№ 452
гр. Сливен, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван М. Димитров
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Иван М. Димитров Административно
наказателно дело № 20222230200992 по описа за 2022 година
Постъпила е жалба от „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД,
представлявано от управителя Севдалин Рашев, чрез пълномощника адв.
Станислав Рафаилов срещу НП № 17/10.05.2022 г. на Директора на
Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район” /БД ИБР/, с което на
основание чл. 200 ал. 1 т.26 предл. 1 и чл. 200 ал. 4 от Закона за водите, е
наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 2000 лв., за нарушение на чл. 48 ал.1 т.5 от Закона за водите.
Жалбоподателят иска НП да бъде отменено изцяло.
В с.з. жалбоподателят, чрез своя пълномощник иска НП за бъде
отменено. Претендира за направените по делото разноски.
В с.з. въззиваемата страна – наказващият орган, чрез своя процесуален
представител – юриск. Иван Карабелов, иска НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира за направените по делото разноски.
Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 09.11.2021 г. служители на БДИБР, извършили повторна проверка
във връзка с изпълнението на условията на разрешително за водоползване №
1
0709/12.12.2001 г., с титуляр жалбоподателят. При извършената проверка
било установено, че общественото питейно – битово водоснабдяване на
гр.Нова Загора и населени места от община Нова Загора, се осъществявало от
водоизточниците от подземни води на водоснабдителна група „Червенаково“.
Водоснабдителната група се състояла от тръбни кладенци ТК-1, ТК-2, ТК-3,
ТК-4,ТК-6, ШК-5, ШК-7 и ШК-8, разположени в поземлени имоти ПИ
№000134, 000131, 000132,000133, 000124, 000130, 000129, и 000128, м.
„Герменлика“, землище с. Бинкос, общ. Сливен; шахтови кладенци ШК-9 и
ШК-10, които били разположени в поземлени имоти № 000003 и 000007, м.
„Адата“, землище с. Сърцево,общ. Твърдица. В поземлени имоти № 055004,
054001 и 000144, м. „Герман“ в землището на с.Близнец, общ. Твърдица били
разположени шахтови кладенци ШК-11, ШК-12 и ШК-13. От подземните
водоизточници, посредством бункерни помпени станции водата се подавала в
черпателен водоем с обем 4000 м³. От черпателния водоем посредством
централна помпена станция /ЦПС/ „Червенаково“ постъпвал в напорен
водоем НВ - 5000 м³, откъдето по стоманен тръбопровод Ф-720 мм.
достигала до населените места на община Нова Загора. От напорния водоем
по стоманен тръбопровод с диаметър 720 мм. водата достигала до населените
места на община Нова Загора както следва:
-първо отклонение за с. Баня, общ. Нова Загора;
-следва отклонение при м. „Мечи камък“ за с. Съдийско поле и с.
Ценино;
-преди с.Кортен, общ.Нова Загора е отклонението на тръбопровода за
с.Кортен и с. Асеновец;
-в землището на с.Кортен при удароубивателна шахта се отклонявал
тръбопровод за захранване на напорен водоем с обем 6000 м³ за
водоснабдяването на гр. Нова Загора.
-от удароубивателната шахта започвал тръбопровод за захранване на
населените места на община Нова Загора.
Водовземането от подземните водоизточници се осъществявало без
учредена санитарно-охранителна зона съгласно изискванията и процедурата
по Наредба № 3 от 16.10.2000 г. (обн. ДВ бр.88/2000г.). В БДИБР нямало
внесена процедура по учредяването на санитарно-охранителна зона на
водоснабдителна група „Червенаково“, състояща се от 5 бр. тръбни кладенци
2
и 8 бр. шахтови кладенци, с цел на водовземане за обществено питейно-
битовото водоснабдяване на гр. Нова Загора и населени места в община Нова
Загора.
Към момента на проверката отново не били предприети действия за
учредяването на санитарно-охранителни зони на съоръженията за питейно-
битово водоснабдяване от подземни води от титуляра на разрешително за
водоползване № 0709/12.12.2001г, издадено от директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“.
Бил съставен КП № Сл 391/09.11.2021 г.
