№ 121
гр. Сливен, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20232200500147 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 1033/21.12.2022г. по гр.д.
№ 5269/2021г. на СлРС, с което е
- отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал.
1 ЗЗД от С. С. И., ЕГН ********** от *** за осъждане на Р. В. Д., ЕГН
********** от ***, ДА Й ЗАПЛАТИ сумата от 5000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания, в
резултат на настъпилото ПТП, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на ПТП-то- 11.04.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, като неоснователен и недоказан;
- отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал.
1 ЗЗД от С. С. И., ЕГН ********** от *** за осъждане на Р. В. Д., ЕГН
********** от ***, ДА Й ЗАПЛАТИ сумата от 90, 37 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на настъпилото
ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
ПТП-то- 11.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, като
неоснователен и недоказан и е осъдена ищцата да заплати на ответника
сумата 800 лв. направени по делото разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
1
страната на ответника ЗК Лев Инс АД, гр. София.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищцата в
първоинстанционното производство., с което то се атакува изцяло.
Във въззивната жалба въззивницата твърди, че обжалваното решение
е неправилно, незаконосъобразно и постановено при некоректна фактическа
обстновка и неправилно цененне на доказателствения материял. Твърди, че
напълно необосновано е отхвърлен искът, като съдът не е изложил мотиви
защо приема за неоснователно предявяването на претенция против
делинквента за заплащане на всички вреди в пълен обем при заплатено от
застрахователя застрахователно обезщетение две години и половина по-
рано. Липсва анализ в решението кои вреди са обезщетени, а само
декларативно е посочено, че са възмездени със споразумението със
застрахователя идентични с претендираните вреди. Също така
въззивницата твърди, че в мотивите си първоинстанционният съд не е
съобразил принципа на справедливост, заложен в ЗЗД, а и законът изисква
реално плащане на пълния размер на причинените неимуществени вреди.
Освен това от една стана съдът е приел, че са причинени вреди н астойност
5 000 лв., а от друга – че изплатеното на базата на споразумението със
застрахователя от последния обезщетение от 1000 лв. напълно покрива и
възмездява всички вреди, както и, че не могат да се заплащат два пъти едни
и същи неимуществени вреди. Въззивницата заявява, че нито са обезщетени
всички вреди, нито пък заплатеното обезщетение е справедливо и ги е
покрило в пълен размер. По-нататък твърди, че решаващите мотиви на
обжалвания акт са в противоречие със събраните доказателства, тъй като
съдът не е съпоставил посочените в исковата молба и в споразумението
вреди, а в предмета на спорзумението не са оценени тежестта и силата на
болките и страданията на няколко контузии, както и неимуществените
вреди под формата на стресова реакция с изразени вегетативни прояви,
продължаващите болки в областта на травмите и неприятните
изживявания. Не е взет предвид посттравматичния стрес, състоянието на
притесненост и тревожност, неспокойствието и напрежението, което
въззивницата е изпитвала, това, че е била с променливо настроение,
потисната, не спяла добре, плачела и имала неприятно чувство като
минавала край мястото на инцидента, станала затворена и прекарвала
вкъщи повечето време. Били представени доказателства от психиатричен
2
преглед, които сочели, че тя е била емоционално лабилна, проявявала
избягващо поведение, преработвала психотравмата и имала признаци на
депресия, които не са взети предвид от решаващия съд, а тези вреди не са
оценени в споразумението със застрахователя. Освен това в предмета на
споразумението от 15.08.2019г. не са посочени и оценени никакви
имуществени вреди.
С оглед всичко изложено въззивницата иска да се отмени атакуваното
решение като неправилно и въззивната инстанция да постанови ново
решение, с което уважи исковете в пълен размер, претендира разноски за
двете инстанции. Представя пълномощно и договор за правна защита и
съдействие.
Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания за въззивната фаза на производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна – ответник в
първоинстанционното производство, е подала писмен отговор, с който
заявява, че въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционният съд
правилно, обосновано и законосъобразно е постановил своето решение, след
обсъждане на целия обем от налични доказателства в тяхната съвкупност
и цялост. Въззиваемият счита, че правилно съдът е приел, че със
заплащането на обезщетение от страна на застрахователя му въз основа на
сключено писмено споразумение, и при липса на доказан ексцес, е
неоснователно предявяването на нов иск от пострадалата.
Поради това въззиваемият моли да не се уважава въззивната жалба, а
атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски за тази инстанция. Представя пълномощно и договор
за правна защита и съдействие.
В отговора няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В законовия срок въззиваемата страна – помагач на страната на
ответника в първоинстанционното производство, не е подала писмен
отговор.
