Решение по дело №13178/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 26.02.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                         

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Юлиана Шулева разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 13 178 по описа за 2016 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД да заплати следните суми:

1. на Е.И.П. - 180 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса са застраховане (КЗ) (отм), обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг С. П., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 09.05.2016 г., плюс законната лихва от 09.05.2016 г. до окончателното изплащане. Искът е предявен като частичен за 200 000,00 лева от 500 000,00 лева;

2. на С.С.П. чрез законния му представител Е.П. - 200 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща С. П., настъпила вследствие на ПТП от 09.05.2016 г., плюс законната лихва от 09.05.2016 г. до окончателното изплащане. Искът е предявен като частичен за 200 000,00 лева от 500 000,00 лева;

3. на Е.П. и С.П. чрез законния му представител Е.П. – 574,75 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото;

4. на адвокат С. – 9 053,50 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК адвокатско възнаграждение;

5. на СГС – 15 200,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса. Е. и С. П.са със съдебен адрес – адвокат С.,***, офис 9. З. „Б.В.И.Г.“ АД е с адрес ***, пл. „Позитано“ 5.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) на Е.П. срещу З. „Б.В.И.Г.“ АД за разликата над 180 000,00 лева до предявения размер от 200 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Е. и С. П.да заплатят на З. „Б.В.И.Г.“ АД 16,25 лева разноски по делото и 10,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 7 600,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. Ищците са освободени от заплащането на държавна такса. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

         

[6] В искова молба от 26.10.2016 г. Е. и С.П. заявяват, че на 09.05.2016 г. е настъпило ПТП. Вследствие на ПТП е починал С. П. – съпруг на ищцата и баща на ищеца. ПТП е било предизвикано от П. П.. Гражданската отговорност на П. П. е била застрахована при ответника З. „Б.В.И.Г.“ АД (Б.).

 

[7] От смъртта на С. П. ищците са претърпели неимуществени вреди, които те оценяват на по 500 000,00 лева за всеки. Б. не е изплатил обезщетение на ищците. Затова те молят съда да осъди Б. да им заплати по 200 000,00 лева обезщетение на всеки, като част от общо претърпените вреди за по 500 000,00 лева от всеки (исковата молба, л. 2-5).

2. На ответника

 

[8]  Ответникът Б. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. П. П. не е предизвикал ПТП;

2. дори да го е предизвикал, то е било причинено и от водача на другия автомобил, участвал в ПТП;

3. търсените обезщетения са прекомерни;

3. С. П. е допринесъл за настъпването на смъртта си, тъй като е бил без поставен обезопасителен колан. Затова Б. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 86-89).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[9] Не се спори, че С. П. е бил роден на *** г., съпругата му Е.П. е била родена на *** г., а синът им С.П. е бил роден на *** г. (вж. и удостоверението за наследници). Те са били много добро семейство, задружни и загрижени едни за други. С. П. се е грижил за сина си С.; водел го е на разходки, екскурзии и риболов. Е. и С. П.са се обичали много. С. П. винаги се е опитвал да зарадва съпругата си и сина си (показанията на свидетелите Г. и П., л. 192-193).

 

[10] На 09.05.2016 г. около 06:30 часа сутринта С.Г. е управлявал лек автомобил „Фолксваген“ по пътя от гр. Кнежа към гр. Искър. Видимостта е била намалена поради мъгла, а пътната настилка е била влажна. Автомобилът „Фолксваген“ се е движил с около 50 км/ч.

 

[11] Срещу него, в насрещната лента за движение П. П. е управлявал лек автомобил „Дачия“ със скорост от 100 км/ч. В него на предната дясна седалка е пътувал С. П., който е бил с поставен обезопасителен колан. Когато П. П. е преминавал през десен за него завой, той е изгубил управлението върху автомобила „Дачия“, отклонил се е вляво, навлязъл е в лентата на движение на лекия автомобил „Фолксваген“ и се е ударил в него (констативния протокол, л. 10; заключението на вещите лица Т. и д-р М., л. 170-182; показанията на свидетелите Г., 188, и А., л. 189-190).

 

[12] Вследствие на удара С. П. е получил увреждания, които са довели до смъртта му. Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на П. П. е била застрахована при ответника Б..

 

[13] Е.П. преживява тежко смъртта на съпруга си. Първите дни след случилото се тя е била на успокоителни. След това тя се е затворила, спряла е да излиза, напуснала е работа и не е искала да се вижда с никой. Започнала е да посещава психолог. Тя се намира в състояние на емоционална лабилност, тревожност, вътрешна разколебаност и несигурност; изпитва безпокойство за бъдещето. Тя има и паническо разстройство.

 

[14] С.П. също тежко преживява смъртта на баща си, който му липсва. Той е станал по-затворен. С.П. преживява загубата като незаслужена несправедливост. Както Е.П., така и С.П. продължават да изпитват тъга и болка от загубата на С. П. (показанията на свидетелите Георгиев и П., л. 192-193; заключението на вещото лице Златарева, л. 162-169).

 

[15] На 08.06.2016 г. Е. и С. П.са поискали от Б. да им заплати обезщетение за неимуществени вреди (молбата, л. 36). Не се спори, че Б. не е заплатил такива.

 

[16] Ищците са заплатили 605,00 лева за депозити вещи лица и свидетели (л. 112, 195). Те са били представлявани безплатно от адвокат (л. 195), а съдът ги е освободил от заплащането на държавна такса (л. 83). Б. е заплатил 325,00 лева депозит за вещи лица (л. 110). Той е бил представляван от юрисконсулт.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

         

[17] Ищците са предявили искове по чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса са застраховане (КЗ) (отм)[1] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. П..

 

1. По исковете по чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм)

 

[18] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)).

 

[19] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. наследодателят на ищеца да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило смъртта на наследодателя на ищеца; 3. виновно за настъпването на това застрахователно събитие (ПТП) да е било трето лице; 4. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 5. вследствие на смъртта на своя наследодател ищецът да е претърпял неимуществени вреди/имуществени вреди; 6. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[20] Съдът установи, че:

1. Е.П. е съпруга, а С.П. е син на С. П.;

2. С. П. е участвал в процесното ПТП, което е причинило смъртта му;

3. виновен за настъпването на ПТП е бил П. П., а неговата ГО е била застрахована при ответника Б.;

4. ищците са преживели тежко смъртта на С. П.;

5. Б. не е изплащал на Е. и С. П.обезщетение за неимуществени вреди.

 

[21] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Преди да определи размера на обезщетението обаче съдът следва да даде отговор на въпроса към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди.

 

[22] Моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[2]). Ето защо съдът определя обезщетението за неимуществени вреди към датата на застрахователното събитие (ПТП) – 09.05.2016 г.

 

[23] Справедливостта не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при причиняването на смърт са:

1. възрастта на увредения;

2. общественото му положение;

3. отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди (т. II от ППВС 4/1968 г., както и решение на ВКС 149-2011-III по гр. д. 574/2010 г.[3]).

 

[24] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.[4] и Решение на ВКС 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

[25] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело[5]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[26] Съдът установи, че към 09.05.2016 г. С. П. е бил на 39 години, съпругата му Е.П. е била на 34 години, а синът му С.П. е бил на 11 години. Те са били много добро семейство, задружни и загрижени едни за други. С. П. се е грижил за сина си С.; водел го е на разходки, екскурзии и риболов. Е. и С. П.са се обичали много. С. П. винаги се е опитвал да зарадва съпругата си и сина си.

 

[27] Е.П. преживява тежко смъртта на съпруга си. Първите дни след случилото се тя е била на успокоителни. След това тя се е затворила, спряла е да излиза, напуснала е работа и не е искала да се вижда с никой; започнала е да посещава психолог. Тя се намира в състояние на емоционална лабилност, тревожност, вътрешна разколебаност и несигурност; изпитва безпокойство за бъдещето. Тя има и паническо разстройство.

 

[28] С.П. също тежко преживява смъртта на баща си, който му липсва. Той е станал по-затворен. С.П. преживява загубата като незаслужена несправедливост. Както Е.П., така и С.П. продължават да изпитват тъга и болка от загубата на С. П..

 

[29] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно лице до 01.01.2010 г. е бил 700 000,00 лева, след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. е бил 1 000 000,00 лева, а след 11.06.2012 г. вече е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)). Икономическата обстановка в страната също се е променяла от 2013 г. до 09.05.2016 г. Така например размерите на минималната работна заплата са били: 310,00 лева от 01.01.2013 г.^[6] до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г.^[7] до 31.12.2014 г.; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015       г. ^[8]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[9]; 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[10].

 

[30] В правно-информационната програма Сиела, сайта на САС и сайта на ВКС, съдът откри две решения, с които САС се е произнасял по искове за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от съпруг на починалия в резултат на събития в периода 2013-2016 г. С тях съдилищата са присъдили обезщетения за:

- 130 000,00 лева – решение на САС 2009-2015-1-ви с-в за събитие от 2013 г. [11];

- 160 000,00 лева – решение на САС 1208-2016-8-ми с-в по гр. д. 1480/2016 г. за събитие от 2013 г. [12].

[31] Като отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема, че 170 000,00 лева е справедливото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Е.П.. Затова съдът осъжда Б. да заплати на Е.П. 180 000,00 лева, като отхвърля иска за разликата над тази сума до предявения размер от 200 000,00 лева.

 

[32] В правно-информационната програма Сиела, сайтовете на ВКС и САС съдът откри четири решения за застрахователни събития през периода 2013-2016 г., с които съдилищата са присъждали обезщетения на малолетни и непълнолетни деца за неимуществени вреди от смъртта на техни родители. Присъдените обезщетения са били:

- 130 000,00 лева – решение на САС 615-2016-1-ви с-в по гр. д. 1877/2015 г. за събитие от 2013 г.[13];

- 150 000,00 лева – решение на САС 1208-2016-8-ми с-в по гр. д. 1480/2016 г. за събитие от 2013 г.[14];

- 160 000,00 лева – решение на САС 2009-2015-1-ви с-в по гр. д. 1564/2015 г. за събитие от 2013 г., но търсеното обезщетение е било от 140 000,00 лева и съдът е уважил иска за този размер[15]; решение на САС 1255-2016-2-ри с-в по гр. д. 169/2016 г.[16].

 

[33] Като отчита всички описани обстоятелства, съдът приема, че 200 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от С.П.. Затова съдът осъжда Б. да заплати на С.П. 200 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди.

 

[34] Б. е възразил, че С. П. е допринесъл за настъпването на смъртта си, тъй като е пътувал без поставен обезопасителен колан. Съдът не установи това. Затова възражението е неоснователно.

2.              По разноските

 

[35] Ищците търсят разноски. Те са направили такива за 605,00 лева и са били представлявани безплатно от адвокат.

 

[36] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 380 000,00 лева при предявен размер от 400 000,00 лева. Затова съдът осъжда Б. да заплати на ищците 574,75 лева разноски по делото, а на адвокат С. 9 053,50 лева (1 000 000,00-100 000,00х0,02+3 530,00х380 000,00/400 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Б. да заплати на СГС 15 200,00 лева държавна такса (380 000,00х0,04).

 

[37] Б. също търси разноски. Той е направил такива за 325,00 лева.

 

[38] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 20 000,00 лева при предявен размер от 400 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищците да заплатят на Б. 16,25 лева разноски по делото (325,00х20 000,00/400 000,00) и 10,00 лева юрисконсултско възнаграждение (200х20 000,00/400 000,00).

 

Съдия: