РЕШЕНИЕ
№126
12.03.2021г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………..
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 1088 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на В.П.З. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0254-000282 издадена на 07.11.2020г. от пол.инспектор при РУ Димитровград, към ОДМВР-Хасково(А.Т.А.).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като се твърди, че същата била издадена при допуснати съществени нарушения на материалния закон и на административнопроизводствените правила.
Твърди се, че възприетото от издателя й не отговаряло на фактите и обстоятелствата, базирани на събраните свидетелски показания описани в ЗППАМ № 20-0254-000282 от 07.11.2020г. ЗППАМ 20-1253-000503 от 07.09.2020г., с която се твърдяло, че на жалбоподателката било отнето временно свидетелството за управление на м.п.с. по административен ред по чл. 171, т.1,б.“д“ от ЗДвП била обжалвана по адм. дело № 827/2020г. За неприемливо се счита приемане на виновност преди завършване и произнасяне на решение, което ограничавало правото на защита на оспорващата. Освен, че не било доказано да е налице влязло в сила решение по адм.дело № 827/2020г. по описа на АдмС - Хасково и причината за налагането на ЗППАМ 20-1253-000503 от 07.09.2020г., се налагала последваща за същото деяние, поради което отново било ограничено правото на защита на жалбоподателката. Излагат се подробни доводи поради които се твърди, че са накърнени правата на оспорващата, като гражданин на Република България.
По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът - Полицейски инспектор при РУ-Димитровград, към ОДМВР-Хасково редовно призован, не се явява и не ангажира становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 07.11.2020г. мл.автоконтрольор при РУ Димитровград към ОДМВР -Хасково съставил по отношение на В.П.З. Акт за установяване на административно нарушение, сер. GA, с бл. № ….. В акта било посочено, че на 07.11.2020г. в 21.20ч. в гр.Димитровград, по ул.“Х.“, до УСМ в посока гр.Х., З. управлява собственият си л.а. Ауди А3, с рег. № Х…..КВслед като СУМПС й е отнето по административен ред по чл. 171, т.1, б.“Д“ от ЗДвП, със ЗППАМ 20-1253-000503 от 07.09.2020г.
С акта били иззети 2 бр. регистрационни табела с № ХХ….КВ, като същия бил предявен и връчен на адресата си на 07.11.2020г.
На база съставения АУАН, полицейски инспектор при РУ-Димитровград, към ОДМВР-Хасково приложил по отношение на В.П.З. с оспорената заповед принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т.2а б.“а“ от ЗДвП, а именно - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Заповедта била връчена на оспорващата на 09.11.2020г. а жалбата срещу нея е била подадена на 23.11.2020г пред АдмС-Хасково и заведена с вх. № 6881 от 23.11.2020г.
По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка, както и справка за собственост на автомобил и служебна бележка издадена от Началник сектор КАПОЧР при ОДМВР-Хасково, удостоверяваща заеманата от ответника длъжност. Приложено е и приключилото адм. дело № 821 от 2020г. по описа на АдмС-Хасково, част от материалите по което е ЗППАМ 20-1253-000503 от 07.09.2020г. издадена по отношение жалбоподателката.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.172, ал.1, изр.1-во от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена Заповед №272з-906 от 20.03.2019г. на Директора на ОДМВР-Хасково, за оправомощаване на определена категория длъжностни лица, за издаване на принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП, между които и държавните служители от звената „Пътен контрол“ в РУ към ОДМВР-Хасково –полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерство на вътрешните работи. Издателят на акта заема длъжността полицейски инспектор и осъществява дейността си в РУ – Димитровград, именно в група“ Пътен контрол“, което е видно от служебна бележка рег. № 272р-3432 от 10.02.2021г. на Началник КАПОЧР, при ОДМВР-Хасково.
Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед, административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспорения вид.
Спазена е и формата по чл. 59, ал. 2 от АПК при издаване на заповедта - същата е обективирана в писмен вид и съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си. Ето защо следва да се приеме, че оспореният акт съдържа необходимия обем мотиви, съгласно изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, които се допълват от изложените в АУАН, съставляващ част от административната преписка.
При извършената служебна проверка, съдът не констатира при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до основание за отмяна на оспорения акт.
Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът намира следното :
Обжалваният
акт е издаден на основание нормата на чл.171 т.2а, б.“а“ от ЗДвП, предвиждаща в приложимата й към датата на
издаване на заповедта редакция прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;
Нормата следователно съдържа няколко основания за прилагане
на ПАМ от посочения вид – прекратяване на регистрация на п.п.с., като в
конкретния случай във фактическите
съображения на процесната заповед е посочено,
че е налице управление на м.п.с. от собственик, чието свидетелство за
управление на моторно превозно средство
е било отнето по реда на чл. 171,
т.1 ,б.“д“ от ЗДвП.
В конкретният случай
между страните по делото не е спорно обстоятелството, че
жалбоподателката е собственик на посоченото в АУАН и обжалваната заповед моторно превозно средство л.а. марка“Ауди“,
модел“А3“, с рег. № Х….КВ, като същото е видно и от удостовереното в приложеното по делото писмо рег. № УРИ 272000-3035 от 18.02.2021г. на
Директора на ОДМВР-Хасково.
Жалбоподателката не
оспорва и факта, че на датата и
мястото посочени в обжалваната заповед е
управлявала посоченото моторно превозно
средство. Това обстоятелство се установява и от приетият, като писмено
доказателство по делото АУАН № сер.
GA, с бл. № …, съставен
на 07.11.2020г., поради което съдът приема този факт за доказано. В тази връзка следва да
се посочи, че в производствата по реда
на АПК, АУАН има характер на официален писмен удостоверителен документ, по смисъла на чл.
179, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и обвързва съда с материална доказателствена
сила, по отношение на така констатираният факт, а именно да приеме за доказано удостовереното в него,
че на 07.11.2020г., в гр.Димитровград жалбоподателката е била водач на
описаното в същия акт моторно превозно средство.
По делото е приложена Заповед № 20-1253-000503(№1970з-893), издадена на
07.09.2020г. от младши автоконтрольор в
сектор“ПП“ при ОДМВР-Хасково, находяща се в материалите по адм. дело № 821 по описа наАдмС-Хасково
за 2020г. Видно от съдържанието й, със същата по отношение на В.П.З. е приложена
принудителна административна мярка, с правно основание чл.171, т.1 б.“д“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач до заплащане на дължимата глоба,
която е връчена на адресата си на датата на издаването й - 07.09.2020г.
Безспорно се установява от материалите по адм. дело № 821/220г. по описа на АдмС-Хасково, че така издадената ЗППАМ е била обжалвана пред съда, но съгласно чл. 172, ал.6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Т.е. същата има предварително изпълнение допуснато по силата на специалния закон – ЗДвП и поражда действие от момента на издаването й, а не от влизането й в сила, поради което дали същата е била обжалвана по съдебен ред и какъв е резултата по съдебното обжалване е неотносимо обстоятелство.
Доколкото е с временен характер, ЗППАМ по чл. 171,т.1,б.“д“ от ЗДвП поражда
действие до момента на заплащане на дължимите
глоби, в случая наложени с електронни фишове.
От страна на жалбоподателя, нито се твърди, нито се
представят доказателства, че преди датата на издаване на Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0254-000282 от 07.11.2020г.,
така дължимите глоби са били заплатени.
Следователно, за доказано съдът намира и обстоятелството, че до издаване
на оспорената в настоящото производство
заповед, ЗППАМ № 20-1253-000503(№1970з-893 от 07.09.2020г.),
издадена на 07.09.2020г. от младши автоконтрольор в сектор“ПП“ при ОДМВР-Хасково, с която е
било отнето СУМПС на В.З. е пораждала своето действие. Дали същата е
била законосъобразно издадена е въпрос, които подлежи на разглеждане в
производството по нейното оспорване, а не в настоящото, но за пълнота следва да
се посочи, че жалбата срещу нея е била отхвърлена с неподлежащо на обжалване Решение
№810 от 19.11.2020г. по адм. дело № 821 по описа на 2020г. на АдмС-Хасково.
Следователно
административният орган е доказал обстоятелствата, изложени в акта и съставляващи фактически
основания за налагане на процесната ПАМ .
При наличие
на предпоставките на чл.171 т.2а, б.“А“от ЗДвП административният орган действа
при обвързана компетентност и е длъжен да приложи принудителна административна
мярка от вида по посочената в същата законова норма.
От материалите по делото не се установява засягане права и законни интереси на жалбоподателката в степен, несъответстваща на необходимото за която е издадена оспорената заповед, тъй като същата има срочен характер, а в самият нормативен акт по-благоприятен вариант, с прилагането на който би се постигнала целта на закона не е предвиден. Освен това срокът, за който е приложена процесната ПАМ е в рамките на законоустановеният и то минимален такъв по чл.171,т.2а, б.“а“ от ЗДвП.
Принудителните
административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава
легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона
случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от
категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и
по отношение на изпълнението им.
Конкретно, принудителна административна мярка приложена по
реда на чл. 171,т.2а, б.“а“ от
ЗДвП, видно от съдържанието на същата законова норма е преустановителна по
характера си, т.е. тя се налага за да се преустанови извършването на едно
нарушение, като цели възстановяването на
законосъобразното фактическо състояние. Това предполага към датата на
издаване на административен акт за прилагане на ПАМ, административното
нарушение да съществува. „Прекратяване регистрацията на п.п.с.“ обаче не съставлява санкция, т.е.
административно наказание, а е принудителна административна мярка, която се
налага за да се осигури безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения. В този смисъл е и трайната и
непротиворечива практика на ВАС. Заповедта за прилагане на ПАМ има самостоятелни правни последици, различни
от акта, с който се установява нарушение
и от санкционният акт с който се налага
административно наказание, а и прилагането на ПАМ предхожда дейността по
налагане на административно наказание. Следователно нормите на ЗАНН и НК са
изцяло неприложими в случая, а оттук и доколкото по административните производство, нито административният орган, нито съдът следва да изследват въпроса за
вината или за допуснати нарушения в хода на паралелно водено
административно-наказателно производство, то същия въпрос е изцяло иррелевантен. Субективното отношение
на собственика на превозното средство не е елемент от фактическия състав на
посочената норма. Законово условие за прилагане на мярката е единствено към датата на издаване на обжалваният акт,
СУМПС на собственика и водач на п.п.с., да е отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП.
По изложените съображения за законосъобразност на оспорената заповед и липса на отменителни основания по чл. 146, т.1-т.5 от АПК, съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП, настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на В.П.З. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0254-000282 издадена на 07.11.2020г. от пол.инспектор при РУ Димитровград, към ОДМВР-Хасково(А.Т.А.).
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Съдия: