№ 129
гр. Шумен, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223600500095 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на разглеждане са въззивни жалби, депозирани от Община – Шумен, ЕИК
*********, представлявана от кмета Л.Д.Х., чрез старши юрисконсулт Б.П. и от Й. И. Р. от
гр. Шумен, чрез пълномощника адв. С. Г. от ШАК, двете срещу решение №
260423/29.12.2021 г. по гр.д. № 3032/2019 г. по описа на ШРС.
Жалбоподателят Община – Шумен обжалва решението изцяло като неправилно и
необосновано по съображения, подробно изложени в жалбата му, поради което моли
въззивният съд да го отмени и му присъди юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят Й. И. Р. обжалва решението изцяло като неправилно – постановено
в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и необосновано по съображения, подробно изложени в жалбата му.
Моли въззивният съд да го отмени и вместо него постанови друго, с което да отхвърли
исковите претенции на ищците и му присъди извършените по делото разноски за две
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите А. Р. Х., Н. Х. Ю. и Н. Х. О., действащи
чрез пълномощника си адв. В. П. от ШАК са депозирали отговори и по двете жалби, в които
ги оспорват като изцяло неоснователни и молят за оставянето им без уважение, както и за
присъждане на извършените по делото разноски.
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани лица, срещу
1
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовни и допустими.
Разгледани по същество, същите са неоснователни, поради следното:
Производството е образувано по искова молба на въззиваемите срещу двамата
жалбоподатели, в която ищците са навели твърдения, че са собственици на ПИ с
идентификатор № 83510.650.52 по КККР на гр. Ш., с площ от 517 кв.м.; ПИ с
идентификатор № 83510.650.53 по КККР на гр. Ш., с площ от 538 кв.м.; ПИ с
идентификатор № 83510.650.54 по КККР на гр. Ш., с площ от 511 кв.м.; ПИ с
идентификатор № 83510.650.55 по КККР на гр. Ш., с площ от 520 кв.м.; ПИ с
идентификатор № 83510.650.56 по КККР на гр. Ш., с площ от 489 кв.м. и ПИ с
идентификатор № 83510.650.57 по КККР на гр. Ш., с площ от 473 кв.м., които притежават
по наследство и давностно владение повече от 10 години. През 1965 г. ищцата А. Р. Х. и
съпругът й Х. С. Х.ов – баща на другите две ищци закупили имот от А.Б.И., който от своя
страна го е придобил по силата на договор за покупко-продажба от 15.06.1960 г.. За
сключената сделка нямало документи, поради което считат, че са налице основания да бъдат
признати за собственици по силата на придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС. А.Б.И. не
бил женен и нямал деца, поради което през 1965 г. решил да продаде имота на А.Х. и Х.
Х.ов. От 1965 г. до смъртта на последния двамата живели в имота и го владели
непрекъснато и необезпокоявано като собственици. Там се родили и израснали и децата им
– ищците Н. Х. О. и Н. Х. Ю.. Общата площ на целия имот била 6.5 дка. С АДС №
3295/23.06.1980 г. имотът бил обявен за държавна собственост. По отношение на
процесните имоти Община - Шумен се легитимирала като собственик съответно с АОС №
4690/06.04.2016 г., АОС № 4392/22.05.2015 г., АОС № 4393/22.05.2015 г., АОС №
4394/22.05.2015 г., АОС № 4395/22.05.2015 г., АОС № 4396/22.05.2015 г.. Същите имоти
били закупени от ответника Й. И. Р. съответно с договор за продажба № 52, т.12, рег. №
4582, д. № 2227/06.07.2016 г.; договор № 158, т.5, рег. № 2074, д. № 1051/29.03.2016 г.;
договор № 161, т.3, рег. № 2073, д. № 1055/29.03.2016 г.; договор № 157, т.5, рег. № 2072, д.
№ 1048/29.03.2016 г.; договор № 160, т. 5, рег. № 2077, д. № 1052/29.03.2016 г. и договор №
162, т. 5, рег. № 2075, д. № 1056/29.03.2016 г. на СВ - Шумен. След извършените продажби
ищците продължили да ползват имотите, без ответникът да се е противопоставял на това. В
актовете за общинска собственост било вписано, че са издадени на основание чл.2, ал.1, т.1
от ЗОС и чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, като в случая, не било налице основанието по чл.25, ал.1 от
ЗСПЗЗ. Към датата на съставяне на повече от актовете, издадени на 22.05.2015 г. не е било
влязло в сила решението на съда относно АДС № 3295/23.06.1980 г., в който е описан имота
от 6.5 дка, в който попадат спорните имоти, актувани като общинска собственост. Ето защо
тези актове са нищожни и не биха могли да породят транслативен ефект по отношение на
купувача Й.Р.. Независимо от това, А.Х. и Х. Х.ов са придобили имотите през 1975 г. по
силата на продължило 10-годишно давностно владение, поради което АДС №
3295/23.06.1980 г., както и всички АОС са издадени без са налице законовите предпоставки,
а именно – да липсва собственик на имота. Позовавайки се на изложеното, ищците са
поискали съдът да признае за установено по отношение на двамата ответници, че са
собственици на описаните шест поземлени имота, по силата на наследство и придобивна
2
давност, при квоти: 2/3 ид.ч. за А. Р. Х., от които 1/2 ид.ч. по силата на придобивна даност и
1/6 ид.ч. по силата на придобивна давност и наследство от Х. С. Х.ов и по 1/6 ид.ч. за Н. Х.
