Присъда по дело №732/2022 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 7
Дата: 7 март 2023 г. (в сила от 23 март 2023 г.)
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20225620200732
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРИСЪДА
№ 7
гр. Свиленград, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
СъдебниАтанас Ив. Жишев

заседатели:Станка Д. Латинова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
и прокурора Д. Ил. С.
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно
дело от общ характер № 20225620200732 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. С. (*************), родена на **********
година в село Юнак, област Коня, Република Турция, туркиня, гражданка на
Кралство Белгия и на Република Турция, с адрес, посочен на досъдебното
производство: град *******************, омъжена, със средно образование,
неосъждана, за ВИНОВНА в това, че на 22.08.2022 година през ГКПП
„Капитан Андреево” - шосе, област Хасково, превелa през границата на
страната от Република Турция в Република България чуждия гражданин
************** година, гражданин на Република Турция, без разрешение на
надлежните органи на властта, като за превеждането е използвала моторно
превозно средство - лек автомобил марка „БМВ”, модел 318 Д с белгийски
регисрационен № RIZA - престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр.ал. 1 от
НК, поради което и на основание чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 54,
1
ал. 1, вр.чл. 39, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НК Я ОСЪЖДА на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 (една) година и 2 (два) месеца и на
наказание „ГЛОБА” в размер на 10 000 лв. (десет хиляда лева), платима в
полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Свиленград,
ведно с 5 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години,
считано от влизане на Присъдата в сила.
Наказанието „Конфискация на част или на цялото имущество” на
подсъдимия Д. С., на основание чл. 45, ал. 1 от НК, НЕ СЕ НАЛАГА поради
непритежаване на налично имущество от подсъдимия, което може да бъде
предмет на това наказание.
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК, ПОСТАНОВЯВА направените
по делото разноски за преводач в общ размер на 286 лв. (двеста осемдесет и
шест лева) да останат за сметка на органа на Досъдебното производство; а в
размер на 180 лв. (сто и осемдесет лева) по съдебното производство - за
сметка на Съда.
Присъдата подлежи на Жалба и Протест в 15-дневен срок, считано
от днес пред Окръжен съд - Хасково.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите


М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 7 от 07.03.2023 година
по НОХД № 732/2022 година на Районен съд – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) №
196/2022 година по описа на ГПУ – Свиленград (преобразувано от Бързо
такова (БП) с Постановление от дата 30.08.2022 година на Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград), преписка с
вх.№ 3809/2022 година по описа на Районна прокуратура – Хасково, Д. С. –
Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение на Д. С.
(*************), родена на ********** година в село Юнак, област Коня,
Република Турция, туркиня, гражданка на Кралство Белгия и на Република
Турция, с адрес, посочен на ДП: ******************************, омъжена,
със средно образование, неосъждана, за това, че на 22.08.2022 година през
ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, област Хасково, превелa през границата на
страната от Република Турция в Република България чуждия гражданин
Ахмет Усшен, роден на 14.10.1991 година, гражданин на Република Турция,
без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е
използвала моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка „БМВ”,
модел 318 Д с белгийски регисрационен № ***** - престъпление по чл. 280,
ал. 2, т. 3 и т. 4, вр.ал. 1 от НК.
Настоящата Присъда е постановена при условията на чл. 269, ал.