В същия срок не е подала и насрещна въззивна жалба.
3
В с.з., въззивницата, редовно призована, не се явява, за нея се явява
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който
поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира разноски.
В с.з. въззиваемият – ответник в първоинстанционното производство,
редовно призован, не .изпраща прцесуален представител по закон или
пълномощие. С писмено становище процесуалният представител по
пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК оспорва жалбата и моли въззивния съд да
не я уважава и потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски за тази инстанция, представя
списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
В с.з. въззиваемият – трето лице-помагач на страната на ответника в
първоинстанционното производство, редовно призован, не се представлява
от процесуален представител по закон или пълномощие, с писмена молба от
процесуалният си представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК
оспорва жалбата и моли въззивния съд да не я уважава и потвърди
обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
След докладване на жалбата страните не са направили нови
процесуални искания.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес
от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е частично
неправилно.
Този състав счита, че първоинстанционният съд е изложил
фактическата хронология вярно, поради което я въвежда по подразбиране.
Той обаче не е приложил правилно сводимите правни норми.
4
Изложените във въззивната жалба оплаквания са частично
основателни.
Доколкото по отношение правилността на обжалвания съдебен акт
въззивната инстанция е ограничена единствено от посоченото в жалбата
съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, то в случая на спорното поле е
поставен единствено въпросът дали уважаването на претенциите за
обезщетяване както на неимуществените, така и на имуществените вреди,
е препятствано от предходно изплащане на обезщетение от страна на
застрахователя на делинквента-ответник, участващ като негов помагач в
процеса.
Действително е безспорно доказано, че на 15.08.2019 г. е сключено
споразумение между ЗК Лев Инс АД и С. С. И., с което застрахователят се е
задължил да заплати на пострадалата на основание чл. 493 от КЗ във вр. с
чл. 45 от ЗЗД застрахователно обезщетение в общ размер на 1000 лв.,
представляващо паричната стойност на претърпените от нея
неимуществени вреди, изразяващи се в контузия с отоци и кръвонасядания в
областта на таза и долните крайници, настъпили в причинна връзка с
осъществяване на ПТП от 11.04.2019 г., като страните са се съгласили, че
крайният и окончателен размер на обезщетението за компенсиране на
неимуществените вреди на С. И., настъпили от ПТП на 11.04.2019 г. възлиза
на 1000 лв. Посочили са, че сумата е определена при отчитане на
естеството на травмите, начина на провеждане на лечението и обичайния
комплекс от лечебни дейности и интервенции до завършването му,
характеристиките и срока на възстановителния период, настъпилото
възстановяване, възрастта на пострадалото лице, начина на настъпване на
травмите и естеството на заявените вреди, както и всички
обстоятелства, свързани с настъпването на ПТП, относими към случая.
В същото споразумение, в чл. 2, т.1, С. С. И. е декларирала, че е
съгласна с окончателния размер и начина на определяне на
застрахователното обезщетение в размер на 1000 лв., като
горецитираното обезщетение изцяло покрива и възмездява всички
претърпени от нея поради травмите от ПТП и проведеното лечение
неимуществените вреди, които са предмет на застрахователната
преписка, а в т. 2 тя е заявила и декларирала, че със сключването на
споразумението се уреждат изцяло, окончателно и в пълен обем всички
нейни претенции във връзка с настъпването на застрахователното събитие,
последиците от него и претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди, от възникването на телесните травми, които са
предмет на претенцията.
С платежно нареждане от 9.10.2019 г. застрахователят е превел по
сметка на ищцата сумата от 1000 лв.
5
От една страна това съглашение има действие както спрямо
страните по него, така и спрямо ответника, като пряк извършител, в чийто
дълг е встъпил неговият застраховател по силата на договора между тях.
Това означава, че последният е освободен от паричното си задължение,
което друг е изпълнил вместо него, по отношение на обезщетените с него
вреди. От друга страна претенцията на ищцата касае заплащане на
обезщетение и за претърпени неимуществени вреди, които не са били
включени в споразумението със застрахователя. В исковата молба се
претендира репариране на вреди с неимуществен характер, но те са от два,
коренно различни вида – твърдят се претърпени физически и психически
страдания. Тяхното естество е с различно обективно проявление и всяко от
тях поражда различна по вида си неимуществена вреда. Претендира се и
обезщетение за претърпени вреди с имуществен характер, които не са
накърнили телесния и душевния й интегритет, а са намалили нейното
имущество.
Както вече се посочи, ищцата не би могла да търси повторно
възмездяване на неимуществените вреди от претърпените физически болки,
страдания и дискомфорт, както от застрахователя, така и от прекия
причинител на вредата, след като веднъж те са били доброволно оценени и
страните по споразумението са се съгласили, че това е паричният
еквивалент точно на тези вреди. Тук, по повод оплакването на въззивницата,
че в предмета на спорзумението не са оценени тежестта и силата на
болките и страданията на няколко контузии, че не са обезщетени всички
вреди, а заплатеното обезщетение не е справедливо и не ги е покрило в пълен
размер, следва да се посочи, че тези доводи не могат да преодолеят силата
на свободната воля на договарящите – в споразумението изрично е посочено,
че предмет на обезщетяване са всички физически контузии, получени в
резултат на ПТП /независимо от това как и колко подробно са описани/,
като общото съгласие на страните е постигнато на базата на преценката
на техните характер, тежест и прогнози и е намерило съвпадение върху
сумата от 1 000 лв. По-късната промяна на виждането на която и да е от
страните не може да рефлектира нито със задна дата, нито занапред,
върху съдържанието на съглашението, което от своя страна предпазва и
прекия причинител от ангажиране на имуществената му отговорност за
обезщетяване на тези вреди, с изключение на настъпил ексцес, какъвто не се
6
твърди.
Не така стоят нещата обаче с другата форма на претърпените
неимуществени вреди, изразили се в психически, душевни и емоционални
страдания. Тяхното обезщетяване представлява самостоятелно
притезание, което не е реализирано до момента, и претендирането им не е
блокирано от наличието на споразумението за неимуществените вреди от
физическите травми. Дори да се приеме, че ищцата не може да търси
обезщетяването им от застрахователя, липсва пречка да насочи иска си
срещу делинквента.
Настоящият въззивен състав намира за непререкаемо доказани
твърдяните неимуществени вреди под формата на емоционални и
психически душевни страдания, претърпени от ищцата, които
произхождат пряко и непосредствено от процесното ПТП. Ккато от
писмените доказателствени средства - съдебномедицинското
удостоверение, издадено непосредствено след произшествието и по-късно
констатираното от лекар-психиатър, така и от глесните доказателствени
средства – свидетелски показания, се установява, че ищцата е преживяла
остър травматичен стрес, продължил и дълго време след инцидента,
изразяващ се в ужас от евентуална парализа, страхови представи, свързани
с движещи се автомобили, повтарящо се преживяване на случката,
негативни изживявания при преминаване край местопроизшествието,
промени в характера и обичайното поведение, изразяващи се в пристъпи на
плач, нежелание за излизане и общуване, както и трудно преодоляване на
усещането, че не е в безопасност. Предписаното медикаментозно лечение е
показател за продължителността и силата на тези отрицателни
психически изживявания, неотшумели веднага след произшествието.
Безусловно това представлява неимуществена вреда, която подлежи на
обезщетяване с паричен еквивалент и тя не е обхваната от предмета на
споразумението със застрахователя на прекия й причинител.
Също така е доказано настъпване на имуществена вреда и по
отношение на нейното обезщетяване също важи казаното по-горе. Тя не е
била включена в съдържанието на споразумението, като използваната
фраза относно това, как е определена обезщетителната сума - „при
отчитане начина на провеждане на лечението и обичайния комплекс от
7
лечебни дейности и интервенции до завършването му“ в никакъв случай не
може да се интерпретира като относима към имуществени вреди, понеже
цялостното семантично и логическо тълкуване на текста недвусмислено
сочи като единствен предикат физическите болки и страдания от
получените травми, като форма на неимуществена вреда.
Поради това следва да бъде ангажирана неговата гражданска
недоговорна отговорност за непозволено увреждане, като може да се
отбележи, че е установено категорично едновременното наличие на всички
обективни и субективни елементи на сложния фактически състав на
деликта, въведени в императивната норма на чл. 45 от ЗЗД, а именно –
деяние – действие или бездействие, вреда, причинна връзка между тях,
противоправност на деянието и вина на автора, която по начало се
предполага до оборване на презумпцията. В тази връзка не е опровергана
доказателствената сила на протокола за ПТП и влязлото в сила НП, които
отразяват горните елементи. Що се отнася до релевираното от ответника
възражение за съпричиняване от страна на водача на МПС, в което е
пътувала ищцата, то е изцяло неотносимо, доколкото за намаляване или
отпадане на неговата отговорност е необходим принос на пострадалото
лице, като твърдения за такъв от страна на пострадалата ищца нито са
въведени, нито са доказани.
На обезщетяване подлежат всички реално настъпили и доказани вреди
и тези с имуществен характер за закупуване на предписани медикаменти за
лечение, са в размер на 90, 37 лв., поради което тази главна претенция
следва да бъде изцяло уважена, както и акцесорната за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху нея.
