Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 11.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Десислава Й.
при секретаря Н.Светославова, като
разгледа докладваното от съдия Хрипсиме
Мъгърдичян в.гр.дело №10029 по описа за
2019 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 19.04.2019 год., постановено по гр.дело
№52663/2018
год. по описа на СРС, ГО, 25 с-в, е
отхвърлен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу Н.Е.Й. – С., иск
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 67.33 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 31.01.2017 год. до 09.05.2018
год., върху сумата от 604.89 лв. – цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.12.2016 год. до 30.04.3017 год., за която сума е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело
№33073/2018 год. по описа на СРС, ГО, 25 с-в, като ищецът „Т.С.” ЕАД е осъден
да заплати на ответницата Н.Е.Й. – С. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
направените разноски по делото в размер на 300 лв.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният
съд бил приел, че между страните било сключено споразумение за процесните задължения. Същото било сключено след завеждане
на настоящото производство, като процесните суми не
били негов предмет и ответницата не била погасила никаква част от тях, а
единствено била извършила плащания на текущи задължения. В първоинстанционното
производство било поискано изслушването на съдебно-счетоводна експертиза,
каквато обаче не била допусната от СРС, въпреки че ищецът не се бил отказал от
това доказателствено искане. Ето защо моли
обжалваното решение да бъде отменено, а искът – уважен. Претендира и присъждането
на направените разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответницата по
жалбата Н.Е.Й. – С.
счита, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено. Поддържа, че споразумението между страните било сключено на 19.07.2017
год. – преди завеждане на настоящото производство /т.е. образуване на
заповедното производство/. Предмет на това споразумение били задължения, които
се отнасят за периода от 01.05.2016 год. до 30.06.2017 год., а процесните задължения се отнасяли за периода от 01.12.2016
год. до 30.04.2017 год. Следователно последният бил обхванат изцяло от този в
споразумението. Ответницата била заплатила изцяло главницата на 04.07.2018 год.
– обстоятелство, което ищецът бил признал. С подписването на споразумението била
извършена новация на задълженията по основание, като
ищецът вече не можел да претендира сумите, които не му били заплатени, на
основание, което е различно от това по чл. 4 от споразумението. Когато се
претендирали суми, които не били заплатени по споразумението, следвало да се
посочи лихва върху точно вноски се претендира и за какви периоди. С исковата
молба се претендирала лихва за период, който предхождал споразумението. Лихвата
от 99.54 лв., дължима за периода от 01.05.2016 год. до 30.06.2017 год., била
включена в общата сума по погасителния план и не можела да бъде претендирана самостоятелно, вън от дължимите месечни
вноски. Ако лихвата била начислена върху сумата от 604.89 лв., то такава сума
липсвала, дължима за период преди 19.02.2018 год. Видно било от споразумението,
че при неспазването му се начислявала законна лихва върху всяка просрочена
вноска, но периодът, за който би се дължала тази лихва, бил различен от процесния. Освен това ищецът не бил провел пълно и главно
доказване на съществуването на претендираното от него
вземане. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Софийският градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявен е за
разглеждане по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо, но е неправилно.
Безспорно е във въззивното производство, че процесният имот
е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост /в която се намира този имот/
е била присъединена към топлопреносната мрежа, че ответницата е собственик на процесния апартамент №34, находящ
се в гр.София, ж.к.“*******, за който е била открита клиентска партида №252284
и има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла §
1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр.
74 от 2006 год./, респ. на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012
год., в сила от 17.07.2012 год./, че между страните по делото са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД, както и че
стойността на доставената през периода от м.декември 2016 год. до м.април 2017
год. топлинна енергия е в размер на 604.89 лв., че ответницата е в забава по
отношение на задължението си за заплащането на тази сума и че обезщетението за
забава в размер на законната лихва за периода от 31.01.2017 год. до 09.05.2018
год. възлиза на 67.33 лв.
Не се спори също
така, че на 04.07.2018 год. – след образуване на заповедното производство по ч.гр.дело №33073/2018 год. по описа на СРС,
ГО, 25 с-в /28.05.2018 год./, ответницата е заплатила на ищеца сумата от 604.89
лв. – претендираната главница.
Установено е, че на 19.07.2017 год. между страните било сключено
споразумение, с което било прието, че ответницата има непогасени задължения в
размер на 2 458.84 лв. – главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия в процесния имот по фактура
№********** от 31.07.2016 год. и за периода от 01.05.2016 год. до 30.06.2017
год. и в размер на 99.54 лв. – лихва за забава, изчислена към датата на
подписване на споразумението, като същата се задължила да заплати посочените
суми при спазване на погасителен план /обективиран в
чл. 2/ – на 10 вноски, дължими на 19-то число от месеца през периода от
м.август 2017 год. до м.април 2018 год. Съгласно клаузата на чл. 4 от
споразумението, страните постигнали съгласие, че при неизпълнение на което и да
е парично задължение по погасителния план по чл. 2 или при забавено плащане на
дължима сума от страна на длъжника повече от 5 календарни дни, ищецът има право
да предприеме действия по принудително събиране на дължимите суми, ведно със
законната лихва върху дължимите суми от деня на изпадането в забава на
изпълнението по погасителния план до окончателното изплащане на задължението.
Видно е от
заключението на вещото лице по допусната и изслушана във въззивното
производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на
чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че фактура №********** от 31.07.2016 год. е издадена за
сумата от 1 101.57 лв. и се отнася до задължения на ответницата за периода
от 01.05.2015 год. до 30.04.2016 год., а задълженията за периода от 01.05.2016
год. до 30.06.2017 год. възлизат на 1 357.27 лв., или общо 2 458.84
лв., като натрупаната върху тази сума мораторна лихва
до 19.07.2017 год. – датата на сключване на споразумението между страните, е в
размер на 99.54 лв. В изпълнение на споразумението ответницата била заплатила
на ищеца в периода от 19.07.2017 год. до 25.01.2018 год. сума в общ размер на
1 878.60 лв., с която били погасени главница от 1 829.15 лв. и лихва
за забава от 49.42 лв., като непогасената главница по споразумението възлизала
на 629.69 лв., а лихвата за забава – 50.12 лв. Последната заплатена сума по
споразумението била на 25.01.2018 год., като с нея частично била погасена
вноската с падеж 19.01.2018 год. Не били погасени вноските с падежи 19.02.2018
год., 19.03.2018 год. и 19.04.2018 год. Заплатената от ответницата сума била
погасила в хронологичен ред задълженията по обща фактура №********** от
31.07.2016 год. /за периода от 01.05.2015 год. до 30.04.2016 год./, както и
задълженията за периода от 01.05.2016 год. до 30.11.2016 год., както и част от
задължението за м.декември 2016 год. Не били погасени задълженията за периода
от 01.12.2016 год. /частично/ до 30.04.2017 год. включително в общ размер на
604.89 лв. – главница и 67.33 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва до 09.05.2018 год.
Основният спорен
между страните въпрос е свързан с това дали ищецът е кредитор на претендираното вземане за обезщетение за забава.
На първо място
настоящият съдебен състав счита, противно на приетото от СРС, че способите за
преструктуриране на едно парично задължение, включително разсрочването му и
изменението на сроковете за плащане, не променят същността на задължението и не
са индиция за наличието на воля у съконтрахентите
за подновяването му по смисъла на чл. 107 ЗЗД. Новацията
по естеството си предполага нов елемент в състава на облигационното отношение,
като разликата между старото и новото облигационно отношение трябва да засяга
някой от съществените му елементи. При обективната новация
новият елемент се отнася до предмета на задължението – при нея длъжникът поема
по споразумение с кредитора нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна
на старото задължение. Поради това няма новация ако
страните в рамките на общия размер на стария дълг са изменили само размера на
отделните вноски, изменили са размера на договорната лихва, изменили са сроковете
за плащане, тъй като старият дълг не е погасен и не е извършена промяна нито в
предмета, нито в основанието. Когато страните уговорят констатирано изискуемо
парично задължение да бъде погасено по нови графици, на траншове на посочени
падежи, отсъства основание да се приеме намерение за обективна новация, тъй като съществуващият дълг не е погасен и няма
изменение в предмета и основанието му. Волята на страните за възникването на
нов дълг, на мястото на съществуващия, с ново основание или предмет, следва да
е ясна и изрично изразена – в този смисъл виж например Решение № 138 от 22.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 27/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 136 от 6.11.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2483/2014 г., II т. о., ТК, Решение № 110 от 17.07.2015 г. на
ВКС по т. д. № 1568/2014 г., I т. о., ТК.
В контекста на
изложеното се налага изводът, че сключеното между страните споразумение от 19.07.2017
год., което е несъмнено, че обхваща и задълженията, предмет на издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №33073/2018 год. по описа
на СРС, ГО, 25 с-в, респ. на настоящото производство, няма характера на договор
за новация, тъй като с него страните само са
определили нов падеж и в размера на задължението за главница /която не е
променяна/ са добавили дължимата лихва за забава – не са променени съществени
елементи в правоотношението, което да е довело до погасяване на старото
задължение по договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди и
замяната му с ново, различно правоотношение. Изменението на размера на
задължението с включването на лихви и на падежа на задължението не променят
нито предмета, нито основанието на задължението, затова не водят до погасяване
на старото задължение и замяната му с нов дълг.
На следващо място
въззивният съд приема, че сключената между страните
спогодба не може да заличи с обратна сила факта, че между тях е възникнало
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Спрямо спорното право договорът за спогодба има конститутивен
характер, само дотолкова, доколкото чрез взаимни отстъпки, които страните си
правят, тя внася промени в пределите на допустима от закона договорна свобода в
заварените от него отношения, дали повод и за настоящия спор. По всички останали
въпроси, по които спогодбата не внася такива промени, за отношенията между
страните продължава да важи правоотношението, дало повод за спогодбата – в случая
договорът за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Така регулиращото
действие на договора за спогодба се прибавя към това на първоначалния източник
на правоотношението, предмет на спогодбата, без да го изключва или замества.
Доколкото в разглеждания
случай е несъмнено установено по делото, че последното плащане на ответницата в
изпълнение на процесното споразумение /договор за
спогодба/ е осъществено на 25.01.2018 год., като с нея частично е била погасена вноската с падеж
19.01.2018 год. /№7/, като не са били погасени вноските с падежи 19.02.2018
год., 19.03.2018 год. и 19.04.2018 год., то следва да се приеме, че ищецът се
легитимира като кредитор на вземане за обезщетение за забава върху главницата
от 604.89 лв., натрупана до датата на сключване на споразумението от 19.07.2017
год., както и за периода след изпадането в забава на изпълнението по
погасителния план /обстоятелство, което ответницата не оспорва/ до 09.05.2018
год., чийто размер съобразно заключението по цененото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза възлиза на 67.33 лв.
Ето защо първоинстанционното решение следва да
бъде отменено, а предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – изцяло уважен.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя /ищеца/ направените разноски
в първоинстанционното производство за държавна такса
в размер на 25 лв. и сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, направените разноски във въззивното
производство за държавна такса в размер на 25 лв., за възнаграждение за вещо
лице в размер на 150 лв. и сумата от 50 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение /чл. 25а, ал. 3, предл. 2 НЗПП/, както
и направените разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №33073/2018 год.
по описа на СРС, ГО, 25 с-в, в размер на 7.51 лв.
На
основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решението от 19.04.2019 год., постановено по гр.дело №52663/2018
год. по
описа на СРС, ГО, 25 с-в, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
срещу Н.Е.Й.–С. с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата от 67.33 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 31.01.2017 год. до 09.05.2018 год. върху главница
от 604.89 лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.12.2016
год. до 30.04.3017 год., за която сума е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №33073/2018 год. по описа на
СРС, ГО, 25 с-в.
ОСЪЖДА Н.Е.Й.–С. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК направените разноски в първоинстанционното
производство за държавна такса в размер на 25 лв. и сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение,
направените разноски във въззивното производство за
държавна такса в размер на 25 лв., за възнаграждение за вещо лице в размер на
150 лв. и сумата от 50 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, както и направените разноски в заповедното производство по
ч.гр.дело №33073/2018 год. по описа на СРС, ГО, 25 с-в, в размер на 7.51 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/