3, т. 3 от НПК в отсъствие на подсъдимия Д. С., тъй като
1./ отсъствието на подсъдимия Д. С. няма да попречи за разкриване
на обективната истина независимо от факта, че обвинението, което е
повдигнато, е за тежко умишлено престъпление;
2./ редовно призована е за датата и часа на съдебното заседание -
видно от Книгата за изпратена препоръчена поща, водена в Районен съд –
Свиленград съдебните книжа, включващи копия от ОА, ведно с превода,
Разпореждане за насрочване на делото, ведно с превода, Призовка, ведно с
превода и Писмо с изх.№ 6448 от 16.11.2022 година, ведно с превода (видно
от отметката на стр. 89, гръб от делото, извършена от Деловодител от
Наказателното деловодство на Районен съд - Свиленград, изпратил
документите в изпълнение на Разпореждане № 1364 от 07.12.2022 година –
стр. 89 от делото), са изпратени с Обратна разписка с номер на баркод
RI330797935BG/13.12.2022 година, който е надлежно заверен (потвърден) с
подпис на служител на „Български пощи” АД и печат на Пощенската станция
в град Свиленград; а от постъпилата по делото извадка от системата на
„Български пощи” АД е видно, че изпратените документи с Обратна разписка
и номер на баркод RI330797935BG са получени (преводът на думите, касаещи
получената пратка е ноторно известен, но за по – голяма прецизност е
1
извършен и превод с помощта на Гугъл-преводача, от който става ясно, че
думите „Deliver item (Inb)” в превод от английски език означават „получаване
на пратката”) на 22.12.2022 година в 14.13 часа;
3./ не е посочила уважителни причини за неявяването си и
4./ изпълнена е процедурата по чл. 247в, ал. 1 от НПК.
Участващият по делото Прокурор Д. С. поддържа обвинението, така
както е предявено с ОА, считайки го за доказано по категоричен начин и при
изцяло потвърдена фактическа обстановка, изложена в него. За доказани
намира и допълнителните квалифициращи обстоятелства – използване на
МПС и чуждото гражданство на преведеното лице. Доказателствената основа
по делото определя за достатъчна за формиране на безспорни изводи за
осъществени съставомерните обективен и субективен признаци от състава на
престъплението по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр.ал. 1 от НК, както и за негото
авторство в лицето на подсъдимия Д. С.. Пледира подсъдимия Д. С. да бъде
призната за виновна по обвинението, като за извършеното престъпление й се
наложат наказания, индивидуализирани при условията на чл. 54 от НК, а
именно: наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1 година и 6 месеца с
приложението на чл. 66 от НК в размер на 3 години и наказание „Глоба” в
размер на 10 000 лв. Сочи, че разноските за превод следва да останат за
съответния орган, който ги е направил.
Назначеният в съдебната фаза на процеса служебен защитник на
подсъдимия Д. С. – адвокат К. Т., в хода на съдебните прения, пледира за
налагане на наказания в минималните размери, предвидени в Особената част
на НК предвид наличието на смекчаващо по ефекта си обстоятелство – чисто
съдебно минало.
Съдът, след като прецени събраните и проверени в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложената Справка за съдимост, издадена от
Централното бюро за съдимост при Министреството на правосъдието,
подсъдимият Д. С. не е осъждана.
Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, подсъдимият Д. С. няма доходи и
не притежава МПС и недвижими имоти, семейството й се състои от нея,
съпруга й Ахмет Усшен и двете им малолетни деца.
Д. С. живее в Кралство Белгия, но съпругът й Ахмет Усшен живее в
Република Турция и не успява да получи разрешение и не разполага с легални
документи за путъване извън Турция. Тъй като й е трудно да се справя сама с
двете им деца в Белгия, С. и съпругът й решават да използват документите на
бащата на С. - С. Х. и по този начин Усшен да премине нелегално границите
от Турция за Белгия през Република България.
На 22.08.2022 година подъсъдимият С. и Ахмет Усшен предприемат
2
пътуване от град Истанбул, Република Турция, заедно с двете им деца и с
МПС, което е взето на заем от роднина, а именно: лек автомобил марка
„БМВ”, модел 318 Д с белгийски регистрационен № *****. Около 23.30 часа
на ГКПП „Капитан Андреево” – шосе, област Хасково, за влизане в страната
пристига посочения лек автомобил с водач подсъдимия С.. Последната
представя документите на всички пътуващи лица за извършване на паспортен
контрол на дежурния полицейски служител – свидетеля Б. П. Б.. С
документите на подсъдимия С. и на двете деца всичко е наред. След като
стига до предоставената му Белгийска лична карта с № ************* на
името на С. Х., свидетелят Б. се усъмнява в редовността й, тъй като след
въвеждането й АИС-ГК установява, че фигурира като ХИТ-38 (невалиден
документ, изгубена вещ, незаконно приствоена). След което свидетелят Б.