По отношение на претенцията, касаеща неимуществени вреди,
съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и при прилагане на принципа за
справедливост по вътрешно убеждение и на базата на конкретните
обстоятелства, като се ръководи най-вече от характера, формата и
степента на страданието и неговата продължителност, въззивният съд
счита, че сумата от по 3 000 лв. представлява справедлива компенсация,
като обективен еквивалент на претърпените и доказани емоционални
психически страдания на ищцата в резултат на виновното и противоправно
действие на ответника.
8
За този размер този иск е основателен и следва да се уважи, за
разликата – да се отхвърли като неоснователен.
Уважаването на този главен иск обуславя основателността, а оттам
– и уважаването и на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение
за забава в размер на законовата лихва върху присъдената сума от датата
на увреждането до окончателното изплащане.
След като крайните правни изводи на двете инстанции частично се
разминават, въззивната жалба е частично основателна. Обжалваното
решение следва да бъде отменено по отношение на иска за обезщетение на
претърпени неимуществени вреди за сумата от 3000 лв. като неправилно и
вместо това бъде постановено ново, с което искът се уважи за тази сума,
заедно с обезщетение за забава върху нея от датата на деликта. В
отхвърлителната част по отношение на иска за обезщетение за
претърпени имуществени вреди решението следва да се отмени изцяло и
вместо това искът бъде уважен в пълен размер, заедно с обезщетение за
забава върху нея от датата на деликта.
В останалата обжалвана отхвърлителна част относно претенцията
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки истрадания в резултат на непозволеното
увреждане, съдебният акт следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски следва да се
преразпредели, като присъдените на ответника разноски следва да се
намалят, съразмерно на отхвърлената част от иска, на 314, 31лв., а той
следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 849, 94 лв
съразмерно на уважената част от иска.
За тази инстанция въззивницата следва да заплати на въззиваемия-
ответник сумата 314, 32 направени разноски, съразмерно на отхвърлената
част от жалбата, а последният следва да й заплати съразмерно на
уважената част от жалбата разноски в размер на 561, 57лв. Въззивният
съд намира за неоснователно възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивницата, тъй като
то е съобразено с Наредба №1/04г. и с вида, характера и сложността на
спора и осъществената процесуална защита.
Третото лице помагач не дължи и не му се дължат разноски.
9
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 1033/21.12.2022г. по гр.д. №
5269/2021г. на СлРС в частите, с които:
- е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от С. С. И.,
ЕГН ********** от *** против Р. В. Д., ЕГН ********** от *** осъдителен
иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП, ЗА
СУМАТА ДО 3 000 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на
законовата лихва от датата на ПТП - 11.04.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението;
- е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от С. С. И.,
ЕГН ********** от *** против Р. В. Д., ЕГН ********** от *** осъдителен
иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 90, 37 лв., в резултат на
настъпилото ПТП, ведно с обезщетение за забава в размер на законовата
лихва от датата на ПТП - 11.04.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението и
- е осъдена ищцата да заплати на ответника направени по делото
разноски ЗА СУМАТА НАД 314, 31 лв., като НЕПРАВИЛНО и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
ОСЪЖДА Р. В. Д., ЕГН ********** от *** да заплати на С. С. И., ЕГН
********** от *** на осноание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, вр. чл. 84 от ЗЗД
сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от непозволено увреждане, настъпило на 11.04.2019г., изразяващи се в
претърпени емоционални и душевни психически страдания, заедно с
обезщетение за забава в размер на законовата лихва от датата на ПТП -
11.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Р. В. Д., ЕГН ********** от *** да заплати на С. С. И., ЕГН
********** от *** на осноание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, вр. чл. 84 от ЗЗД
сумата 90, 37 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди от непозволено увреждане, настъпило на 11.04.2019г., заедно с
обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 11.04.2019 г., до
10
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Р. В. Д. да заплати на С. С. И. направените разноски по
делото за първоинстанционното производство съразмерно на уважената
част от иска в размер на 849, 94 лв.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 1033/21.12.2022г. по
гр.д. № 5269/2021г. на СлРС в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Р. В. Д. да заплати на С. С. И. направените разноски за
въззивната инстанция съразмерно на уважената част от жалбата в
размер на 561, 57 лв.
ОСЪЖДА С. С. И. да заплати на Р. В. Д. направените разноски за
въззивната инстанция съразмерно на отхвърлената част от жалбата в
размер на 314, 32 лв.
Производството е протекло при участието на трето лице – помагач
на страната на ответника ЗК Лев Инс АД, гр. София.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ, с оглед
цената на иска под 5 000 лв.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11