Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……………………..
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено
на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на
секретаря Росица Чивиджия,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6905 по
описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на искова молба от В.Ж.А.-Т., ЕГН ********** срещу З.
„Б.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** за
сумата от 20000 лв., , претендирана
като обезщетение за претърпяни неимуществени
вреди - болки и страдания, в резултат на получени травми при
ПТП, настъпило на 18.05.2018г., ведно със за законната лихва от
18.11.2018г. до окончателното изплащане на задълженията.
Твърди се в
исковата молба, че на 18.05.2018 г. в гр. Варна, на пешеходна пътека,
намираща се на бул. Сливница е настъпило пътнотранспортно произшествие, при
което ищцата е ударена от автомобил Форд, модел „Фокус" с per. № В1459ВМ, управляван от М.Я.Я..
Сочи се, че в резултат на настъпилото ПТП ищцата е получила следните
увреждания: многофрагментно счупване на горната
фаланга на първи пръст на дясно ходило, мозъчно сътресение, разкъсно-
контузна рана и кръвонасядане
в дясна слепоочна област, ожулвания по десния горен крайник и лявото коляно, кръвонасядане по дясно коляно. Същевременно ищцата е
изживяла силен емоционален шок от удара, като и понастоящем не е преодоляла
психическите и физическите травми от произшествието.
Навежда се, че
автомобилът, управляван от виновния водач е застрахован при ответния
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”. Сочи се, че
със заявление вх. № ОИ-569554/17.08.18 г. ищцата е предявила претенцията си за
изплащане на обезщетение, но и понастоящем ответникът не е определил
такова, с което ищцата мотивира интереса си от претенцията.
Ответникът –
депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в
който оспорва иска. Оспорва механизма на произшествието, както и че същото
е реализирано изключително по вина на застрахования водач. Възразява се за съпричиняване от страна на пострадалото лице. Конкретно се
твърди, че ищцата не е пресичала пътното платно на обозначено за това място. В
тази връзка оспорва констатациите на съставения Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 1053/18.05.2018г. Навежда се още, че пострадалата е
предприела внезапно пресичане на пътното платно без да се огледа и
без да съобрази приближаващия автомобил, пътната обстановка, също така ненужно
е удължила времето за пресичане, както и че е спряла без необходимост на
платното за движение. Твърди се, че ищцата е употребила алкохол преди
произшествието. С посоченото поведение същата е препятствала възможността на
застрахования водач да я възприеме и да съобрази поведението си на
пътя. Оспорва ищцата да е претърпяла вреди, както и причинната им връзка с
произшествието. Конкретно оспорва ищцата да е претърпяла счупване на палец на
десния крак и мозъчно сътресение. В тази връзка се акцентира, че пострадалата
се е освидетелства 15 дни след инцидента, което според ответника разколебава
извода за причинна връзка между произшествието и вредите. Оспорва размера на
вредите.
Оспорва претенцията за
лихва за забава, считаното посочената от ищцата дата. В тази връзка се
позовава, че ищецът не е предявил надлежна извънсъдебна застрахователна
претенция, която да отговоря на изискванията на чл. 380 от КЗ, а и именно
заявлението не съдържа банкова сметка ***иса на упълномощителя-
пострадалото лице. На следващо място предявената претенция не е съпроводена с
писмени доказателства, с които да се установи факта на деянието, вредите и
причинната връзка между тях. Ето защо с писмо изх. № НЩ6154/04.09.2018г.
застрахователят е изискал допълнителни документи по реда на чл. 106 от КЗ,
които пострадалото лице не е представило. Ето защо настоява при уважаване на
претенцията лихва да се присъди от датата на исковата молба.
В съдебно заседание
страните, чрез процесуалните си представители, поддържат становищата по спора.
Претендират разноски.
Ответникът е ангажирал
подробни писмени бележки.
За да се произнесе по
спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
Основателността на
прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на
причинените в резултат на ПТП вреди, на чл. 432 ал. 1 от КЗ предполага установяването при условията на пълно и главно
доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно
правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск
по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от
поведението на застрахования водач, включително обосноваване на
техния размер.
С доклада по делото е
обявен за безспорен факта относно наличието на застрахователно правоотношение между
ответно дружество и застрахования водач на автомобил Форд, модел
„Фокус" с per. № В1459ВМ към датата на процесното събитие -18.05.2018г.
По делото няма данни, а
и не се твърди от страните застрахованият водач да е привлечен към наказателна
отговорност. При липса на приключило наказателно производство с влязла в сила
присъда, евентуално с решение по чл. 78а НК, по аргумент от чл.300 от ГПК в настоящото производство
подлежат на установяване всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност- наличието на
вредоносно деяние, неговото авторство и противоправност,
причинната връзка между деянието и вредата. За установяване на тези
обстоятелства ищецът е ангажирал констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
съставен на 18.05.2018г., в който съставителят на протокола е удостоверил, че
ищцата В.Т. е пострадала при пътно-транспортно произшествие от
същата дата. Отразено е, че другият участник в произшествието е М.Я.Я., като водач на л.а. Форд, модел „Фокус" с per. № В1459ВМ. Няма данни съставителят на
протокола да е възприел факта на произшествието, (по смисъла на чл. 125 от ЗДвП, посещението
на службите за контрол на МВР на местопроизшествието винаги е последващо), поради което по арг. от чл. 179, ал. 1 ГПК констатациите на
съставителя не се ползват с обвързваща доказателствена
сила. Същевременно относно механизма на произшествието по делото е
допусната САТЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните. Според заключението на вещото лице произшествието е
настъпило в близост до спирката на Техникумите на бул.Сливница в посока
центъра. Пешеходецът е пресичал пътното платно от ляво надясно на пешеходна
пътека. Автомобилът, управляван от застрахования водач се е намирал в дясната
лента на пътното платно, което пешеходецът е пресичал. В лявата лента на движение
се намирал друг автомобил, чиито водач пропуснал пешеходеца. След като била
пропусната от този автомобил ищцата била блъсната от л.а. Форд, модел
„Фокус" с per. № В1459ВМ в дясната лента на
движение на пешеходната пътека. При навлизането й в дясната лента, г-жа Т. е имала възможност да
види .а. Форд, модел „Фокус" с per. №
В1459ВМ, но не го е възприел като заплаха, защото преди това е бил пропуснат от
друг автомобил. Експертът дава заключение, че при този механизъм ударът не е
бил предотвратим от пешеходеца, а водачът на лекия автомобил е имал техническа
възможност да предотврати удара, съобразявайки, че в лявата лента за движени
има спрял автомобил. Вещото лице сочи, че пешеходната пътека била обозначена
със съответен пътен знак, а освен това била и повдигната.
Свидетелят М.Я., който
се явява и застрахован водач в съдебно заседание е изложил, че е спрял на
пешеходната пътека. Пред него е имало друг автомобил. След като колата отпред
тръгнала, свидетелят също е потеглил. Погледнал на дясно, после на ляво и в
следващия момент усетил удара с пешеходеца.
На осн.чл.
119, ал.1 ЗДП при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В случая
застрахованият водач, като не пропуснал навлизащия на пешеходната пътека
пешеходец е нарушил въпросния законов регламент, с което е причинил
произшествието. Тъй като произшествието е реализирано на сигнализирана
пешеходна пътека, изобщо не може да се приеме твърдението на застрахователя, че
инцидентът се дължи изключително на поведението на
ищеца. Задължението на водача да пропусне пешеходеца не зависи от
поведението на самия пешеходец. Поведението на последния може да има само съпричиняващ резултата ефект.
В случая застрахователят
е релевирал и възражение за съпричиняване, обосновано с твърдения за неизпълнение от
страна на ищцата на задължението й преди пресичане на пътното платно да се
огледа и да не излиза внезапно на него. Твърди се още, че пешеходецът
необосновано е удължил времето за пресичане, както и че внезапно е спрял.
Според трайно
установената практика на съдилищата релевантен за съпричиняване
на вредата от страна на увредения е не всяко негово действие, а само онзи
конкретно установен негов принос, без който не би се стигнало, наред с
проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение
вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие
или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може
да бъде определено като съпричиняващо вредата по см.
на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка
и непосредствена причина за произлезлите вреди.
В случая заключението по
назначената по делото САТЕ сочи, че поведението на пешеходецът при пресичане на
пътното платно е било изцяло съобразено с пътната обстановка и следователно
адекватно. Пешеходецът е навлязъл на пътното платно след като е бил пропуснат
от автомобил в лявата пътна лента. Пресичал е на обозначено за това място. В
съответствие с нормалната житейска логика пешеходецът не е допускал,
се след като е бил пропуснат от водача на автомобила в лявата пътна лента,
водачът на автомобила в дясната лента ще навлезе на пешеходната пътека без да го
пропусне и възприеме. При това положение съдът намира, че поведението на ищцата
по време на инцидента в пълна степен е съответствало на задължението съгл. чл.