отново започва да извършва идентификация на лицата и документите им, тъй
като мъжът стой отзад в автомобила и държи в ръце едното от децата и не се
вижда добре лицето му, поради което го приканва да излезе от автомобила и
да застане пред гишето. Б. произнася името на мъжа от представената му
Белгийска лична карта, но той не реагира на името. Тъй като лицето на място
и лицето от снимката на Белгийската лична карта не се идентифицират,
автомобилът е отклонен за допълнителна проверка. Извършена е Експертна
справка на Белгийска лична карта като е установено, че е истински документ,
но лицето, представило се с имена С. Х. не се идентифицира с
фотоизображението от документа.
По случая е образувано БП срещу подсъдимия Д. С. за престъпление
по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр.ал. 1 от НК, което продължава да се гледа по
общия ред.
Разпитана в хода на ДП подсъдимият Д. С. заявява, че разбира в
какво е обвинена, признава се за виновна по предявеното й обвинение и дава
кратки обяснения по случая.
По делото се извършени множество процесуално-следствени
действия - разпити на свидетели, изискани са и са получени документи и т.н.
Така изложената фактическа обстановка, Съдебният състав прие за
безспорно доказана, въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приобщени и проверени по съответния процесуален ред. От
кръга на гласните доказателствени източници, цениха се показанията на
свидетелите К. А. Г. и Б. П. Б., събрани непосредствено при проведен разпит
пред Съда в открито съдебно заседание.
Обясненията на обвиняемия Д. С., дадени в това качество на
досъдебната фаза на процеса и прочетени на основание чл. 279, ал. 2,
предложение второ, вр.ал. 1, т. 2 от НПК, също се възприеха от Съда за
достоверни, тъй като кореспондират и се подкрепят от останалите
доказателства и доказателствени средства от ДП - кредитирани, поради което
липсват основания изложеното от тях да се счита обективно невярно.
За изграждането на фактическите изводи, Съдебният състав
3
кредитира още и писмени доказателства, приобщени чрез прочитането им на
основание чл. 283 от НПК – Докладна записка; Справки за пътувания на лица
и на превозно средство; Свидетелство за регистрация, част I и част II, ведно с
преводи; Експертни справки № 503/2022 г. и № 504/2022 г., двете от дата
22.08.2022 година; Справка за съдимост; Лични карти на подсъдимия Д. С., на
двете й деца и на баща й; Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние и др. Всички изброени и ценени от Съда са годни, от
формална страна като писмени доказателствени средства, не разкриват
недостатъци от външната си страна като документи.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по
своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. Частните документи, също не се оспориха по
своето съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти
в тяхното съдържание, доколкото и са относими и необходими за преценката
на личността на подсъдимия, от тук и релевантни за индивидуализацията на
следващите се наказания.
В доказателствената съвкупност по делото липсват каквито и да е
било противоречия, както досежно гласните доказателства, така и писмените.
Както вече бе посочено, кръгът на гласните доказателства, обхваща
показанията на свидетеля К. А. Г. и Б. П. Б., депозирани непосредствено пред
настоящия Съдебен състав, които са в цялостна корелация и са напълно
еднозначни за фактите, които възпроизвеждат в изявленията си. Те също така
кореспондират напълно с писмените източници и намират убедителна
подкрепа в тях. Доказателствата, приобщени по делото, включително и
гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Ето
защо Съдът ги кредитира изцяло с доверие, тъй като са относими към
предмета на делото и поради систематиката им, корелацията и взаимното им
допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените
доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им. Така
посочените свидетелски показания, дадени от свидетелите К. А. Г. и Б. П. Б.,
Съдът кредитира изцяло с доверие, тъй като свидетелите имат качеството на
очевидци, формирали непосредствени впечатления за случилото се събитие
по отношение на различни негови детайли и части. Разпитаните свидетели –
полицейски служители, са трети лица, незаинтересовани от изхода на делото.
