М
О Т И
В И
Към присъда по НОХД № 141/2009 год.на КРС.
Районна
Прокуратура – Карлово е повдигнала
обвинение срещу подсъдимия И.Б.Ф. - роден на 30.03.1969г. в с. Баните, обл.Смолян, жител и живущ ***,българин, български
гражданин,със
средно образование, не
работи постоянно, женен,
осъждан, ЕГН-**********, ЗА ТОВА ,ЧЕ: На 08.02.2009г. на път 1-6, при км. 269+100 метра, посока гр.София-гр.Бургас, между с.Васил Левски и
гр.Калофер е управлявал МПС - лек автомобил марка „Ауди
" с ДК № РВ 18 59 АР, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда, а именно 2,07 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо
средство "Алкомер 931" с № 0249590 , като е извършил деянието след
като е бил осъден с влязла в сила присъда за управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда, установено по надлежния ред - Определение № 6/17.01.2007г. по НОХД № 2009/2006г. на Районен съд
Пловдив, влязло в сила на
17.01.2007г. - престъпление по чл. 343 Б, ал.2 от НК.
Съдебното производство протече по реда
на гл. 27 от НПК при условията на съкратено съдебно следствие.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение и предлага
на подсъдимия Ф. да се наложи наказание при приложение на разпоредбата
на чл. 55 от НК ,като се замени наказанието лишаване от свобода предвидено за
горното престъпление в нормата на особената част с пробация с пробационни мерки
– Задължителна регистрация по настоящ адрес и Задължителни периодични срещи с
пробацонен служител и двете за срок от 1 година и Безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 120 часа също за срок от една година ,както и глоба в размер на 100
лв в полза на Държавата. Предлага се също и за налагане
на наказание лишаване от право по
чл.37 ал.1 т.7 от НК , а именно да управлява МПС за срок от шест месеца .
Подсъдимият
И.Ф. се признава за виновен , съжалява
за извършеното и прави пълни самопризнания, като при условията на чл. 371 т.2
от НПК изцяло признава фактите посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и чрез защитника
си–адвокат А. моли за същото наказание
,като предложеното от прокурора.
Съдът след преценка и анализ на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна :
Подсъдимия И.Б.Ф. е
осъждан както следва:
1. С Решение № 335/2004г.
по НАХД №
1715/2004г. на
Пловдивски Районен съд, за престъпление по
чл. 343 В, ал.2, вр.с ал.1,
вр.с чл. 26, ал. 1 от НК , на основание чл. 78
а от НК е освободен от
наказателна отговорност, като му е бщга
наложено наказание „Глоба" в
размер на 500 лева. Решението е влязло в сила на 17.11.2004г.
2. С Определение № 6/17.01.2007г. по НОХД № 2009/2006г. на
Пловдивски Районен съд, за
престъпление по чл.343 Б, ал.1 от НК му е
наложено наказание 3 месеца "лишаване от свобода" ,
изтърпяването на
което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено
за срок от 3 години.
Определението влязло в законна сила
на 17.01.2007г.
На 08.02.2009г. около 11,40 ч. полицейски автопатрул на КАТ при РУ на МВР гр.Карлово, в състав младши
автоконтрольори Ботьо Ботев и И. Треновски били на главен път 1-6, между село
Васил Левски и гр.Калофер. От към гр.Карлово се задал лек автомобил
марка „Ауди 80" с ДК № РВ 18 59 АР. Свидетелят Треновски подал сигнал със
стоп — палка, но водачът на автомобила не
спрял. Полицейските служители тръгнали след него и в района на ханче
„Бяла река" автомобилът бил настигнат.
Водачът се опитал да избяга, но бил задържан. При проверка на документите се
установило, че водачът се казва И.Б.Ф., ЕГН-**********,***.При извършена проверка за употреба на алкохол с апарат
„Алкомер 931" на Ф. се
установило , че същият управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта 2,07
промила. На обвиняемият бил издаден талон за изпращане на медицинско
изследване, но той отказал да даде кръвна проба.За констатираното нарушение служителите на РУ на МВР гр.Карлово
съставили Акт № 160/2009г. Със
Заповед на Началника на РУ на МВР гр.Карлово № 16/09.02.2009г.
свидетелството за управление на МПС на И.Б.Ф.
било временно отнето.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена на базата на самопризнанието на подсъдимия Ф.