113 от ЗДвП да се съобрази с приближаващите се пътни превозни
средства. Пешеходецът е съобразил това обстоятелство, пресичал е пътното
платно след като е бил пропуснат от близкия автомобил. Именно пътното поведение
на водача на този автомобил е следвало да съобрази и застрахования водач, а не
да предприеме навлизане на пешеходна пътека.
Изяло
недоказани по делото останаха възраженията на ответникът, че ищцата
необосновано е забавила ход при пресичането или че внезапно е спряла. Същото
важи и за твърдението, че Т. е употребила алкохол преди инцидента.
На следващо място по
отношение вида и интензитета на уврежданията, съдът кредитира заключението
на назначената съдебно- медицинската. Съдът приема, че в резултат на
произшествието ищцата е получила счупване на горната фаланга на палеца на
десния крак, разкъсно-контузна рана на лицето,
мозъчно сътресение, контузия с охлузване на двете колене, контузия с охлузване
на дясна ръка. Уврежданията са обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Счупването на фалангата на палеца е наложило гипсова имобилизация за 25 дни. Експертът е посочил, че след
сваляне на гипса не се препоръчва физическо натоварване за още 15-
20 дни и че е възможно затруднение в
походката за няколко месеца.
Данните от заключението
кореспондират на изнесеното от свидетеля Трендафилов, чиито показания
съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК (свидетелят е съпруг на ищцата) но отчита,
че изнесеното съответства на останалия доказателствен
материал. Според свидетеля след инцидента се наложило да гипсират крака на
ищцата. Гипсът бил почти до коляното и се наложило ищцата да го носи около
месец. Свидетелят изнася, че ищцата усещала болки когато върви по-дълго време,
както и когато работела продължително с машина. Г-жа Т. се страхувала да
пресича пешеходни пътеки и в такива случаи търсела нечия опора.
При тази доказателствена установеност съдът приема, че претърпените
от ищцата травматични увреждания са пряк резултат от процесния пътен инцидент.
Този извод безпротиворечиво следва от изслушаната
САТЕ и свидетелските показания. Обстоятелството, че ищцата е освидетелствана от
съдебен медик известно време след инцидента не променя извода за наличието на
причинна връзка. Видно от лист за преглед на пациент в консултативно-диагностични
блок / спешно отделение/ при МБАЛ „Света Анна- Варна“ АД от 18.05.2018г.
травматичните увреждания са установени непосредствено след събитието.
По отношение конкретния
размер на вредите съдът съобразява, че ищцата е жена в трудоспособна възраст и
инцидентът е нарушил нормалния й житейски ритъм, включително я е лишил от
възможност да води активен живот минимум за месеца, през който е била имобилизирана. Към това следва да се прибави неудобството
по посещаване на медицински специалисти, за което също са налице доказателства.
В допълнение са били ограничени възможностите на ищцата за трудова дейност,
като се е наложило да ползва отпуск в продължителен период от време. Следва да
се съобрази и обстоятелството, че произшествието е оставило трайна следва в психо-емоционалния свят на ищца. За това говори и
продължаващия страх на г–жа Трендафиловада пресича
пешеходна пътека, за което също се събраха доказателства по делото. Безспорно
стресът от подобен инцидент е огромен и бавно преодолим и той неминуемо се отразява
на всички жизнени сфери на човека.
Преценени
в съвкупност, всички изброени обстоятелства обосновават извод на настоящия
състав, че справедливо, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, обезщетение в случая се явява
сумата 14 000 лева. Тази сума би репарирала адекватно претърпените от ищеца
неимуществени вреди, причинени както от физическите болки и последвалото
обездвижване, така и от психическите страдания в резултат от инцидента. Този
размер съдът намира за съобразен и с конкретните икономически условия към датата
на увреждането – 18.05.2018 г., ориентир за които се явяват минималните
застрахователни суми (лимит на отговорност) съгласно чл. 492, т. 1 от КЗ, който
предвижда лимит на обезщетението за неимуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт за всяко събитие в размер на 10 000 000
лева независимо от броя на пострадалите лица. За горницата над 14000 лева до претендираните 20 000 лева предявеният иск следва да
се отхвърли.
