№ 1711
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20221100504071 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника М. Н. К., срещу решение
№20200042/19.10.2021 г. по гр. д. №14765/2021 г. на CPC, III ГО, 149 състав, с
което съдът е издал заповед за защита срещу него, в полза на АНТ. КР. Н. и
му е наложил мерки по ЗЗДН. Въззивникът е посочил в жалбата си в какво се
състои порочността на решението- счита, че процесуално недопустимо,
неправилно и постановено при съществени нарушения на материалния и на
процесуалния закон. Изложил е подробни съображения. Моли обжалваното
решение да бъде обезсилено и съда да прекрати производството по делото. В
условие на евентуалност- да отмени част от наложените ограничителни мерки
и да намали наложената глоба. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна АНТ. КР. Н. е подала възражение, с което счита
жалбата за неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила.
В съдебно заседание въззивникът моли жалбата да бъде уважена.
В съдебно заседание по делото въззиваемата страна не се явява и не се
представлява. С писмено становище моли жалбата да бъде оставена без
уважение. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, от
ответника в първоинстанционното производство, който има правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258
от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
1
С молба от 16.03.2021 г. АНТ. КР. Н. е поискала да се издаде заповед за
защита в нейна полза, срещу М. Н. К., с който са живяли в условия на
фактическо съпружеско съжителство в продължение на две години, до
05.12.2020 г., за акт на домашно насилие, извършен на 12.03.2021 г. и за
системно домашно насилие спрямо нея, описвайки в какво се е изразявало
насилието.
С решение № 20200042/19.10.2021 г. по гр. д. №14765/2021 г., CPC, III
ГО, 149 състав е издал заповед за защита в полза на АНТ. КР. Н., срещу М.
Н. К., като му е наложил мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН- да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката,
забранил му е на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН да приближава
молителката, жилището й, местоработата и местата за социални контакти и
отдих на пострадалото лице, на разстояние, по-малко от 100 метра, за срок от
18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита, наложил му е глоба в
размер на 300 лв. и го е осъдил да заплати държавна такса в размер на 25 лв.
и разноски в размер на 505 лв.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
Във въззивната жалба са наведени доводи, че съдът неправилно е приел
за доказан факта, че страните са се намирали във фактическо съпружеско
съжителство, че твърденията в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН следва да се
докажат в гражданското дело, че не става ясно на коя от двете декларации по
делото се е позовал съда, че доказателствата по приетата прокурорска
преписка не следва да се вземат предвид и, че по делото не е представено и
прието съдебномедицинско удостоверение.
Тези доводи, с изключение на липсата по делото на съдебномедицинско
удостоверение, на което се е позовал СРС, са неоснователни.
Съжителството на страните в условия на фактическо съпружеско
съжителство се установява със събраните в първоинстанционното
производство гласни доказателства- свидетелските показания на П.К.: „През
2018 г. те станаха гаджета, те живееха заедно в един период от 2019 г. до 2020
г…, М. живя с А.…В момента не живеят заедно“. Съдът не намира
основания да не кредитира показанията в частта им, в която свидетелят
установява обстоятелства, за които има преки впечатления, тъй като са дадени
под страх от наказателна отговорност, не противоречат на останалите,
2
събрани по делото доказателства, като свидетелят не е и заинтересован от
изхода на делото. Показанията на втория разпитан от първостепенния съд
свидетел Р.Р. остават изолирани от останалия доказателствен материал по
делото, поради което не следва да им се дава вяра. Налице е и извънсъдебно
признаване на наличието на фактическо съпружеско съжителство между
страните от самия ответник на 16.03.2021 г.: „От втората седмица след
запознаването ни с А. ние започнахме да живеем на семейни начала. Повечето
време сме живели на моя адрес. Живяхме на семейни начала до 10.12.2020 г.“,
както и на обстоятелството, че на 12.03.2021 г. около 17,30-18,00 часа
ответникът „по инерция е ударил един шамар на молителката“.
Настоящата инстанция счита, че за посочените твърдения за извършено
насилие на 12.03.2021 г. молителката е представила декларация по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН от 01.04.2021 г., която, дори и да се приеме, че не е представена
едновременно с молбата за защита, във въззивната жалба такъв довод не е
наведен, а в правомощията на въззивния съд, визирани в чл. 269 ГПК, е да се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата. Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН изхожда от
молителката като пострадало лице и следва да й бъде придадена силата на
доказателствено средство, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН и на основание
само на нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, да бъде издадена заповед за
защита в полза на декларатора по делото и пострадало лице за упражнено
домашно насилие- декларацията индивидуализира актовете на насилие по
начина, по който същите са описани в редовната молба за защита /арг. от чл.
9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН/- описание на акта, дата, час- точен или приблизителен,
място и начин на извършване на съответния акт и т. н. С нея се установява
извършено физическо насилие (удряне на шамар), психическо и емоционално
насилие (отправени заплахи, че ще я пребие: „Качи се в колата, иначе ще те
пребия, не ме предизвиквай“ и обиди: „Боклук, голяма кучка“), извършени от
ответника спрямо молителката, тъй като на посочената дата е нямало
свидетели- очевидци. Още повече, че с оглед спецификата му, домашното
насилие обикновено се извършва в отсъствието на свидетели, поради което и
законодателят е предвидил облекчен ред за доказване извършването му от
пострадалото лице. Посочените форми на домашно насилие засягат
физическата и психологическата неприкосновеност на молителката,
3
причинявайки й страх за живота и здравето й, болка, стрес, унижение и
негативни емоции.
Въззивната инстанция намира за адекватни наложените от СРС мерки
за защита, включително и размера на наложената глоба.
И във въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства,
обуславящи основателността на жалбата.
Поради изложеното, първоинстанционото решение следва да се остави
в сила.
Въззивникът, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, дължи заплащане на
държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв.
С оглед изхода на делото, неоснователно се явява искането на
въззивника за присъждане на разноски, поради което следва да бъде оставено
без уважение. На въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в
размер на 500 лв.- платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20200042/19.10.2021 г. по гр. д.
№14765/2021 г., CPC, III ГО, 149 състав.
ОСЪЖДА М. Н. К., ЕГН********** да заплати държавна такса по
сметка на СГС в размер на 12,50 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б.С.И., ЕГН********** за
присъждане на разноски, като неоснователно.
ОСЪЖДА М. Н. К., ЕГН********** да заплати на АНТ. КР. Н.,
ЕГН********** сумата от 500 лв.- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4