О. и Н. Х. Ю., по силата на придобивна давност и наследство от Х. С. Х.ов.
Ответникът Община – Шумен е оспорил предявените искове като изцяло
неоснователни по съображения, че процесните имоти са земеделски, с начин на трайно
ползване за вилна сграда, попадащи в териториите по пар.4 от ЗСПЗЗ и представляват
общинска собственост, поради което ищците не са упражнявали владение върху тях
добросъвестно, необезпокоявано и непрекъснато.
Ответникът Й. И. Р. е оспорил исковете по съображения, че ищците не са могли,
поради недееспособност, да ги придобият по давност и поради факта, че той се легитимира
като техен собственик на договорно основание – възмездна правна сделка, осъществена по
правилата на ЗЗД и чл.35, ал.1 от ЗОС.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с установителен иск по чл.124, ал.1
от ГПК, като с решението си е признал за установено по отношение на Община – Шумен и
Й. И. Р., че А. Р. Х., Н. Х. О. и Н. Х. Ю. са собственици, по силата на наследство и
придобивна давност, при следните идеални части за всеки един от имотите посочени по-
долу, а именно: 2/3 ид.ч. за А. Р. Х., от които 1/2 ид.ч. по силата на придобивна давност и
1/6 ид.ч. по силата на придобивна давност и наследство от Х. С. Х.ов, 1/6 ид.ч. за Н. Х. Ю.,
по силата на придобивна давност и наследство от Х. С. Х.ов и 1/6 ид.ч. за Н. Х. О., по
силата на придобивна давност и наследство от Х. С. Х.ов, както следва: 1/ Поземлен имот
83510.650.52 по КККР на гр. Ш., местност „ Под манастира „, вид собственост – частна, вид
територия – земеделска, НТП – за вилна сграда, с площ от 517 кв.м., стар № 2031800, при
граници и съседи: 83510.650.180, 83510.650.53, 83510.650.67, 83510.650.61; 2/ Поземлен
имот 83510.650.53 по КККР на гр. Ш., местност „ Под манастира „, вид собственост –
частна, вид територия – земеделска, НТП – за вилна сграда, с площ от 538 кв.м., стар №
2031700, при граници и съседи: 83510.650.60, 83510.650.180, 83510.650.54, 83510.650.52,
83510.650.61; 3/ Поземлен имот 83510.650.54 по КККР на гр. Ш., местност „ Под манастира
„, вид собственост – частна, вид територия – земеделска, НТП – за вилна сграда, с площ от
511 кв.м., стар № 2031600, при граници и съседи: 83510.650.180, 83510.650.55, 83510.650.63,
83510.650.61, 83510.650.60; 4/ Поземлен имот 83510.650.55 по КККР на гр. Ш., местност „
Под манастира „, вид собственост – частна, вид територия – земеделска, НТП – за вилна
сграда, с площ от 520 кв.м., стар № 2031500, при граници и съседи: 83510.650.338,
83510.650.180, 83510.650.56, 83510.650.54, 83510.650.60; 5/ Поземлен имот 83510.650.56 по
КККР на гр. Ш., местност „ Под манастира „, вид собственост – частна, вид територия –
земеделска, НТП – за вилна сграда, с площ от 489 кв.м., стар № 2031400, при граници и
съседи: 83510.650.180, 83510.650.57, 83510.650.55, 83510.650.60, 83510.650.338 и 6/
Поземлен имот 83510.650.57 по КККР на гр. Ш., местност „ Под манастира „, вид
собственост – частна, вид територия – земеделска, НТП – за вилна сграда, с площ от 473
кв.м., стар № 2031300, при граници и съседи: 83510.650.58, 83510.650.180, 83510.650.56,
83510.650.338, като е осъдил Община – Шумен и Й. И. Р. да заплатят на А. Р. Х., Н. Х. О. и
3
Н. Х. Ю. деловодни разноски в размер на 1 741.50 лева.
Решението се обжалва изцяло от двамата ответници.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че
атакуваното решение е валидно и допустимо.
По съществото на спора, от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
както и от допуснатата СТЕ, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Ищците са наследници по закон на Х. С. Х.ов, ЕГН **********, починал на
19.06.2015 г., като първата е негова преживяла съпруга, а другите две – дъщери.
В изработения през 1964 г. землеустройствен план на местността „ Под манастира „
от землището на гр. Ш. за претендираните с исковата молба имоти е бил отреден имот №
342, записан в приложения към плана парцеларен списък като нива, собственост на П.С.К..
С АДС № 3295/23.06.1980 г., издаден от ГНС – Шумен същият имот е бил актуван като
държавен на основание чл.6 от ЗС. Според изработения през 1983 г. кадастрален план имот
№ 342 е отразен като част от имот № 7083 – овощна градина със собственик А.Б.. Този план
не е бил одобрен и не е влязъл в сила. Към 30.05.1986 г. от имот 342 са били образувани: 1/
имот № 342А, 2/ имот № 342Б – съответстващ по местоположение, форма и големина на ПИ
№ 83510.650.52 по КККР на гр. Ш., 3/ имот № 342В – съответстващ на ПИ № 83510.650.53
по КККР на гр. Ш., 4/ имот № 342Г – съответстващ на ПИ № 83510.650.54 по КККР на гр.
Ш., 5/ имот № 342Д – съответстващ на ПИ № 83510.650.55 по КККР на гр. Ш., 6/ имот №
342Е – съответстващ на ПИ № 83510.650.56 по КККР на гр. Ш. и 7/ имот № 342Ж –
съответстващ на ПИ № 83510.650.57 по КККР на гр. Ш..
С протокол от 30.05.1986 г. на ОБНС – Шумен, съгласно решение на ИК на ОБНС
по протокол № 6/29.05.1986 г., на основание т.4 от ПМС № 12/13.04.1971 г., имоти №№
342В, 342Г, 342Д, 342Е и 342Ж са били предоставени като терени от държавния поземлен
фонд за безвъзмездно ползване на лицата Н. Р. Г., С.Х.П., Х.П.Х., С.Н.С. и И.Н.П..
За процесните имоти са били издадени актове за частна общинска собственост, с
посочено правно основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС и чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, както следва: 1/ за
ПИ № 83510.650.52 - АОС № 4690/06.04.2016 г.; 2/ за ПИ № 83510.650.53 - АОС №
4392/22.05.2015 г., 3/ за ПИ № 83510.650.54 - АОС № 4393/22.05.2015 г., 4/ за ПИ №
83510.650.55 - АОС № 4394/22.05.2015 г., 5/ за ПИ № 83510.650.56 - АОС № 4395/22.05.2015
г. и 6/ за ПИ № 83510.650.57 - АОС № 4396/22.05.2015 г..
С решение № 93 по протокол № 5/25.02.2016 г. на заседание на ОбС – Шумен е било
взето решение за продажба на публичен търг на ПИ № 83510.650.53, ПИ № 83510.650.54,
ПИ № 83510.650.55, ПИ № 83510.650.56 и ПИ № 83510.650.57, като със заповеди № РД-25-
544/23.03.2016 г., № РД-25-543/23.03.2016 г., № РД-25-542/23.03.2016 г., № РД-25-
541/23.03.2016 г. и № РД-25-540/23.03.2016 г. на кмета на Община – Шумен за спечелил
търга е бил обявен ответникът Й. И. Р.. Имотите са били отчуждени от Община – Шумен в
полза на спечелилия търга съгласно 5 бр. договори за продажба на поземлен имот – частна
общинска собственост, всички с дата 28.03.2016 г., вписани в СВ – Шумен на дата
4
29.03.2016 г., след което са били отписани като общинска собственост със заповеди на кмета
на Община – Шумен от 04.04.2016 г..
С решение № 190 по протокол № 9/26.05.2016 г. на заседание на ОбС – Шумен е
било взето решение за продажба на публичен търг на ПИ № 83510.650.52, като със заповед
№ РД-25-1265/23.06.2016 г. за спечелил търга е бил обявен ответникът Й. И. Р.. Имотът е
бил отчужден от Община – Шумен в полза на спечелилия търга съгласно договор за
продажба на поземлен имот – частна общинска собственост с дата 05.07.2016 г., вписан в
СВ – Шумен на дата 06.07.2016 г., след което е бил отписан като общинска собственост със
заповед на кмета на Община – Шумен от 08.07.2016 г..
По сега действащите КК и КР на гр. Ш., одобрени със заповед № РД-18-
52/25.11.2005 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-27-
1572/27.05.2008 г. на началника на СГКК – Шумен, имотите са отразени като: 1/ ПИ №
83510.650.52 по КККР на гр. Ш., местност „ Под манастира „, вид собственост – частна, вид
територия – земеделска, НТП – за вилна сграда, с площ от 517 кв.м., при граници и съседи:
83510.650.180, 83510.650.53, 83510.650.67, 83510.650.61; 2/ ПИ № 83510.650.53 по КККР на
гр. Ш., местност „ Под манастира „, вид собственост – частна, вид територия – земеделска,
НТП – за вилна сграда, с площ от 538 кв.м., при граници и съседи: 83510.650.60,
83510.650.180, 83510.650.54, 83510.650.52, 83510.650.61; 3/ ПИ № 83510.650.54 по КККР на
гр. Ш., местност „ Под манастира „, вид собственост – частна, вид територия – земеделска,
НТП – за вилна сграда, с площ от 511 кв.м., при граници и съседи: 83510.650.180,
83510.650.55, 83510.650.63, 83510.650.61, 83510.650.60; 4/ ПИ № 83510.650.55 по КККР на
гр. Ш., местност „ Под манастира „, вид собственост – частна, вид територия – земеделска,
НТП – за вилна сграда, с площ от 520 кв.м., при граници и съседи: 83510.650.338,
83510.650.180, 83510.650.56, 83510.650.54, 83510.650.60; 5/ ПИ № 83510.650.56 по КККР на
гр. Ш., местност „ Под манастира „, вид собственост – частна, вид територия – земеделска,
НТП – за вилна сграда, с площ от 489 кв.м., при граници и съседи: 83510.650.180,
83510.650.57, 83510.650.55, 83510.650.60, 83510.650.338 и 6/ ПИ № 83510.650.57 по КККР
на гр. Ш., местност „ Под манастира „, вид собственост – частна, вид територия –
земеделска, НТП – за вилна сграда, с площ от 473 кв.м., при граници и съседи: 83510.650.58,
83510.650.180, 83510.650.56, 83510.650.338. Общата площ на имотите е 3 048 кв.м. или 3.05
дка, като достъпът до тях се осъществява по път без трайна настилка.
С решение № 367/09.05.2016 г. по гр.д. № 3206/2015 г. по описа на ШРС, потвърдено
с решение № 196/20.10.2016 г. по в.гр.д. № 340/2016 г. по описа на ШОС е било признато за
установено по отношение на Държавата, че ищците в настоящото производство са
собственици въз основа на давностно владение и по наследство на ПИ № 83510.650.58 по
КККР на гр. Ш., намиращ се в местност „ Под манастира „, с площ от 2 032 кв.м., при
съседи: 83510.650.59,
83510.650.180, 83510.650.57 и 83510.650.338, като от материалите по делото се установява,
че, според плана от 1983 г. същият е попадал в южния край на имот с пл. № 7083. В ПИ №
83510.650.58 попадат имоти №№ 359 и 360 от землеустройствения план от 1964 г., вторият
5
от които е бил застроен с две паянтови жилища.
Ищците твърдят, че процесните имоти са били продадени на първата от тях и
съпруга й Х. С. Х.ов, б..ж. на гр. Ш., починал на 19.06.2015 г. от А.Б.И. през 1965 г., като
сделката не е била оформена документално, както и, че А.И. се легитимирал като
собственик на същите с договор за покупко-продажба от 15.06.1960 г..
Съгласно приложения на л.8 от делото писмен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 15.06.1960 г., Н.Д.Й. е продала на А.Б.И. нива от 4 дка, лозе от 2 дка и
дворно място от 500 кв.м., описани в нотариални актове № 61, т. ІІ, д. № 375, рег. №
423/14.07.1956 г. и н.а. № 62, т. ІІ, д. № 376, рег. № 424/14.07.1956 г., обединени в един
имот с квадратура 6.5 дка, ведно с намиращите се в него къща и навес, находящи се в
землището на гр. К. / сега гр. Ш. /, местността „ Под манастира „.
Видно от посочените нотариални актове, приложени на л.9 – 12 от делото, Н.Д.Й. е
придобила собствеността върху имотите, предмет на договора от 15.06.1960 г. по силата на
възмездни правни сделки, а именно договори за покупко-продажба.
След извършен анализ, вещото лице по допуснатата СТЕ, дава заключение,
възприето като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, че описаният в
договора от 15.06.1960 г. имот попада в южната част на бивш имот № 7083. Част от нива от
4 дка и лозе от 2 дка попадат в имоти 342Б, 342В, 342Г, 342Д, 342Е и 342Ж по плана към
30.05.1986 г., които съответстват на имот № 342 по плана от 1964, представляващ част от
имот 7 083. По сега действащите КККР на гр. Ш. тези части от нива от 4 дка и лозе от 2 дка
попадат в имоти с идентификатори 83510.650.52, 83510.650.53, 83510.650.54, 83510.650.55,
83510.650.56 и 83510.650.57.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, Ф.А.М., Ш.И.Р., М.К.Т. / леля
на ответника Й. И. Р. /, Г.Д.Х., преценени поотделно и в съвкупност се установява, че
описаният в договор от 15.06.1960 г. имот първоначално е бил владян от А.Б.И.. Приживе
същият го отстъпил на първата ищца и съпруга й, които по това време полагали грижи за
него. Ищцата и съпругът й се нанесли в имота през 1965 г. и от тогава до смъртта на
последния / 19.06.2015 г. /, двамата го владели необезпокоявано като собствен, обитавали
намиращите се в дясно от входа постройки и обработвали останалата незастроена част, в
която отглеждали различни култури, включая и овошки. В имота израснали и децата им –
ищците Н.О. и Н.Ю.. След смъртта на Х. Х.ов първата ищца напуснала имота, но тя и
семействата на двете й дъщери продължили да го посещават и да стопанисват постройките
и земята. След като закупил незастроената част от имота от Община – Шумен, ответникът
Й.Р. я оградил, разчистил и засял в нея овощни дръвчета – нискостеблени орехи.
При така установените факти, съдът приема за установено от правна страна
следното:
Ищците претендират, че са собственици на процесните недвижими имоти на
основание придобивна давност и наследство, като първата ищца и съпругът й са придобили
имотите в СИО на посоченото оригинерно придобивно основание, осъществявайки 10 –
6
годишно давностно владение върху тях в периода 1965 г. - 1975 г., поради което всяка от
трите ищци се легитимира като съсобственик на идеална част от същите, а именно: ищцата
А. Р. Х. – на 4/6 ид.ч., от които 3/6 ид.ч. – по давност и 1/6 ид.ч. – по наследство от съпруга
й Х. С. Х.ов, ищцата Н. Х. О. – на 1/6 ид.ч. – по наследство от баща й Х. С. Х.ов и ищцата
Н.Х. – Ю. – на 1/6 ид.ч. – по наследство от баща й Х. С. Х.ов.
Спорът между страните е дали е било налице правно основание имотите да бъдат
актувани като държавни, а по-късно и като общински към датата на издаване на АДС и
АОС, придобили ли са същите статут на държавна, респ. общинска собственост и действала
ли е по отношение на тях забраната по чл.86 от ЗС за придобиването им по давност, както и
дали са били валидно отчуждени от Община –Шумен в полза на ответника Й. И. Р., което
налага да се отговори на въпроса били са имотите собственост на държавата и могли ли са
да бъдат придобивани по давност.
От доказателствата по делото се установи, че на 14.07.1956 г. спорните имоти са
били придобити от Н.Д.Й. по валидни договори за покупко-продажба, първия от който с
продавач С.Б.В., който се е легитимирал като собственик по наследство от баща си Б.В.Р. и
удостоверил правото си на собственост с нотариални актове за покупко-продажба от 1922 г.
и 1923 г. и нотариален акт по обстоятелствена проверка от 1956 г., а втория – с продавач
Ж.Г.В., която се е легитимирала като собственик въз основа на нотариален акт за покупко-
продажба от 1936 г.. На 15.06.1960 г. между Н.Д.Й. и лицето А.Б.И. е бил сключен писмен
договор за покупко-продажба на имотите, който не отговаря на изискванията за форма по
чл.18 от ЗЗД, поради което, на основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД е нищожен и не е породил
целения с него транслативен ефект. През 1965 г. А.Б.И. е предоставил имотите на първата
ищцата и ответника, които от този момент започнали да ги владеят като собствени. На
23.06.1980 г. за имотите е бил издаден АДС, в който като правно основание за
придобиването им от Държавата е посочен чл.6 от ЗС. С протокол от 30.05.1986 г. на ОБНС
– Шумен, съгласно решение на ИК на ОБНС по протокол № 6/29.05.1986 г. и на основание
т.4 от ПМС № 12/13.04.1971 г. пет от имотите, без ПИ 83510.650.52, са били предоставени
като терени от държавния поземлен фонд за безвъзмездно ползване на частни лица. През
2015 г. и 2016 г. за същите са били издадени АОС, в които като основание за придобиването
им от Община – Шумен е посочен чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. След обявяването им за продажба
чрез търг, с договори от 28.03.2016 г. имотите са били продадени от Община – Шумен на
ответника Й. И. Р. и отписани от актовите книги за общинска собственост.
Съгласно чл.6 от ЗС в редакцията му от ДВ, бр.92/1951 г., изм. ДВ, бр. 31/1990 г.,
държавни стават имотите, които държавата придобива съгласно законите и имотите, които
нямат друг собственик.
В практиката на ВКС по чл. 290 ГПК се приема, че в хипотезата на чл.6 от ЗС,
редакция от 1951 г., държавни са имотите, които нямат друг собственик. Хипотезата
обхваща т.н. безстопанствени имоти, т.е. когато в базата данни за териториалното
устройство на територията на Република България, съгласно изискванията на някой от
законите - ЗС, ЗУТ, ЗКИР няма данни за носителя на правото на собственост за конкретен
7
поземлен имот. Доказването на соченото придобивно основание става чрез изследване на
данните, които се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга документация,
одобрени по реда на Закона за единния кадастър на НРБ (отм.), З. (отм.), ЗКИР, ЗСПЗЗ,
ЗВСГЗГФ. Ако по време на отреждането със съответния план /кадастрален,
уличнорегулационен /план за обществени мероприятия/, дворищнорегулационен/ един имот
е с неизвестен собственик, той се води като безстопанствен. В такъв случай имотът
преминава в патримониума на държавата като собственик на всички имоти, които нямат
друг собственик. За да се приеме, че имотът не е безстопанствен не е необходимо
провеждане на пълно доказване на правото на собственост на друго лице чрез фактическия
състав на конкретно придобивно основание; това лице не участва в процеса и такова
доказване на чуждо право на собственост не може да се изисква от страните по делото;
достатъчно е да бъде установено, че по някакъв начин имотът е свързан с конкретно
физическо или юридическо лице, различно от държавата, което стопанисва имота. А дали то
е придобило правото на собственост по предвиден в закона ред или е владелец /който би
могъл да стане собственик по силата на придобивна давност/, е без значение за спора
относно придобивното основание по чл. 6 ЗС. Актовете за държавна и общинска
собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост,
придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи. В този аспект съставянето или
несъставянето на акт за държавна или общинска собственост не може да обуслови пряко
извод за принадлежността или липсата на такава по отношение на конкретен недвижим
имот в патримониума на държавата респ. на конкретна община.
В настоящия случай се установи, че към датата на влизане в сила разпоредбата на
чл.6 от ЗС, обн. ДВ, бр.92/1951 г. процесните имоти са били собствени на праводателите на
Н.Д.Й., която ги е придобила на валидно деривативно основание на 14.07.1956 г.. На
15.06.1960 г. същата е сключила договор за покупко-продажба на имотите, но, поради липса
на изискуемата от закона форма за действителност, той не е произвел прехвърлителен ефект
и правото на собственост се е запазило в патримониума на продавачката. След тази дата
липсват данни Й. да се е разпореждала валидно или да е загубвала правото на собственост
върху имотите. Според землеустройствения план от 1964 г. те са били вписани като
собствени на П.С.К., без да се установява основанието за придобиването им от лицето. След
тази дата, до актуването на имотите като държавни с АДС от 23.06.1980 г. липсват данни за
промяна титуляра на правото на собственост върху тях. Същевременно, се установи, че от
1965 г. до 23.06.1980 г. имотите са били владени постоянно от ищцата и съпруга
й.
Като съобрази горното и при наличието на доказателства, че към 1951 г., както и по
плана, изработен от длъжностни лица на държавата през 1964 г., е отразено по надлежния
ред, че процесните имоти са собственост на физически лица и оттогава до актуването им
като държавни през 1980 г. не се установява промяна в това обстоятелство, настоящата
инстанция достига до извод, че към датата на издаване на АДС № 3295/23.06.1980 г. имотите
не са били безстопанствени по смисъла на чл.6 от ЗС и не са могли да бъдат придобити от
8
Държавата на това основание, като факта, че впоследствие са били предоставени като
държавни за безвъзмездно ползване на трети лица е ирелевантен по отношение установяване
на собствеността.
По въпроса били ли са имотите общинска собственост, се установи, че в издадените
АЧОС като основание за придобиване на собствеността върху същите от Община – Шумен е
посочен чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, без да са изложени каквито и да било фактически данни
относно придобивното основание, освен описание на имота и че няма собственик.
Съгласно чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, земеделската земя, която не принадлежи на граждани,
юридически лица или държавата, е общинска собственост.
Според задължителната практика на ВКС, нормата на чл.25, ал.1, изр.1 от ЗСПЗЗ не
сочи самостоятелно придобивно основание, като основанието е чл.19 от ЗСПЗЗ, който гласи,
че общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на
правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената
карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска
собственост. Нормата на чл.25, ал.1 не се отнася за земята, която не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, за която не се провежда процедура за възстановяване на
собствеността по този закон. Възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ се извършва по
отношение на посочените в чл.10 имоти, като всички хипотези касаят случаи, в които или
собствеността е била отнета (както е при одържавяването) или без да бъде отнета не е
упражнявана в реални граници (както е при включването на имотите в ТКЗС или други
селскостопански организации, без значение дали реално са били обработвани от тях или не).
ЗТПС (отм.) - чл.12, ал.1 - регламентира възможност за реално запазване правото на
собственост върху определен размер земеделска земя. Ако собственикът на такава земя не е
бил член кооператор и е владял земята си в реални граници до момента на влизане в сила на
ЗСПЗЗ, то по отношение на този имот не се прилага реституционното производство,
предвидено в този закон. В обхвата на реституционния закон не се включват земеделски
земи, които не са били обобществявани/отнемани и, които са останали собственост на
физически лица в реалните им граници. Имотите, за които е запазено владението в реални
граници, защото владеещите ги не са станали членове на ТКЗС, не са изгубили реалните си
граници, респективно върху тях не е установено кооперативно земеползване, не подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. А щом не подлежат на възстановяване, те не могат да
бъдат включени във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ - в него влизат само подлежащите на
възстановяване и незаявени в срок земи. Следователно, според чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ,
представляват общинска собственост земеделските земи, които са подлежали на
възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона срокове и не са изкупени от
ползватели по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В конкретния случай, се установи, че, макар и със земеделско предназначение,
процесните имоти попадат в застроена територия и не са били отнемани, като до датата на
влизане в сила на ЗСПЗЗ са останали собственост на физически лица в реалните им граници,
от което следва, че не подлежат на реституция по ЗСПЗЗ и не са могли да бъдат включени
9
във фонда по чл.19 от с.з., съответно не са могли да бъдат придобити от Община – Шумен
на основание чл. 25 ЗСПЗЗ. Установи се, че през 1986 г., като държавни терени, процесните
имоти са били предоставени за ползване на граждани по реда на ПМС № 12/13.04.1971 г.,
което обаче не е основание да се приеме, че попадат в обхвата на пар.63 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
доколкото от изложеното по-горе е видно, че към посочената дата Държавата не е
притежавала право на собственост върху същите и не е могла да ги отдава на трети лица.
Като земи, които не са били отнемани, имотите не попадат и в хипотезата на пар.4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, поради което възражението на ответника, че ищците са били ползватели по
смисъла на цитираната разпоредба, чието ползване е било прекратено с влизането й в сила е
изцяло необосновано и следва да се отхвърли.
В съответствие с горното, настоящата инстанция приема, че Община – Шумен не е
придобила собственост върху процесните имоти.
Изложеното е основание за съда да приеме, че по отношение на спорните имоти не е
съществувала забраната по чл.86 от ЗС за придобиването им по давност, което налага да се
отговори и на въпроса изтекла ли е такава в полза на първата ищца и общия наследодател.
Нормата на чл.79, ал.1 от ЗС предвижда, че правото на собственост върху недвижим
имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години, като
ал.2 от същата разпоредба гласи, че, ако владението е добросъвестно, правото на
собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години.
В правната теория и съдебна практика се приема, че давността е оригинерно
основание за придобиване право на собственост или ограничено вещно право чрез
фактическото упражняване съдържанието на това право през определен период от време,
фиксиран от закона. За придобиването по давност е необходимо да бъде установено
владение върху конкретен имот. Фактическият състав на придобивната давност се
характеризира с два кумулативно изискуеми елемента - изтичане на законно определен
период от време и извършване на дейност на фактическо господство върху определен имот,
с намерение да се свои. В чл.69 от ЗС е установена презумпцията, че владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Чл.81 от ЗС предвижда, че с
изгубване на владението в продължение на повече от шест месеца, давността се прекъсва, а
чл.83 от с.з. презюмира, че, който докаже, че е владял в различно време, предполага се, че е
владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното. Като елемент от придобивната
давност, владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно / да не е установено и
поддържано с насилие /, явно / да не е установено и поддържано по скрит начин /,
несъмнително / да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение
за своене /, да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на
други лица да владеят вещта. За придобиване на имота по давност не е достатъчно
държателят да го ползва според неговото предназначение, да го поддържа, да го
преотстъпва на трети лица и да събира плодовете от него, за да се приеме, че упражнява
фактическа власт с намерение за своене. За да се придобие имота по давност е необходимо
намерението за своене на държателя да бъде противопоставено по категоричен начин, чрез
10
действия, които демонстрират отричане на чужди права върху вещта. Действията, с които се
демонстрира намерение за своене следва по категоричен начин да отричат правата на
третите лица, да сочат на намерение за своене на имота и да са достигнали до знанието на
собственика, т.е., чрез тях следва да се демонстрира поведение на пълноправен
индивидуален собственик на имота. Знанието на собственика следва да е доказано по
категоричен начин, като инициативата за създаването му като субективен елемент трябва да
изхожда от владеещия несобственик, който е длъжен да афишира намерението си да свои
вещта по несъмнен начин, дори и при проявена от титуляра на вещното право
незаинтересованост към нея. В противен случай, при липса на знание у собственика, дори и
обективирано пред други, владението в определен срок от време, съпроводено с намерение
да се свои, не поражда право на собственост за владеещия несобственик. Не може да се
счита за смутено владението на един недвижим имот, което не е придобито и поддържано с
насилие, нито придобивната давност – прекъсвана. Обстоятелството, че през последните
години владелецът не е обработвал имота и го е оставил да пустее не означава, че е изгубил
владението върху него. Веднъж придобито, владението продължава, докато не се изгуби.
Временната невъзможност на владелеца да упражнява фактическа власт върху вещта, без
някой друг да е установил владение върху нея, не води до изгубване на владението. При
наличие на възведено възражение за придобиване на имот по давност, съдът може служебно
да се произнася по прекъсването или спирането на придобивния давностен срок.
Основанията за спиране или прекъсване на давностните срокове са установени със закон и
се прилагат както за погасителната, така и за придобивната давност.
В т.3 от ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС е постановено, че е възможно да бъде
придобито право на собственост на недвижим имот на основание чл. 79 ЗС от лице, което не
се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите
наследници в съдебен процес по спор за собственост. Липсва изискване и при универсално
правоприемство владението да бъде получено въз основа на датиран писмен договор.
Общите правила на чл.79 и сл. от ЗС регламентират давностното владение като
основание за придобиване на правото на собственост върху всеки недвижим имот,
доколкото изрична законова разпоредба не изключва този придобивен способ.
В конкретния случай не се установи процесните имоти да са били внасяни в ТКЗС
или да са били одържавени на друго основание, респ. да са били предмет на реституционна
процедура. Също така се установи, че от 1922 г. до 1964 г. са били владени в реални
граници от физически лица, техни собственици. От 1965 г. до 19.05.2015 г. са били владени
от първата ищца и съпруга й.
Съвкупното тълкуване на посочените факти, както и липсата на доказателства за
приложимост на нормата на чл. 19 от ЗСПЗЗ, обосновава извода, че имотите не са бил
кооперирани или одържавявани, нито отнемани на друго основание, запазили са статута си
на частна собственост и са владяни в реални граници, което налага да се отговори и на
въпроса съществувала ли е законова забрана за придобиване на имотите по давност от 1965
г. досега.
11
Към 1965 г. е действал Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои
недвижими имоти /Обн., Изв., бр. 90 от 11.11.1958 г. /, който се е прилагал за населените
места и присъединените към тях територии. С нормата на 29, ал.1 от ЗСГ / обн. ДВ, бр.
26/30.03.1973 г. / е забранено придобиване по давност на имоти: 1/ за които се е прилагал
ЗРПВПНИ, ако давността не е изтекла до влизането му в сила, 2/ ако владението е
придобито въз основа на предварителен договор, който не може да бъде обявен за
окончателен съгласно чл.28 от ЗСГ, 3/ от нежители на места, за които се прилага чл.30 от
ЗСГ и 4/ ако придобивната давност се използва за заобикаляне на законни разпоредби, които
не допускат придобиване на недвижимия имот или вещното право от владелеца чрез други
правни способи. Забраната е отпаднала с отмяната на чл.29 от ЗСГ с ДВ, бр. 21.03.1990 г..