За извършеното на жалбоподателя бил съставен АУАН №
123/06.12.2021 г., с който описаното деянеу е квалифицирано като нарушение
по чл. 48, ал.1 т.5 от Закона за водите.
Акта бил предявен на представител на жалбоподателя, който след като
се е запознал със съдържанието не е направил възражения.
На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП №
17/10.05.2022 г.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът даде вяра на АУАН № 123/06.12.2021г. и НП № 17/10.05.2022 г.,
кредитира показанията на разпитаните по делото актос. А. Г. и свид.А. В. Г. -
М..
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна / лице, което
е санкционирано /. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
НП е процесуално и материално законосъобразно. Както в акта, така и в
наказателното постановление, както е необходимо по закон, е описано
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при,
които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Посочени са и
законовите разпоредби, които са били нарушени. АНО правилно, след като е
установил състава на конкретното нарушение го е подвел под конкретна
3
правна норма. По този начин спазвайки разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6
от ЗАНН е установил единство между констатираното нарушение,
обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са
били нарушени.
В конкретния случай по безспорен и категоричен начин по делото е
установено и доказано, че, жалбоподателя не е изпълнил едно свое правно
задължение описано в чл. 48, ал.1 т.5, от ЗВ където е посочено, че
водоползвателите, каквото е дружеството жалбопод. е длъжно да предприеме
действия за учредяването на санитарно-охранителни зони на съоръженията за
питейно-битово водоснабдяване от подземни води от титуляра на
разрешително за водоползване № 0709/12.12.2001г, издадено от директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“.От доказателствата по
делото е установено по безспорен начин, че посоченото в НП
административно нарушение е извършено. Според разпоредбата на чл. 48, ал.
1, т. 5 от ЗВ водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение
предприемат действия за определяне на санитарно-охранителните зони на
съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и тези за минерални води,
използвани за лечение, профилактика, питейно-битови цели и бутилиране и:
а) изпълняват определените мерки в границите на санитарно-охранителните
зони съгласно изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6 и заповедта за
определяне на санитарно-охранителната зона, и б) поддържат крайбрежните
заливаеми ивици на реките или принадлежащите земи на язовирите,
разположени в границите на зоната, в съответствие с нормативните
изисквания.
Отговорността на дружеството е обективна и самият факт
извършването му е достатъчен за ангажиране на отговорността му, като
санкцията правилно е определена малко над минималния размер, т.к. това
нарушение е извършено при условията на повторност по смисъла на чл.200
ал.4 от ЗВ.
В този смисъл са и Решение № 78 от 4.07.2019 г. на АдмС - Сливен
по КАНД № 65/2019 г. и Решение № 111 от 29.07.2019 г. на АдмС - Сливен по
КАНД № 106/2019 г.
Съдът намира, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. С извършеното нарушение се засягат обществените отношения по
4
осигуряване на и добро качество на повърхностните и подземните води за
устойчиво, балансирано и справедливо водоползване, намаляване на
замърсяването на водите. ЗВ има за цел да осигури интегрирано управление
на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението.
Нарушението е формално, такова на простото извършване, поради което не е
необходимо от него да са настъпили вредни последици. Деянието накърнява
обществените отношения, интегрирано управление на водите в интерес на
обществото и за опазване на здравето на населението. С налагането на
имуществената санкция се постигат целите на ЗВ. Нарушението в конкретния
случай е извършено от дружество, което масово използва различни
водоизточници, което разкрива значително по-висока степен на обществена
опасност в сравнение с подобно деяние, осъществено от физическо лице -
нетърговец.
Ето защо настоящият състав намира, че в случая не са налице
основанията за приложение на чл. 28 от ЗАНН и съответно за квалифициране
на случая като маловажен.
Мотивиран от гореизложеното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 87/12.08.2021 г. на Директора на Басейнова
Дирекция „Източнобеломорски район” /БД ИБР/, в частта, в която на
„Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Сливен, ул. Шести септември № 27, ЕИК: *********,
представлявано от управителя инж. Севдалин Рашев Рашев с ЕГН
**********, на основание чл. 200 ал. 1 т.26 предл. 1 и чл. 200 ал. 4 от Закона
за водите, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6