Липсват индиции за предубеденост на полицейските служители, които само
поради това си качество, макар и обективно обстоятелство, в единствената си
даденост не може да обоснове съображение за тяхната заинтересованост. Още
повече, след като от данните по делото не се установява свидетелите –
полицейски служители, да са се намирали в някакви отношения с подсъдимия
Д. С., поради което да целят увреждането й, като й припишат престъпление,
което не е извършила. Ето защо Съдът след съпоставката им, както и с
данните съдържими се в писмените доказателства, констатирайки тяхната
безпротиворечивост, систематика и изчерпателност – с ясна конкретика за
4
фактите, от тук и правдивото им звучене, възприема изцяло и оцени с доверие
всички свидетелски показания, считайки ги обективни и добросъвестно
дадени. Поради това, същите се ползваха за изграждане на фактическите
правни изводи.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето,
мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на
извършване, както и авторството.
При така изяснената фактическа обстановка и установените
факти, Съдебният състав достигна до единствено възможния и несъмнен
извод, че с действията си подсъдимият Д. С. е осъществила състава на
престъплението по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр.ал. 1 от НК.
Изпълнителното деяние по чл. 280, ал. 1 от НК се осъществява чрез
превеждане през границата на лица или група от хора без разрешение или на
неустановените за това места, а престъпният резултат е самото преминаване
на тези лица през границата. За да бъде осъществено от обективна страна
престъплението по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр. ал. 1 от НК, за което е
повдигнато обвинение на подсъдимия Д. С. е необходимо да бъдат
предприети действия за непосредствено преодоляване на надлежния граничен
контрол и превеждане през границата на страната на отделно лице, което не е
български гражданин, като за целта е използвано МПС, но без разрешение на
надлежните органи на властта, които обективни признаци безспорно са
налице в настоящия случай.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по
делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по
делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъплението - предмет на обвинението и авторството.
Подсъдимият Д. С. е осъществила, както от обективна, така и от субективна
страна престъпния състав на чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр.ал. 1 от НК, като на
22.08.2022 година през ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, област Хасково, е
превелa през границата на страната от Република Турция в Република
България турския гражданин Ахмет Усшен, роден на 14.10.1991 година, без
разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е
използвала МПС.
Налице е съставомерно деяние по посочените текстове на
наказателния закон, осъществено от подсъдимия Д. С. и авторството в нейно
лице е категорично доказано, като установената деятелност от нейна страна,
също безспорна като факти, изпълва изцяло обективните признаци на
инкриминираното деяние във фактически състав – квалифициран такъв,
очертан в диспозицията на чл. 280, ал. 2 от НК, при доказани и обективните
елементи на основния състав на престъплението - ал. 1 на чл. 280 от НК.
От обективна страна, се касае за изпълнително деяние - превеждане
през границата на страната ни на лице с турско гражданство, т.е. чужд
5
гражданин, осъществено във формата на първата хипотеза на чл. 280, ал. 1 от
НК - без разрешение на надлежните органи. Авторството на деянието и
извършването му от подсъдимия Д. С. са несъмнено доказани по делото. В
хода на съдебното следствие се събраха непротиворечиви доказателства -
свидетелските показания на свидетелите К. А. Г. и Б. П. Б., депозирани
непосредствено пред настоящия Съдебен състав, както и обясненията на
обвиняемия Д. С., дадени в това качество на досъдебната фаза на процеса и
прочетени на основание чл. 279, ал. 2, предложение второ, вр.ал. 1, т. 2 от
НПК, както и са установени косвени – доказателствени факти, съдържими се
в писмените доказателства, които анализирани в съвкупност категорично
потвърждават обстоятелствата за извършеното превеждане на територията на
Република България на този чужд граждан, който е бил в процесното
превозно средство, в случая лек автомобил. Доказан е и фактът, че на
паспортния контрол е представен чужд документ за самоличност с оглед
удостоверяване на самоличността на съпруга на на подсъдимия Д. С. пред
надлежните полицейски органи. По този начин подсъдимият Д. С., е превела
на територията на страната, с тази си проява посоченото лице е създало
всички необходими условия и предпоставки да преведе през границата
чуждия гражданин – турчин и същият да влезе в страната ни – Република
България, без спрямо него да е бил извършван граничен паспортен контрол.
За съставомерността на деянието при този фактически състав на
престъпление е достатъчно укриването на информация от граничните власти
за лицето, преминаващо през държавната ни територия и това реално е било
сторено от подсъдимия Д. С.. Така изявеното поведение от нейна страна,
наред с реализираните действия по укриването на лицето, транспортирано от
нея, чрез представяне на чужд документ за самоличност, разкрива обективно
отсъствие на дадено персонално разрешение на същия за преминаване на
държавната ни границата, компетентността за което е правомощие
единствено на граничните органи. Последното е безспорно, както и
категорични са изводите за нелегално влизане в страната, предвид доказаният
факт, че е бил разкрит от граничните български органи. А доколкото е
липсвало знание и информация от страна на граничните власти за неговото
влизане в България, то последното се явява, без съответното - надлежно и
изискуемо разрешение от компетентните органи. Относно този релевантен по
делото факт няма спор, последният и категорично се доказва в конкретния
случай, наред и с установеност на настъпилия противоправен резултат –
незаконно, без разрешение, влизане в страната на едно лице, с чуждо
гражданство. Ето защо, като е знаела за присъствието му и с личните си
действия, подсъдимият Д. С. безспорно го е укрила от граничния контрол.
Поради това Съдът приема, че е налице извършено деяние от подсъдимия Д.
С., което е съставомерно и покрива всички обективни признаци на
престъпния състав на чл. 280, ал. 2, вр.ал. 1 от НК.
Установени от събраните доказателства са и останалите два
квалифициращи елемента, от обективната страна на престъпния състав,
6
предвидени в т. 3 и т. 4 на чл. 280, ал. 2 от НК, а именно – гражданството на
нелегално преведеното лице, което е турският гражданин с имената А.У. (т. 3
на чл. 280, ал. 2 от НК), както и използването на МПС за превеждането му –
лек автомобил марка „БВМ”, модел 318 Д с белгийски регистрационен №
***** (т. 4 от ал. 2 на чл. 280 от НК). За националната принадлежност на
субекта – преведеното лице, спор по делото няма. Що се отнася до пътното
превозно средство – лек автомобил марка „БМВ” с посочения регистрационен
номер, е собственост А. С., което пряко се доказва от писмените
доказателства – Справка относно собствеността на автомобила и
Свидетелство за регистрация, част I, ведно с превод, в които като собственик
е вписано именно посочното лице. Посоченияте документи са включени в
доказателствения материал по делото.
Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо лице подсъдимият
Д. С. е годен субект на престъплението. Субектът на престъплението има
качеството на наказателноотговорно лице - пълнолетно и вменяемо.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено
виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК.
Подсъдимият Д. С. е разбирала и съзнавала общественоопасния характер на
деянието, предвиждала е неговите последици и от волева страна пряко е
целяла настъпването им. В случая умисълът на подсъдимия Д. С. се е
обективирал в личните й действия и даване на граничния полицай на
документите за самоличност на друго лице, а не на съпруга си. Тя е знаела
реда за преминаване през държавна граница на Република България - със
съответно разрешение и съзнавайки всички обективни обстоятелства -
наличието на лице в лекия автомобил, фактът че същият не разполага в
момента с документи, позволяващи му да пътува до България и използвайки
МПС за превеждането му и след предварително взето решение за това,
безспорно е съзнавала и пресичането на българската държавна граница,
следователно е имала точна и ясна представа в съзнанието си за
противоправността на поведението си и характера на последиците и е
предвиждала резултата от своето деяние. Наличието на лице с турско
гражданство в автомобила е обстоятелство категорично установено от
свидетелските показания, които са преките и насочващи факти, обуславящи
извода за наличието на пряк умисъл. Инкриминираният резултат от деянието
не би могъл да се реализира без съгласието на посоченото лице, което и в
контекста на изложените съображения, според Съда доказва субективната
представа на подсъдимия Д. С. за неизбежността от настъпването на
общественоопасни последици. В този смисъл е и константната съдебна
практика на ВКС, според която съзнаването на неизбежността на резултата е
равнозначно на неговото искане. Нещо повече цялостното поведение на Д. С.
е било насочено към прякото му реализиране. Т.е. от субективна страна,
деянието е извършено от подсъдимия Д. С. при условията на пряк умисъл, тъй
като е съзнавала, че с извършените от нея действия се нарушава граничния
режим за преминаване на лица, давайки си сметка, че действията й се
7
отличават с общественоопасен характер и е предвиждала настъпването на
общественоопасните последици, с които се засяга реда на управлението в
Република България – в този смисъл е и Справката за пътувания на лицето, от
кото става ясно, че това не е първото пътуване на Д. С. през границата на
страната ни.
Предвид изложеното настоящата инстанция няма никакви колебания
относно авторството на деянието и вината на подсъдимия Д. С. като негов
извършител.
Авторът на деянието е установен по безспорен начин, както и
изпълнителното деяние по време, начина, мястото и механизъм на
извършване. Налице е противоправност и наказуемост, които са обективни
елементи от състава на престъплението, както и причинна връзка между
изпълнителното деяние и настъпилите общественоопасни последици, поради
което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на дееца Д. С..
Поради изложените до тук правни аргументи, Съдът призна
подсъдимия Д. С. за виновна в извършването на престъпление по чл. 280, ал.
2, т. 3 и т. 4, вр.ал. 1 от НК, която правна квалификация и е възведена с
внесения ОА.
Подсъдимият Д. С. е родена на ********** година в село Юнак,
област Коня, Република Турция. По произход е туркиня. Гражданка е на
Кралство Белгия и на Република Турция. Адресът, който е посочила на ДП е в
град Ескишехир, кв. 71, ул.„Тан” № 4/2, Република Турция. Омъжена е за
А.У. и от брака си имат две малолетни деца Али Реза С. и У. Луна. Със
средно образование е. Не е осъждана. Не работи и не притежава недвижимо
имущество и МПС на нейно име.
Относно наказанията:
При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимия Д. С.,
Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни
система, а именно: принципът на законоустановеност и принципът на
индивидуализация на наложените наказания.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия Д. С. престъпление в специалния текст на чл.
280, ал. 2 от НК се предвиждат наказания „Лишаване от свобода” от 1 година
до 10 години, „Глоба” от 10 000 лв. до 30 000 лв. и „Конфискация на част или
на цялото имущество на дееца”. Наказанието „Лишаване от свобода” има
специален минимум, което не позволява замяната му с друг вид наказание
при условията на чл. 55 от НК.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимия Д. С., Съдът се съобрази с обществената опасност
на деянието и на дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента
и формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като смекчаващи
8
вината обстоятелства необремененото с осъждания съдебно минало на
подсъдимия Д. С., с обясненията си съдейства за разкриване на обективната
истина и липса на изградени престъпни навици, както и подбудите за
извършването на престъплението – желанието да вземе съпруга си при нея и
децата им в Европа, за да си намери работа и да подпомага семейството, по
данни, кредитирани от Съда; а като отегчаващи вината обстоятелства се
отчетоха грубото незачитане на законите на страната ни и липсата на морално
– волеви задръжки. Посоченият мотив, макар и да не е от естество да
оправдае подсъдимия Д. С., все пак разкрива че извършването на деянието не
е самоцел. В този смисъл по убеждение на Съда това обстоятелство като
обективен факт, следва да се цени единствено с ефекта на смекчаващо такова.
В тази връзка не може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство
възрастта на подсъдимия Д. С., доколкото възрастта от 29 години (към датата
на деянието) предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може
лицето да направи оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не
извършва противоправно такова. Т.е. тази възраст не може да бъде
определена като достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо
вината обстоятелство.
Обществената опасност на деянието и на дееца не е завишена
предвид изложеното по–горе по отношение личността на подсъдимия и
предвид факта, че деянието не се различава от другите „подобни” такива.
Причина за извършване на престъплението е ниското правно
съзнание и култура на подсъдимия Д. С..
Съдът прецени че индивидуализацията на наказанията следва да се
проведе в хипотезата на чл. 54 от НК, като се прие съотношение на превес на
смекчаващите обстоятелства. Последните, в случая не са нито многобройни,
нито пък изключителни, поради което не обосновават основание за
смекчаване на наказателната репресия при условията на чл. 55, ал. 1 от НК.
Всичко изброено по-горе сочи, че освен липсата на осъждания, че с
обясненията си съдейства за разкриване на обективната истина и липса на
изградени престъпни навици, които Съдът взе предвид при определяне на
наказанията на подсъдимия Д. С., не са налице други смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства, което изключва и наличие на многобройни
такива. Съдът намира, че не са налице и изключителни такива, тъй като
изключително обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е такъв факт, който
не е обичаен за масовите случаи, и при оценка на личността на дееца и
деянието води до извод, че дори и най-лекото, предвидено в закона наказание,
ще се яви несъразмерно тежко. Приложението на чл. 55 от НК е изключение,
а не правило. Случаят не е такъв. Поради това, Съдът намира, че не може да
се направи извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва
несъразмерно тежко за подсъдимия. Деянието, извършено от подсъдимия Д.
С. разкрива една значително завишена степен на обществена опасност, която
е била взета предвид от законодателя при определянето на вида и размера на
предвидените за този вид престъпления наказания. При приложението на чл.
9
54 от НК Съдът наложи на подсъдимия Д. С. наказания „Лишаване от
свобода” и „Глоба” в размери малко над минималния, предвиден с Особената
част на НК, респ. в минималния такъв, а именно: Лишаване от свобода за срок
от 1 година и 2 месеца и Глоба в размер на 10 000 лв.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на
наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години, считано от
влизане в сила на Присъдата, тъй като наложеното наказание е до 3 години,
лицето не е осъждано към датата на деянието и за постигане на целите на
наказанието и за поправянето му не е необходимо да изтърпи наказанието
ефективно.
По отношение размера на наложеното на подсъдимия Д. С.
наказание „Глоба” - определен е в минималния, посочен в чл. 280, ал. 2 от
НК. Един подобен размер не би я затруднил с оглед трудоспособната възраст,
в която се намира и липсата на доказателства в кориците на делото за наличие
на здравословни или други проблеми. Съдът се съобрази и с факта, че не
притежава МПС и недвижими имоти, с продажбата на които би могла да
заплати един по-голям размер на Глобата. От друга страна Съдът счита, че
подсъдимият Д. С. лесно би могла да си намери работа с оглед заплащане на
така наложеното наказание „Глоба”, тъй като към момента в страните от
Европейския съюз, а и в Република Турция, има множество свободни работни
места, т.е. има недостиг на работна ръка в областта на туризма и селското
стопанство (предвид факта, че летния сезон скоро ще започне и
селскостопанската година е в разгара си), както и в много други области.
Възможност за ненагане на посоченото наказание не съществува при
приложението на чл. 54 от НК.
Съдът не наложи наказанието „Конфискация” на подсъдимия Д. С.,
поради непритежаване на налично имущество от подсъдимия, което може да
бъде предмет на това наказание.
Така индивидуализираните по вид и размер наказания – „Лишаване
от свобода” и „Глоба”, ще въздействат в достатъчна степен върху личността
на подсъдимия Д. С. като предизвикат положителни промени в съзнанието и я
мотивират към правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем
принуда да се намалява ефективността на наказателната репресия, съответна
на целите на индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК. В случая
наказанията биха допринесли със своята неизбежност, а не толкова със
строгостта си, като с тях подсъдимият Д. С. ще бъде предупредена, че
подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано,
едновременно с което ще й даде възможност да преосмисли напълно
извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството й за
отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни
престъпления на законовия ред. От друга страна определените при
горепосочените съображения наказания на подсъдимия Д. С., Съдът намира
за една адекватна на извършеното престъпление санкция и прецени за
необходими, достатъчни и справедливи за постигане целите на наказателната
10
репресия, дефинирани в чл. 36 от НК и преди всичко с оглед поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия, както и за постигане на генералната
превенция, а именно: да се поправи и превъзпита осъденият Д. С. към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително
върху нея и да й се отнеме възможността да върши други престъпления, да се
въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Относно разноските:
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК разноските за устен и писмен
превод в общ размер на 286 лв. на ДП остават за сметка на съответния орган,
а разноските за писмен превод в размер на 180 лв. в съдебната фаза остават за
сметка на Съда, т.е. остават за сметка на органите, които са ги направили и
така както са били сторени.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Д. С. следва да
бъде осъдена да заплати и държавна такса в размер на 5 лв. в случай на
служебно издаване на Изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)
11