Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1772/15.10.2020 г. гр. Пловдив 15.10.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на шестнадесети
септември, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР
КАСАБОВ
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 1408 по описа на съда за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във
връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
Второ Районно управление при ОД на МВР – Пловдив, чрез гл. юриск.
П.против Решение № 536/30.03.2020 г., постановено по
АНД № 2789/2019 г. по описа на ПРС, 14 н.с., с което е отменено Наказателно
постановление № З-21/05.10.2017 г., издадено от Началник на Второ РУ при ОДМВР
Пловдив, с което на Г.И.Б. на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание – глоба в
размер на 300 лв., за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР.
Според жалбоподателя решението е неправилно. Излагат
се доводи, че в самото НП подробно са описани всички обстоятелства, за които
районният съд е направил извод, че липсват. Твърди се, че в административната
преписка се съдържат достатъчни по своя обем, безспорни доказателства, които да
доказват вината на жалбоподателя и обуславят административно-наказателната му
отговорност. Изразено е несъгласие с извода на съда, че са налице съществени
процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на жалбоподателя. Иска се
отменя на решението и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на другата страна, при евентуално оставяне на
жалбата без уважение.
Ответникът по касационната жалба Г.И.Б., в постъпил по
делото отговор на касационната жалба, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е основателна.
Пловдивският
административен съд, като провери законосъобразността на обжалваното решение,
във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с
оглед обхвата на служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК във връзка с чл.63
ал.1 пр.2 от ЗАНН, намери следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и
при наличието на правен интерес, поради което същата се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е бил сезиран с жалба против
Наказателно
постановление № З-21/05.10.2017 г., издадено от Началник на Второ РУ при ОДМВР
Пловдив, с което на Г.И.Б. на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание – глоба
в размер на 300 лв., за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР.
От фактическа страна е установено, че на
24.09.2017 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение серия
Г № 836043 за това, че на 24.09.2017 г. около 21.00 ч. в гр.Пловдив, бул.“Гладстон“ пред „Дом на науката и техниката“, М.Ц.на
длъжност мл.инспектор при сектор СПС гр.Пловдив, издал устно полицейско
разпореждане на Г.И.Б. с ЕГН ********** да не извършва действия нарушаващи
обществения ред, като последният отказал да изпълни даденото му разпореждане.
Нарушението било квалифицирано по чл.64 ал.4 от ЗМВР.
Въз основа на съставения АУАН, било
издадено и обжалваното НП.
За да отмени обжалваното НП, районният
съд е приел, че вАУАН и НП не фигурира никаква информация, какво е било
полицейското разпореждане, респективно какво е вършил нарушителя, за да бъде
отправено към него някакво разпореждане.
Мотивирано е още, че според показанията на свидетеля,
сигнала бил за сбиване между групи лица, но от друга страна свидетелят сочил,
че при пристигане на полицейските служители бой не е имало. Според въззивния съд може само да се предполага, че свидетелят
е издал полицейско разпореждане, но не става ясно какво е било неговото
съдържание.
Изложени са мотиви, че приложената по
делото докладна
записка, не може да се цени по същество, тъй като представлява показания в
писмен вид, а последните не са допустими в това производство, защото не са по
реда на НПК. Пак в тази връзка е направен извод, че дори да се бе установило,
че полицейското разпореждане е било отправено от актосъставителя
и че то е било да бъдат преустановени нецензурни изрази от страна на Б., а той
отказал да стори това, то същите не факти не са описани в АУАН и НП и в този
смисъл е налице съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на
защита на нарушителя, който не е могъл да организира защитата си, защото
липсват факти по които да се защитава, освен общата формулировка за
неизпълнение на полицейско разпореждане.
От въззивния
съд е посочено още, че не е
допустимо едва с правораздавателен акт да се изясняват всички съставомерни елементи на вмененото нарушение.
Решението е правилно.
Касационния съд споделя изцяло мотивите
на райония съд, поради което и на основание чл.221,ал.2 от АПК препраща към тях.
В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно
незаконосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са
обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота, както
писмените, така и събраните гласни доказателства по делото.
Напълно неоснователни са наведени от касатора
доводи, че в
административната преписка се съдържат достатъчни по своя обем, безспорни
доказателства, които да доказват вината на жалбоподателя и обуславят административно-наказателната
му отговорност. В АУАН и НП е посочено само, че Б. отказва да изпълни даденото
му устно полицейско разпореждане да не извършва действия нарушаващи обществения
ред, без да е посочено какви точно действия нарушаващи обществения ред е
извършвал нарушителя, за да му бъде отправено полицейско разпореждане. Съгласно
чл.64 ал.4 от ЗМВР, разпорежданията
на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават
живота или здравето му. Но следва да се отбележи, че когато се отправя полицейско разпореждане и същото е на законово
основание е необходимо да се очертае съдържанието на това законово основание
като фактически обстоятелства, които да бъдат констатирани от наказващия
орган. В случая
както в АУАН, така и в НП бланкетно е посочено, само че
е дадено устно полицейско разпореждане да не се извършват действия нарушаващи
обществения ред, което е съществено нарушение на производствените
правила, довело да нарушаване правото на защита на ответника по касация. Липсата на посочване на
фактическите обстоятелства свързани с основанието, на което е разпоредено на нарушителя да не извършва действия, нарушаващи
обществения ред, препятства възможността на нарушителя да разбере за какво
деяние му е наложено наказание.
Отделно от изложеното следва да се
отбележи, че видно от приложената по делото докладна записка от мл.инсп. М.Ц.от 24.09.2017г. полицейското разпореждане е
отправено от актосъставителя, във връзка с извършвани
непристойни действия, изразяващи се в закана за саморазправа и псувни от група
от около 20 човека, но тези факти не са описани в АУАН и НП, а това безспорно
възпрепятства нарушителят да организира защитата
си.
Ето защо като е отменил НП, районният съд е постановил своя съдебен акт в
съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното
решение следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 536 от
20.03.2020 г., постановено по АНД № 2789/2019г., по описа на ПРС, 14 н.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.