относно изложените факти направено в съдебното производство по реда на чл. 371
т.2 от НПК, което се подкрепя от обясненията му дадени в качеството на
обвиняем , както и от показанията на
свидетелите И. Треновски и Ботьо Ботев , дадени в досъдебното производство и
които доказателства съдът ползва на основание чл. 373 ал.3 от НПК. Горната
фактическа обстановка се потвърждава и от събраните по делото писмени
доказателства: Свидетелство за съдимост,характеристична справка , АУАН и Талон
за изпращане на медицинско изследване. Съдът кредитира показанията на
свидетелите като обективни, непротиворечиви и съответстващи на събрания по
делото доказателствен материал.
При така установената по несъмнен начин в хода
на настоящото производство фактическа обстановка Съдът намира , че с деянието си подсъдимият И.Б.Ф.
е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343Б ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
При
положение, че водачът на МПС не се е явил в болнично заведение за представяне
на кръвна проба, наличието на алкохол в кръвта следва да бъде установено по
показанието на техническото средство по смисъла на чл.1, ал.2 от Наредба
№30/27.06.01г. за РУУАДУВВМПС,
която норма дефинира по равностоен начин средствата за
установяване на алкохол в кръвта на водачите- медицински и лабораторни
изследвания и технически средства. На
подсъдимият е бил издаден талон за медицинско изследване съгласно изискванията
на чл.3, ал.2 от Наредба №30,но същият е отказал даването на кръвна проба. В този случай се
приема ,че концентрацията на алкохол в кръвта е надлежно установена по реда на
чл.6, от Наредба №30/27.06.01 год. за РУУАДУВВМПС от показанията на техническото средство ,което в случая
цифрово е отчело резултат 2,07 на хиляда.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вината пряк умисъл като е съзнавал обществено-опасния му характер, предвиждал е
настъпването на обществено-опасните му последици и е желаел настъпването им .
При
индивидуализиране на наказанието на подсъдимия Съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства направените от същия пълни самопризнания, които в
значителна степен спомогнаха за
изясняване на обективната истина по делото и изразеното искрено
съжаление за извършеното. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът
прецени сравнително високата установена
концентрация на алкохол в кръвта . Като анализира тези индивидуализиращи
отговорността обстоятелства съдът счете,
че в конкретния случай е налице превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Съдът се съобрази
и с императивния характер на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК съгласно която
при направено признание на фактите от обстоятелствената част на обвинителния
акт от страна на подсъдимия ,което е прието
по надлежния ред от съда –посочен в чл. 372 ал.2 от НПК, при
постановяване на осъдителна присъда и при определяне на наказанието
задължително следва да се приложи чл. 55 от НК независимо дали са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Съобразявайки се с тази постановка на закона съдът наложи на
подсъдимият наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.2 буква “Б” от НК ,като замени наказанието “Лишаване от
свобода” ,за което за горното
престъпление не е предвиден най-нисък предел с “Пробация”. Поради
коментираният по-горе превес на смекчаващите вината обстоятелства и предвид
установената не висока степен на обществена опасност на подсъдимият и факта ,че
не се касае за тежко престъпление по смисъла на чл. 93 от НК ,за което по
принцип предвидената санкция е лишаване от свобода до две години и глоба , съдът
определи отделните пробационни
мерки за срок под средния размер предвиден в нормата на чл. 42а ал.3 от НК, а именно : 1.”Задължителна регистрация по настоящ адрес
“ за срок от една година. , 2.”Задължителни
периодични срещи с пробационен служител
“ за срок от една година. и 3. “Безвъзмезден труд в полза на обществото “ в
размер на 250 часа годишно за срок от една година. Съдът наложи и
допълнителното наказание глоба в полза на държавата ,което оразмери на 100 лв.
На основание чл. 343Г във вр. с чл.343Б ал.1 ,във вр. с чл. 37 ал.1 т.7 от НК
съдът определи по отношение на подсъдимия и наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 9 месеца ,като на основание чл. 59 ал.3 от НК
приспадна времето през което Ф. е бил
лишен от това право по административен ред – считано от датата на отнемането на
свидетелството му за управление , а именно 08.02.2009 г.
Според преценката на Съда единствено тези
наказания в съвкупност като вид и размер
се явяват съответни на степента на обществена опасност на деянието и дееца и
най –добре биха изпълнили целите на наказанието
посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Причините за извършване
на престъплението са липсата на чувство за отговорност от страна на
подсъдимия Ф. , по отношение на собствените му действия и
постъпки и склонност към незачитане на установения и утвърден в страната правов
ред и в частност незачитане на установените правила и норми регулиращи
извършването на транспортната дейност.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: