Решение по дело №394/2021 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 390
Дата: 9 декември 2021 г. (в сила от 9 декември 2021 г.)
Съдия: Силвия Минкова Сандева-Иванова
Дело: 20217100700394
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 август 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

390/09.12.2021 г.,  град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                                СИЛВИЯ САНДЕВА

    

             При участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря Веселина Сандева разгледа докладваното от съдия Силвия Сандева КАНД № 394/2021 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.

          Образувано е по касационна жалба на С.Р.Я. ***, уточнена с допълнителна молба с вх. № 2728/14.09.2021 г., срещу решение № 10 /09.07.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 92/2021 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево, с което е потвърдено наказателно постановление № 21-0265-000187 от 11.05.2021 г. на началника на РУ на МВР – Генерал Тошево, с което на касатора са наложени кумулативни административни наказания - “глоба” в размер на 200 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.  В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно районният съд е приел, че е извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, както и че наложените наказания са съобразени с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Счита се, че е налице несъставомерност на деянието. Излагат се доводи и за явна несправедливост на наложените наказания. Не се споделят мотивите на съда, че жалбоподателят е системен нарушител и демонстративно игнорира установените правила за движение по пътищата. Твърди се, че никъде в решението не е взето предвид, че Я. е платил всички глоби за извършените нарушения, а самите нарушения са с ниска обществена опасност, тъй като са санкционирани с фишове. Не е взето предвид и това, че жалбоподателят е изтърпял наказанието си за извършеното от него престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, след което не е имал допуснати други нарушения и/или престъпления за управление на МПС след употреба на алкохол или наркотични вещества. Иска се отмяна на решението на ГТРС и постановяване на ново по същество, с което да се отмени или в условията на евентуалност да се измени НП, като се намали наложеното наказание “лишаване от право да управлява МПС” до законоустановения минимум.       

Ответникът по касационната жалба не изразява становище по основателността й.   

Представителят на ДОП дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на ГТРС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.   

            Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

            Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С процесното НП касаторът С.Р.Я. е бил наказан с глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за това, че на 12.04.2021 г., в 17, 51 часа, в град Генерал Тошево, управлява мотоциклет Сузуки с рег. № ТХ 4184 А, като след извършена проверка е установено, че табелата с регистрационен номер е поставена на подвижна стойка в прибрано към седалката състояние, с което се ограничава нейната видимост. Поведението на водача е квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, което подлежи на санкциониране на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.   

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че събраните по делото доказателства установяват по безспорен и категоричен начин, че е налице извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Изложил е мотиви, че с поставянето на регистрационната табела на подвижна стойка тя може лесно да се манипулира, премества и прикрива. Преценил е, че тази манипулация е равнозначна на непоставянето на регистрационната табела на определеното за това място, поради което е налице неизпълнение на предписаното от закона задължение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. По отношение на наложените наказания е приел, че не са явно несправедливи с оглед на поведението на водача, който има извършени множество административни нарушения по ЗДвП и едно престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Изразил е становище, че наложените санкции за предишните нарушения не са осъществили своята възпираща функция, след като с процесното противоправно деяние жалбоподателят е продължил демонстративно да игнорира установените правила за движение по пътищата. Въз основа на това районният съд е стигнал до извода, че наказателното постановление е законосъобразно, в резултат на което го е потвърдил. 

Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Липсват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да ограничават правото на защита на наказаното лице и да влияят върху съдържанието на съдебния акт. Не е налице и нарушение на материалния закон, което да обуславя незаконосъобразност на крайните правни изводи на съда.  

По същество в касационната жалба се повтарят оплакванията във въззивната жалба, на които районният съд е дал подробен отговор в решението си, отхвърляйки ги като неоснователни. Мотивите му за това се споделят напълно от настоящия касационен състав и не следва да се преповтарят.        

Между страните не е имало спор по фактите. От данните по делото се установява по категоричен начин, че на посочените в АУАН и НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал МПС, чиято регистрационна табела е била закрепена на подвижна стойка в прибрано към седалката състояние, с което се ограничавала видимостта й. Правилно и законосъобразно е становището на районния съд, че възможността за манипулация, преместване и прикриване  на регистрационната табела е равнозначна на непоставянето на табелата на определеното за целта място от закона и следва да се третира като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Правилна е и преценката на районния съд, че наложените наказания са индивидуализирани при спазване на критериите по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. Обстоятелството, че по - голямата от част от предишните административни нарушения на водача по ЗДвП са от категорията на леките, тъй като са санкционирани с фишове, както и че жалбоподателят е платил всички глоби за извършените нарушения и е изтърпял наказанието за извършеното престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, не променя извода на съда, че той системно не спазва правилата за движението по пътищата и санкционирането му досега очевидно не е изпълнило своята поправителна, предупредителна и възпитателна функция. Това упорито противоправно поведение, както и конкретните обстоятелства по извършване на нарушението, които показват умишлено прикриване на регистрационната табела с цел анонимизиране на водача, изискват налагането на по – високи наказания за изпълнение на целите на генералната и индивидуалната превенция. Отчитайки тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите отегчаващи вината обстоятелства, районният съд правилно и законосъобразно е преценил, че определените в НП максимални размери на наказанията глоба и лишаване от право да управлява МПС не са явно несправедливи и не подлежат на намаление.              

С оглед на изложеното настоящият касационен състав намира, че решението на ГТРС е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с данните по делото и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.             

         Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд      

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10 /09.07.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 92/2021 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево.   

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: