РЕШЕНИЕ
№ 296
гр. Пловдив , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20215300501478 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК:
*********, представлявано от управителя на дружеството Р. М. - Т., чрез
пълномощника по делото юрк.Й. К., срещу Решение № 260997 от 29.03.2021
г. постановено по гр.д.№ 11377 по описа за 2019 г. на Районен съд - Пловдив,
XXI гр.с, с което се признава за установено в отношенията между страните,
че П. Г. К., ЕГН: **********, не дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, следните
суми: 4 010 лева - главница по договор за потребителски кредит от 12.05.2011
г., сключен с първоначалния кредитор „Юробанк и Еф Джи България“АД,
чийто правоприемник по договор за цесия е „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, и
1372, 92 лева - законна лихва за периода 08.10.2021 г. - 20.05.2019 г., за които
суми, ведно с други вземания, е издаден изпълнителен лист от 22.10.2012 г. по
ч.гр.д.№ 15769/2012 г. на ПРС, VIII гр.с., както и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД е
осъдено да заплати на П. Г. К. сумата от общо 870, 29 лева - разноски по
първоинстанционното производство.
1
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е
неправилно и необосновано. Оспорва погасяването на вземането на
дружеството по давност. Твърди се, че районният съд не обсъдил всички
съображения на дружеството и юридическите факти, довели до спирането и
прекъсването на погасителната давност във връзка с прилагане на
постановките на ППВС № 3/18.11.2018 г. Излагат се доводи за прекъсването
на погасителната давност и конкретно се сочи, че същата е прекъсната с
вписването на възбрана по изп.дело № 754/2012 г. по описа на ЧСИ Мариана
Кирова. Посочва се, че това изп.дело е прекратено, поради перемпция, както и
че въз основа на изп.лист е образувано изп.дело № 182/2019 г. по описа на
ЧСИ Мариана Кирова, преди изтичането на давностния срок. Поддържа се, че
погасителната давност е започнала да тече от 26.06.2015 г. с довода, че
разясненията в ТР от 2015 г. следва да се прилагат след сочената дата.
Възразява се срещу изводите на районния съд, че доброволни плащания от
длъжника не прекъсват погасителната давност за вземането. Искането към
съда е да отмени обжалваното решение изцяло и да пререши правния спор
съобразно изложеното, както в отговора на исковата молба, така и във
въззивната жалба. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение. Не се правят доказателствени искания.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна П. Г. К., ЕГН: **********, чрез пълномощника си
адвокат С.М., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се
подробни доводи по оплакванията в жалбата и съображения за правилността
на първоинстанционното решение. Поддържа се, че погасителната давност за
вземането е започнала да тече на 10.03.2014г.,когато е вписана възбрана по
изп.д.№ 754/2012 г., и предвид липсата на последващи предприети
изп.действие е изтекла на 10.03.2019 г., преди образуването на второто
изп.дело на 03.06.2019г., а налагането на запор върху банковата сметка на
ищеца е на 04.06.2019г. Поддържат се като правилни изводите на районния
съд, че молбата за разсрочено плащане и частичните плащания по делото не
прекъсват погасителната давност, както и че извършените от длъжника
плащания не са доброволни, тъй като са направени във връзка с предприетото
принудително изпълнение. Оспорва се довода в жалбата, че погасителната
2
давност за вземането е започнала да тече от 26.06.2015 г. с довода, че изп.д.№
754/2012 г. е прекратено на 10.03.2016 г. на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Посочва
се, че периодът на бездействие по първото изп.дело обхваща периода на
разглеждане и обявяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. ВКС,
така, че не се засягат правата на ответника. Така и се сочи, че срокът на
перемпцията е изтекъл след обявяването на Тълкувателното решение, поради
което и следва да намерят приложение постановките в него относно
течението на погасителния давностен срок от последното предприето
изпълнително действие. Моли се да се потвърди атакуваното решение като
правилно. Претендират се сторените съдебни разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.124, ал.1 във връзка с чл.439 от ГПК за установяване на
недължимостта на вземания на ответното дружество „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД спрямо ищеца П. Г. К., за сумата от 4 010 лева - главница по договор за
потребителски кредит от 12.05.2011 г. и 1372,29 лева – законна лихва за
периода 08.10.2012 г. – 20.05.2019 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 15769 от 2012 г. по описа на Районен съд - Пловдив, въз основа на
които е образувано изпълнително дело № 182 по описа за 2019 г. на ЧСИ
Мариана Кирова, район на действие ОС - Пловдив.
Ищецът излага твърдения, че в полза на „Юробанк и Еф Джи България”
АД /първоначален кредитор, чийто правоприемник по договор за цесия от
31.08.2016 г. е „ЕОС МАТРИКС” ЕООД/, е издаден изпълнителен лист от
22.10.2012 г. по ч.гр.д. № 15769/2012 г. на ПРС, VIII гр.с., предвид влязла в
3
сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите от: 4010 лева – главница
по договор за потребителски кредит от 12.05.2011 г., 221.70 лева - договорна
лихва за периода от 12.04.2012 г. - 24.08.2012 г., ведно със законна лихва за
периода от 08.10.2012 г. до изплащане на вземането, разноските по делото в
размер на 84.63 лева за държавна такса, 320. 34 лева - адвокатско
възнаграждение. Посочва, че въз основа на изпълнителния лист е било
образувано изп.д.№754 по описа за 2012г. на ЧСИ Мариана Кирова. Излага
твърдения, че по изпълнителното дело на 10.03.2014 г. е вписана в АВ
възбрана върху имота на ищеца; на 11.04.2014 г. - ищецът подал молба за
разстрочено плащане - по 60 лева на месец, с която взискателят заявил, че е
съгласен; на 10.03.2016 г. е постъпила молба от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД за
конституирането му като взискател въз основа на договор за цесия от
31.08.2016 г., която молба е уважена от съдебния изпълнител. Твърди, че по
изп.д.№ 754/ 2012г. ищецът е извършил плащания общо на сумата от 2 367, 74
лева, с която сума е погасил таксите и разноските по изп.дело,
възнаградителната лихва по изп.лист, натрупаната законна лихва и част от
главницата до размера на 3 513, 93 лева, съгласно Удостоверение изх.№
11877 от 13.12.2017 г. на съдебния изпълнител. Също така твърди, че с молба
от 03.06.2019 г. взискателят „ЕОС МАТРИКС” ЕООД е поискал прекратяване
на изп.дело, поради което съдебният изпълнител прекратил производството
на осн. чл. 433, ал. 1, т.2 ГПК, макар прекратяването да било настъпило на
осн. чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК на 10.03.2016 г., считано от датата на вписване на
възбраната - 10.03.2014 г. На датата на прекратяване 03.06.2019 г. било
образувано изп.д. № 182/ 2019 г. при същия ЧСИ Мариана Кирова като в
молбата за образуване на изп.дело ответникът посочил, че неудовлетвореният
остатък на главното задължение по изп.лист е 4010 лева, както и 1372,29 лева
–лихва, което ищецът заявява, че категорично оспорва. В производството по
новото изп.дело на 04.06.2019г. бил наложен запор на банковата сметка на
ищеца в „Уникредит Булбанк“АД до размера на 6139, 58 лева, от които: 4 010
лева - главница по изп.лист; законна лихва в размер на 31.19 лева към
18.06.2019 г., 1372,29 лева – неолихвяеми вземания, нови такси и разноски по
изп.дело. Излага възражения за недължимост на сумата от 4 010 лева -
главница и 1372,29 лева - лихва. Твърди, че не дължи главницата над 3 513,93
лева до 4 010 лева - поради погасяване чрез плащане в хода на изпълнението,
а за сумата от 3 513,93 лева - поради изтичане на петгодишен давностен срок,
4
считано от 10.03.2014 г. / налагането на възбраната по изп.д.№754/2012 г./ до
10.03.2019 г., преди налагането на запора на банковата сметка на ищеца
„Уникредит Булбанк“АД на 04.06.2019 г. Счита, че молбата за разсрочване на
плащанията от 11.04.2013 г. не следва да се тълкува като признание за
дължимостта на неудовлетворения остатък на вземанията с довода, че при
частични плащания давността се счита за прекъсната само за удостоверения с
плащането остатък. Приема, че дори молбата от 11.04.2013 г. да е прекъснала
давността, то същата отново е изтекла преди прилагане на запора на
банковите сметки на ищеца. Въз основа на посочените основания оспорва и
дължимостта на лихвата от 1 372,29 лева
Ответното дружество „ЕОС МАТРИКС” ЕООД ЕАД е оспорило
предявения иск като неоснователен с довода, че срокът на погасителната
давност е бил прекъсната с молбата на ищеца за доброволно погасяване на
вземането и извършените от него плащания. Изложил е довода, че до
постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. e действало ППВС № 3/18.11.1980 г.
Моли за отхвърлянето на предявения иск.
От фактическа страна се установява и не се спори, че на 22.10.2012 г. е
издаден изпълнителен лист в полза на „Юробанк и Еф Джи България” АД
против П. Г. К., ЕГН: **********. Изпълнителният лист е издаден въз основа
на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК от 12.10.2012 г. по ч. гр. д. 15769/2012 г. по описа на Районен съд
- Пловдив, VIII гр.с.
От приложеното копие на изп.д. № 754/2012 г. по описа на ЧСИ
Мариана Кирова се установява, че същото е образувано въз основа на молба,
подадена на 17.12.2012 г. от „Юробанк и Еф Джи България” АД
/първоначален взискател/ и изпълнителния лист от 22.10.2012 г. за събиране
на вземане в размер на 4010 лева, дължима по договор за потребителски
кредит от 12.05.2011 г., поради настъпила на 13.05.2012 г. предсрочна
изискуемост на дълга по кредита, ведно със законната лихва, считано от
08.10.2012 г. до окончателното изплащане; сумата 221, 70 лева - договорна
лихва за периода от 12.04.2012 г. до 24.08.2012 г.; както и разноските по
делото за държавна такса в размер на 84, 63 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 320, 34 лева.
5
На 17.12.2012 г. е постъпила молба от първоначалния взискател за
налагането на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника,
наложена с разпореждане от съдебния изпълнител от 10.03.2014 г.
Постъпила е молба на 11.04.2014 г. от длъжника с искане за разсрочване
на дълга по делото с внасянето от него на 60 лева месечно до 15 -то число на
всеки месец, както и е поискал да не се предприемат изпълнителни действия
против него. С молба от 22.04.2014 г. „Юробанк и Еф Джи България” АД се е
съгласило с предложеното от длъжника разсрочено погасяване на вземането.
Посочил е, че при неизпълнение на поетото задължение, изпълнителните
действия срещу длъжника ще бъдат подновени.Последващо е извършването
на плащания от длъжника, с които ежемесечно е погасявал дълга по делото с
превеждането на сумата от 60 лева през периода 15.04.2014 г.-28.11.2017 г.,
видно от представените 44 броя преводни нареждания.
На 14.04.2016 г. „ЕОС МАТРИКС” ЕООД ЕАД се е легитимирало пред
съдебния изпълнител като частен правоприемник на вземането на банката по
силата на договор за цесия от 18.01.2016 г., протокол за прехвърляне на
вземане и потвърждение за извършена цесия, за която длъжникът е бил
уведомен с молба вх.№ 4637/19.04.2016 г. по изп.дело. С разпореждане от
30.08.2016 г. съдебният изпълнител е конституирал ответното дружество като
взискател на мястото на банката, като по делото няма спор относно
настъпилото правоприемство и качеството на ответното дружество като
взискател в изп.производство.
С постановление от 03.06.2019 г. съдебният изпълнител е прекратил
изп.производство на осн.чл.433, ал.1, т.2 ГПК по молба на взискателя „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД ЕАД.
Представено е копие от изп.д. № 182/2019 г. по описа на ЧСИ Мариана
Кирова, от което се установява, че същото е инициирано по молба на „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД ЕАД въз основа изпълнителния лист от 22.10.2012 г.
против П. Г. К., послужил за образуването и на горепосоченото изп.д. №
754/2012 г. В молбата за образуване на изп.дело взискателят е поискал
събиране на вземането по изп.лист след приспадане на направените плащания
с уточнението, че към 20.05.2019 г. задължението е в размер на главницата от
6
4010 лева и лихва от 1372, 29 лева.
С разпореждане от 03.06.2019 г. съдебният изпълнител е наложил запор
върху вземанията на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД в размер на 6139,
58 лева, от които: 4 010, 00 лева - главница със законна лихва, считано от
21.05.2019 г. до окончателното изплащане, която към 18.06.2019 г. е посочена
в размер на 31, 19 лева; както и за сумата от 1 372, 29 лева - неолихвяеми
вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./; 100 лева - разноски по
изп.дело, както и такси и разноски в размер на 626, 10 лева, съгл.ТТРЗЧСИ.
С постановление от 22.07.2019 г. съдебният изпълнител е спрял
произвоството по изп.дело въз основа на представена от длъжника
обезпечителна заповед, с която е допуснато обезпечение на предявения в
настоящото производство иск.
Същевременно съобщението за образуването на изпълнителното дело
за събирането на горепосочените суми е връчено на длъжника на 29.08.2019 г.
По делото е прието заключение на ССчЕ, изготвено от в. л.М.М.,
неоспорено от страните, което се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено. В заключението на ССчЕ са обективирани по дати и
размери, извършените от ищеца и разпределени от ЧСИ плащания, от които е
установено че общо преведените на взискателя плащания са в размер на 2 364,
93 лева, с които по изп.д.№ № 754/2012 г. са погасени 496, 07 лева - главница
по изп.лист от 22.10.2012 г.; 221, 70 лева - договорна лиха по ИЛ за периода
12.04.2012 г. до 24.08.2012 г.; 84, 83 лева - държавна такса по ИЛ; 320, 34
лева - адв.възнаграждение по ИЛ; 485, 51 лева - разноски по изп.дело №
754/2012 г. и 756, 68 лева - от общо начислената законна лихва 757, 66 лева
законна лихва върху главницата от 08.10.2012 г. до 13.12.2017 г. С оглед на
това вещото лице е установило, че неудовлетворения остатък от вземането
към 13.12.2017 г. е 3 513, 93 лева - главница и 0, 98 лева - законна лихва върху
главницата от 08.10.2012 г. до 13.12.2017 г. Към ЧСИ вещото лице е
установил вземането в размер на 479, 10 лева. По изп.дело № 182/2019 г.
вещото лице е посочил вземане към взискателя от 4010 лева - главница по
изп.лист и 1 372, 29 лева- лихва. Посочени са и разноски по изп.дело от 100
лева - юриск.възнаграждение и 72, 80 лева - такса за образуване на изп.дело и
7
налагането запор.
Въз основа на така установения от фактическа страна правен спор, с
обжалваното решение районният съд е приел, че вземането за разликата над
3513,93 лева до 4010 лв. – е недължимо, поради плащане, а в останалата част
– като погасено по давност, както и че лихвата не се дължи на посочените
основания. За да приеме, че вземането е погасено по давност районният съд
не е кредитирал извършените плащания като прекъсващи погасителния
давностен срок по съображения, че са извършени по принуда, вследствие на
предприетото принудително изпълнение и наложените изп. действия, както и
че не представляват признание по см. на чл. 116, б. „а” ЗЗД, нито изпълнение
по смисъла на чл. 118 ЗЗД. Отделно от това, районният съд е изложил
доводи, че ППВС № 3/18.11.1980 г. не намира приложение, доколкото
постановките на ТР на 26.06.2015 г. следвало да се приложа, предвид новата
правна уредба на обществените отношения с КРБ от 1991 г.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. На основание чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде проверена правилността на решението съобразно
посоченото в жалбата, както и при служебна проверка от въззивната
инстанция за допуснато при постановяването му нарушение на
императивни материалноправни норми.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи на районния съд, по отношение на които липсват оплаквания от
страните, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страните по делото.
Във въззивната инстанция не се оспорват изводите на районния съд за
погасяването на главницата за разликата над 3513,93 лева до 4010 лв. поради
плащане. Това обстоятелство безспорно се доказва от заключението на ССчЕ,
според което неудовлетвореният остатък от главницата към 13.12.2017 г. е 3
513, 93 лева въз основа на извършените от длъжника погашения на дълга,
8
подробно посочени по дати и размери от вещото лице, поради което
първоинстанционното решение в тази част е правилно.
Спорният по делото въпрос е за приложението на института на
погасителната давност в настоящия процес, съответно погасено ли е
вземането на кредитора по силата на изтекла погасителна давност, по който
въпрос съдът намира следното:
Приложима в случая е общата петгодишната погасителна давност за
вземанието по заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителния лист.
Изводът на РС е, че вземането за главницата от 3 513,93 лева е погасено
с изтичането на 5 -годишна погасителна давност от 10.03.2014 г. -датата на
налагането на възбраната по изп.д.№ 754/2012 г. до 10.03.2019 г., тоест преди
образуването на новото изп.дело № 182/2019 г.
Настоящият съдебен състав на ПОС намира този извод на РС за
неправилен. По делото изрично се установява, че в изпълнителното
производство е постъпила молба от длъжника от 11.04.2014 г. с искане за
разсрочване на плащането с внасянето от него на 60 лева месечно до 15 -то
число на всеки месец и искане да не се предприемат изпълнителни действия
против него. Искането на длъжника е прието от кредитора с молба 22.04.2014
г., който изрично е уведомил длъжника, че при неизпълнение на поетото
задължение, изпълнителните действия срещу длъжника ще бъдат подновени.
Така страните са постигнали съгласие за погасяването на дълга чрез
разсрочено плащане, което има ефект на разсрочването на дълга. Няма спор и
се установява от документите по делото, както и от заключението на ССчЕ, че
в изпълнение на постигнатото между страните съглашение, длъжникът
ежемесечно е погасявал дълга по делото с превеждането на сумата от 60 лева
през периода 15.04.2014 г.-28.11.2017 г. Настоящият съдебен състав на ПОС
намира, че ефектът на молбата на длъжника за разсрочване на плащането ще
се счита за отпаднал от преустановяване на плащанията от длъжника, по
аргумент от чл. 454, ал. 2 от ГПК, поради което от искането на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия ще започне да тече давност за
цялото вземане. За периода на изпълнение от длъжника на поетото
задължение за погасяването на дълга с разсрочено плащане, всяко извършено
9
плащане следва да се цени като признание на вземането от ищеца, с което се
прекъсва давността за вземанията по смисъла на чл. 116 б."а" от ЗЗД.
Цитираната от РС съдебна практика не намира приложение, тъй като е
постановено при различна търсена защита. В случая не е налице хипотезата
на частично плащане на дълга, а на разсрочено плащане, при което давността
се прекъсва за цялото вземане.
Следователно се налага извод, че сочената от ищеца погасителна
давност с начална дата 10.03.2014 г. е била прекъсната на 11.04.2014 г. с
разсрочване на вземането и с извършваните предвид на това погасителни
вноски.
По изложените съображения въззивният съд намира, че по делото не се
доказва погасяването по давност на вземането за сумата от 3 513,93 лева,
предвид на което не следва да се произнася за приложението на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. ВКС в настоящото производство.
По отношение на сумата от 1 372, 29 лева- лихва, въззивният съд
намира, че не се установява основанието на посоченото вземане, след
издаването на изп.основание. Същата сума е приета за събиране в
изп.производство като неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения
и т.н./, която обаче не намира своето основание в изпълнителния лист от от
22.10.2012 г. Същата се различава от законната лихва върху главницата, която
е била погасявана и към датата 18.06.2019 г. е размер на 31, 19 лева. Тоесто
т.нар. лихва 1 372, 29 лева не представлява вземане по делото.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав на ПОС намира, че
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът е
уважен за сумата от 3 513,93 лева като погасена по давност част от
главницата от 4010 лева, както и искът за установяване погасяването по
давност на това вземане ще се отхвърли като неоснователен. В останалата
обжалвана част следва да бъде потвърдено решението като правилно.
При този изход на делото следва да бъде отменено
първоинстанционното решение в частта за разноските за размера над 295, 90
лева до 870, 29 лева,присъдени в полза на ищеца П.К..
10
За въззивното производство на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски по съразмерност на уважената част от жалбата в размер на 134, 97
лева, тъй като на основание чл. осн.чл.78, ал.8 от ГПК се определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и жалбоподателят е
заплатил държавна такса в размер на 107, 65 лева. На въззиваемата страна по
съразмерност се дължат присъждането на разноски в размер на 204 лева.
Мотивиран от изложените съображения, Пловдивският окръжен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260997 от 29.03.2021 г. постановено по гр.д.№
11377 по описа за 2019 г. на Районен съд - Пловдив, XXI гр.с, в частта, с
която се признава за установено в отношенията между страните, че П. Г. К.,
ЕГН: **********, не дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД ЕИК: *********,
сумата от 3 513,93 лева от общия размер на главницата от 4010 лева по
договор за потребителски кредит от 12.05.2011 г., сключен с първоначалния
кредитор „Юробанк и Еф Джи България“АД, чийто правоприемник по
договор за цесия е „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, за която сума е издаден
изпълнителен лист от 22.10.2012 г. по ч.гр.д.№ 15769/2012 г. на ПРС, VIII
гр.с., както и в частта, с която „ЕОС МАТРИКС” ЕООД е осъдено да заплати
на П. Г. К. разликата над 295, 90 лева до 870, 29 лева - разноски по
първоинстанционното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. Г. К., ЕГН: **********, иск с правно
основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.439 от ГПК, признаване за
установено, че не дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД ЕИК: *********, сумата
от 3 513,93 лева от общия размер на главницата от 4 010 лева по договор за
потребителски кредит от 12.05.2011 г., сключен с първоначалния кредитор
„Юробанк и Еф Джи България“АД, чийто правоприемник по договор за цесия
е „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, за която сума е издаден изпълнителен лист от
22.10.2012 г. по ч.гр.д.№ 15769/2012 г. на ПРС, VIII гр.с.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260997 от 29.03.2021 г. постановено по
гр.д.№ 11377 по описа за 2019 г. на Районен съд - Пловдив, XXI гр.с . в
частта, с която се признава за установено в отношенията между страните, че
11
П. Г. К., ЕГН: **********, не дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК:
*********, сумата за разликата над 3513,93 лева до 4010 лв. - главница по
договор за потребителски кредит от 12.05.2011 г., сключен с първоначалния
кредитор „Юробанк и Еф Джи България“АД, чийто правоприемник по
договор за цесия е „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, и 1372, 92 лева - законна лихва
за периода 08.10.2021 г. - 20.05.2019 г., за които суми е издаден изпълнителен
лист от 22.10.2012 г. по ч.гр.д.№ 15769/2012 г. на ПРС, VIII гр.с., както и в
частта, с която „ЕОС МАТРИКС” ЕООД ЕИК: ********* е осъдено да
заплати на П. Г. К., ЕГН: **********, сумата от общо 295, 90 лева - разноски
по първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА П. Г. К., ЕГН: **********, да заплати на „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД ЕИК: *********, сумата от 134, 97 лева -разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД ЕИК: *********, да заплати на П.
Г. К., ЕГН: **********, сумата от 204 лева -разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.280,
ал.3, т.1, предл.първо ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12