Въз основа на изложеното, съдът приема, че за периода от влизане в сила на чл.29 от
ЗСГ до отмяната му по отношение на процесните имоти е съществувала забрана за
придобиването им по давност, считано от 30.03.1973 г. до 03.1990 г., след която дата същите
са могли да бъдат придобивани по давност.
С нормата на чл.12, ал.1 от ЗСГ / обн. ДВ, бр. 26/1973 г., отм. ДВ, бр.21/1990 г. / е
било предвидено, че лицата, които се занимават със селскостопанска дейност, могат да
притежават селскостопански имоти в размери, определени от Министерския съвет,
съобразно характера на района.
В т. 8 от ППВС № 8/1979 г. от 06.03.1980 г., което не е загубило сила е прието, че, по
силата на чл.12 от ЗСГ, считано от влизането му в сила, стават държавна собственост
селскостопанските земи, притежавани от граждани, които не се занимават със
селскостопанска дейност. Притежаваните от граждани, които се занимават със
селскостопанска дейност, земи над определените размери по реда на МПС № 25/1975 г.
също стават държавна собственост. Ако гражданинът преустанови тази си дейност,
притежаваните селскостопански земи се отнемат по решение на председателя на
изпълнителния комитет на общинския народен съвет - чл. 4, ал. 2 ПМС № 25/1975 г. При
наследяване, ако наследниците нямат право да задържат земите, тя се отнема по същия ред.
За земите, станали държавна собственост на основание чл.12 от ЗСГ и по реда на ПМС №
25/1975 г., собственикът се обезщетява по цени, определени от Министерския съвет.
Съгласно чл.2 от ЗСГ семейството на всеки гражданин може да притежава един жилищен и
един вилен имот. Чл.5, ал.1 , т.1 от ЗСГ определя като вилен и селскостопански имот извън
строителните части на населеното място до размер на един вилен парцел, ако имотът е вече
застроен законно с жилищна или вилна постройка или се намира в район, определен от
изпълнителния комитет на окръжния народен съвет за задоволяване на здравни и курортни
нужди. Трябва да се приеме, че чл.12 от ЗСГ няма предвид такива селскостопански имоти.
Когато такива имоти са застроени с жилищна или вилна постройка или се намират в район,
определен по съответния ред за задоволяване на здравни и курортни нужди, тези
селскостопански имоти, ако се притежават от граждани, не стават държавна собственост по
силата на чл.12 от ЗСГ. Не става държавна собственост и имот, който се намира в
селскостопански терен извън строителните части на населеното място, ако е бил единствен
12
стопански двор, върху който член-кооператор е запазил правото на собственост в реалните
му граници при влизане в ТКЗС. Такъв имот служи за задоволяване на жилищни нужди.
Преобразуването на ТКЗС в друга селско-стопанска организация не изменя правното
положение на имота.
Предвид горното и доколкото в случая не се установи процесните имоти да са били
отнети от праводателя на ищците по реда на ПМС № 25/1975 г., приема, че след отмяната на
чл.29 от ЗСГ те са могли да бъдат придобити по давност от същия.
Досежно наличието на придобивна давност за времето след отмяната на чл.29 от
ЗСГ, от показанията на разпитаните свидетели се установи по категоричен начин, че до
смъртта на праводателя на ищците – 19.06.2015 г., той и първата ищца са владели
порцесните имоти като собствени, като владението им е било постоянно, непрекъснато,
спокойно, явно и несъмнително. От друга страна, не се събраха доказателства, че след 1990
г. имотите са били предоставяни на валидно правно основание за ползване на трети лица
или, че по отношение на тях са били предявявани претенции за собственост от страна на
Държавата или Община – Шумен.
Предвид това и, че в случая е неприложима забраната по чл.2 от ЗВСОНИ, касаеща
имоти, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, съдът намира, че ищцата и
съпругът й Х. С. Х.ов са придобили спорните имоти по давност за времето след отмяната на
чл.29 от ЗСГ до смъртта на последния, който факт и наследственото правоприемство
легитимират ищците като собственици на същите при квоти: 2/3 ид.ч. за А. Р. Х., от които
1/2 ид.ч. по силата на придобивна даност и 1/6 ид.ч. по силата на придобивна давност и
наследство от Х. С. Х.ов, 1/6 ид.ч. за Н. Х. Ю., по силата на придобивна давност и
наследство от Х. С. Х.ов и 1/6 ид.ч. за Н. Х. О., по силата на придобивна давност и
наследство от Х. С. Х.ов.
Ето защо, заключава, че предявените искове са основателни и следва да се уважат.
Поради изложените фактически и правни доводи, намира, че обжалваното решение е
правилно и следва да се потвърди.
Искането на въззиваемите за присъждане на разноски за въззивна инстанция следва
да бъде оставено без уважение, поради липса на доказателства за извършването на такива.
Водим от горното,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260423/29.12.2021 г. по гр.д. № 3032/2019 г. по
пописа на Районен съд – Шумен.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14