Решение по дело №2554/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 декември 2019 г. (в сила от 6 януари 2020 г.)
Съдия: Красимир Маринов Димитров
Дело: 20194430202554
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

17.12.2019 г.

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на 17 декември

Тринадесети наказателен състав

година 2019

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 2554 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на ***, с ЕГН: ********** *** против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 2378359, с което на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложил на *** административно наказание – глоба в размер на 600 лв. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, тъй като жалбоподателят *** е действал при условията на крайна необходимост, с цел да запази живота и здравето на малолетния си ***и поради тази причина е нарушил ЗДвП и ППЗДВП.

Жалбоподателят  *** редовно призован, се явява в съдебно заседание и дава становище относно изложеното в жалбата си до съда.

Административно наказващия орган – О.н.М.П. редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

       Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Обжалваният електронен фиш е съставен от ОД на МВР-Плевен, за това, че на 26.10.2018 г. в 11:22 часа в Извън населено място Път II-13, км 91+680, с посока на движение към град ***. Нарушението е установено с АТСС ТФР 1 М 552, с МПС «***“, вид лек автомобил, рег. № ***е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-М 552, разрешена стойност на скоростта 90 км/ч, установена стойност на скорост 143 км/ч и превишена стойност на скорост 53 км/ч.

         По този начин според наказващият орган жалбоподателят  е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

         Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата като подадена в срок от лице, имащо право на това и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол е процесуално ДОПУСТИМА.  

Съгласно дадените от закона правомощия, съдът следва да извърши цялостна проверка на електронния фиш, досежно неговата законосъобразност.

Видно от електронния фиш, жалбоподателят е санкциониран за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която норма предвижда при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h.

Видно от електронния фиш, нарушението било установено с мобилна система за видео контрол на Второкласен път II-13, км.91+680 с посока на движение към гр. ***, която заснела нарушението с видеозапис. Към материалите по делото е приложена клип № 17216. Скоростта в този участък, с която следвало да се движат автомобилите е 90 км./ч.

На първо място, съдът счита, че от фактическа страна безспорно се установява, че жалбоподателят формално е осъществил състава на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е управлявала МПС със скорост над разрешената, но Съдът намира, че от данните по делото може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят е действала при условията на „крайна необходимост”.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от НК (приложим по арг. от чл. 11 от ЗАНН) не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.

Т.е. фактическият състав на крайната необходимост включва в себе си три основни елемента – непосредствена опасност, деяние, насочено към неутрализиране на опасността и особени изисквания към това деяние и причинените от него вреди.

От данните по делото се установява, че е налице първият елемент от фактическия състав на чл. 13, ал. 1 от НК.

От представени по делото медицински документи се установява, че ***на жалбоподателя ***  ***е бил в тежко здравословно състояние, с остра сърдечно съдова и дихателна недостатъчност, като е изпадал в безсъзнание с тежка смесена диспнеия и с много ниска сатурация. Поради тази причина се е наложило да се придвижи до болница  „***“ в гр. Плевен по най-бързия начин. Следователно, било е необходимо да бъде транспортиран до болнично заведение.

Тези данни формират извод за наличие на непосредствена опасност за здравето на ***на жалбоподателя.

Именно, за да се избегне тази непосредствена опасност жалбоподателят е предприел управление на МПС в нарушение на правилата за движение по пътищата, като е управлявал с превишена скорост, за да транспортира *** до болница „***“ – гр. Плевен.

Вредите, причинени от жалбоподателя се изразяват в извършването на нарушение по чл.21, ал. 1 от ЗДвП, т.е. нарушил е обществените отношения, свързани с безопасното движение по пътищата.

Жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС с превишена скорост (самият той заявява това в жалбата си подадена до съда и в разпита си пред съда), но поведението му е било насочено да се окаже спешна медицинска помощ на ***му, за когото е било налице спешно да бъде хоспитализиран в болница „***“, тъй като МБАЛ – ***не са имали възможност да подсигурят линейка за транспортирането на детето.

За да се приеме, че деянието е било извършено при условията на крайна необходимост, следва да се установи, че не е съществувал друг правомерен начин за избягване на опасността. От фактическа страна по делото се установява, че инцидентът, при който сериозно е пострадало здравето на ***на жалбоподателя е настъпил в малко населено място, където не е съществувала възможност да бъде оказана необходимата медицинска помощ.

Причиняването на вреди при крайна необходимост е оправдано, само ако тези вреди са по-малко значителни от предотвратените. Настоящият случай е точно такъв, тъй като макар с поведението си жалбоподателят да е засегнал обществените отношения, свързани с безопасното движение по пътищата, при управлението на МПС с превишена скорост, той не е допуснал настъпването на конкретни вреди. Т.е. не са настъпили увреждания за конкретен правен субект.

От друга страна чрез поведението си той е спомогнал за успешното лечение на ***, който е бил веднага настанен за лечение. Следователно вредите, които жалбоподателят е предотвратил с поведението си, са по-значителни от причинените от него с управлението на МПС със скорост над разрешената за движение.

По арг. от чл. 13, ал. 2 от НК, няма крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление. Посочената разпоредба се отнася до такива субекти, по отношение на които съществува скрепено с наказателна санкция правно задължение да понесат риска на дадена опасност. Настоящият случай не е такъв, тъй като принципно не съществува забрана опасността от влошено здравословно състояние да бъде избегната чрез транспортиране на пострадалото лице до болнично заведение. Съществуващата забрана е единствено по отношение на управлението на МПС с превишена скорост, поради което по отношения на него не намира приложение нормата на чл. 13, ал. 2 от НК.

Освен това, както е прието и в правната теория, в случай, че отбягването на опасността е правонарушение от друг вид освен престъпление, крайната необходимост е допустима и деецът може да се позове на нея. И на това основание чл. 13, ал. 2 НК е неприложим към настоящия случай.

Предвид изложеното съдът достигна до извод, че елементите от фактическия състав на чл. 13, ал. 1 от НК са били осъществени в конкретния случай и жалбоподателят е извършил правонарушението при условията на „крайна необходимост”.

Съгласно чл. 8 от ЗАНН, не са административни нарушения, деянията които са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост.

На следващо място, видно от ел. фиш и приложения към доказателствата видеоклип засечената скорост е била 147 км. в час/ с приспадане на допустимата грешка от -3%/ , т.е. превишението в конкретния случай е било 57 км. в час. Горното обоснова обективната съставомерност на вмененото на жалбоподателя нарушение.

Въпреки това, съдът намира, че електронният фиш следва да бъде отменен, тъй като не са били налице законовите  предпоставки за налагане на административно наказание по този ред.       

Законът за движение по пътищата точно и изчерпателно в чл. 189 ал. 4 в сега действаща редакция е определил условията, при които се издава електронен фиш. Тези условия се заключават в заснемане и установяване на административното нарушение с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение със стационарно монтирано техническо средство, в отсъствие на контролен орган и нарушител.

При тази формулировка на разпоредбата се налага изводът, че следва заснемащото устройство да е стационарно монтирано, а в случая, видно от приложените по делото писмени доказателства, е била използвана мобилна система за видео - наблюдение, при която присъства човешкият фактор.

За сравнение, в предходната редакция на чл.189, ал.4 от ЗДвП, законодателят е предвидил установяването на нарушението да се извършва с техническо средство, като в сегашната редакция е добавено „автоматизирано“, а след „техническо средство“ – „и система“. Дефинирано е и  понятието „автоматизирано техническо средство и системи“ /АТТС/ в § 1 т. 65 от ДР на ЗДвП /нова – ДР, бр. 19/2015 г./.

В същото време обаче, не е налице изменение на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, вкл. и граматически, в частта му, предвиждаща условието „отсъствието на контролен орган и нарушител“. Именно редакцията на чл.189ал.4 от ЗДвП от 2011г. наложил постановяване на ТР/26.01.2014г. на ВАС, като тази редакция се явява идентична с действащата към момента такава на закона, като не променя заложеното в разпоредбата условие – издаване на електронен фиш при нарушение, установено и заснето в отсъствие на контролен орган и нарушител.

Легалната  дефиниция по § 1 т. 65 от ДР на ЗДвП, ясно разграничава хипотезите на установяване и заснемане на нарушения в присъствие и съответно в отсъствие на контролен орган.

Съгласно б. „б“ на цитираната разпоредба, мобилни са онези автоматизирани технически средства и системи, които са прикрепени към превозното средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствие на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Това законово понятие, отнесено към разпоредбата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, води до извода, че въз основа на заснемане и установяване на нарушения с мобилни АТТС, не следва да се издава електронен фиш, а е приложим общият ред по ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. Доколкото съобразно нормата на чл.130, ал.2 от ЗСВ въвежда задължителност на Тълкувателното решение  за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление и за всички органи, издаващи административни актове, то настоящият казус е относим именно към даденото тълкуване  на ВАС.  

Съгласно чл.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,  стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение.

В ал.3 от същата е предвидено за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата да се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Т.е. според същата е допустимо издаване на електронен фиш и от мобилно автоматизирано техническо средство, а както по-горе бе посочено със същите се установява нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Това законово понятие, отнесено към разпоредбата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, води до извода, че въз основа на заснемане и установяване на нарушения с мобилни АТТС, не следва да се издава електронен фиш, а е приложим общият ред по ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. В случая Наредбата противоречи на Закона за движение по пътищата, поради което съобразявайки текста на чл.15 ал.3 от ЗНА, съгласно който, ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт, следва да се приеме, че издаденият електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като нарушението е установено с мобилно АТСС.

Предвид горното не следва да се обсъждат приложените към административно наказателната преписка писмени доказателства относно реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

        При наличието на използвана мобилна АТСС и при наличието на контролни органи на мястото на извършване на нарушението, независимо дали същите само включват или изключват системата, наказващият орган не е следвало да ангажира административно - наказателната отговорност на нарушителя  чрез съставяне на електронен фиш, а  е следвало да наложи  наказание по реда и условията на ЗАНН – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Прилагането от страна на наказващия орган на процедурата по чл. 189 ал. 4 и сл. от ЗДвП в отсъствие на законовите предпоставки за това води до незаконосъобразност на издадения електронен фиш. В случая е следвало да бъде съставен именно АУАН, а въз основа на него и НП.

Водим от горното,  Съдът


 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ  изцяло Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 2378359, с което на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложил на ***, с ЕГН: ********** *** административно наказание – глоба в размер на 600 лв. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Регионален административен съд – гр. Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                     РАЙОНЕН  СЪДИЯ: