като сочи само и единствено, че не са налице обстоятелства, които да сочат, че при спиране на заповедта биха се застрашили обществените отношения. Аргумент за това оспорващият намира в твърдението, че не били установени по безспорен начин фактическите предпоставки за издаването на заповед № 25-1882-000025 от 03.02.2025 год. Затова иска нейното спиране.

Не сочи нови обстоятелства, от които биха произлезли такива вреди, както изисква чл.166, ал.2, изр. 2-ро от АПК, нито пък доказателства, че от предварително изпълнение на заповедта, е пряко и непосредствено засегната и търпи значителна или трудно поправима вреда

Допускането на предварително изпълнение на индивидуален административен акт по силата на закона, е една изключителна мярка, която законодателят, с оглед на обществените отношения, които регулира и на ценностите, които защитава чрез тази регулация, е създал. Тази директна, пряка намеса на държавната власт в правата и законните интереси на лицата, която постига целеният от органа на държавната власт правен резултат преди и независимо от преценката на съда, може в някои случаи по правните последици, до които води, не само да накърни непропорционално права и законни интереси на правните субекти, но и да лиши съдебната защита от смисъл и ефективност. Именно поради това законодателят е предвидил, в чл. 166, ал. 4 АПК възможност съдът да прецени дали допуснатото по силата на закона предварително изпълнение няма да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата на акта.

Съгласно изричната законова разпоредба - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, преценката съдът прави само на базата на нови обстоятелства, такива, които са възникнали след издаване на оспорения акт. В случая липсват доводи на жалбоподателя, липсват и предоставени на съда доказателства в тази насока. Липсват и доказателства за наличието на значителна или трудно поправима вреда, която би причинило предварителното изпълнение на заповед № 25-1882-000025 от 03.02.2025 год. спрямо адресата й.

В случая отнемането на СУ МПС е постановено като превантивна мярка, именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на положителните действия на субекта на правоотношението.

Налице е висока обществена значимост на безопасността на движение по пътищата, като в конкретния случай незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост.

Ето защо оспорващият, чрез заявеното не доказва настъпването на значителни или трудно поправими вреди, противопоставими на особено важните държавни или обществени интереси, които са били причина законодателят да допусне предварително изпълнение на акта или да сочат на породени значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение.

Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК изисква съдът да установи дали поради настъпили нови факти или обстоятелства предварителното изпълнение не се е оказало прекомерно, дали не е преминало рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси на оспорващия, дали не въздейства по недопустим начин на същността на правото, чиято защита се търси. Законодателят е ограничил правомощието на съда единствено до въздействието върху предварителното изпълнение на нови обстоятелства, а не до въздействието на самото предварително изпълнение, но както видяхме по-горе, дори и по отношение на самото предварително изпълнение доводите за настъпването на значителни или трудно поправими вреди, противопоставими на особено важните държавни или обществени интереси, които са били причина законодателят да допусне предварително изпълнение на акта, не са издържани и не надделяват над тези интереси.

Изводът на съда е, че искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед № 25-1882-000025 от 03.02.2025 год., издадена от началник група в РУ - 01 Русе при ОД на МВР Русе, се явява неоснователно.

Не са налице основания за спирането на допуснато по силата на закона предварително изпълнение.

Мотивиран така, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО ЗА СПИРАНЕ на предварителното изпълнението на заповед № 25-1882-000025 от 03.02.2025 год., издадена от началник група в РУ - 01 Русе при ОД на МВР Русе.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.