Определение по гр. дело №7861/2020 на Районен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                                                             04.02.2021 г.                                               гр. Бургас

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                               ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четвърти февруари                                                   две хиляди двадесет и първа година

в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 7861 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД против Е.К.И. за установяване на дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 4867/2020 г. по описа на БРС.

С определение № 260107/06.01.2021 г. съдът е прекратил производството по делото в частта, с която „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД предявява против Е.К.И. искове за установяване на дължимост на сумите 123,60 лева – възнаграждение за допълнителни услуги, и 11,97 лева лихва за забава по договора за допълнителни услуги, дължими на основание договор за допълнителни услуги от 17.10.2018 г.

С определение от 27.01.2021 г. съдът е назначил на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответника Е.К.И. по делото и е определил възнаграждение на особения представител в размер от 250 лева, което следва да бъде заплатено от ищеца, като му е предоставен едноседмичен срок за това. Изрично е указано на ищеца, че при неизпълнение на това указание в срок исковата молба ще бъде върната.

Съобщението с указанията на съда е получено от ищеца на 21.01.2021 г., като срокът, определен от съда, изтича на 28.01.2021 г. До настоящия момент обаче страната не е изпълнила указанията на съда, като срокът за това е изтекъл, поради което исковата молба следва да бъде върната.

Съгласно задължителните указания, дадени в т.13 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при прекратяване на исковото производство по чл.422 ГПК, не по спогодба, съдът разглеждащ установителния иск обезсилва издадената в заповедното производство заповед за изпълнение на парично задължение, като обезсилването на заповедта се постановява заедно с определението за прекратяване на производството по иска. Ето защо настоящият съд следва да обезсили издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4867/2020 г. по описа на БРС, защото не са изпълнени указанията на съда.

            Предвид изложеното и на основание чл.129, ал.3 от ГПК Бургаският районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ВРЪЩА исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД против Е.К.И. за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца суми за главница, за договорна лихва и за лихва за забава по договор за паричен заем CrediNet № 8012-00052162/17.10.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 4867/2020 г. по описа на БРС, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 7861/2020 г. по описа на БРС.

            ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение № 2201/27.08.2020 г. по ч. гр. дело № 4867/2020 г. по описа на БРС.

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: