О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 30.09.2019г.
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,в трети въззивен състав,в закрито заседание
на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Евгения Генева
1.
Дора
Михайлова
2.
Николай
Василев
разгледа докладваното от Генева
ч.гр.д. № 638/19 г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по
възражение на осн.чл.423, ал.1,т.1 ГПК от Е.П.Ц. с
ЕГН ********** с адрес ***,против заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 627/2014г.
на РС-Сливница от 28.11.2014г..
Твърди се,че заповедта, издадена на осн.чл.410 ГПК, изобщо не е връчена на длъжницата.Тя научила
за нея на 21.05.2019г.по повод
получаване на призовка за доброволно изпълнение от ЧСИ М.П. № 851 с район СГС
по изп.д. № 3940/2017г.При справката установила,че на
19.12.2014 кметът на с.Г. е отбелязал върху съобщението,че адресатът не живее в
с.Г.,без уточняване дали е търсено на адреса.По разпореждане на съда било
залепено уведомление на 12.01.2015г. и на разписката било отбелязано,че лицето
живее в чужбина.Като „връчител“ била посочена „С.Димитрова-гл.спец.“Същевременно
длъжностните лица в кметството „съвместили“ функцията на „свидетел“, което било
незаконосъобразно.Ето защо иска да бъде прието възражението срещу заповедта за
изпълнение па ч.гр.д. № 627/2014г. на РС-Сливница,да бъде спряно
изпълнението на заповедта за изпълнение и да се присъдят на жалбоподателката
съдебни разноски в размер на 350 лв. адвокатски хонорар и 25 лв. държавна
такса.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира молбата процесуално допустима,но
не- основателна.
Заповедното производство е образувано
по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК вх.№
1516/20.11.2014г. със заявител „Е.Д.м.“ ООД, ЕИК ********* с адрес на
управление ***, длъжник Е.П. ***, ПК 2200“.Твърди се,че на 22.05.2009г. между Т.Ф.С.“
ЕАД и Ц. бил сключен договор за предоставяне на К.-Т. на физическо лице с лимит
в размер на 2000 лв.,за усвояването на който дружеството предоставило кредитна
карта.Поради неплащане от страна на кредитополучателя кредитът е обявен за
предсрочно изискуем на 30.10.2009г.Към момента на депозиране на заявлението
дължимата главница възлизала на 1980 лв.,договорната лихва от 22.05.2009г. до
датата на заявлението възлизала на сумата 1959 лв.и таксите възлизали на 994.60
лв..С договор за цесия от 13.02.2014г. вземанията били прехвърлени на „Е.Д.М.“ООД
ЕИК.Прилагат се договор за цесия, списък с вземания, потвърждение по чл.99 ЗЗД,договор за кредит, уведомление
за цесията до длъжницата с дата 10.03.2014г. и известие за доставяне от
31.03.2014г.,в което е отбелязано,че „получателят се е преместил на друг
адрес“.От извършената служебно справка районният съд е установил,че от 2002 г.
длъжницата има постоянен и настоящ адрес ***.Издадена е заповед №
339/28.11.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за посочените по-горе вземания плюс 98.40 лв.
разноски-платена държавна такса.Приложени са 2 броя съобщения : на първото от
19.12.2017г. е отбелязано“Лицето не живее в с.Г.“ удостоверено с подпис на
Главен специалист и печат на Кметството. Разпоредено
е да се залепи уведомление по чл.47,ал.1 ГПК.Приложена е разписка от
12.01.2015г.,според която на същата дата е залепено уведомление на портата,
отново с отбелязване,че лицето живее в чужбина.Въз основа на резолюция от
06.02.2015г. е издаден изпълнителен лист на 09.02.2015г.Образувано е ИД
20178510405940 на ЧСИ М. П., по което призовката за доброволно изпълнение е
връчено на 21.05.2019г. на адв.Б.,пълномощник на Е.Ц..
При тези данни съдът достига до
извода,че не са налице предпоставките на чл.423, ал.1,т.1 ГПК,тъй като
заповедта за изпълнение е връчена по
надлежния ред чрез залепване на уведомление .Според действащата към момента на
връчване редакция на чл.47 ГПК не е било нужно адресът да бъде посетен три пъти
в рамките на един календарен месец, нито на лицето да се назначава особен
представител.Длъжностното лице в Кметство с.Г. е било компетентно да даде
сведения,че лицето фактически не е открито на адреса. Районният съд законосъобразно е разпоредил
връчването да стане чрез залепване на уведомление на постоянния и настоящ адрес
по регистрация,установен след служебна справка в НБД. Ето защо не следва да се приеме възражението и
да се разгледа искането за спиране на изпълнителното дело.
Водим от горното,съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА на осн.чл.423,
ал.1 ,т.1 от ГПК възражение на Е.П.Ц. с ЕГН ********** с адрес ***,против
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 339 от 28.11.2014г. по ч.гр.д. № 627/2014г.
на РС-Сливница .
Определението не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.