Относно претенцията за присъждане
на законна лихва за забава.
Ищецът претендира законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди от на която изтича срока за произнасяне от
страна на застрахователя по искането за репариране на заявените неимуществени
вреди -18.11.2018г. Ответникът възразява законна лихва да е дължима от
посочената дата, противопоставяйки доводи, че заявената пред застрахователя
извънсъдебна претенция е била нередовна, поради което не го е поставила в
забава.
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока
по чл. 496, ал. 1 освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. КЗ за установяване
на основанието и размера на претенцията.
Поканата за изплащане на застрахователно
обезщетение е получена от ответника на 17.08.2018 г. Към заявлението са
представени медицински документи за претърпените увреждания, копие от протокол
на ПТП, болнични листи и пълномощно.
Ответникът е ангажирал доказателства за
изискани от него допълнителни документи по реда на чл. 106, ал. 3. КЗ, а именно – влязъл
в сила акт –Присъда, Решение или Споразумение по наказателно дело или
Постановление за прекратяване на наказателното производство или служебна
бележка, удостоверяваща, че същото не е било обжалвано-оригинал или заверено
копие; автотехническа експертиза- оригинал или заверено
копие; съдебно-медицинска експертиза- оригинал или заверено копие, протокол за
оглед на местопроизшествието, медицински документи, удостоверяващи получените
увреждания.
В случая съдът намира, че към заявлението
на пострадалото лице са представени относими и достатъчни съобразно случая
писмени доказателства за установяване основанието и размера на претенцията. Дали
заявлението е било придружено с пълномощно е въпрос, които не следва да се
обсъжда при преценката за поставяне на ответника в забава, защото този въпрос е
наведен от ответника с отговора, съответно пълномощното не изискано от
пострадалото лице по реда на чл. 106, ал.3 от ГПК. Не почива на закона
изискването заявителят да представи препис от акт, с който е ангажирана
наказателната отговорност на виновния водач, съответно постановление за
прекратяване на наказателното производство и експертизи. Това би означавало
пострадалото лице да не може в никой случай да обоснове претенцията си когато
наказателно производство не е образувано. От друга страна преценката за
образуване на такова производство принадлежи изключително на Прокуратурата,
като пострадалото лице не разполага със съответна инициатива. Съгласно чл. 496,
ал. 3 ЗЗД, застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността
на претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на
пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от изброените документи,
между които и констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, какъвто в
случая е бил представен с поканата. Ето защо, срокът за изплащане на
застрахователното обезщетение е изтекъл на 07.09.2018 г., след която дата
ответникът дължи законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени
вреди.
В случай, с оглед диспозитивното
начало в гражданския процес, законната лихва следва да се присъди не от
посочената по-горе дата, а от тази заявена от ищеца с исковата молба-18.11.2018г
По отговорност за разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на
ВРС съразмерно на уважената
част от искова дължимата държавна такса в общ размер
на 560 лева, както и разноски за възнаграждение на вещи лица
в размер на 175 лева
или общо сумата 735 лева.
На процесуалния
представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр.2 от
ЗА съобразно размера на уважената част от иска, на осн.
чл. 78, ал.1 от ГПК – 950 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
заплати на ответното дружество съдебно-деловодни разноски съразмерно на отхвърлената
част от исковете
в общ размер на 526,80 лева за адвокатско
възнаграждение, експертизи и депозит за призоваване на свидетел.
Воден от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на
В.Ж.А.-Т., ЕГН ********** сумата от 14 000
лева, представляваща обезщетение за претърпяни
неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на получени
травми при ПТП, настъпило на 18.05.2018г., ведно със за законната лихва от
18.11.2018г. до окончателното изплащане на задълженията, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 497, ал. 1,
т. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над 14 000 лева до претендираните 20 000
лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на РЙОНЕН СЪД ВАРНА, сумата от 735
лева представляваща държавна такса и разноски за вещи лица върху
уважената част от иска, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Ж.А.-Т., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** сумата от 526,80 лева, представляваща
разходи за съдебно- деловодни разноски, на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А.С.С., ЕГН **********, личен номер ********** сумата
от 950 лева за оказана безплатна правна
помощ, на осн.чл.
38, ал. 1, т. 3, пр.2 от ЗА вр.чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен
срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: